Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.07.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на осемнадесети
май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Емилия Вукадинова като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 20602 по описа за 2014 год.,
за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ (отм.)
от Й.С.Н. чрез адв. В.У. ***
за сумата от 150 000 лв., претендирана като обезщетение
за причинени неимуществени вреди-смъртта на сина на ищцата Н. Л.Х.
настъпила вследствие на увреждания при ПТП , ведно със
законната лихва от датата на увреждането-01.01.2010 год. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 01.01.2010 г. нейният син се е возил като пътник на задна седалка в лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с д.к.
№******КМ,
управляван от П.Н., който автомобил бил ударен от насрещно движещия се лек автомобил „Ситроен ВХ“, с д.к. №********, управляван от П.Г.П.. При тази катастрофа починал на
място сина й Н.
Л.Х. и предвид това, че за лекия автомобил „Ситроен
ВХ“, с д.к. №******** чиито водач е нарушил правилата за движение по пътищата е бил налице
валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ при ответното
дружество, намира, че са налице предпоставките за ангажиране на неговата
отговорност на основание чл. 226 от КЗ (отм.)
Ищцата поддържа чрез своя пълномощник
предявения иск и претендира присъждане на разноски.
Ответникът „Л.И.“
АД
гр.София чрез своя процесуален представител, не оспорва наличието
на валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ за
процесния лек автомобил към момента на настъпване на ПТП, но оспорва иска по
основание и размер. Прави възражение за изтекла петгодишна
погасителна давност относно претендираната по делото главница на основание чл.
197 от Кодекса за застраховането, тъй като от датата на настъпване на
застрахователното събитие /01.01.2010 г./ и предявяването на настоящата
исковата молба в съда / 28.01.2015 г./ са изтекли повече от пет години. По отношение на акцесорната претенция
за законна лихва върху главницата от 150 000 лв. от датата- 01.01.10 г., прави
възражение за изтекла тригодишна давност на основание чл. 111, б. „В“ от Закона
за задълженията и договорите.
Прави
възражение за съпричиняване от страна на родителите на Н.
Л.Х.-на девет години, които не са го превозвали
надлежно обезопасен с поставен предпазен колан.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Протокол за оглед на
местопроизшествие от 01.01.2010 г. и Постановление
за прекратяване на производството по ДП № 2/2010 год. на Окръжна прокуратура
гр.София от 14.08.2015 год. се установява, че на 01.01.2010 г., около 15:00 ч. на първокласен път
ПП-6, между гр. Пирдоп и гр. София е настъпило ПТП , при което управлявания от П.Г.П. лек автомобил марка „Ситроен
ВХ“, с д.к. №******** посока на движение от гр. Пирдоп към гр. София / е навлязъл в насрещната лента за движение, като там се
е ударил в насрещно движещия се лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с д.к. №******КМ,
след което е продължил движението си и се е ударил с челната си дясна в предна
дясна част на автобус „Сетра С 315 ХД, с д.к.
№ ********. След настъпилия удар,
водачът на Реното П.Н. е изгубил контрол
над автомобила , който е напуснал пътното платно и със задната си дясна част се
ударил в крайпътно дърво.
При ударите е
пострадал Н. Л.Х., който се е возел на
задната седалка на Рено Меган Сценик и е
получил тежки наранявания , вследствие на което е починал около час след
катастрофата.
Не се спори между страните по делото, че към момента
на настъпване на процесното ПТП за лек автомобил „Ситроен ВХ“, с д.к. №********
е имало налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“
при ответника „Л.И.“ АД.
Не се спори между страните,а и се установява от
представените доказателства,че ищцата е майка на починалия Н. Л.Х.-удостоверение за раждане на л.5 от делото.
По делото е допусната КСМАТЕ, която е приета от съда и не
е оспорена от страните, се потвърждава описания механизъм на ПТП-то. Преди сблъсъка Реното се е движил със скорост от
82 км.ч. ,а Ситроена със скорост от 108,97 км. ч., като при навлизане на последния в лентата на движение на автомобила Рено,за
водача на последния удара е бил непредотвратим.
Причина за смъртта на Н. Л.Х. е тежката ,
несъвместимата с живота черепно-мозъчна травма , която според експерта е получена от директен удар със
страничното стъкло на автомобила при изпадането му /според
медика факта,че по главата на детето са намерени треви и листа говори,че е бил
паднал на земята,тъй като ако е бил в колата,няма вероатност при изваждането да
е оставен с лице на земята/. Според експертите пострадалият Н. не е бил с поставен предпазен
колан, тъй като в противен случай не би изпаднал от автомобила.
При поставен предпазен колан, или поставяне на детето в столче не биха се
получили същите увреждания и е по-вероятно
да не настъпи смърен изход.
Свидетелят М.Г., сестра на ищцата,установява,че нейната
сестра се е грижила за всичките си деца,вкл. и за починалия Н..След смъртта му
психиката й се е променила.
С оглед доказателствата и становищата на страните съдът
намира следното:
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Текстът на чл. 226,ал.1 КЗ /отм./ дава право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Ищецът следва да докаже наличието на фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, а именно наличието на виновно и противоправно поведение от
страна на водача на лекия автомобил, което в причинно-следствена връзка е
довело до настъпването на твърдените вреди.
Освен това следва да установи и наличието на валидно
застрахователно отношение спрямо увреждащия лек автомобил при ответното
застрахователно дружество.
Няма
спор, че ищцата Й.С.Н. като майка на починалия й син Н. Л.Х.
има право на обезщетение на неимуществените вреди .
В
настоящия случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние- движение
със скорост около 20 км.ч. над допустимата по чл.21 ЗДвП
-до 90 км.ч. , което според
съда е основна причина за настъпването на катастрофата, както
и нарушение на чл.20,ал.1 ЗДвП – загуба на контрол върху
управлението.По делото не е установена друга причина за настъпване на
катастрофата,поради което съдът възприема като такава посочените по-горе и
установени по надлежния ред нарушение на правилата за движение по пътищата.
Налице е и вредоносен резултат- смърт на Н. Л.Х. вследствие на
получените увреждания, вина/презумпцията,
която не е оборена от ответника/.
Доказан
е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното деяние.
Установено
е и няма спор, че за автомобила управляван от
делинквента е имало валидна застраховка за ГО при ответното дружество.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявения иск за претърпени
неимуществени вреди е основателен.
По
отношение на неговия размер:
Този
размер следва да бъдат определени съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Загубата на дете безспорно най-тежката психическа травма,
която един родител може да преживее и според съда е причинила на ищцата мъки и страдания. По делото обаче няма данни
какви в действителност са били отношениятамежду майката и сина й,как са живеели,как
ищцата е страдала за загубата.
С оглед на събраните доказателства според настоящия състав справедливото обезщетение за
претърпените от Й.С.Н. мъки
и страдания е в размер на 60 000 лв. Съдът намира
този размер за справедлив и обоснован с оглед установените
по презумпция мъки
и страдания на ищцата и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната към
датата на увреждането.
Преди определяне на крайния размер на
обезщетението следва да се вземе предвид и основателните възражения на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия К.И.З..
На първо място пострадалият е бил без поставен предпазен
колан-нарушение на чл.137а ЗДвП извършено от лицата, под
чийто надзор и грижи се е намирал
малолетния пострадал на чл.137а ЗДвП,факт,който съда приема за установен,с
оглед заключението на експертизата. При правилно поставен колан според съда е имало
вероятност за по-леки увреждания,евентуално да се предотврати леталния изход/част от тежките увреждания са от съприкосновението
на тялото на починалия със страничното стъкло на автомобила и евентуално терена,т.е
при и след изпадането му от автомобила/.
Съдът намира,че с оглед на гореизложеното, обезщетението
следва да се намали, като
съдът определя 30 % съпричиняване.
При
това положение искът е основателен за сумата от 42000
лв., а за разликата до 150 000
лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.Доколкото увреждането е настъпило на 01.01.2010 год. ,а искът е предявен на 22.12.2014 год. не е бил погасен по
давност,тъй като за главното вземане от непозволеното увреждане давностния срок
е 5 години.
Вземането за лихви се погасява по давност след изтичането
на 3 години от възникването му,пораяди което възражението на ответника в тази
част е частично основателно-лихва за забава върху главницата следва да се
присъди от 22.12.2011 год.,а преди тази дата искът е погасен по давност.
Ищцата следва да заплати
на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и разноски от 252
лв., а ответникът следва да заплати на
адвокат В.У. от САК възнаграждение
по чл.38 ЗА в размер на 1790 лв.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1680
лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД *** , ЕИК № ******* да заплати на Й.С.Н. ЕГН
********** чрез адв. В.У. - САК, пълномощник, съдебен
адрес *** на
основание чл.226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 42 000
лв. - обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Н. Л.Х.,настъпила
в следствие увреждания при ПТП на 01.01.2010
год. , ведно
със законната лихва върху тази сума
считано от 22.12.2011 год. до окончателното й изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
претендирания такъв от 150 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД *** ЕИК ******* да заплати на
адвокат В.У. от САК възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на
1790 лв. ,а по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1680 лв.
ОСЪЖДА Й.С.Н. ЕГН ********** чрез адв. В.У. - САК да заплати на З.Л.И. АД *** разноски
по делото в общ размер на 552 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: