№ 139
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Райна Стефанова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело №
20211100900877 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
допълнително възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ56-
1196 за извършване на обществен превоз на пътници за месец май 2018
година в размер на 44 949,13 лева, законната лихва за забава върху
главницата до окончателното заплащане, считано от датата на исковата молба
– 20.05.2021 година, сумата от 13 372,36 лева - мораторна лихва за забава
върху главницата за периода 15.06.2018 година до 20.05.2021 година, вкл.,
сумата от 44 135,98 лева - допълнително възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 от
договора за месец юни 2018 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 20.05.2021 година до
окончателното заплащане, сумата от 12 762,66 лева - мораторна лихва
върху главницата от 44 135,98 лева за периода 15.07.2018 година до
20.05.2021 година, включително.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.12.2016 година между
страните е сключен Договор № СОА16-ДГ56-1196 за извършване на
обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии №№
12,18,20,21,22,23,24,24А,25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119В от общинската
транспортна схема на С.о. срещу заплащане на възнаграждение от ответника,
1
със срок на действие 8 години. Твърди се, че определената при сключване на
Договора цена за превоза е 3 лв. на километър, в който размер не е включен
дължимият ДДС (чл. 5, ал.1). Сочи, че възнаграждението се изплаща
ежемесечно на две вноски, както следва: 30% авансово до 15-о число на
текущия месец и останалата част – до 14-о число на следващия месец, въз
основа на действително извършения пробег - чл. 5, ал. 2 от договора.
Страните били договорили и клаузи за промяна на цената на извършвания
превоз в зависимост от промяната на цената на гориво-смазочните материали
/ГСМ/ след датата на подписване на договора - чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3.
Ищецът твърди, че описаните в чл.1, ал.1 и чл.7, ал.2 от договора 60
броя новопроизведени нископодови автобуси използват гориво природен газ
/метан/ и тъй като към този момент не са имали никакъв пробег, то следва
промяната на цената на ГСМ, съгласно чл.5, ал.4, т.2 от договора да се
разбира като промяна в цената на природния газ по данни на НСИ. Сочи, че
прилага писмо на последното от 02.04.2021 година и разпечатки с конкретни
данни за цените на природния газ, като моли да бъде прието, че съгласно
данните на НСИ цените на природния газ за първото шестмесечие на 2018
година са нараснали спрямо второто шестмесечие на 2016 година с повече от
20% и поради това е налице основание за активиране на клаузата на чл.5, ал.4,
т.2 от договора, като възнаграждението бъде увеличено с предвидените в тази
клауза на договора 2,5%. Сочи се, че въпреки положените усилия и изричните
писмени мотивирани предложения до ответника, преговори не са били
проведени и няма постигнато споразумение, така както е предвидено в
договора. Твърди, че са налице предпоставките възнаграждението да бъде
увеличено от 3 лева на 3,075 лева без ДДС или 3,69 лева с ДДС, като нараства
с 2,5%. Сочи, че е фактурирал на ответника аванс за превоза през месец май
2018 година в размер на 539 245, 91 лева и окончателно изравняване, съгласно
клаузата на чл.5, ал.2 от договора в размер на 1 258 719,32 лева –
възнаграждение, изчислено по базовата цена на договора от 3 лева на
километър без ДДС и е фактурирано за осъществения през месец май 2018
година общ пробег от 499 434,787 км, а при прилагане на клаузата на чл.5,
ал.4, т.2 от договора, ответникът дължи възнаграждение от 3,075 лв на
километър без ДДС или 3,69 лева с ДДС, като разликата от 0,09 лв на
километър с ДДС на база пробега възлиза на 44 949,13 лева. Сочи, че
ответникът дължи и мораторна лихва върху тази сума, съгласно чл.5, ал.2 от
2
договора, считано от 15.06.2018 година, когато той е изпаднал в забава до
датата на предявяване на исковата молба /20.05.2021 година/, която възлиза
на сумата от 13 372,36 лева.
Претендира и неизплатено възнаграждение в размер на 44 135,98 лева за
месец юни 2018 година за пробег 490 399,821 км, изчислено по гореописания
начин, на основание чл.5, ал.4, т.2 от договора за обществен превоз от
02.12.2016 година, както и мораторна лихва за периода 15.07.2018 година до
20.05.2021 година в размер на 12 762,66 лева.
Претендира и законната лихва върху главниците от датата на исковата
молба до окончателното заплащане, както и присъждане на направените
разноски.
Направено е доказателствено искане за допускане на ССчЕ.
Представени са писмени доказателства.
Ответникът С.о. депозира в срок писмен отговор, с който оспорва
изцяло исковете като неоснователни.
Сочи, че е безспорно, че между ищеца и ответника по делото е налице
сключен договор с peг. № СОА16-ДГ56-1196 от 02.12.2016 г., както и
определената цена от 3 лева на километър маршрутен пробег без ДДС, като
твърди, че релевантният отправен момент за броене на срокове по договора е
определената дата в чл.3, ал.2, а именно от датата на влизане в сила на същия,
а не от датата на подписването му.
Твърди, че претенцията на ищеца се отнася за период, за който същият
не е отправил искане за провеждане на преговори, поради което само на това
основание искът е неоснователен, както и че към момента на подаване на
предложението за преговори, на което се позовава ищецът, все още не е
имало доказателства за наличието на изискуемите предпоставки за
индексация на цената на природния газ за първото шестмесечие на 2018
година в съответствие с чл.5, ал.4, т.2 от договора.
Сочи, че подписване на споразумение е абсолютна предпоставка за
настъпване на последиците по чл.5, ал.4, т.2 от договора, както и че
автоматичното увеличение с 2,5% на базовата цена за извършването на
транспортната задача е категорично в противоречие с волята на възложителя
при сключване на договора за обществен превоз на пътници и не съответства
3
на договореното.
Излага твърдения, че определената в чл.5, ал.1 на договора цена се
променя еднократно при настъпване на предпоставките на чл.5, ал.4, т.2, а не
при всяка промяна на цената на ГСМ с повече от 20%, съгласно данните на
НСИ. Твърди, че изпълнителят не може да се позовава едновременно на двете
хипотези на чл.5, ал.4, т.1 и т.2 от договора и позоваването на едната хипотеза
изключва позоваването на втората.
Посочва, че ако съдът приеме, че са налице предпоставките за промяна
на цената по договора, то следва да има предвид, че договорът влиза в сила на
26.07.2017 година с оглед определяне на базовия период, за което излага
аргументи.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Представя доказателства. Направени са
доказателствени искания по чл.192 ГПК и за ССчЕ.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която ищецът уточнява исковата молба и оспорва възраженията на
ответника, съдържащи се в отговора, с подробно изложени аргументи.
Твърди, че конкурсът е проведен осем години преди подписване на договора,
като е бил спечелен от ищеца с цена от 3,57 лева без ДДС за километър
пробег, която впоследствие е била намалена на 3 лева с ДДС. В тази връзка
представя заповед на кмета на СО, с която е открит конкурсът през 2008
година и ценова оферта и копие от заповедта на кмета на СО, с която ищецът
е определен за победител в конкурса за линиите, включени в пакет 1 на
конкурса от 2008 г. Твърди, че исканото по настоящото дело увеличение на
цената от 2,5% представлява увеличение от 7,5 стотинки без ДДС към
превозната цена, а така получената индексирана цена от 3,075 лв. на
километър все още е с около 0,50 лв. по-ниска от тази, с която е спечелен
конкурсът. Оспорва да е налице техническа грешка, както се твърди в
отговора на исковата молба относно чл.5, ал.4, т.2 от договора и възразява
този текст да се тълкува по начин, различен от точния смисъл.
Моли да бъде прието за ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че договорът е влязъл в сила и е изпълнено условието за влизане в сила по
посочения чл.3, ал.2 от него, като представя съдебно удостоверение, издадено
от АССГ, 38 състав по а.х.д.№ 11168/2012 година, от което е видно какъв е
4
предметът на делото и кои са страните по него, кога и на какво основание е
приключило това дело и дали постановеният акт е влязъл в сила и кога. Сочи,
че представя копие на решение на СОС № 578/28.07.2016 година относно
разглеждане на договора и прекратяване на а.х.д.№11168/2012 г. и е дадено
съгласие за извънсъдебна спогодба и за подписване на договора.
Поддържа, че в договора липсва задължение за иницииране на
преговори, а само се предвижда правото на всяка страна да отправи покана за
провеждане на преговори за промяна на възнаграждението с процент,
различен от изрично определения в последното изречение на т.2 от чл.5, ал.4.
Обобщава, че тълкува договора в смисъл, че отправянето на покана за
преговори е само право, възможност, предоставена от договора на всяка от
страните, но не и нейно задължение, но при получаване на покана за
преговори, поканената страна е длъжна да подходи добросъвестно и
отговорно и да проведе преговори, които имат за цел определяне на процента
изменение на възнаграждението на превозвача в рамките на 0% до 5%, а ако
споразумение не се постигне, то по силата на изричния текст на чл.5, ал.4, т.3
във вр. с т.2 на договора, възнаграждението се изменя с процента, определен
още с подписване на договора – 2,5%.
Поддържа, че страните от момента на подписване на договора са
постигнали съгласие, че при липса на някакви извънредни причини,
изменението на цената на ГСМ с 20% спрямо цените при подписване на
договора, ще се отрази в промяната на възнаграждението точно с 2,5%.
Оспорва възражението, че не може да настъпи автоматично увеличение
на възнаграждението с посочените в чл.5, ал.4, т.2 на договора 2,5%, тъй като
трябвало да се извърши преценка относно размера, с който то да се увеличи,
така че да има справедливост.
Оспорва направеното възражение, че възнаграждението не следва да се
актуализира на основание факта, че гаранцията за добро изпълнение е внесена
в размер на 2% от годишната цена на договора и не е актуализирана.
Моли да не бъдат уважавани всички възражения на ответника в
отговора на исковата молба.
Възразява срещу поставената допълнителна задача № 6 и № 7, както и
искането на стр.11, т.11 за справедливия процент на индексация на
възнаграждението. Сочи, че задачи 8,9,10, поставени от ответника, дублират
5
задачите, поставени от ищеца.
Представя доказателства.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова
молба от С.о., с която потвърждава оспорването на предявените искове по
основание и размер, като изразява становище по оспорванията, направени от
ищеца с допълнителната искова молба. Заявява, че поддържа отговора на
исковата молба. Твърди, че клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора не може да
бъде приложена и поради това същата е нищожна, тъй като не може да бъде
заменена с повелителните норми на закона.
Поддържа доказателствените си искания и поставените въпроси по
ССчЕ.
Не възразява срещу представените от ищеца доказателства с ДИМ.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от приложения по делото
доказателствен материал се установява, че в изпълнение на Решение на
Столичен общински съвет № 578 по Протокол № 19/28.07.2016 г., между С.о.,
като възложител, и „МТК г.” ООД, като изпълнител, е сключен Договор №
СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., по силата на който възложителят възлага, а
изпълнителят приема да изпълнява обществен превоз на пътници по основни
градски автобусни линии № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81,
86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.о., съгласно приети
експлоатационни планове и с 60 броя новопроизведени автобуси, описани в
Приложение Б.
На основание чл. 3, ал. 1 от договора, същият се сключва за срок от 8
години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора, възложителят заплаща на изпълнителя
цена в размер на 3,00 лева без ДДС на километър за извършения по предмета
на договора обществен превоз, определяна на база действително изминатите
километри маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение А, въз
основа на отчетите за изпълнение. На основание чл. 5, ал. ал. 2 от договора
6
възложителят заплаща на изпълнителя за текущия месец авансово суми в
размер на 30% от дължимите за определения пробег до 15-о число на текущия
месец, а останалата част от дължимото възнаграждение – до 14-о число на
следващия месец. За тези суми изпълнителят издава фактури, в рамките на
разчетената в договора сума за текущия месец.
В чл. 5, ал. 4 от договора е предвидено при какви обстоятелства се
променя цената на километър маршрутен пробег. Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора, цената на километър маршрутен пробег, която е определена при
сключването на договора, се променя при промяна на цената на ГСМ (гориво-
смазочните материали) с повече от 20% съгласно данните на Националния
статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора.
При настъпване на това условие страните по договора се задължават да
проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във
възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5%
спрямо стойността по чл. 5, ал. 1. При непостигане на съгласие при
преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на
километър маршрутен пробег се променя с 2,5%. В т.3 на чл.5 е предвидено,
че при настъпване на което и да е от условията в предходните две точки,
всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано
предложение за преговори, които следва да започнат в срок до 7 дни от датата
на получаване на мотивираното писмено предложение и да завършат в срок
от 30 дни от датата, на която са започнали. Предвидено е, че при непостигане
на съгласие в преговорите се прилагат последиците, посочени в т.1 и т.2.
Към исковата молба е приложено писмо от НСИ с изх. № УП-
1210/02.04.2021 г. (л.25), съгласно което отдел „Сметки в околната среда и
енергетиката” на НСИ не разполага с информация за цената на природния газ
за транспорт. В писмото се сочи още, че НСИ осъществява наблюдения
относно европейската статистика в изпълнение на Регламент /ЕС/ 2016/1952
на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2016г., съгласно който цените
се отчитат два пъти годишно за всяко първо и второ полугодие, като тези
наблюдения се публикуват на интернет страницата на НСИ.
По делото е постъпило писмо с вх. № 8829/16.02.2022 г. от НСИ в
същия смисъл (л.128), към което са приложени данните за цените на
природния газ за периода месец декември 2016 г. до месец юни 2018 г.
7
включително, както и методологията на изследването, за която се сочи, че е
изготвена на база изискванията на Регламент /ЕС/ 2016/1952.
Допълнително е представено и писмо от НСИ с изх. № 07-06-
21/25.03.2022 г. (л.201), с приложена информация за средните цени за
населението на горива и смазочни материали по месеци за периода от
декември 2016 г. до юни 2018 г., както и относно инфлацията, измерена с
индекса на потребителските цени за месец юни 2018 г. спрямо месец
декември 2016 година.
Към исковата молба са приложени справки от сайта на НСИ относно
цените на природния газ, като от ищеца е изготвена и представена писмена
съпоставка на същите за второто полугодие на 2016 г. и първото полугодие на
2018 година.
С исковата молба е представено писмо до С.о. с вх. № 8504/СОА17-
КЦ01-23361/28.09.2017 г. (л.26) от „МТК г.“ ООД, с което е отправено
предложение за водене на преговори между страните и актуализиране цената
на превоза предвид обстоятелството, че са се осъществили предпоставките на
чл.5, ал.4, т.2 и т.3 от същия. Представено е и писмо до С.о. и Постоянната
комисия по финанси и бюджет при СОС, без входящ номер (л.28), съдържащо
второ предложение, направено във връзка с постъпил отговор от СО по
първото предложение, в който от ответника е била поискана справка от НСИ
за удостоверяване на настъпилата промяна в цената на природния газ с над
29%. С писмото са определени място, дата и час за провеждане на преговори
между страните, като е предложено актуализиране на цената на превоза с 5%.
Посочено е, че при непровеждането на преговори, след изтичане на 30 дни от
посочената в предложението дата, считано от месец февруари 2018 г.
изпълнителят ще издава фактури по актуалните цени и съобразно
отправеното от него предложение за увеличение с 5%.
От ищеца са представени следните фактури, издадени на „Център за
градска мобилност“ ЕАД:
- Фактура № **********/14.05.2018 г., с основание – аванс за м. 05.2018
г., на стойност от 539 245,91 лева с ДДС (л.37);
- Фактура № **********/13.06.2018 г., с основание – пакет наети линии
пробег м. 05.2018 г., за общо 499 433,517 км, на обща стойност от
1 258 719,32 лева с ДДС (л.38);
8
- Фактура № **********/14.06.2018 г., с основание – аванс за м. 06.2018
г., на стойност от 529 890,75 лева с ДДС 41 (л.26);
- Фактура № **********/10.07.2018 г., с основание – пакет наети линии
пробег м. 06.2018 г., за общо 490 382,169 км, на обща стойност от 1 235
548,62 лева с ДДС (л.42).
От ответника е представен и Протокол № 1 от 25.07.2017 г. от събрание
на комисия на С.о., с който, след извършен оглед, комисията приема, че
представените 20 броя автобуси от „МТК г.” ООД могат да обслужват
експлоатацията на основни автобусни линии №№ 12, 90, 117, 118 и 119 от
масовия градски транспорт, считано от 26.07.2017 година (л.71).
От ищеца е представена заповед № РД-09-05-3320/06.08.2008 г. на кмета
на С.о. (л.91) за обявяването на конкурса за обществен превоз на пътници по
основани градски автобусни линии, включително процесните, с която са
посочени изискванията към кандидатите. Представено е и предложението на
„МТК г.” ООД (л.95) от 11.09.2008 година за цена на километър маршрутен
пробег по разписание в размер на 3,57 лева без ДДС. Със заповед № РД-09-
3876/07.10.2008 г. на кмета на С.о. (л.96) „МТК г.” ООД е класираният на
първо място кандидат и е определен за изпълнител на пакета основни градски
автобусни линии.
Видно от представеното от ищеца с допълнителната искова молба
съдебно удостоверение от 26.01.2021 г. от АССГ (л.98), „МТК г.” ООД е било
предявило искове срещу С.о. и Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията за обезщетяване на
имуществени вреди в размер на 5 115 142 лева, причинени в периода
01.11.2010 г. – 01.11.2012 г. от незаконосъобразно бездействие на
ответниците, изразяващо се в неизпълнение на Заповед № РД-09-
3876/07.10.2008 г. на кмета на С.о., както и за заплащане на законна лихва
върху претендираната сума. С протоколно определение от 05.10.2016 г.,
постановено по адм. дело № 11168/2012 г. по описа на Административен съд
София – град (л.99), производството е прекратено поради отказ от
предявените искове от „МТК г.“ ООД.
В съдебно заседание от ответника са представени Споразумение №
СОА21-ДГ56-25/20.01.2021 г. (л.141) и Споразумение № СОА21-ДГ56-3734
от 05.10.2021 г. (л.144), съгласно които страните уреждат всички претенции
9
помежду си във връзка с искането на превозвача за индексация на цената за
километър маршрутен пробег на основание чл.5, ал.4, т.1 от Договора, поради
увеличаване стойността на инфлацията. Страните са се споразумели да
поискат прекратяване на всички съдебни спорове между тях с основание чл.5,
ал.4, т.1 от Договора, като са се задължили в бъдеще да не завеждат искове на
това основание.
От ищеца е представена изготвена от счетоводителя му справка за
годишното потребление на природен газ през 2017 г. и 2018 г. (л.214), както и
справка за изминалите километри по всяка от обслужваните от него
автобусни линии за всеки месец през периода юли 2017 г. – юни 2018 година
(л.215-216).
По делото е изслушано и прието неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице С. А., което съдът
кредитира като компетентно изготвено. Съгласно експертизата, в
съответствие с данните на НСИ, цените на природния газ са структурирани по
3 вида критерии в 6 групи, съобразно годишния обем потребление, както
следва: цени без всякакви данъци, такси и ДДС, цени без ДДС и други
възстановими данъци и такси, цени с включени всички данъци, такси и ДДС.
Цените на небитови клиенти по трите критерия в шестте вида групи са
посочени на полугодие за съответния период.
Съгласно заключението на вещото лице, за всяка група потребители по
трите критерия на НСИ - без данъци, с всички данъци и само с възстановими
данъци, цените на природния газ за първото шестмесечие на 2018 г. са се
увеличили спрямо цените за второто шестмесечие на 2016 г. с между 32% и
38%.
Вещото лице дава заключение, че разликата между базовата цена в
договора и увеличената с 2,5% цена на километър е в размер на: 44 949,13 лв.
с ДДС за фактурирания пробег от 499 434,787 км за превоз на пътници за
месец май 2018 г. и 44 135,98 лв. с ДДС за фактурирания пробег от 490
399,821 км за превоз на пътници за месец юни 2018 година.
Съгласно изчисленията в експертното заключение, законната лихва
върху сумата от 44 949,13 лв. за периода от 15.06.2018 г. до 20.05.2021 г., вкл.
(датата на исковата молба), възлиза на 13 372,37 лева, а законната лихва
върху сумата от 44 135,98 лв. за периода от 15.07.2018 г. до 20.05.2021 г.
10
(вкл.) е в размер на 12 762,65 лева.
Вещото лице сочи, че не се установява плащане на допълнително
възнаграждение за месеците май и юни 2018 г., изчислено вследствие на
актуализираната цена по договора.
Видно от изготвеното заключение, данните на НСИ не съдържат
разбивка по месеци на цената на природния газ за периода месец декември
2016 г. - месец юни 2018 г., а са изготвени в съответствие с методология за
определяне и отчитане цените по Регламент(ЕС) 2016/1952, съгласно която
данните се отчитат за всяко полугодие на съответната година.
Вещото лице посочва, че цените, по които „МТК г.“ ЕООД закупува
природен газ за периода месец юли 2017 г. - месец юни 2018 г., включително,
с разбивка по месеци, са подробно описани в Таблица 3 колони 3, 4 и 5 от
заключението, като варират от 32,26 лева на МВч до 34,86 лв. на МВч.
Посочва се още, че годишното количеството закупен и потребен природен газ
от „МТК г.“ ЕООД в периода месец август 2017 г. - месец декември 2017 г., е
11 575,44622 МВч.
Съгласно експертизата, на база годишно потребление в мерна единица
за енергия GJ/Гдж/ Гига джаул, „МТК г.“ ЕООД попада в следните групи на
НСИ, посочени в Таблица 4, колони 4 и 5:
- за 2016 г. - няма годишно потребление:
- за 2017 г. - потребление от месец 8 до месец 12 - попада в група И2 на
НСИ /41671,60639 < 100 000 ГДж/;
- за 2018 г. - потребление от месец 1 до месец 12 - попада в група ИЗ на
НСИ /107393,5541 > 100 000 ГДж/.
Вещото лице изчислява, че с оглед данните от НСИ, средните цени за
смазочни материали (моторно масло) са намалели през месец юни 2018 г.
спрямо месец декември 2016 г. с 1,57%, а за месец юни 2018 г. спрямо месец
юли 2016 г. са спаднали с 1,44%.
В експертното заключение е посочено още, че общият маршрутен
пробег в километри по всички автобусни линии, предмет на процесния
договор, за месец май 2018 г. е 499 434,787 км, а за месец юни 2018 г. възлиза
на 490 399,821 км.
Вещото лице сочи, че размерът на санкциите, наложени от С.о. на „МТК
11
г.“ ООД за частично неизпълнение по процесния договор /частично
извършени курсове/, са: 780,25 лв. за м.май 2018 г. и 834,37 лв. а за м. юни
2018 година.
Вещото лице е изчислило размерите на авансовото и окончателно
плащане по издадените фактури, след приспадане на наложените санкции,
както следва:
- на 14.05.2018 г. е направено авансово плащане от 539 245,91 лева, а на
15.06.2018 г. е извършено окончателно плащана от 1 257 939,07 лв., за
дължимите суми по фактури за месец май 2018 г., след прихващане на
начислената санкция;
- на 14.06.2018 г. е направено авансово плащане от 529 890,75 лева, а на
13.07.2018 г. е извършено окончателно плащана от 1 234 714,25 лв. за
дължимите суми по фактури за месец юни 2018 г., след прихващане на
начислената санкция.
Съдът намира останалите доказателства за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Със сключения договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. между
страните е възникнало валидно правоотношение за извършването на
обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии с №
12,18,20,21/22,23,24/24А, 25,26,28,29,31,81,86,117,118 и 119 за срок от 8
години, в съответствие с Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси, считано от датата на въвеждане в
експлоатация на първата линия.
Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата, превозите по утвърдени
транспортни схеми за линиите от общинските транспортни схеми се възлагат
чрез конкурс от съответния общински съвет. В изпълнение на изискванията
на наредбата, между „МТК г.“ ООД и С.о. е сключен процесният договор.
Съгласно чл.3, ал.2 от договора, същият влиза в сила от датата на
представяне на оригинал на влязло в сила определение за прекратяване на
12
адм.д. № 11168/2021 г. на АССГ. Съгласно протоколно определение от
05.10.2016 г., постановено по адм. дело № 11168/2012 г. по описа на АССГ,
производството по същото е прекратено поради отказ от предявените искове
от „МТК г.“ ООД. Видно от поставения щемпел върху протокола,
определението за прекратяване е влязло в сила на 25.10.2016 г., т.е. преди
сключване на договора между страните.
Безспорно е между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства – фактури, издадени от ищеца на ЦГМ ЕАД, както и от
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че през месец май
2018 г. ищецът е изпълнил общ маршрутен пробег от 499 434,787 км, а през
месец юни 2018 г. - 490 399,821 км.
Не се спори между страните, че размерът на възнаграждението по чл. 5,
ал. 1 от договора възлиза на 3,00 лева без ДДС на километър маршрутен
пробег или 3,60 лева с ДДС на километър маршрутен пробег.
Спорно между страните е приложението на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора.
С клаузата на чл. 5, ал. 4 от процесния договор са уговорени хипотези, при
които се променя цената за километър маршрутен пробег. Предвидено е, че
при промяна на икономическите условия поради повишаване на цените, от
които зависи изпълнението на договора от страна на изпълнителя, се
индексира и дължимото по договора възнаграждение. Една от уговорените
хипотези за компенсиране на разходите на превозвача, на която се позовава
ищецът в настоящото производство, е промяна на цената на гориво-
смазочните материали.
С представените от ответника споразумения от 20.01.2021 г. и
05.10.2021 г. се урежда промяна на цената по договора във връзка с
увеличение на стойността на инфлацията, което е основание за
актуализирането й по чл.5, ал.4, т.1 от договора.
Процесната претенция е за увеличение на цената поради повишаване на
цената на ГСМ с повече от 20%, което представлява различно и
самостоятелно основание за изменение на цената на договора, поради което
възражението на С.о. в този смисъл е неоснователно. В т.1 и т.2 на чл.5, ал.4
от процесния договор са уредени две самостоятелни хипотези за увеличение
на първоначално уговорената цена по договора за превоз, като при
настъпването на всяко едно от уговорените основания, цената по договора се
13
променя.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, уговореното възнаграждение за
километър маршрутен пробег се променя, ако се промени цената на гориво-
смазочните материали с повече от 20%, съгласно данните на Националния
статистически институт спрямо цената към датата на подписване на договора.
В случай че настъпи това условие, се провеждат преговори между страните за
постигане на съгласие за промяна на възнаграждението със стойност до 5%.
Уговорено е още, че при липса на съгласие, възнаграждението за километър
маршрутен пробег се променя с 2,5%.
Неоснователно С.о. намира цитираната договорна клаузата за нищожна.
Ответникът не сочи изрично на кое основание за нищожност се позовава, но
от твърденията му може да се заключи, че счита клаузата за нищожна поради
липса на предмет и като противоречаща на императивни законови норми.
Твърдението на ответника, че в клаузата не е посочен точен критерий, с който
да се обоснове промяна на цената, тъй като НСИ не разполага с данни
относно гориво-смазочните материали, е невярно. Не се установява да е
налице хипотезата на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – договорът да има невъзможен
предмет. В случая обектът на правоотношението – изпълнение на превозната
услуга от ищеца и дължимото от ответника възнаграждение за тази услуга е
възможен, а актуализиране на цената за извършената услуга, предоставяна в
продължителен период от време, като се вземат предвид статистически данни
на НСИ, е логично и възможно. Предвид събраните по делото доказателства,
следва, че такава информация се събира от НСИ и е възможно да бъде
приложена. Следователно, оспорената клауза няма невъзможен предмет и
поради това е действителна. Не се установява същата да противоречи на
повелителни норми на закона, доколкото липсва законодателна забрана за
изменение на договор, като се вземат предвид наличните статистически
данни. Липсата на месечна справка в НСИ за цената на природния газ на
небитови и битови клиенти /отчита са 6-месечен период, в който се включва
процесния/, както и липсата на информация за статистическите данни за
промяната в цените на смазочните материали отделно, включващо се в
понятието гориво-смазочни материали, не води до невъзможен предмет, нито
до извод за противоречие със закона. Във връзка с посоченото, клаузата на чл.
5, ал. 4, т. 2 от договора е действителна, поради което валидно обвързва
страните.
14
В случая е налице разногласие между страните при тълкуване на
посочената клауза на договора. Съдът намира, че действителната обща воля
на страните е, в случай на настъпване на предвидете в чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора условия, възнаграждението на превозвача по договора да се
актуализира, като се увеличи с поне с 2,5% над уговорената цена от 3 лева на
км без ДДС. Установява се, че с писмо от 28.09.2017 г. от ищеца е направено
писмено предложение за провеждането на преговори и постигане на съгласие
за актуализиране на цената на превоза поради увеличение на цената на ГСМ с
повече от 20%. Не се спори между страните, че липсва постигнато съгласие,
тъй като преговори в предвидените в чл. 5, ал. 4, т. 3 срокове не са проведени,
но не се установява изменението в писмен вид да е задължително
обстоятелство за промяна на възнаграждението на превозвача, каквото
възражение е наведено от ответника. Писмено споразумение между страните
по смисъла на чл. 38 от договора следва да бъде сключено, в случай на
постигнато съгласие между страните, а такова липсва. Именно поради
възможността да се стигне до такава хипотеза страните са уговорили в чл. 5,
ал. 4, т. 2, че при непостигане на съгласие възнаграждението на километър
маршрутен пробег цената се променя с 2,5%, без да е необходимо да се
сключва допълнително споразумение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
актуализирането на цената по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора е в зависимост от
началото на изпълнението му, а не с датата на сключване на договора. В
случая волята на страните в договорната клауза е ясно изразена – изрично е
посочено, че промяната в цената на гориво-смазочните материали се
изчислява спрямо цената към датата на подписване на договора. Съдът
намира, че не е налице твърдяната от ответника техническа грешка при
отбелязване на тази дата като меродавна при отчитането на настъпилата
промяна на цените. Логично е в клаузата на чл. 5, ал. 4, т.2 от договора да е
предвидена именно датата на сключване на договора, а не по-късна дата, тъй
като тогава страните са били наясно какви са цените и са могли да предвидят
размера на възнаграждението на превозвача.
Съгласно изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, при отчитане на данните на НСИ, цените на природния газ за
първото шестмесечие на 2018 г. са се увеличили спрямо цените за второто
15
шестмесечие на 2016 г. с между 32% и 38%. От заключение на вещото лице се
установява, че с оглед данните от НСИ, средните цени за смазочни материали
(моторно масло полусинтетично) са намалели през месец юни 2018 г. спрямо
месец декември 2016 г. с 1,57%, а за месец юни 2018 г. спрямо месец юли
2016 г. са спаднали с 1,44%. От посоченото следва, че промяната на цената на
маслото е пренебрежимо малка, докато цената на горивото се е увеличила
значително. В проведеното на 14.09.2022 г. открито съдебно заседание вещото
лице уточнява, че маслата са компонент, който има сравнително малка
консумация за даден автомобил. Следователно, главният компонент в случая
е използваното за автобусите гориво - природен газ, цената на който се е
увеличала до степен да обуслови икономически необходимостта от
повишаване на определеното с договора възнаграждение на превозвача. В
противен случай би се стигнало до неоправдано икономическо разместване и
обезценяване на възнаграждението на превозвача и липса на еквивалентност
на насрещните престации.
От гореизложеното следва, че хипотезата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора
за увеличаване на уговорената цена е налице, тъй като цената на гориво-
смазочните материали се е повишила с повече от 20% съгласно данните на
НСИ, както е предвидено в договора между страните.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при
прилагане на увеличение от 2,5%, размерът на възнаграждението, което е
дължимо над първоначално установения с договора размер, възлиза на 44
949,13 лв. с ДДС за фактурирания пробег от 499 434,787 км за превоз на
пътници за месец май 2018 г. и 44 135,98 лв. с ДДС за фактурирания пробег
от 490 399,821 км за превоз на пътници за месец юни 2018 година.
По делото е безспорно изплащането на възнаграждението на
изпълнителя в размера, определен в чл. 5, ал. 1 от договора, като неизплатена
е останала частта, съобразно горепосоченото увеличение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД за сумите от 44 949,13 лв. с ДДС за месец май
2018 г. и 44 135,98 лв. с ДДС за месец юни 2018 г., представляващи за
извършване на обществен превоз на пътници по основни градски автобусни
линии № № 12, 18, 20, 21, 22, 23, 24, 24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и
119В от общинската транспортна схема на С.о., по чл. 5, ал. 4, т. 2 от
16
договора, са основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на исковата молба – 20.05.2021 година до
окончателното заплащане.
Следва да бъдат уважени и исковете за присъждане на мораторна лихва
върху главницата от 44 949,13 лв. и 44 135,98 лв. Съгласно чл. 5, ал. 2 от
договора, възнаграждението се заплаща до 14-то число на следващия месец,
поради което ответникът е изпаднал в забава за остатъка от
възнаграждението, считано от 15.06.2018 г. за главницата от 44 949,13 лв. и от
15.07.2018 г. за главницата от 44 135,98 лв., като сумите са изчислени от
вещото лице и възлизат съответно на 13 372,37 лева за периода 15.06.2018
година до 20.05.2021 година, включително (при предявени 13 372,36 лева) и
12 762,65 лева за периода 15.07.2018 година до 20.05.2021 година,
включително (при предявени 12 762,66 лева).
Неоснователно е възражението, че неправилно се претендира лихва за
забава и върху ДДС. Лихвата се начислява върху пълната дължима като
увеличен размер на възнаграждението сума, която включва и ДДС.
Съдът като взе предвид, че исковата молба е предявена на 20.05.2021
година, от който момент се претендира законна лихва за забава, намира че
размерът на мораторната лихва за забава за периода до датата на предявяване
на исковата молба следва да бъде преизчислен до 19.05.2021 година,
включително. Преизчислен служебно от съда по реда на чл.162 ГПК чрез
електронен калкулатор за законна лихва www.calculator.bg този размер
възлиза съответно на 13 359,88 лева върху главницата от 44949, 13 лева,
считано от 15.06.2018 година и 12 750, 39 лева върху главницата от 44 135,
98 лева, считано от 15.07.2018 година, за които суми следва да бъдат уважени
предявените искове по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Претенциите по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 13 359,88 лева и
над 12 750, 39 лева до пълните претендирани размери от съответно 13 372,36
лева и 12 762,66 лева следва да бъде отхвърлени като недоказани.
По разноските
Ищецът в срок е представил списък на направените разноските (л.265),
изчислени общо на 9068,81 лева, както следва: 3800 – адвокатско
17
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, заплатено в
брой, 4608,81 лева – платена държавна такса, 660 лева – общо внесени за
депозит за изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат претендираните разноски, съразмерно на уважената част на исковете -
9059,74 лева.
С оглед отхвърлената част на исковете за законна лихва на ответникът
се дължат разноски в размер на 12,05 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.о., БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. София, ул. „****, да
заплати на „МТК г.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. ****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата от 44 949,13 лева с ДДС, представляваща допълнително
възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016
г. за извършване на обществен превоз на пътници за месец май 2018 година,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 20.05.2021
г. до окончателното заплащане, сумата от 13 359,88 лева - мораторна лихва
за забава върху главницата от 44 949,13 лева, за периода 15.06.2018 година до
20.05.2021 година, сумата от 44 135,98 лева с ДДС, представляваща
допълнително възнаграждение по чл.5, ал.4, т.2 от договора за месец юни
2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.05.2021 г. до окончателното заплащане, сумата от 12 750, 39 лева -
мораторна лихва върху главницата от 44 135,98 лева за периода 15.07.2018
година до 20.05.2021 година, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете
за мораторната лихва над сумата от 13 359,88 лева до претендирания размер
от 13 372,36 лева и над 12 750, 39 лева до предявения размер от 12 762,66
лева.
ОСЪЖДА С.о., БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. София, ул. „****, да
заплати на „МТК г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. ****, сумата от 9059,74 лева - разноски по
делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част на
18
исковете.
ОСЪЖДА „МТК г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, бул. **** да заплати на С.о.,
БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. София, ул. „****, сумата от 12,05 лева - разноски
по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част
на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
19