РЕШЕНИЕ
№ 545
гр. Силистра, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20233420100927 по описа за 2023 година
Ищцата Р. И., действаща чрез своята майка и законен представител Т. С. К. твърди,
че до м. февруари 2023 г. родителите съжителствали в А., а след раздялата тя и майката
продължили да пребивават в тази държава, докато ответникът се завърнал в Б.. След
раздялата бащата не изпращал средства за издръжката на дъщеря си, а детето се нуждаело
от такива за посрещане на обичайните си разходи, включително за лекарства, тъй като
боледувало често, както и за детска градина в размер на 50 евро месечно и за съпътстващите
разходи за учебни пособия, помагала, дрехи, екипи и др. Отделно от това месечният наем за
жилището, в което детето се отглеждало, възлизал на 750 евро, която сума не включвала
разходите за ел. енергия и вода. Поради изложените причини моли съда да осъди ответника
да заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.06.2023 г., както и издръжка за периода от 06.02.2023 г. до
06.06.2023 г. в общ размер от 1600 лв. (по 400 лв. месечно) заедно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска. Счита, че ответникът разполага с възможност да плаща издръжка
в търсения размер, тъй като упражнява трудова дейност и получава месечно възнаграждение
в размер на 2000 лв. Претендира направените по делото разноски.
В предоставения му едномесечен срок ответникът П. Й. И. оспорва иска за заплащане
на месечна издръжка над минималната такава с твърдението, че в периода от 27.02.2023 г.
до 15.05.2023 г. бил безработен, а към момента упражнявал трудова дейност в „Ж.“ ЕООД
срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. Твърди също така, че има още
едно дете, на което плаща месечна издръжка в размер на 160 лв.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
1
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 143 СК, чл. 149 СК и чл. 146, ал. 1 СК.
Ищцата Р. И. е родена на 24.05.2019 г., от връзката на своите родители Т. С. К. и П.
Й. И.. Не се спори, че първоначално родителите имали общо местоживеене в А., а след като
се разделили детето останало при майката, с която продължили да живеят в тази държава.
Понастоящем ищцата е на 4-годишна възраст и е несъмнено, че за задоволяване на своите
материални нужди тя се нуждае от средства за храна, облекло, наем, отопление,
консумативи, разходи за детско заведение, както и за лекарства. Ответникът не оспорва
обстоятелството, че детето посещава детска градина в А., за което се заплаща месечна такса
в размер на 50 евро, както и че наемът на обитаваното от нея и майката жилище в тази
държава възлиза на 750 евро месечно, в каквато насока са представени и писмени
доказателства. На фона на тези разходи паричното изражение на потребностите на ищцата
кореспондира с посочената в исковата молба сума, каквато всеки един от родителите следва
да отдели, за да обезпечи нуждите на своето дете, поради което съдът приема, че размерът
на предявената претенция е социално и икономически оправдан.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 780 лв.). Отделно от
това минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 СК е съизмерима с жизнения стандарт в нашата
държава и не съответства на нуждите, породени от по – високите цени в други държави от
ЕС, които е немислимо да се покрият от сума в размер на 400 лв. месечно (по 200 лв. от
всеки родител). По делото са представени доказателства, че до средата на м. май 2023 г.
ответникът е бил безработен, а след тази дата е постъпил на работа в „Б.“ ЕООД с нетна
месечна заплата в размер на 931 лв., видно от постъпленията по банковата му сметка
съгласно представеното по делото извлечение. От извлечението също така става ясно, че
към 14.09.2023 г. наличността по банковата му сметка е в размер на 5282,37 лв., както и че
в периода от 15.12.2022 г. до 14.07.2023 г. по нея са постъпили седем валутни превода в
размер на 1949 лв. всеки от тях и един валутен превод в размер на 994 лв., които са
прехвърлени от друга сметка на ответника в чуждестранна банка. По делото съща така не е
спорно, че ответникът има задължения към издръжката на друго свое дете, което към
настоящия момент е на 14-годишна възраст.
При така изложените факти съдът приема, че предявеният иск следва да се уважи до
размера от 300 лв. месечно, а за горницата – да се отхвърли като недоказан, тъй като тази
сума следва да се третира като минимална граница, до която следва да се сведат нуждите на
ищцата и то при допускането, че майката ще поеме по – голямата част от разходите по
нейната издръжка. При покриването на месечните си задължения ответникът би могъл да
ползва и част от своите спестявания, тъй като стана ясно, че въпреки невисоките си доходи,
2
той на този етап разполага със средства в банковите си сметки, чрез които да подпомага
собствената си издръжка и тази на своите две деца. Не са основателни доводите на
ответника, че при определяне размера на дължимата от него издръжка съдът следва да се
съобрази със сумата, която би останала от трудовото му възнаграждение след приспадане на
собствената му издръжка (дори тя да е сведена до линията на бедност в размер на 504 лв.),
тъй като на първо място той следва да се погрижи за осигуряване насъщните потребности на
децата си, които поради ниската си възраст не биха могли да сторят това самостоятелно и
поради тази причина техните нужди са с приоритет пред собствените му такива. Тъй като от
извлечението от сметката на ответника е видно, че след завеждането на делото той е превел
на ищцата сумата от 588 лв., представляваща издръжка за месеците юни, юли и август 2023
г., за тези месеци искът следва да се уважи до размера от 104 лв. месечно, а за горницата – да
се отхвърли като неоснователен.
Чл. 149 СК гласи, че издръжка за минало време може да се търси най – много за една
година преди предявяване на иска. Предпоставките, обуславящи размера на издръжката на
ищеца за периода от 06.02.2023 г. до 06.06.2023 г. не се различават от обсъдените по – горе
обстоятелства, поради което същата следва да се фиксира на сумата от 300 лв. месечно.
Ответникът не представи доказателства за плащане на каквито и да било суми за нуждите на
дъщеря си през посочения период, поради което предявеният от нея иск за присъждане на
издръжка за минало време следва да се уважи до размера от 1200 лв., а за горницата – да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. Обстоятелството, че през част от периода
ответникът е бил безработен, не го освобождава от задължението му да осигури издръжката
на своите деца, още повече че той е разполагал със спестявания, които да използва за
задоволяване на техните нужди при временна липса на доходи от други източници.
Поради уважаването на исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в
размер на 375 лв. за адвокатски хонорар, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва
да заплати в полза на съда държавна такса върху определената издръжка в размер на 432
лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Й. И. с ЕГН ********** от с. Ш., общ. Т., обл. С. да заплаща на дъщеря
си Р. И. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Т. С. К. с ЕГН
********** и двете от гр. С., ул. „Л.“ № .месечна издръжка за месеците юни, юли и август
2023 г. в размер на 104 лв. (сто и четири лв.), както и месечна издръжка от 01.09.2023 г. в
размер на 300 лв. (триста лв.), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за заплащане на издръжка над така
посочените суми.
ОСЪЖДА П. Й. И. с ЕГН ********** от с. Ш., общ. Т., обл. С. да заплати на дъщеря
3
си Р. И. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Т. С. К. с ЕГН
********** и двете от гр. С., ул. „Л.“ № .издръжка периода от 06.02.2023 г. до 06.06.2023 г.
в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лв.), ведно със законната лихва от 07.06.2023 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за
заплащане на издръжка над така посочената сума.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П. Й. И. с ЕГН ********** от с. Ш., общ. Т., обл. С. да заплати на дъщеря
си Р. И. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен представител Т. С. К. с ЕГН
********** и двете от гр. С., ул. „Л.“ № .направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 375 лв. (триста седемдесет и пет лв.) за адвокатски
хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочената сума.
ОСЪЖДА П. Й. И. с ЕГН ********** от с. Ш., общ. Т., обл. С. да заплати по сметка
на съда държавна такса върху определената издръжка в размер на 432 лв. (четиристотин
тридесет и два лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 04.10.2023 г.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4