№ 214
гр. Стара Загора, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Мавродиева
Членове:Николай Ил. Уруков
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20235500500207 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. М. М.
от гр. Р., против решение № 4 от 04.01.2023 г., постановено по гр.д. №
350/2022 г. на Районен съд - Раднево. Във въззивната жалба е релевирано
оплакване срещу правния извод на районния съд за основателност на
предявения иск. Счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при липса на мотиви. Излага съображения в подкрепа на
становището си. Иска съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното, а вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия С. А.
Н., с който оспорва въззивната жалба. Излага съображения в подкрепа на
становището си и иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
а по същество - неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
искова молба на С. А. Н. срещу М. М. М., с която е предявен иск по чл. 45
1
ЗЗД. Ищецът е твърдял, че на 08.05.2022 г., в гр. Р., в близост до ***,
ответникът му причинил охлузвания по десния лакът и дясната предмишница
и по дясна коленна област, както и силен емоционален стрес. Твърдял е, че в
периода от месец април 2018 г. до месец септември 2021 г. ответникът живял
във фактическо съжителство с дъщерята на ищеца А.С.Н., от което
съжителство имали дете С.М., внучка на ищеца. Твърди, че поради агресивно
поведение на ответника, психически тормоз и непрекъснати скандали, през
месец септември 2021 г. дъщеря му се разделила с ответника и се върнала да
живее при него и съпругата му, заедно с малкото дете С.. Твърдял е, че след
раздялата с дъщеря му и поради поведението на ответника било образувано
гр.д. № 830/2021 г. на РС-Раднево за защита от домашно насилие, по което
ответникът бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо дъщеря
му, както и му било забранено да доближава нея, жилището им,
местоработата и местата за социалните й контакти и отдих, на по-малко от 50
метра за срок от 9 месеца. След връщането на дъщеря му при него и неговата
съпруга, агресията на ответника се била насочила и спрямо тях двамата, като
дори се засилила след приключване на делото за домашно насилие. Твърдял
е, че започнал да спира за по няколко часа близо до жилището им, крещял
обиди и заплахи по адрес на него и съжителите му, хвърлял пиратки, усилвал
музиката докрай, непрекъснато следял него, съпругата му и дъщеря му.
Твърдял е, че с това поведение ответникът притеснявал тях и съседите им, за
което многократно били подавани жалби в полицията. На 08.05.2022 г.,
неделя, около 10,30 часа, ответникът спрял с колата си в гр. Р., в близост до
дома на ищеца на ***, като започнал да крещи обиди и заплахи по адрес на
семейството, което продължило безспирно, което принудило ищеца да отиде
до него и да го помоли да спре и да си тръгне. Твърди, че като приближил
ответника, той се качил в колата, запалил двигателя и започнал да го обижда
с думите „алкохолик“, „педал“, „боклук“ и др. Започнал спор между тях и
ответникът го заплашил, че няма да спре с това и че щял да влезе в двора им.
След като отново приканил ответника да си тръгне, той започнал да форсира
двигателя на автомобила си, дръпнал колата назад, а ищецът преминал пред
предницата, за да отиде на тревните площи до бордюра, за да избегне удар от
предницата на автомобила. Внезапно ответникът тръгнал с колата срещу него.
Той веднага като отскочил встрани, но автомобилът го ударил с предната си
лява част и го съборил на земята, след което ответникът изчезнал. Твърдял е,
че изпитал силен страх, че ще ответникът ще го прегази и ще загуби живота
си. След като се съвзел от шока, звъннал на телефон 112 и подал сигнал за
случая, като на място дошли съседи и полицаи. След преглед било установено
охлузвания по десния лакът и дясната предмишница и по дясна коленна
област, които са му причинили болка и страдание. Бил прегледан от ортопед,
който установил палпаторна болка в областта на латералния епикондил и
имал ограничени движения с предмишницата, за което му било предписано
медикаментозно лечение и издаден болничен лист за 5 дни
неработоспособност. Твърдял е, че след инцидента живее в поС.ен страх за
2
себе си и семейството си, изживял силен стрес, страхува се да излиза на
улицата, тъй като очаква ответникът да се появи от някъде и да го блъсне,
продължавал страхът от психическото насилие спрямо него и семейството му.
Искал е съдът да присъди обезщетение в размер на 3000 лв. за причинените
му неимуществени вреди.
Ответникът е оспорил иска като неоснователен. Признал е, че е бил във
фактическо съпружеското съжителство с дъщерята на ищеца, от което има
дете с уредени отношения за родителски права и лични отношения. Признал
е, че му е било забранено да доближава жилището, което се обитава от
дъщеря на ищеца. Твърдял е, че единствено, като е бил викан от ищеца и
близките му, за да вземе детето в режима на лични отношения, е нарушавана
забраната, която спазва стриктно. Твърдял е, че описаните в исковата молба
действия не отговаряли на истината. Действително на посочената дата и час е
бил в близост до жилището на ищеца, за да вземе детето в режима на лични
отношения, което обаче не се случило. Ищецът се доближил до него и
започнал да му отправя обиди и закани, извадил връзка с ключове и започнал
да дере по вратата на автомобила му. Твърдял е, че осъзнал, че ищецът търси
скандал и затова запалил автомобила и се оттеглил от мястото. Отричал е да е
насочвал автомобила към ищеца, че го е удрял и му е причинявал никакви
увреждания. Оспорва и това ищецът да е изживял силен стрес и със
семейството му да живеят под страх от него, както и че ищецът го било страх
да излиза на улицата, за да не го блъснел. Искал съдът да отхвърли
предявения иск.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна
за признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че в периода
от месец април 2018 г. до месец септември 2021 г. ответникът живял във
фактическо съжителство с дъщерята на ищеца А.С.Н., от което съжителство
имали дете С.М., внучка на ищеца; че през месец септември 2021 г. А.С.Н. се
разделила с ответника и се върнала да живее при ищеца и съпругата му,
заедно с малкото дете С.; че след раздялата им било образувано гр.д. №
830/2021 г. на РС-Раднево за защита от домашно насилие, по което
ответникът бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо дъщеря
му, както и му било забранено да доближава нея, жилището им,
местоработата и местата за социалните й контакти и отдих, на по-малко от 50
метра за срок от 9 месеца. Приел е за установено от съдебномедицинското
удостоверение, че съдебният лекар д-р П. е установил охлузване по десния
лакът и дясната предмишница, охлузвания по дясна коленна област, които
отговарят да са от действието на твърди тъпо-ръбести предмети и могат да
бъдат получени по начин и време, както е съобщено в предварителните
сведения, а именно чрез провлачване върху терен - на 08.05.2022 г. между
10,30-11,00 часа да е бил блъснат от лек автомобил, повлякан и съборен на
земята. Приел е за установено от показанията на разпитаните по делото
свидетели, че на 08.05.2022 г. около 11,00 часа преди обяд колата на
ответника М. М. била спряна в тревната площ на *** в близост до къщата на
3
ищеца и започнал да крещи и вика по адрес на цялото му семейство. Ищецът
отишъл до колата, от лявата страна на автомобила, до шофьорската врата и
между него и ответника възникнала кавга. В този момент ищецът се намирал
от лявата страна на автомобила до шофьорската врата. В един момент
ответникът тръгнал с колата назад 2-3 метра, при което ищецът се преместил
напред, след което ответникът рязко потеглил право напред и блъснал ищеца
в областта на лявото коляно, той се подпрял на автомобила и след което
паднал на дясната си страна на земята. Ответникът напуснал мястото.
Ищецът започнал да вика за помощ, целият треперил и се мъчил да се обади
на телефон 112 и викал „удари ме, удари ме“. Районният съд е приел, че от
съприкосновението с лекия автомобил и падането на земята ищецът е
получил охлузване по десния лакът и дясната предмишница, охлузвания по
дясна коленна област, бил уплашен много и треперил. Прието е от
заключението на СМЕ с вещо лице д-р Б., че ищецът е получил охлузване по
десния лакът и дясната предмишница, охлузвания по дясна коленна област,
които напълно отговарят да са получени от установения механизъм – чрез
удар от автомобила на ответника. Тези травматични увреждания са
причинили на ищеца болки и страдания, които са продължили около 2-3
седмици. Описаните от съдебния медик охлузвания напълно съответствали да
са получени в диапазон от 12 до 24 часа от прегледа, тоест точно на
предходния ден малко преди обед.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че ответникът
дължи обезвреда на ищеца за причинените му неимуществени вреди, тъй като
е извършил описаното по-горе деяние, с което е причинил на ищеца
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с него. Приел е, че с оглед
икономическата обстановка в страната, както и с пряко установените
настъпили вреди за ищеца като болки и страдания, Следва да присъди сума в
размер около двукратния размер на средната работна заплата, т.е. сума в
размер на 3000 лв.
Въззивният съд намира, че решението на първоинстанционния съд е
правилно. Като подложи на собствена преценка събраните по делото
доказателства, съобрази становищата на страните и приложимия закон,
намери за установено следното:
Страните не са спорили за това, че в периода от месец април 2018 г. до
месец септември 2021 г. ответникът е живял във фактическо съпружеско
съжителство с дъщерята на ищеца А.С.Н., от което имали дете С.М. - внучка
на ищеца; че през месец септември 2021 г. А.С.Н. се разделила с ответника и
се върнала да живее при ищеца и съпругата му, заедно с малкото дете С.; че
след раздялата им било образувано гр.д. № 830/2021 г. на РС-Раднево за
защита от домашно насилие, по което ответникът бил задължен да се
въздържа от домашно насилие спрямо дъщеря му, както и му било забранено
да доближава нея, жилището им, местоработата и местата за социалните й
контакти и отдих, на по-малко от 50 метра за срок от 9 месеца. Не е било
спорно и това, че на 08.05.2022 г. преди обяд ответникът е бил спрял
4
автомобила си на ***, в близост до дома на ответника. От показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са очевидци, се установява, че между
двамата е възникнала кавга. Ответникът бил в автомобила си, който бил със
запален двигател, а ищецът – отстрани, до шофьорската врата. В един момент
ответникът тръгнал с колата си назад 2-3 метра, а ищецът се преместил
напред, след което ответникът рязко потеглил право напред и блъснал ищеца
в областта на лявото коляно, той се подпрял на автомобила и след което
паднал на дясната си страна на земята. Ответникът напуснал мястото. Тези
факти се установяват не само от показанията на свидетелите К., Г. и Н., които
както беше посочено са очевидци, но и от заключението на
съдебномедицинската експертиза, според която травматичните увреждания,
получени от ищеца, са причинени от действието на твърди тъпо-ръбести
предмети и е възможно да бъдат получени по начин и време, както съобщава
ищеца, което е напълно идентично и с това, което са видели и чули
свидетелите, а именно при блъскане от лек автомобил с ниска скорост.
Вещото лице д-р Б. разяснява в заключението си, че блъскането протича по
механизъм в четири фази: първата е контактът между пешеходеца (в случая
ищецът) и автомобила (автомобилът на ответника). Вещото лице дава
заключение, че обикновено този контакт е между детайли от предната част на
автомобила, както е в случая, и долните крайници на пешеходеца. При този
контакт ищецът е получил охлузванията на дясната коленна става. При
втората фаза ищецът е паднал върху автомобила.Поради ниската му скорост е
пострадал само годният десен крайник и е получил контузия на лакътя. В
третата фаза ищецът е бил отхвърлен по посока на движението на автомобила,
а в четвъртата е паднал на земята. Освен това вещото лице пояснява в с.з. от
15.12.2022 г., че давността на охлузванията е около 12-24 ч., поради което
отговарят да са получени на 08.05.2022 г. Охлузванията се получават по
тангенциален механизъм, поради което е възможно пешеходецът (ищецът) да
е бил с лице към автомобила или под някакъв ъгъл, тъй като увреждането е по
предната външна повърхност по дясното коляно. Заключението на вещото
лице не е оспорено от ответника.
С оглед на това въззивният съд намира, че оплакванията във въззивната
жалба относно това, че липсва убедителна аргументация в съдебния акт по
каква причина приема, че търпените от ищеца вреди са именно възникнали в
резултат на случилото се на процесната дата, а не от друго действие на
въззивника, са напълно неоснователни. Въззивникът не твърди, че с друго
действие е причинил процесните охлузвания върху десните крайници на
ищеца, а както бе посочено по-горе, те (охлузванията) отговарят да са
получени по начина, който е съобщен от ищеца и който е установен по делото
по свидетелските показания. Извод за противното не би могъл да се направи
от отговора на вещото лице, дадени в с.з. от 15.12.2022 г., че е възможно
уврежданията да се получат при падане, тъй като по делото няма нито такива
твърдения, нито доказателства, че ищецът се е спънал и паднал от собствен
ръст. Напротив. Показанията на свидетелите са ясни и непротиворечиви, че
5
ищецът е бил ударен от ответника с автомобила, вследствие на което е паднал
на земята и е получил процесните охлузвания, констатирани веднага на място
от тях. Така че не може да има друга причина за получаването на описаните
травматични увреждания. В тази връзка е неоснователно оплакването, че
съдът не е обсъдил в мотивите си данните, предоставени от доведените от
ответника свидетели, тъй като по делото той не е поискал допускане на
свидетели, респ. такива не са били разпитвани.
Неоснователно е оплакването относно размера на присъденото
обезщетение. Ищецът е претърпял травматичните увреждания, описани по-
горе, които са му причинили болки и страдания. Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. То има компенсаторна функция - целта му е да компенсира
причинените вреди. Освен това то се определя индивидуално във всеки
конкретен случай. Вярно е, че уврежданията на ищеца са отшумели за
сравнително кратък период от време, но безспорно те са причинили болка и
неудобство. Бил е нарушен нормалният ритъм на ежедневието на ищеца.
Качеството му на живот е било променено в негативен план. От друга страна,
при определяне на размера на обезщетението следва да се отчетат не само
преживените болки и страдания непосредствено при иницидента с оглед на
получената травма и така и болките и страданията по време на лечението и
възстановяването, но и обстоятелството как случилото се е повлияло върху
психическото съС.ие на ищеца. В тази връзка следва да се отчете уплахата и
стреса, които той е изпитал при блъскането му, и негативните емоции във
всеки един момент при спомена за случилото.
С други думи съдът намира, че следва да съобрази не само
непосредствените болки и страдания и техния характер, но и реалното им
проявление при всички посочени обстоятелства, при които се търпят и
продължават да се търпят. Затова ищецът следва да бъде обезщетен със
сумата от 3000 лв., която намира за точен еквивалент на претърпените от
ищеца вреди.
Предвид на тези съображения въззивният съд намира, че фактическият
състав на чл.45 ЗЗД е налице, поради което следва да се ангажира
отговорността на ответника. Първоинстанционното решение е правилно и
затова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на въззиваемия
следва да се присъдят направените по делото разноски за възнаграждение за
един адвокат за въззивната инстанция.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 04.01.2023 г., постановено по гр.д.
№ 350/2022 г. на Районен съд – Раднево.
6
ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН **********, от гр. Р.,, ***, ДА ЗАПЛАТИ на
С. А. Н. с ЕГН **********, от гр. Р., ***, сумата от 600 лв. за направените
пред въззивната инстанция разноски за възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна
инстанция на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7