ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 715
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. С.ова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500576 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.423, ал.1, т.1 във
вр. с чл.410, във вр. с чл.414 ал.2 и чл.415 от ГПК.
Образувано е по постъпило възражение с вх. №6995/02.03.2023 г.
на регистратурата на Окръжен съд Пловдив от ЕТ „Сигма сюрприз – Величка
Коспартова“, ЕИК *********, чрез адв. С. Й., против заповед
№1991/23.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. №1479/21 г. по описа на РС Пловдив, IV гр.с.
Твърди се, че доверителят не дължат изпълнение по атакуваната
заповед поради погасяване по давност. Посочва се, че заповедта за
изпълнение не е надлежно връчена на молителя, а за нея В. К. е уведомена на
20.01.2023 г., когато е връчено съобщение от ЧСИ Бойка Андреева по
изпълнително дело №785/22 г., след като е установила наложени запори
върху банковите сметки. Заповедта обаче не била връчена на
упълномощителя, както и съобщения или уведомления за нея. От
длъжностното лице – връчител са направени три посещения на адреса, като е
приложена процедурата по чл.50, ал.2 ГПК, но не е приложена разпоредбата
на чл.50, ал.4 вр. чл.47 от ГПК. И физическото лице, и ЕТ не са променяли
адреса. Иска се да се приеме възражението, като се спре изпълнението.
Прилага съобщение за образувано изпълнително дело, без отбелязване кога е
1
връчено, копие от изпълнителен лист, удостоверение от ТД НАП Пловдив за
налични задължения на ЕТ, както и съдебна практика.
Насрещната страна по възражението – „Мултипъл плюс“ ЕООД
чрез процесуалния си представител излага съображения, че същото е
недопустимо, неоснователно и недоказано, като се иска да се остави без
уважение. Излагат се съображения, че в законоустановения срок не е
подадено възражение по чл.414 и чл.414а ГПК, като доводите за недължимост
са преклудирани. За ЕТ важат правилата за връчване на търговци, като е
ирелевантно, че адресът на управление съвпада с адреса на физическото лице.
Липсват доказателства, че длъжникът е имал канцелария или работник, на
когото да се връчат книжата. Прави се възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, след като обсъди
доводите, изложени във възражението и отговора, и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: т.1 –
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно или т.2 – заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Във възражението не се твърди физическото лице да не е имало
обичайно местопребиваване на територията на страната. Нещо повече – касае
се за ЕТ, като втората предвидена в закона хипотеза не е налице. Във
възражението доводите, които се правят, касаят липсата на надлежно
връчване на съобщение за издадената заповед за изпълнение.
Производството по ч.гр.д. №1479/2021 г. по описа на РС Пловдив
е образувано на 27.01.2021 г. по заявление от „Мултипъл плюс” ЕООД – гр.
София, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК против ЕТ „Сигма сюрприз – Величка
Коспартова“ – гр. Пловдив, ЕИК *********, за сумата от 111.75 лв. главница
– стойност на доставена ел. енергия и 33.53 лв. обезщетение за забава за
периода от 14.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението. Издадена е
заповед №1991/23.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
2
от ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора посочените
суми, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 27.01.2021 г. до окончателното изплащане, и разноските по
делото от 25 лв. държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е изпратена за връчване на адреса на управление на
длъжника - град П., ул. Д. Т. №130, блок 110, вх. Б, етаж 6, ап. 15, но
съобщението е върнато цяло (л. 20 от делото на РС), с отбелязване от
връчителя, че адресът е посетен на 01.03.2021 г., 15.03.2021 г. и 30.03.2021 г.,
но офис и представител не са открити. Отбелязани са и часовете на
посещение. Намира се жилищен блок, като не се отговаря при позвъняване. С
резолюция на съдията докладчик е отбелязано, че съобщението следва да се
приеме за връчено на 30.03.2021 г. по реда на чл.50, ал.2 ГПК.
Срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаване на възражение против
заповедта е изтекъл на 05.05.2021 г. (тъй като последният ден от същия –
30.04.2021 г. е петък, но, в конкретния случай, с оглед празнуваните в същата
година Великденски празници – 02.05.2021 г., е бил почивен), като такова не е
подадено. След като е приел, че заповедта е влязла в сила, с разпореждане от
12.05.2021 г. РС е постановил издаване на изпълнителен лист. Същият е
получен на 13.12.2022 г., като е образувано изпълнително дело № 785/2022 г.
по описа на ЧСИ Бойка Андреева.
По делото няма доказателства кога приложеното съобщение за
образуване на изпълнително дело е връчено на ЕТ. Същото има изходящ
номер от 04.01.2023 г. Дори и да е връчено на същата дата, едномесечният
срок по чл.423, ал.1 ГПК изтича на 06.02.2023 г. (04.02.2023 г. е събота).
Възражението е подадено именно на 06.02.2023 г., т.е. в законоустановения
срок. Приложена е и квитанция за внесена държавна такса, като възражението
е допустимо.
Като основание за депозирането му молителят се позовава на
разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, която предпоставя ненадлежно
връчване на заповедта. Доводите са неоснователни.
Нормата на чл.50, ал.1 от ГПК предвижда, че място на връчване
на търговец или юридическо лице, вписано в съответния регистър, е
последният посочен в регистъра адрес. Според справката от Търговския
3
регистър, изготвена по настоящето дело, адресът на управление на ЕТ –
молител, е именно този, на който е било изпратено съобщението – гр. П., ул.
Д. Т. №130, вх. Б, етаж 6, ап. 15. Според чл.50, ал.3 от ГПК, връчването на
търговци и юридически лица става в канцелариите им и книжата могат да се
връчат на всеки служител или работник, съгласен да ги приеме.
Безспорно е, че на адреса няма канцелария и служители на
търговеца – длъжник – такива твърдения няма във възражението. Напротив –
твърди се, че това е и адресът на физическото лице. Според отбелязаното от
връчителя, налице са три посещения, по различно време, като всички са в
работни дни.
Разпоредбата на член 50 ГПК определя начина на връчване на
търговци и юридически лица. Същата е специална по отношение на член 47
ГПК, като се отнася само за определен кръг субекти - търговци и юридически
лица. Към тях се прилагат по - строги правила, като следва да полагат грижата
на добър търговец. Съгласно разпоредбата на член 50, алинея четвърта ГПК,
когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някого,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по член
47, алинея 1 ГПК. Второ уведомление не се залепва. Връчването на търговци
и юридически лица се извършва на мястото, което тези субекти са посочили
за седалище и адрес на управление в съответния регистър – Търговския
регистър. Ако тези субекти променят адреса си, но не впишат промяната в
съответния регистър, книжата се прилагат по делото и се считат връчени.
Тази уредба е различна от уредбата в член 40 и чл. 41 ГПК, отнасяща си за
физическите лица. Само при тях има задължението за посещение на адреса в
интервал от време около месец, тъй като отсъствието от адреса или
заминаването за чужбина за по – кратък период не ги задължава да съобщят
съдебен адрес. Освен това такова задължение съществува само за страна по
делото, но не и при приключило или бъдещо такова. За юридическите лица и
търговците, тъй като връчването е в канцеларията, на лице – служител, което
се съгласи да получи книжата, а се предполага, че такова лице винаги има
през работното време, ако променят адреса си, са длъжни да впишат веднага
промяната. Доколкото връчването следва да стане в рамките на работното
време, не съществува задължение за връчителя да посети канцеларията на
търговеца или юридическото лице в почивен ден. Нещо повече – такова
посещение би довело до нередовност на връчването. В този случай не е
4
предвиден месечен срок, в който да се извършват посещения на адреса. Член
50, алинея четвърта ГПК постановява, че ако връчителят не намери достъп до
канцеларията или не намери служител, който да е съгласен да получи
книжата, залепя уведомление по член 47 алинея 1 от ГПК. Това обаче става
единствено в случай, че има канцелария, до която обаче връчителя няма
достъп. Случаят обаче не е такъв – от длъжностното лице не е установен
офис, за да може да се търси служител. Изрично е посочено, че се касае за
жилищен блок. Когато търговецът не е афиширал канцеларията си, а в случая
не се твърди и да има работници, няма законово основание за допълнителен
акт на съда, с който да се разпорежда залепяне на уведомление по член 47,
алинея 1 ГПК, няма и изискване в продължение на 2 седмици уведомлението
да стои залепено на вратата. Член 47, алинея 1, изречение 3 ГПК указва, че
адресът се посещава 3 пъти в рамките на месец, но това касае физическите
лица. Вписаният в Търговския регистър адрес на управление на търговските
дружества е мястото, където последните чрез своите служители ежедневно, в
рамките на работната седмица и спецификите на работното време за всяко
дружество, осъществяват дейността си. При тях е достатъчно и необходимо
едно посещение. В този смисъл е и виждането, възприето в решение
№50027/20.03.2023 г. по гр.д. №2514/22 г. на ВКС, III г.о. - съдът няма
задължение сам служебно да изследва във всеки един момент настъпили ли са
промени по партидата на дружество-ответник, респективно да разпорежда
призоваването му на адреси, различни от вписания в търговския регистър, в
това число на личен адрес на представляващия. Същевременно, след като
веднъж надлежно при условията на чл. 50, ал. 1 вр. с ал. 2 ГПК е
констатирано, че юридическото лице не може да бъде намерено на вписания
адрес в търговския регистър, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени“ /т. е. призовките се прилагат по делото и се
смятат за връчени без действително да се изпращат на адреса и да се чака
връщането им/. В случая разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК е неприложима,
тъй като не се касае до хипотеза, в която няма достъп до канцелария или не е
намерен някой, който е съгласен да получи съобщението.
Налице е факт - липсата на канцелария на ЕТ на вписания в
Търговския регистър адрес на управление, установени са три посещения от
длъжностното лице, осъществяващо връчване на книжа, като е отбелязано, че
се касае за жилищен блок. В случая е спазена процедурата по връчване на
5
книжа, предвидена в ГПК. Налице е редовно връчване, като не са налице
предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК за приемане на възражението,
респективно – за спиране на изпълнението на заповедта.
В настоящето производство не се обсъждат материално правни
доводи – дължимост на сумата и изтекла ли е предвидената давност, като
съдът не дължи отговор на наведените от молителя доводи.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение с вх. №6995/02.03.2023 г. на
регистратурата на Окръжен съд Пловдив от ЕТ „Сигма сюрприз – Величка
Коспартова“, ЕИК *********, чрез адв. С. Й., против заповед
№1991/23.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. №1479/21 г. по описа на РС Пловдив, IV граждански
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6