Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 09.07.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седми юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова при
секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното
от съдия Симеонова в.гр.дело № 272 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.07.2019
г. по гр.дело № 9293/2018 г., СРС, І ГО,
173 с-в е осъдил С.П.П., ЕГН ********** да
заплати на
„Т.С." ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот
в град София, ж.к. „Красно село" - кв. *******, ап. 5, аб.
№ 071701, както следва: 216,49 лева за главница за доставена за
периода м.01.2015г.- м.04.2016г.. до топлоснабдения
имот топлинна енергия, както и 15,58 лева за извършено дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба (08.02.2018г.)
до окончателното им изплащане, като е отхвърлил предявения иск за главница за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2014г.- м.12.2014г., чиято стойност
представлява горницата над присъдените 216,49 лева до пълния предявен размер на
иска от 281,38 лева, ведно със съответната законна лихва, 42,97 лева за лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия и лихва за забава върху сумата
за дялово разпределение в размер на 3,79
лева за периода 15.09.2015
г.-01.02.2018 г., като е отхвърлил предявения иск за забава върху главницата за топлинна енергия за горницата над
42,97 лева до пълния предявен размер от 55,77 лева. Осъдил е М.П.П., ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка с топлоснабдяването
на недвижим имот в град София, ж.к. „Красно село" - кв. *******, ап. 5, аб. № 071701, както следва: 216,49 лева за главница за доставена за
периода м.01.2015г.- м.04.2016г.. до топлоснабдения
имот топлинна енергия, както и 15,58 лева за извършено дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба (08.02.2018г.)
до окончателното им изплащане, като е отхвърлил предявения иск за главница за
доставена топлинна енергия за периода м.05.2014г.- м.12.2014г., чиято стойност
представлява горницата над присъдените 216,49 лева до пълния предявен размер на
иска от 281,38 лева, ведно със съответната законна лихва. 42,97
лева за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия и лихва за забава върху сумата за дялово разпределение в размер на 3,79 лева за периода 15.09.2015 г.-01.02.2018 г., като е отхвърлил предявения иск за забава върху главницата за топлинна енергия за горницата над
42,97 лева до пълния предявен размер от 55,77 лева. Осъдил е С.П.П., ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 117,32 лв., представляваща разноски по делото Осъдил е М.П.П., ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 117,32 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба от ответниците С.П.П., ЕГН ********** и М.П.П., ЕГН **********, последния и като настойник на С.П.П., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: *** в частта в която съдът е осъдил С.П.П., ЕГН
********** и М.П.П.,
ЕГН ********** да заплатят по 216,49 лева за главница за доставена за
периода м.01.2015г.- м.04.2016г.. до топлоснабдения
имот топлинна енергия, както и по 15,58 лева за извършено дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба (08.02.2018г.)
до окончателното им изплащане, по 42,97
лева за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия и лихва за забава върху сумата за дялово разпределение в
размер на 3,79 лева за периода 15.09.2015 г.-01.02.2018 г. и по 117,32 лв. разноски по делото за
всеки един от ответниците с мотиви, изложени в жалбата. Сочат, че по делото не е доказано, че ответниците се намират в облигационни отношения с ищцовото дружество, тъй като не са депозирани писмени
доказателства, от които да се установи, че са собственици на процесния имот, а писмените доказателства касаят имот на
друг адрес. Съдът неправилно е осъдил и дължимоста на
лихвата по чл.86 ЗЗД, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно
датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, като по този начин не е
установил изпадането в забава на ответниците за този
период. Най-накрая се твърди, че дяловото разпределение е извършено от ФДР,
поради което няма основание сумите за него да се присъждат в полза на ищеца.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендират
присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор А.А.,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.Ш. оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
СГС намира, че въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу С.П.П., ЕГН ********** и М.П.П., ЕГН ********** за осъждане на ответниците да заплатят всеки
един от тях по 281, 38 лв. за главница за доставена
за периода
01.05.2014г.-30.04.2016г. до топлоснабдения имот топлинна енергия, както и по
15,58 лева за извършено за същия период дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане; по 55,77 лева за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и лихва за забава
върху сумата за дялово разпределение в размер на 3,79 лева за периода 15.09.2015г.-01.02.2018г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, като не са заплатили и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали
в забава.
Ответниците са
оспорили предявените искове по основание, като са оспорили качеството им на
потребители на ТЕ, включително и че са собственици на процесния
имот, направили са възражение за изтекла
погасителна давност за част от процесния период.
Оспорили са и дължимостта на лихвата по чл.86 ЗЗД с
довода, че ищецът не е ангажирал
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството,
като по този начин не е установил изпадането в забава на ответниците
за този период.
От представените по делото писмени доказателства
настоящата инстанция също приема, че ответниците по
силата на наследствено правоприемство, се явяват собственици
на процесния имот и съответно потребители на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012
г., като исковият период обхваща времето от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. Имотът
съществува реално и се намира в индивидуализирана жилищна сграда, независимо от
представеното по делото удостоверение на ГИС. Съгласно посочената норма, всички собственици
и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Съгласно
разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ
107/2003г./ и действалата преди
нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
между страните за процесния период
е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди
при публично известни Общи условия
за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, като топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал.
2 ЗЕ. Следователно, между
страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка)
на топлинна енергия.
Според разпоредбата на
чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система
за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от
28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68
от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите
в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на
показанията
на топломерите в отделните имоти.
Предвид обстоятелството, че ответниците са
оспорили само основанието на претенцията, но не и количеството и стойността на
ТЕ, съдът е приел, че след като е
установено качеството им на клиенти на ТЕ, то следва да се приеме, че те дължат
на ищеца и претендираните от него суми. Същевременно,
ответниците са
оспорили и задължението за лихва по чл.86 ЗЗД, както и дължимостта
на сумата за дялово разпределение. Относно
възражението
за изтекла погасителна давност за част от процесния
период, то СРС се е произнесъл по него.
В частта, в която съдът е осъдил ответниците да заплатят
по 42,97 лева за лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия по иска с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, настоящата инстанция намира
въззивната жалба за основателна.
В чл. 33, ал.1 и ал.2 ОУ е посочено, че задължението
на длъжника за плащане на начислените по фактурите суми става изискуемо в
30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените
разпоредби на ОУ на ищеца от 2014 г. следва че, макар да са изискуеми месечно
дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията
(съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение
на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на
общата фактура за потребеното количество топлинна
енергия за целия отчетен период. Настоящата
инстанция счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за датата на публикуване
на общата фактура, респ. на месечните дължими суми на интернет страницата си,
поради което намира, че ответниците не са изпаднали в
забава в периода, за който се претендира обезщетение и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД
се явява неоснователен. По делото от стр. 77 до стр. 170 са приложени
констативни протоколи на осн. чл.593 от ГПК. В тях е
посочена като приложение разпечатка от уеб-страните на „Т.С.“ ЕАД с изброяване
на абонатни номера, сред които не фигурира процесния
абонатен номер 071701.
От друга страна, неоснователно се явява възражението, че ответниците не дължат услугата за дялово разпределение на
ищеца, тъй като дяловото разпределение се извършва от ФДР, а не от ищеца.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение", извършвана от избран от клиента търговец /ФДР/, като
стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл.
изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред да дялово
разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за
дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна
цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците извършващи услугата. Продавачът има право да начислява и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, когато задълженията на клиентите не са
заплатени в срок от 30 дни от издаване на изравнителните сметки. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ
последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за
изпълнение на задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата
„Дялово разпределение" и дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В настоящия казус, ответниците са изпаднали в
забава за изпълнение на задължението си за заплащане на таксата дялово
разпределение, като за периода от 15.09.2015 г. до 01.02.2018 г. те дължат и обезщетение
за забава, чийто размер е правилно
изчислен от съда.
Предвид обстоятелството, че решението следва да бъде
отменено частично, а именно за сумата по 42,97 лв. лихва за забава върху
главницата за ТЕ за периода 15.09.2015 г.-01.02.2018 г., то се променя и присъденият
размер на дължимите разноски.
Ответниците дължат разноски за първата инстанция в размер общо от
198 лв. или по 99 лв. за всеки от тях. Решението следва да бъде отменено и в
частта на присъдените разноски на ответниците за
сумата над 99 лв. до 117,32лв. за всеки един от тях.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За настоящата инстанция разноски за държавна такса са
били направени само от въззивника М.П.П., поради което и съобразно отхвърлената част от иска на него се следват разноски от 17 лв.
Другият въззивник С.П. е бил
освободен от заплащане на държавна такса, поради което и на основание чл.78,
ал.6 ГПК въззиваемото дружество следва да заплати по
сметка на СГС разноски от 17 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение от решение от 02.07.2019 г. по гр.дело № 9293/2018
г. на СРС, І ГО, 173 с-в в частта, в която СРС, І ГО, 173 с-в е осъдил всеки един от ответниците С.П.П., ЕГН ********** и М.П.П., ЕГН ********** да заплатят по 42,97 лева законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015
г.-01.02.2018 г., както и в частта,
в която е осъдил всеки един от ответниците С.П.П., ЕГН ********** и М.П.П., ЕГН ********** да заплатят сумата над 99 лв. до
присъдената сума от 117,32 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******* срещу С.П.П.,
ЕГН ********** и М.П.П., ЕГН ********** иск на основание чл.86, ал.1 ЗЗД заплащане на всеки един от тях на сумата
от по 42,97 лева законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2015
г.-01.02.2018 г. във връзка
с топлоснабдяването на недвижим имот в град София,
ж.к. „Красно село" - кв. *******, ап. 5, аб. №
071701.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор К.. Г. да заплати на М.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** направените разноски за въззивната
инстанция за държавна такса в размер на 17 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор К. Г. да заплати по сметка на СГС разноски
за въззивното производство в размер на 17 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.