Р Е Ш Е Н И Е
№
10.12.2021 г., гр.
Русе
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД РУСЕ, Гражданско
отделение, VII-ми
граждански състав, в публично заседание на девети ноември две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Красимира Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5849 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищцовото дружество „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А.клон България, ЕИК *********, със седалище гр. София,
представлявано от Димитър Тодоров Димитров е предявило против ответника П.К.М.,
ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание:
1/ по чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.4 ЗПК за
сумата 4108,27 лв.-главница, представляваща неплатена част от заетата сума по
сключен на 16.11.2018 г. между страните договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит в размер на 4000 лв.,
издаване и ползване на кредитна карта CREX- 16541614; 2/ по чл. 79, ал. 1, вр.
с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 747,87 лв. – представляваща
възнаградителна лихва по Договора за заем, за периода от 01.08.2019 г. до
07.01.2020 г.; 3/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от 76,47 лв. мораторна лихва за
периода от 07.01.2020 г. до 13.03.2020 г., и 12,55 лв. мораторна лихва за
периода от 14.07.2020 г. до 24.07.2020 г., за които вземания е подадено
заявление на 24.07.2020 г. и издадена заповед за изпълнение на парично
задължени по чл. 410 от ГПК на 17.08.2020 г. по ч.гр.д. 3067/2020 г. на РРС,
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в случай, че бъдат отхвърлени исковете
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, евентуално предявява като
осъдителни.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника
и в указания срок е постъпил писмен отговор от назначения му особен
представител адв. В.Ф., който оспорва предявените искове, като неоснователни и
недоказани и моли да се отхвърлят. Оспорва автентичността на подписа на
ответника на стр. 1-8 от Договора „подпис на клиент“ и в позиция „приел“ на
Обратна разписка от 31.05.19 г., на л. 10-17 и л. 21 по делото, както и
саморъчно написания текст „П.К.М.“ в позиция „Кредитополучател Име:“ на стр. 8
от Договора /л. 16 по делото/. Предвид направените оспорвания прави възражение
за липса на пасивна материална легитимация на ответника. Оспорва ответника да е
страна по договора като кредитополучател и да се е задължил да плати на ищеца
претендираните суми. Счита, че уговорените параметри на договора противоречат
на императивни норми на ЗПК, като на ответника не му е било известно
съдържанието на Приложението към Договора, което няма „подпис на клиент“.
Оспорва формирането на претендираните суми – главница и лихви. Възразява по
отношение твърдяното от ищеца обявяване на предсрочна изискуемост.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото писмени доказателства
на 16.11.2018 г. П.К.М. сключва Договор за револвиращ потребителски кредит №
CREX-16541614/16.11.2018г. с БНП „Париба Пърсънъл Файненс"С.А. клон
България.
В чл. 12 от
договора за паричен кредит с ползване на кредитна карта е предвидена възможност
Кредитора да предостави ползване на кредитна карта с максимален размер до 10
000 лв., като всички задължения, произтичащи от договора и свързани с
ползването на кредитна карта, възникват след активирането й от
Кредитополучателя. С приложение към договора за потребителски кредит с издаване
и ползване на кредитна карта е предоставен потребителски револвиращ кредит на П.К.М.
в размер на 4 000 лв. чрез издаване на кредитна карта CARD-16988728
„Мастеркард" при следните условия и параметри: размер на кредита 4000 лв.,
лихвен процент 35.00 %, годишен процент на разходите 44.90 %, такса при теглене
от АТМ 2 лв. + 2 % от теглената сума, такса при справка за разполагаемата сума
по картата 0.40 лв., месечна такса за обслужване 4 лв., обезщетение за забава –
10% + ОЛП на БНП (законната лихва за забава), минимална погасителна вноска 240
лв. Със Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс" Nº
CREX-16541614 П.К.М. дава съгласие чрез положен подпис за плащане на
застрахователна премия по застраховка „Закрила на плащанията Плюс" за
кредит над 12 месеца в размер 0.8 % месечно от финансираната сума. В размера на
премията е включен 2 % данък съгласно Закона за данъка върху застрахователните
премии. От предоставените счетоводни извлечения, месечни извлечения по кредитната
карта, както и платежен документ за усвояване на кредита се установява, че на
26.06.2019г. с платежно нареждане за кредитен превод БНП „Париба Пърсънъл
Файнекс" С.А. клон България извършва превод по сметката на П.К.М. в
,,Банка ДСК" - АД в размер на 4 000 лв., като в основанието е посочено:
„Съгласно договор CARD - 16988728 .
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че след усвояване на сумата 4000 лв. ответникът на 19.09.2019г.
е внесъл за погасяване на задължението си единствено сумата 50 лв., с която са
погасени от ищеца сумата 49.16 лв. за застраховка и сумата 0.84 лв. за лихва за
забава. Кредитополучателят обявява вземането за предсрочно изискуемо, считано от
01.08.2019 г., поради непогасяване на две минимални месечни вноски на 1.07.2019г.
и на 1.08.2019г., а на 07.01.2020г. блокира картата, като задължението по
кредитната карта към 07.01.2020г. възлиза на 4 879,30 лв. Кредиторът
начислява мораторна лихва върху главницата в размер на 4108.27 лв. /4000 лв.
кредит + 108.27 лв. застрахователна премия/ за периода от 07.01.2020г. до 13.03.2020г.,
която възлиза на сумата 76.47 лв., както и мораторна лихва за периода от
14.07.2020г. до 24.07.2020г. - датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, която възлиза на сумата 11.41 лв. Според заключението на вещото лице,
което съдът кредитира, като компетентно и неоспорено от страните по делото размерът
на задълженията на ответника П.К.М. по Договор за револвиращ потребителски
кредит № CREX – 16541614 от 16.11.2018г. с Приложение към договора с издаване и
ползване на кредитна карта CARD - 16988728 към датата на завеждане на
заявлението по чл. 410
от ГПК - към
24.07.2020г. ВЪЗЛИЗА на общо 4 944.02 лв., от които 4 108.27 лв. главница по
кредита, 747.87 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.08.2019г. - 07.01.2020г.,
76.47 лв. мораторна лихва за периода от 07.01.2019г. до 13.03.2020г. и 11.41
лв. мораторна лихва за периода от 14.07.2020г. до 24.07.2020г. /23.07.20г.вкл./
Видно
от приложената по делото Последна покана на 21.05.2020 г. ответникът е бил поканен
да заплати доброволно задължението си в размер на 4956,97 лв., като е уведомен
за обявеното за предсрочно изискуемо вземане, като поканата е получена лично от
ответника на 31.05.2019 г. видно от приложената обратна разписка.
Съдът приема, че направените оспорвания
от ответната страна на автентичността на подписа на ответника на стр. 1-8 от
Договора „подпис на клиент“ и в позиция „приел“ на Обратна разписка от
31.05.2019г.
подписите за клиент, застрахован и приел са изпълнени/положени/ от П.К.М.. По
отношение ръкописния текст-трите имена „П.К.М." за „кредитополучател"
вещото лице заключава, че е изписан с ръкопечатно изпълнение на буквите, а
трите имена „П.К.М." в обратната разписка от 31.05.2019г е изписан
ръкописно и тъй като двата текста един спрямо друг не съдържат признаци за
идентификация, не може да се отговори от едно и също лице ли са изпълнени. Установи
се от разпитаната по делото като свидетел служителка на „Еконт“св. А., че
получателят на пратката винаги записва в разписката собственоръчно имената си и
се подписва, което е направил и ответникът при получаването на съобщенията,
като тя лично е сравнила данните му с личната карта. Предвид факта, че
ответника лично се е подписал на разписката от 31.05.2019 г., както и на
изброените по-горе документи и предвид показанията на свидетелката, че
собственоръчно е изписал и трите си имена, съдът намира, че и в тази част
оспорването не бе доказано.
От приложеното ч.гр.д. № 3067/2020 г. по описа на РРС
се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 24.07.2020 г., по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260062/17.08.2020 г. срещу ответника за
сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове,
законната лихва, считано от 24.07.2020 г. до окончателното плащане и за
разноски в общ размер 150,42 лв., направени в заповедното производство.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. – клон България по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му на
кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № № 260062/17.08.2020 г. по ч.гр.д. №
3067/2020 г. по описа на РРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими. Неоснователно е възражението
на особения представител за липса на пасивна материална легитимация на
ответника.
По
основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни
установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в
полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит
от 16.11.2018 г.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154,
ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца
са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 3067/2020 г.
по описа на РРС, представените писмени документи в настоящото исково
производство.
По
иска с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.4 ЗПК за сумата 4108,27 лв.-главница.
Доказа се, че на 16.11.2018 г. между „БНП Париба
пърсънъл файненс“ ЕАД гр. София и ответника П.К.М. бил сключен договор за
потребителски кредит за сума в размер на 4000 лв. и застраховка в размер 0.8 %
месечно от финансираната сума, като била уговорена минимална погасителна вноска
240 лв. По делото се установи, че след усвояване на сумата 4000 лв. с платежно
нареждане от 26.06.2019 г. ответникът е внесъл за погасяване на задължението си
единствено сумата 50 лв. на 19.09.2019г., с която са погасени от ищеца сумата 49.16
лв. за застраховка и сумата 0.84 лв. за лихва за забава. Не са извършвани други
плащания по договора, поради което следва да се приеме, че ответника не е
изпълнил задължението си да върне заетата сума. Кредитополучателят
обявил вземането за предсрочно изискуемо, считано от 01.08.2019 г., поради
непогасяване на две минимални месечни вноски на 1.07.2019г. и на 1.08.2019г.,
за което ответника е уведомен лично на 31.05.2019 г., поради което следва да се
приеме, че именно от тази дата всички задължения на М. по договора за кредит са
изискуеми. Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
ответника, че не бил страна по договора като кредитополучател и не се е
задължил да плати на ищеца претендираните суми, като не му е било известно
съдържанието на Приложението към Договора, което се опровергава от събраните по делото
доказателства и от факта, че е направил плащане на 19.09.2019 г. за погасяване
на задълженията си по договора, с което ги признава. Не се установяват
противоречия на клаузите в договора с императивни норми на ЗПК.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че
искът по чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.4 ЗПК за
сумата 4108,27 лв.-главница се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България от П.К.М. за парична сума в
размер на 4108,27 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по
договор за кредит от 16.11.2018 г. сключен между страните, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 24.07.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане.
Досежно
претенцията с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл.
240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 747,87 лв. - възнаградителна лихва по Договора за заем, за
периода от 01.08.2019 г. до 07.01.2020 г.
В конкретния случай, страните по валидно сключения
договор за заем свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва –
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Доказа се настъпването на изискуемостта на уговорената
договорна лихва за претендирания период.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че
искът 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от
747,87 лв. се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните
следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. – клон България от П.К.М. за парична сума в размер на 747,87 лв., представляващо
задължение за плащане на възнаградителна лихва върху заета сума по договор за
кредит от 16.11.2018 г., за периода от 01.08.2019 г. до 07.01.2020 г.
Относно иска
с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 76,47 лв. мораторна лихва за периода от 07.01.2020 г. до 13.03.2020
г., и 12,55 лв. мораторна лихва за
периода от 14.07.2020 г. до 24.07.2020 г.,
Относимата
разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от
деня на забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова
обезщетение при неизпълнение, именно в размер на законната лихва, както и че М.
не изпълнил в срок задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума
по главното си парично задължение. Ето защо, съдът приема, че искът следва да
бъде уважен, като по отношение на страните бъде признато за установено, че в
полза на ищцовото дружество съществува вземане от ответника за парична сума в
размер на 76.47 лв. мораторна лихва за периода от 07.01.2019г. до 13.03.2020г.
и 11.41 лв. мораторна лихва за периода от 14.07.2020г. до 24.07.2020г.
/23.07.20г.вкл./, съобразно заключението на вещото лице, като за разликата до
предявените 12,55 лв. мораторна лихва за периода от 14.07.2020 г. до 24.07.2020
г., за сумата 1,14 лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност,
извършена по настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство, съдът приема, че при направеното
искане, в полза на ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски
в настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт,
в размер на 100,00 лв.
При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на
списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А гр. София
направените разноски по настоящото исково производство, които са доказани в
размер на 1022,69 лв., от които съразмерно с уважената част от исковете следва
да се присъдят в размер на 1022,45 лв. и по заповедното производство от
доказани в размер на 150,42 лв., съразмерно с уважената част 150,38 лв. На осн.
чл. 78 ал. 7 от ГПК ответника следва да заплати направените разноски за
възнаграждение на вещо лице по съдебно-графологичната експертиза и
допълнителното заключение към нея в размер на 300 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
На
основание чл. 422 от ГПК вр. чл.79,
ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.4 ЗПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” клон на
чуждестранен търговец с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър
Тодоров Димитров, че съществува вземане от П.К.М., ЕГН **********,***, в размер
на сумата 4108,27 лв. главница,
представляваща неплатена част от заетата сума по сключен на 16.11.2018 г. между
страните договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит в размер на 4000 лв., издаване и ползване на кредитна
карта CREX- 16541614, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.07.2020
г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3067/2020 г. на
РРС.
На
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” клон на чуждестранен търговец с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, че
съществува вземане от П.К.М., ЕГН **********,***, в размер на сумата 747,87 лв., представляващо задължение
за плащане на възнаградителна лихва върху заета сума по договор за кредит от
16.11.2018 г., за периода от 01.08.2019 г. до 07.01.2020 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 3067/2020 г. на РРС.
На
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ” клон на чуждестранен търговец с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Тодоров Димитров, че съществува вземане от П.К.М.,
ЕГН **********,***, в размер на сумата 76.47
лв. мораторна лихва за периода от 07.01.2019г. до 13.03.2020г. и 11.41 лв. мораторна лихва за периода от
14.07.2020г. до 24.07.2020г. /23.07.20г.вкл./, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3067/2020
г. на РРС, като за разликата до предявените 12,55 лв. мораторна лихва за периода
от 14.07.2020 г. до 24.07.2020 г., за сумата 1,14 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.К.М., ЕГН **********,*** да
заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България” КЧТ направените в
настоящото исково производство деловодни разноски съразмерно с уважената част
от исковете в размер на 1022,45 лв., като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в
останалата част.
ОСЪЖДА П.К.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон
България” КЧТ направените деловодни разноски по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 3067/2020 г. на РРС, съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 150,38
лв.
ОСЪЖДА П.К.М.,
ЕГН **********,*** да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка
на Русенския районен съд сумата 300 лв.
разноски за вещо лице.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен
съд Русе.
Районен
съдия: