по АНД № 22 / 2019 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и осма от НПК.
С Мотивирано постановление Районна
прокуратура - Първомай повдига обвинение против обвиняемия Д.П.Х., ЕГН **********,***, за това, че на 29.03.2017 година в квартал
Дебър на град Първомай, област Пловдив, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4 Матик“ с временен
регистрационен № ***, собственост на „Трансатлантик Лоджистикс” ЕООД, град
Пловдив, е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за
движение по пътищата: Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; чл. 20, ал. 1
от Закона за движение по пътищата: Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват; чл. 20, ал. 2 от Закона за движение
по пътищата: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението; чл. 116 от
Закона за движение по пътищата: Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора;
чл. 117 от Закона за движение по пътищата: При приближаване към място,
където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, и по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на Г.А.Н., ЕГН **********, изразяваща се в открито
счупване на горната (проксималната) фаланга на палеца на десния крак, което е довело
до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок по-голям
от един месец, като настъпилите усложнения и повторна оперативна интервенция са
удължили значително срока за възстановяване и рехабилитация – за около десет-единадесет
месеца след травмата, – престъпление по чл.
343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло така
повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено от събраните по
делото доказателства обвиняемият да е осъществил при непредпазливост престъплението
по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК и
фактическата обстановка, подробно описана в постановлението. Намира, че са
налице предпоставките на чл. 78а от НК, за което предлага същият да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба около минимума на предвиденото в
закона, както и да бъде лишен от право да
управлява моторно превозно средство също в размер около минимума на
предвиденото в закона.
Предлага още вещественото
доказателство – компактдиск, приложен като лист 114, том І, от досъдебното
производство, да остане по делото и моли обвиняемият да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски.
Защитникът на обвиняемия адвокат С.Г.Д.
*** се противопоставя на становището на Районна прокуратура - Първомай и моли Д.П.Х.
да бъде изцяло оправдан по повдигнатото обвинение.
Счита,
че досъдебното производство е водено безобразно, в изключителен ущърб на
обвиняемия и липсва основното доказателство за установяване на механизма на пътнотранспортното
произшествие – записът от съществуващите към инкриминираната дата технически
средства, камерите.
Изтъква,
че за да е осъществено престъплението е необходимо да е извършено нарушение на Закона
за движението по пътищата – Х. да е управлявал така автомобила си, че неспазвайки
правилата за движение в посоката, в която се движи, да получи съприкосновение с
тялото на пешеходеца и така да го увреди, а не пешеходецът умишлено да постави
крайниците си под автомобила, стоейки встрани от него, както и да го настигне
на бегом с единствената цел да навре крайниците под автомобила, за да предизвика
пътнотранспортно произшествие, каквото според него се е случило в казуса.
Намира,
че от доказателствата се установява, че неизвестно в кой момент от
възприемането на бягащото ромче към автомобила с разполагане с неизвестно време
за реакция Х. отклонява движението си рязко вдясно, за да избегне
съприкосновение с идваща от лявата му страна пострадала, и така извършва спасителна
маневра, но това отклонение от първоначалното праволинейно движение е наваксано
умишлено от Г.А.Н., чрез придвижване на бегом, и по този начин е елиминирана
спасителната маневра – пострадалата вижда пред себе си автомобила, стои от
лявата му страна и продължава да тича в посока на моторното превозно средство с
единствената цел да се блъсне в него.
Сочи
още, че липсват събрани от Прокуратурата данни дали с предната лява или със
задната лява гума е премазан пръстът на пострадалата, а в хода на съдебното
дирене категорично става ясно, че посоките на движение на пострадалата и на моторното
превозно средство на обвиняемия са перпендикулярни една спрямо друга и при това
положение е извън волята и обективната възможност на Д.Х. към онзи момент да
отмести автомобила от пътното платно така, щото да не даде възможност на Г.А.Н. да го настигне и да си мушне крака под гумите му.
Пледира
Съдът да прецени и съвпадение ли е обстоятелството, че, въпреки че уж безконтролно
се придвижва малолетната по пътното платно, моментално след премазването на пръста
й от моторното превозно средство и спирането на Х. на пътя от близкото
заведение пристигат родствениците по права линия на пострадалата и ако в делата
се дири справедливост е необходимо да се вземе предвид и актуалният обществен живот
в страната с отчитане на огромния случай на имитирани или умишлено предизвикани
пътнотранспортни произшествия от пешеходци от ромски произход, извършващи такива
деяния предимно с целта да получават застрахователни обезщетения, а според
адвоката е куриозно защо дядото на пострадалата не става да я преведе през
пътното платно, когато тя пресича, въпреки че е на място, всичко, което прави, е да организира с
другите си близки незабавното регистриране на леката травма пред медицинските
органи.
В
заключение сочи, че не е налице нито интелектуалният, нито волевият момент на
вина, касателно отношението на Х. към действията му за резултата, настъпил от
онези обстоятелства, заради които му е повдигнато обвинение, и изтъква, че безвиновното
деяние не е престъпление, поради което обвиняемият следва да бъде оправдан изцяло
с всички следващи се от това последици – на разноските по делото и прочие.
Редовно призован, обвиняемият Д.П.Х.
не се явява в съдебно заседание по същество, за да упражни лично правото си на
защита и за последна дума. В хода на съдебното следствие се възползва от
правото си да не дава обяснения, освен за материалното си положение и семейно
състояние; заявява, че потвърждава заявеното от него на досъдебното
производство, в което също не дава обяснения.
Съдът, след като се запозна с
приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено
следното:
Обвиняемият Д.П.Х. е роден на ***
***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със
средно образование, управител на „***, с адрес: ***.
Със Споразумение от 30.03.2001
година по НОХД № 1103 / 2001 година на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на 30.03.2001
година, за извършени на 10.02.1996 година престъпления по чл. 142а, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от НК и по чл. 129, ал. 1 във
връзка ал. 2 от НК на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложено едно общо
най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на
основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години и в съответствие с чл. 85 от НК обвиняемият следва да се
счита неосъждан, тъй като е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, считано от 31.03.2004 година.
Сутринта на 29.03.2017 година пострадалата Г.А.Н. (тогава на 10 години) закъснява за училище и
с брат си Г.А.Н. (тогава на
8 години) отива за извинителна бележка при лекуващия им лекар, чийто кабинет е от
другата страна на пътя срещу тях – улица „Цариградска“ в квартал Дебър на град
Първомай, област Пловдив; оглеждат се и пресичат платното за движение. През
това време дядото на децата – Г. А.И., е с негов познат в автомобила му пред
магазин „Орехчето“ на същата улица срещу дом № 62.
Вече е след 11:00 часа, когато децата вземат
необходимия документ от доктора, купуват си закуска и решават да се прибират. По
същото време обвиняемият, взел по предварителна уговорка от автосалона пред
град Първомай в посока град Хасково познатия си И.Ж.К., пътува по същата улица за
град Бургас с лек автомобил (джип) „Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4 Матик“ с временен
регистрационен № ***, собственост на „Трансатлантик Лоджистикс” ЕООД - Пловдив.
Срещу дом № 62 на улица „Цариградска“ децата
решават да пресекат – сухото асфалтово платното с ширина 8,40 метра е право, хоризонтално, без неравности, с две
пътни ленти, отделени с непрекъсната осева линия, а мерцедесът се движи по пътя с около 49 км/ч.
Малолетните
момче и момиче се оглеждат за преминаващи автомобили, тъй като пътят е с
натоварен трафик, и започват да преминават през платното, като първа е Г.Н.; след нея Г.Н. вижда от дясната му страна
приближаващия джип „Мерцедес
ГЛЕ 350 Д 4 Матик“, засилва се и притичва до отсрещния тротоар, а след
него тръгва сестра му, но преди да стигне края на пътя е засечена от Д.Х., който на около 31-32 метра от децата, когато те вече са на пътното платно, вижда момичето и екстрено задейства спирачната система, само че
не успява да предотврати сблъсъка и с предна лява гума преминава през предната
част на десния крак на пострадалата.
От удара
детето пада на земята до предната лява врата на джипа, а обвиняемият спира,
излиза от колата си и пита пострадалата за състоянието й, но не получава отговор
и се навежда, да й помогне.
Чул звука
от спирачки на около 5 метра от него и думите на приятеля си: „Май удариха Г.!“, Г.
И. слиза от автомобила, в който се намира, и вижда внучката си в ръцете на непознато лице. Взема
я и с познатия си я откарва в болницата в град Първомай. В същото време Г.Н.
бяга до дома си и уведомява
баща си А.Г.Н. за случилото се, който също отива в здравното заведение.
Там
е извършен преглед и близките са информирани, че пострадалата трябва да бъде откарана
за хирургическа интервенция в град Пловдив, но бащата и дядото отказват линейката
за спешна помощ и със собствен превоз отвеждат Г.Н. в детска хирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ - Пловдив, където е оперирано
ходилото й и е оставена на лечение.
Междувременно
обвиняемият стои известно време на пътя, след което продължава за град Бургас,
но по подаден от Центъра за спешна медицинска помощ - Първомай в Оперативната част
на РУ на МВР - Първомай сигнал за възникналото пътнотранспортно произшествие са
проведени оперативно-издирвателни мероприятия, установен е регистрационният
номер на автомобила и по телефона водачът му е извикан в Районното управление,
където са му снети обяснения за инцидента.
Местопроизшествието
е посетено от дежурна оперативна група и е извършен оглед, с който на основание
чл. 212, ал. 2 от НПК е образувано наказателното производство.
Изготвени са комплексни
съдебнопсихиатрични и съдебнопсихологични експертизи на децата (л. 56 - л. 60, 66
- л. 70, том ІІ от дознанието), съгласно които:
· Г.А.Н. не страда от
психично заболяване и не се води на отчет; разбра свойството и значението по
отношение на възприемане на деянието към датата на престъплението – 29.03.2017
година, и към настоящия
момент и може да дава достоверни обяснения и да участва в наказателния процес в
качеството на свидетел;
· Г.А.Н. не
страда от психично заболяване и не се води на отчет; разбра свойството и
значението по отношение на възприемане на деянието към датата на престъплението
– 29.03.2017 година,
и към настоящия момент и може да дава достоверни обяснения и да участва в
наказателния процес в качеството на свидетел.
От заключенията на извършените в хода на
разследването Съдебномедицинска експертиза № 167 / 2017
година по писмени данни (л. 34 - л. 37, том І от дознанието)
и Допълнителна съдебномедицинска
експертиза №
217 / 2018 година по писмени данни (л. 3 - л. 9, том ІІ от дознанието) се установява, че:
o при настъпилото пътнотранспортно произшествие на 29.03.2017
година на пострадалата Г.А.Н. е причинено открито счупване на горната
(проксималната) фаланга на палеца на десния крак и размачкване на фалангите на
десния крак със слабо кървене и с наличие на разкъсно-контузна рана 2/3 см;
o травматичните
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет, като добре отговарят по начин и време да се получат при
автомобилна травма, както е отразено в материалите по делото;
o при извършена повторна
рентгенография е установена нарушена цялост на проксималната фаланга на първи
пръст с оформяне на фрагменти с резки и гладки очертания, дислоцирани;
o характеристиката на
травматични увреждания дава основание да се приеме, че при автомобилния
инцидент има частично притискане от гумата на превозното средство върху
пръстите и най-вече върху палеца на десния крак;
o размачкваните меки
тъкани на пръстите, разкъсно-контузната рана, откритото и многофрагментно
счупване на горната (основна) фаланга на палеца са създали условия за по-трудно
протичане на оздравително-възстановителния процес, въпреки правилно проведеното
първоначално лечение, поставяне на метална остеосинтеза в клиниката по
ортопедия и травматология;
o по време на лечението
при извършената контролна рентгенография се установява състояние след фрактура на проксималната фаланга на палеца без
регенерация и със зона на остеолиза; метална остеосинтеза;
o забавеното протичане
на репаративно-възстановителните процеси (без регенерация и със зона на
остеолиза), т.е. трудно зарастване на счупената основна фаланга на палеца на
десния крак, е довело до образуване на т. нар. псевдоартроза или лъжлива става,
наложило повторно постъпване за лечение в ортопедично отделение и оперативно
лечение за отстраняване на псевдоартрозата, след което е изписано в добро общо
състояние;
o налице е причинно-следствена
връзка между възникналото пътнотранспортно произшествие и причинените травматични
увреждания на пострадалата – първоначалните и настъпилите впоследствие
усложнения;
o откритото счупване на
горната (проксималната) фаланга на палеца на десния крак е довело до трайно
затрудняване на движенията на долния десен крайник за срок по-голям от един
месец, т.е. средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, като настъпилите усложнения
и повторна оперативна интервенция са удължили значително срока за възстановяване
и рехабилитация – около 11-12 месеца след травмата;
o размачкването на
фалангите на десния крак със слабо кървене и с наличие на разкъсно-контузна
рана 2/3 см е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК;
o травматичните
увреждания са били придружени от болки и страдание.
Съгласно заключението на извършената в хода на
разследването автотехническа експертиза с приложена динамична мащабна скица (л. 43 - л. 57, том І от дознанието):
· ударът настъпва върху дясната лента на платното за
движение в конфликтна точка на първоначален контакт приблизително на около 7,0 –
8,0 метра по дължина и на около 5,5 - 6,0 метра по широчина в ляво от приетия в
огледа на местопроизшествието ориентир (входът на дом № 62);
· скоростта на движение на управлявания от обвиняемия
автомобил, непосредствено преди задействане на спирачната система, е около 49
км/ч.;
· в анализираната пътна
ситуация от момента, в който пешеходката Г.А.Н. навлиза
на платното за движение, водачът на лек автомобил „Мерцедес
ГЛЕ 350 Д“ при своевременна реакция и задействане на спирачната система с
максимална интензивност е имал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е извън опасната зона
на автомобила;
· водачът на мерцедеса би имал техническа възможност да избегне
удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е
движел със скорост, по-малка от 40 км/ч.;
· в случая няма технически условия, които да са
налагали движение на автомобила със скорост, по-ниска от установената;
· като най-вероятен от техническа гледна точка механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие се сочи: Д.П.Х. управлява автомобила „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ по платното за
движение на улица „Цариградска“ пред № 62, а през това време пешеходката Г.А.Н.
е на левия тротоар. Когато автомобилът е на 31-32 метра пострадалата предприема
пресичане на платното от ляво на дясно пред моторното превозно средство.
Водачът му реагира с екстрено задействане на спирачната система, но въпреки
това след 1,9 секунди настъпва удар, който вече е неизбежен, – в лявата страна
на лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ и в десния крак на пострадалата Г.А.Н..
След удара автомобилът спира на платното, а пострадалата пада на пътя до мерцедеса;
· основна причина за настъпване на произшествието от техническа гледна точка
е, че водачът Д.П.Х. не реагира своевременно на
опасността от удар с пешеходката.
Вещото лице поддържа изцяло заключението по представения начин, като в съдебно заседание,
при зададени въпроси, прави следните разяснения:
· прието е, че ударът
настъпва в предната лява част на автомобила, но точно къде е трудно да се каже,
защото липсват деформации и следи от съприкосновението, като от заключението на
съдебномедицинската експертиза и травмата може да се направи евентуално
заключение за начина на причиняване на травмата и оттам – за коя част на автомобила
става въпрос, което обаче е от компетентността на съдебен медик, но щом се сочи
размачкване на фалангата на пръст на десния крак, най-вероятно или предна лява,
или задна лява гума е минала върху палеца на пострадалата;
· като се отчита, че пешеходецът
е от женски пол, на 10 години, масата му е неизвестна, но е малка, се приема,
че скоростта, с която се придвижва към автомобила, е 2,47 м/с, а ударът за
автомобила е отстрани и скоростта му няма влияние за получаване на деформации,
като по-скоро скоростта на момичето би повлияла за получаване на огъвания по
моторното превозно средство, но тъй като и масата на детето, и скоростта му са
малки, е твърде вероятно да няма деформации, а евентуално да останат следи по
боята на автомобила, но не са установени и е възможно и да не останат;
· скоростта на
автомобила няма никакво отношение към травмата на пострадалата и на удара – посоките
на придвижване са перпендикулярни, като ударът за автомобила е от лявата му страна
(относителна равнина) и строго погледнато, чисто механично, пешеходката се удря
в лявата страна на автомобила;
· в експертизата е
изчислена възможността на водача да избегне удара чрез спиране от момента на навлизане
на пешеходката на платното, но липсват данни колко време преди това и къде
точно се е намирала на тротоара, движела ли се е, или е стояла, и имало ли е
насрещно идващи автомобили, за да се посочи от какво разстояние водачът на мерцедеса
е могъл визуално да възприеме момичето преди пътнотранспортното произшествие;
· от механична гледна
точка размачкване се получава при притискане на палеца, за което е необходимо
движение на гумата, при спрял автомобил гумата е неподвижна и няма как да се
получи тази травма.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото писмени доказателства: Справка за
съдимост рег. № 109 / 27.02.2019 година (л. 19 - л. 20 от делото), протокол за
оглед на местопроизшествие (л. 3 - л. 4, том І от дознанието), протоколи за доброволно
предаване (л. 11, л. 29, том І от дознанието), справки от АИС на МВР (л. 12 - л.
19, том І от дознанието, л. 96, том ІІ от дознанието), протокол за оглед веществени
доказателства с фотоалбум (л. 22 - л. 26, том І от дознанието), протокол за връщане
на веществени доказателства (л. 31, том І от дознанието), медицинска документация
(л. 32, том І от дознанието, л. 12 - л. 47, том ІІ от дознанието), Съдебномедицинска експертиза № 167 / 2017
година по писмени данни (л. 34 - л. 37, том І от дознанието), автотехническа
експертиза (л. 43 - л. 57, том І от дознанието), Допълнителна съдебномедицинска експертиза № 217 / 2018
година по писмени данни (л. 3 - л. 9, том ІІ от дознанието), писмо на
Областно пътно управление - Пловдив със скица и фотоснимки за района на местопроизшествието
(л. 49 - л. 67 от дознанието), комплексни съдебнопсихиатрични и
съдебнопсихологични експертизи (л. 56 - л. 60, л. 66 - л. 70, том ІІ от дознанието), Справка
за нарушител / водач (л. 99 - л. 100, том ІІ от дознанието), характеристична
справка (л. 108 от дознанието) и от показания
на свидетелите (л. 7 - л. 10, л. 66, л. 67, том І от дознанието, л. 75 - л. 79,
л. 81 - л. 82, том ІІ от дознанието) – приобщени по реда на чл. 282, и чл. 283
от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
При постановяване на решението не се
вземат предвид записите за времето от 10:00 часа до 12:00 часа на 29.03.2017
година от камерата, поставена на кръстовището на улица „Цариградска” с улица
„Княз Борис Първи” в град Първомай, област Пловдив, тъй като не касаят инкриминираната
дата.
Съдът възприема заключенията на обсъдените
по делото и приети по съответния ред експертизи като компетентно изготвени, с необходимите
професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи
на събрания доказателствен материал.
Кредитираната доказателствена
съвкупност Съдът възприема като логична, обективна, взаимно допълваща се и
кореспондираща помежду си и в цялост на установената по делото фактическа
обстановка, и не са налице противоречия, свързани с предмета на доказване,
които да влияят върху преценката на Съда, изградена по вътрешно убеждение.
При така установената безспорна
фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си
обвиняемият Д.П.Х. осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 343, ал. 1, буква Б, предложение 2. във връзка с чл. 342,
ал. 1 от НК, тъй като на 29.03.2017 година в квартал Дебър на град Първомай,
област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес
ГЛЕ 350 Д 4 Матик“ с временен регистрационен № ***, собственост на „Трансатлантик
Лоджистикс” ЕООД - Пловдив, нарушава правилата за движение по пътищата – чл. 5,
ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства; чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата: Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението; чл. 116 от Закона за движение по пътищата: Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял
бастун и към престарелите хора; чл. 117 от Закона за движение по пътищата: При
приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при
необходимост - и да спре, и по непредпазливост причинява на Г.А.Н. (на 10
години) от град Първомай, област Пловдив, средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129 от НК, изразяваща се в открито счупване на горната (проксималната)
фаланга на палеца на десния крак, довело до трайно затрудняване на движенията
на долния десен крайник за срок по-голям от един месец, като настъпилите
усложнения и повторна оперативна интервенция са удължили значително срока за
възстановяване и рехабилитация – за около десет-единадесет месеца след травмата.
От обективна
страна с действията си
обвиняемият осъществява обективните признаци от състава на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, тъй като на инкриминираната дата в град Първомай,
област Пловдив, в качеството си на водач на моторно превозно средство нарушава
императивни правила при движение по отворен за обществено ползване път: не е
достатъчно внимателен и предпазлив към намиращите се в близост до пътя деца, скоростта
му не е съобразена с това обстоятелство и не реагира своевременно да намали и
да спре, когато малолетните Г.А.Н. и Г.А.Н. започват да пресичат платното за движение, от което следва
сблъсък между автомобила и пострадалата, като й са причинени средна и леки
телесни повреди (невлияещи на квалификацията на деянието, предвид принципа на
„поглъщане“ на по-лекия от по-тежкия престъпен резултат).
От
субективна страна
деянието е извършено при наличието на престъпна небрежност от страна на
обвиняемия, който не предвижда настъпването на обществено опасните последици на
извършеното от него, а е длъжен и може да ги предвиди.
За отговорността на обвиняемия е без
значение обстоятелството, че при повдигнатото обвинение като нарушено правило
по чл. 116 от Закона за движение по пътищата е цитираната разпоредбата преди изменението
й с ДВ, бр. 60 от 2012 година (в сила от 07.08.2012 година), защото в частта й,
касаеща конкретното престъпление, липсва законодателна промяна в задължението на водача на пътно превозно средство да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата.
Несъстоятелни са твърденията на защитника
за несъставомерност на деянието, защото пострадалата умишлено бяга към
автомобила на обвиняемия с цел да пъхне крака си под колелата му, като дори липсват
доказателства с предна или задна лява гума е премазан пръстът на момичето.
Децата
са с незавършена личностна структура, като с оглед на психическото и умствено си
развитие – емоционална незрялост, неустойчиви внимание, воля и концентрация, за
тях е типична импулсивната реакция, без предварително задълбочено осмисляне на всички
евентуални последици от вече взето решение. За това и Законът за движението по
пътищата изрично урежда защитата им в специална разпоредба – чл. 117, а в
случая целта на Г.Н. е единствено да достигне по-бързо до отсрещния тротоар, щом
забелязва автомобила на обвиняемия, още повече, че вижда и брат си да притичва
пред колата, което също влияе на моментното й поведение. От друга страна,
автоекспертът е категоричен в писменото си заключение, че, макар и да няма
технически условия, налагащи движение на мерцедеса със скорост, по-ниска от
установената – 49 км/ч, водачът би имал възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако в момента на реакцията си, се е движел със
скорост, по-ниска от 40 км/ч, както и че основна причина за настъпване на
произшествието е именно
несвоевременната реакция от страна на Д.Х. при възникналата опасност от удара
с детето и е без значение обстоятелството, че чисто технически посоката на
движение на пешеходката и автомобила са перпендикулярни.
Що
се отнася до заявената липса на данни с коя точно гума е прегазен пръстът на
детето, спътникът на обвиняемия – свидетелят И.К., в показанията си на 28.09.2018 година
казва, че Х. успява да
избегне удара с второто дете (Г.), което се удря в колата „там, където е предна
лява гума“, за да съществуват съмнения в тази насока.
Но при така установената безспорна
доказателствена съвкупност обвиняемият Д.П.Х. следва да бъде признат за невинен
да е нарушил чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, и да бъде оправдаван
по първоначално повдигнатото му обвинение в тази част.
Съгласно решение № 19 от 24.01.2008
година на ВКС по н. д. № 684 / 2007 година, III н. о., Причинната връзка между инкриминираното деяние, очертано чрез конкретни
нарушения на правилата за движение по пътищата, и престъпния резултат е
изискуем и задължителен обективен елемент на престъплението, определя неговата
наказателноправна квалификация и представлява обективно основание за
наказателна отговорност.
Престъплението, предмет на
обвинението, не се обективира с нарушение на правната норма на чл. 20, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, вменяваща задължения за движение със скорост,
позволяваща непрекъснато владеене от водачите на управляваните превозни
средства. В настоящия случай контролът на обвиняемия върху пътното превозно
средство е непрекъснат, защото при движение със скорост дори по-ниска от
разрешената в градски условия, реагира адекватно с вземане и реализиране на
решения за намаляване на скоростта, щом забелязва пешеходката, и незабавно
започване спиране. Друг е въпросът, че неговите действия не са съобразени до степен
да се предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие при обективна
възможност да предвиди опасността при преминаването на пострадалата, с което
свое поведение нарушава разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл.
116 и чл. 117 от Закона за движение по пътищата и което се явява причина за
настъпване на престъпния резултат.
С оглед на така установената правна
квалификация на извършеното от обвиняемия Д.П.Х. престъпление,
Съдът намира, че същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба
на основание чл. 78а от НК.
Налице са всички кумулативни
предпоставки за приложението на този законов институт, тъй като за извършеното
от обвиняемия деяние се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години или пробация
и същото е непредпазливо. Д.П.Х.
е пълнолетно лице, с чисто съдебно минало, заради настъпила реабилитация, и
друг път не се е ползвал от привилегията на Глава
осма, раздел ІV от НК, от престъплението няма причинени имуществени вреди и
не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК.
За да се определи размерът на
предвиденото по закон административно наказание за деянието, като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчитат трудовата и семейна ангажираност на обвиняемия, както
и фактът, че, макар и забавена, е налице реакция от негова страна да спре при
създадената опасност от притичващото момиче и ударът да не е евентуално фатален
за детето.
Но се отчитат и отегчаващите отговорността
обстоятелства – множество предишни нарушения на правилата за движение по
пътищата, фактът, че с противоправното деяние са причинени освен средна и леки телесни повреди.
Всички тези обстоятелства,
съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемия,
го характеризират като лице с ниска степен на обществена опасност, но
обществената опасност на деянието му с оглед на конкретно установените факти – към
средната, за което и с оглед най-вече генералната превенция настоящата
инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба следва да се определи към минимума на посочения в нормата на
чл. 78а, ал. 1 от НК, но над него, а именно 1200 (хиляда и двеста) лева.
На основание чл. 78а, ал. 4 от НК на
обвиняемия Д.П.Х. следва да се наложи и административно наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство.
За транспортните престъпления по чл.
343, 343а, 343б и чл. 343в, ал. 1 от НК специалната разпоредба на чл. 343г от НК изрично указва, че „във всички случаи съдът постановява и лишаване от право
по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК”, но съгласно т. 9 на Постановление № 7 / 04.11.1985
година по н. д. № 4 / 1985 година на Пленума на ВС, при налагане на административно
наказание на виновния съдът може да не го лиши от правото да упражнява
определена професия или дейност и в случаите, когато за престъплението в НК е предвидено
задължително лишаване от тези права.
С оглед на отегчаващите отговорността
обстоятелства и обществената опасност на самото престъпление, с което се засягат
лични права и се поставя в опасност здравето и дори живота на физическо лице,
настоящият състав намира, че на обвиняемия следва да се ограничи и възможността
да управлява моторно превозно средство за три месеца, който срок е достатъчен
за превъзпитанието на Д.П.Х..
Тези наказания са най-справедливи,
съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на имотното му и
семейно състояние и са в състояние за постигане целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Причини
за извършване на деянието
- неспазване на установените в страната правила за движение по пътищата.
На основание чл. 189, ал. 3 във
връзка с ал. 1 от НПК обвиняемият следва да заплати по сметка на Областна
дирекция на МВР - Пловдив сумата от общо 918,86 лева за експертизи на досъдебното
производство – 148,12 лева за съдебномедицинска, 278,00 лева за автотехническа,
164,22 лева за допълнителна съдебномедицинска и 328,52 лева за комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа, и в полза бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Първомай сумата от 60,00 лева за явяване на експерт
в съдебно заседание.
Вещественото
доказателство – компактдиск Verbatim CD-R 700 MB със запис от 28.03.2017 година
от камера за обзорно видеонаблюдение (приложен като л. 114, том ІІ от досъдебното
производство), следва да се остави между кориците на делото.
Воден от горните
съображения, Съдът постанови решението.
Районен съдия: (п)
СЗ
