Решение по дело №210/2025 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 104
Дата: 15 май 2025 г. (в сила от 15 май 2025 г.)
Съдия: Поля Данкова
Дело: 20254300500210
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Ловеч, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500210 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:

Постъпила е от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД"
ЕАД /ЕРМ Запад/ въззивна жалба №3146 от 11.03.2025 г. против съдебно
решение №70/08.02.2025 г. г.по гр.д. №479/2024 г. на Ловешки районен съд. В
жалбата се възразява срещу правните изводи на районния съд, които се
посочва , че са неправилни. Цитира се съдебна практика на ВКС от 2016г. и
2019 г. и се разсъждава върху приложимостта на чл. 50,ал.1 от ПИККЕ.
Изтъква се, че въззивникът правилно е извършил изчисление на дължимата
сума за непотребена ел.енергия и отговорността на потребителят е обективна
и специална. Моли обжалваното съдебно решение от 08.02.2025 г. да бъде
отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
П. Н. Д. заявява в писмен отговор №3435/17.03.2025 г., че въззивната
жалба е допустима, но неоснователна. Посочва, че районният съд е провел
надлежно събиране на доказателства по делото и установил фактите по
делото. Разсъждава по правилата на ПИККЕ и приложимостта им в казуса.
Посочва, че съдебното решение е законосъобразно и моли да бъде
потвърдено като законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован , не изпраща
представител.
За въззиваемият, редовно призован участва адв. С.. Изтъква, че
1
съдебният акт е правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден по
съображения изложени в писмения отговор.
Въззивната инстанция съобрази представените доказателства по
гр.дело № 479/2024 г. на Ловешки районен съд,от становището на
представителите на страните и приема за установени следните фактически
обстоятелства.
Със съдебно решение №70/08.02.2025 г. г.по гр.д. №479/2024 г.
Ловешки районен съд е признато за установено по отношение на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД („ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД,) ЕИК: ********* със седалище в гр.София и адрес на
управление: район „Изгрев“, бул.”Цариградско шосе”№28, бл. „Изток Плаза“,
представлявано от всеки от членовете на Управителния съвет заедно, че П. Н.
Д. от гр. Ловеч,Лов. област не дължи сумата в размер 1304.29 лева,
представляваща служебно начислена цена за преизчислени количества
електрическа енергия, за мрежови услуги и за „задължения към обществото“,
за обект на адрес: ***, ***, за периода от 23.10.2023 г. до 22.01.2024 г., по
партида с абонатен № **********, клиентски № 530002414383, въз основа на
съставен Констативен протокол № 3036193/22.01.2024 година.
Въззивната инстанция извърши проверка за валидност, допустимост
и правилност на съдебния акт и констатира, че е законосъобразен и следва да
бъде потвърден.
Отношенията между страните са възникнали по повод ползвана от
въззиваемия ел.енергия за обект ***, ***, за периода от 23.10.2023 г. до
22.01.2024 г., по партида с абонатен № **********, клиентски №
530002414383,,в качеството на битов потребител на електрическа енергия.Не
са представени писмени доказателства относно подаденото заявление на Д. за
присъединяване към ел.разпределителната мрежа, но този факт не е спорен
между страните.
Служители на въззивника са извършили проверка на средството за
търговско измерване- св. П.Й. отразена по констативен протокол
№3036193/22.01.2024г. за неточно измерване и/или неизмерване на
електрическа енергия от служители на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД. Проверено е отчитането на консумираната ел.енергия
от апартамент, находящ се в гр. Ловеч , ***, ***, за периода от 23.10.2023 г. до
22.01.2024 г., по партида с абонатен № ********** . Констатациите са ,че
електромер с фабр. № 18967404 е монтиран в метално етажно табло и в
менюто не се отчита преминаващата ел. енергия от 66/а/, а показва 0/а/ ток и 0
напрежение. В протокола е посочено, че холограмния стикер на големия капак
от ляво, от дясно е здрав и няма механични промени по електромера.След
измерване на консумацията с амперклещи е измерен ток 6.6 ампера.
Средството за търговско измерване е подменено с ново от служителите -
редовен по БДС електромер с фабр. №22320231, тип НХЕ 110.

2
Въззивникът е приложил процедурата на чл. 34 от Общите условия ,
предвид констатациите от проверката , поставил средството за търговско
измерване след демонтаж в безшевен чувал, който е бил затворен с пломба със
знака на дружеството и уникален номер. На 29.01.2024 г. е извършена
метрологична експертиза отразена в констативен протокол № 69/01.02.2024 г.
на Български институт по метрология /БИМ/ - Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“ - Регионален отдел-Плевен, на демонтираното средство
за търговско измерване. Установено е, че процесното средство за търговско
измерване, което е било демонтирано при проверката няма видими дефекти по
електронните платки и детайлите на електромера , а преминаващата през
електромера електрическа енергия не се натрупва в активната
тарифа.Проверката е показала, че електромерът не съответства на
метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при
измерване на ел.енергията.
Изготвено е писмо изх. № ********** от 22.02.2024 г. от въззивника
до въззиваемия,че е коригирана платената му сметки за ел.енергия на
основание чл. 50по партида с клиентски № 530002414383и е начислена сума в
размер на 1304.29 лева по фактура **********/21.02.2024г. Въззиваемият-
ищец е представил фактурата и писмото и съдът приема, че те са му станали
известни.
В заключение № 7543/04.05.2024 г. по съдебно-техническата
експертиза, е обоснован извод на вещото лице, че констатациите по
констативния протокол от 01.02.2024г. представляват случай на пълно
неотчитане на потребена ел.енергия към момента на извършване на проверка в
БИМ. Вещото лице е мотивирало компетентно становището си и предвид
необходимостта от специални знания, съдът го съобразява,при решаване на
правния спор.
Изслушаните гласни доказателства –св. показания на П.Й. съдът
възприема като обективни относно техническото състояние на средството за
търговско измерване при проверката на отчитане на консумирана ел. енергия,
тъй като се подкрепят от заключението на метрологичната експертиза. Съдът
счита, че съжденията на свидетеля относно въздействие на електро-шокова
палка в казуса са теоретични и не се потвърждават от каквито и да са други
писмени или гласни доказателства. Свидетелят разсъждава по възможностите
за неправомерно въздействие , но липсват такива отбелязвания в
констативния протокол №3036193/22.01.2024 г./подписан и от другия свидетел
Б.Н./ или по изслушаната съдебно-техническа експертиза и те остават
недоказани.
"„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД притежава лицензия-
№Л-135-07/13.08.2004г. на ДКЕВР, като публично дружество със срок равен
на срока на притежаваната лицензия- 35 години т.2.8.1 от лицензията. В
търговския регистър на 28.04.2022 г. е вписано изменение във фирмата на
„ЧЕЗ разпределение България“АД и е вписана като „Електроразпределителни
3
мрежи Запад“АД- София.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК - да бъде признато за установено по отношение на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД („ЧЕЗ Разпределение
България"АД,) че П. Н. Д. не дължи сумата в размер 1304.29 лева,
представляваща служебно начислена цена за преизчислени количества
електрическа енергия, за мрежови услуги и за „задължения към обществото“,
за обект на адрес: ***, ***, за периода от 23.10.2023 г. до 22.01.2024 г., по
партида с абонатен № **********, клиентски № 530002414383, въз основа на
съставен Констативен протокол № 3036193/22.01.2024 година.
Предвид изготвянето на констативния протокол от
№3036193/22.01.2024 г. и извършеното преизчисление на ел.енергия в размер
на сумата 1304.29 лева, въззивната инстанция счита, че е налице правен
интерес от предявяване на иска по чл. 124,ал.1 от ГПК като абсолютна
процесуална предпоставка. Сумата от 1304.29 лева не е заплатена от
въззиваемия, а с определение №270/18.03.2024 г. е допуснато обезпечение на
иска чрез спиране на изпълнението по принудителното прекъсване на
електрозахранването в имота до приключване на делото с влязъл в законна
сила съдебен акт.
Въззивникът е енергийно предприятие по смисъла на §1 т.24 от ДР
на ЗЕ- юридическо лице, което осъществява експлоатация на
електроразпределителната мрежа за пренос на ел.енергия. Въззивният съд
счита,че сделките с електрическа енергия се извършват при спазване
разпоредбите на Закона за енергетиката – чл. 93 от ЗЕ и правилата за търговия
с ел.енергия, приети от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия.,
като продажбата на ел.енергия се извършват при публично известни общи
условия-чл. 98а от ЗЕ. В чл. 83,ал.1,т.6 от ЗЕ е предвидено изготвяне на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства. С
Решение по Протокол № 67 от 24.04.2019 г. са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. изм.с
решение №10003/21.07.20 г. на ВАС ДВ бр.57/09.07.21 г. в сила от 09.07.21 г./ /,
действали към процесния период. По аргумент от Чл. 98а,т.6,б.“а“ и б.“б“ от
ЗЕ е установено разграничение между хипотезите при които има
неправомерно въздействие върху сертифицираното средство за търговско
измерване и случаите на неправилно или неточно измерена ел.енергия поради
повреда на уреда. Това разграничение продължава и в нормите на ПИККЕ,
съответно чл. 50 от ПИККЕ и чл. 52 от ПИККЕ.Безспорно в настоящия казус
от изводите по констативен протокол от 02.04.2024 г. на Български институт
4
по метрология /БИМ/ - Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ -
Регионален отдел-Плевен и заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че процесният електромер е
повреден,дефектирал.При това положение съдът счита, че не съществуват
условия за приложение на чл. 50 от ПИККЕ и претендираната сума от
потребителя-въззиваем е недължима.
В чл. 92,ал.1 ,т.1-9 от ЗЕ са посочени страните по сделките за
ел.енергия-обществен доставчик на ел.енергия, краен снабдител,
производител, краен клиент, оператор на електропреносна мрежа, търговец на
ел.енергия , доставчик от последна инстанция. За част от страните има легални
определения в пар.1 от „Допълнителните разпоредби „ на Закона за
енергетиката- пар.1,т.2а –„битов клиент“, пар.1,т.24 –енергийно
предприятие,пар.1,т.27г-„краен клиент“, но по-голямата част се определят по
правомощията им регулирани в закона. Законът действително прави
разграничение между краен снабдител, доставчик от последна инстанция,
който продават ел.енергия на потребителя и оператор на
електроразпределителната мрежа. В чл. 44,ал.4 от ЗЕ е посочено, че лицето,
което притежава лицензия за пренос на ел.енергия не може да извършва и
други дейности, не включени в нея. Не е спорно за страните, а това се
установява и по приложената лицензия ,че въззивникът е оператор на
електроразпределителната мрежа за Ловешка област. Въззиваемият е битов
клиент,потребител на ел.енергия в гр. Ловеч, Лов. Област.
Към процесния период-22.10.2020 г. настоящата инстанция приема,
че закупуването на ел.енергия за битовите клиенти е на регулиран пазар.
Разпоредбата на чл. 28а от ДР на ЗЕ/в редакция към юли 2020 г./ е
определяла,че краен снабдител е енергийно предприятие, снабдяващо с
електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг
доставчик. . На основание чл. 97, ал.1,т. 4 от ЗЕ / в редакция до 01.10.2020 г./е
определено, че по регулирани цени се закупува ел.енергията между крайните
снабдители битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени
към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези
клиенти не са избрали друг доставчик.С изменението на 94а,ал.1, чл.
97,ал.1,т.4 от ЗЕ от 01.10.2020 г. /ДВ чл.57/2020 г./ отпада включването на
небитовите клиенти в групата лица, на които се доставя ел.енергия от краен
снабдител по регулирани цени. В такъв смисъл е променена дадената легална
дефиниция на краен снабдител, която касае доставяне на ел.енергия само на
битовите клиенти, присъединени на ниво ниско напрежение – пар.1,т.28а,б.“а“
от ЗЕ /редакция след 01.20.2020 г. /В срок до 31.09.2020 г. небитовите клиенти
са имали задължение да сключат договори със свободно избрани доставчици
от първа инстанция, а при несключване на такъв договор се прилага
разпоредбата на чл. 95а от ЗЕ. Следователно от 01.10.2020 г. е въведено
закупуване на небитовите клиенти на ел.енергия на свободен пазар, но за
5
битовите клиенти остава регулиран пазар.
В производството съдът е допуснал и изслушал съдебно-
техническа експертиза, която въззивната инстанция преценява като
професионално обосновава и мотивирана. Извършено е преизчисление на
консумираната ел.енергия от въззивника по методиката по чл. 50, ал.1 ,б. „б“
от ПИКЕЕ по действащите цени по решение Ц-17/01.07.2022 г. на КЕВР.
Математически правилно е приложена формулата, но настоящата инстанция
счита, че относимата към казуса хипотеза се урежда от друга правна норма-
чл. 52 от ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 50,ал.1 б.“б“ от ПИКЕЕ се прилага при
установено външно въздействие върху средството за техническо измерване на
ел. енергията, каквото не е налице в случая. Аргументът на въззивника , че не
е необходимо да има виновно поведение от потребителя, по същество е
правилно, но не рефлектира върху изводите на съда, тъй като приложимата
норма не се извежда от това обстоятелство. Цитираната разпоредба на чл. 52
от ПИКЕЕ гласи, че в случаите на техническа неизправност на средствата за
търговско измерване, поради която използваната електрическа енергия
преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат
отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет,
преминалото количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен
ред, както следва:1. по реда на чл. 39, ал. 4 и 5;2. средноаритметичното
количество от потребената електрическа енергия от клиента за предходен
отчетен период и потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен
отчетен период от предходната година;3. на база на отчетния период, следващ
подмяната на повреденото средство за търговско измерване, при
невъзможност за преизчисляване по т. 1. Съдът приема,че върху средството за
търговско измерване не е осъществено външно въздействие, тъй като такова
не е вписано по Констативен протокол №3036193/22.01.2024 г. Целостта на
електромера и липсата на въздействие се установява и от данните по
констативен протокол 69/01.02.2024 г. на Български институт по метрология
/БИМ/, а също и от заключението на вещото лице. Твърденията на
въззивника,че липсата на видими дефекти на електронните платки на
електромера не изключва външно въздействие са необосновани. В хода на
исковото производство доводите на страните, в т.ч. и на въззивника като
ответник по отрицателен установителен иск следва бъдат доказани, когато
касаят положителни факти. В първа инстанция, въззивникът не е твърдял,че е
6
имало въздействие върху електромера и не е доказвано такова обстоятелство
от него, като носещ доказателствената тежест. Касае се до твърдение, което
не е отразено по никакъв начин в констативния протокол от 22.01.2024 г. и
гласните доказателства. Следователно предвид техническата неизправност на
средството за търговско измерване, което не отчита използваната ел.енергия и
неустановяване на външна намеса е следвало да се приложи методиката по чл.
52 от ПИККЕ. Въззивникът неправилно е начислил сумата в размер на 1304.29
лева на основание чл. 50,ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ и предявеният иск е
основателен и доказан.
Разграничението ,което е въведено в чл. 50 и чл. 52 от ПИКЕЕ
последователно се прилага в актуалната съдебна практика, която настоящата
инстанция изцяло споделя- Определение № 4996 от 4.11.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 1151/2024 г., Определение № 1483 от 26.03.2025 г. на ВКС по гр. д. №
4174/2024 г.,Решение № 236 от 28.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2523/2024 г.
Решение № 4280 от 24.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 657/2025 г.
Становището на двете инстанции по основателност на претенцията
по отрицателния установителен иск съвпадат и обжалваното съдебното
решение №70/08.02.2025 г. г.по гр.д. №479/2024 г. на Ловешки районен съд,
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
При този изход от процеса въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемият съдебно –деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на сумата 430 лева.П.Д. е упълномощил за въззивна
инстанция адв. С. при ЛАК по пълномощно от 17.03.2025 г..По договор
№10253 за правна защита и съдействие от същата дата въззиваемият е
заплатил в брой сумата 430 лева. Предвид цената на иска адв. хонорар по
Наредба №1/09.07.2004 г. по чл. 7,ал.2, т.1 възлиза на сумата 434 лева и
платената сума за адв. хонорар е под минималния размер. Направеното
възражение за прекомерност на разноските е неоснователно, тъй като съдът
съобрази, че възнаграждението е в минималния установен размер,
въззиваемият е представил писмен отговор, проц.представител е участвал
лично в съдебно заседание на 22.04.2025 г. и извършил целият обем
процесуални действия, последица от упълномощителната сделка.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно и правилно , съдебно
решение №70/08.02.2025 г. г.по гр.д. №479/2024 г. на Ловешки районен съд.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД
7
ЕИК: ********* със седалище в гр.София и адрес на управление: Столична
община, район Младост, бул.”Цариградско шосе”№159, Бенч Марк Бизнес
Център да заплати на П. Н. Д. от ***, ***, съдебно–деловодни разноски за
въззивна инстанция в размер на сумата 430 лева /четиристотин и
тридесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване на основание на чл. 280,
ал.2 от ГПК по цена на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8