Р Е
Ш Е Н
И Е № 260291
гр.
Пловдив,27.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
разгледа
докладваното от съдията Илиев гр.д.
№2412 по описа за 2020г., като, за да
се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на П.
В. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му по
делото адв. М. Г.,
в качеството му на
длъжник по изпълнително
дело №20138210400316 по описа
на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821,
против разпореждане от
25.06.2020г. на съдебния
изпълнител по посоченото
изпълнително дело, с което
е било оставено
без уважение искането му
за прекратяване на
изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК. В жалбата
се излагат доводи за
неправилност на обжалваното разпореждане на
съдебния изпълнител, като се иска
отмяната му.
Взискателят по изпълнителното дело- „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД,
със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив,
ул. „Христо Г.
Данов“ №37, ЕИК
*********, чрез пълномощника
си по делото юрк. П. П., в писмено
възражение оспорва жалбата
и иска оставянето й без уважение.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът
може да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното
изпълнение. В случая жалбата
изхожда от длъжник
по изпълнително дело, с нея
се обжалва разпореждане
на съдебния изпълнител,
с което е оставено
без уважение искането
му за прекратяване на
изпълнителното производство
и същата е
подадена в срока
по чл.436, ал.1 от
ГПК.
Разгледана по
същество, жалбата е
неоснователна.
Изпълнително дело №20138210400316 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. №821, е образувано на
25.02.2013г. по молба
на взискателя
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист в
негова полза за събиране на парично вземане спрямо
длъжника П. В. Д., като с
молбата за образуване
на същото взискателят е възложил
на съдебния изпълнител правата по
чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, вкл.
правото да определи начина
на изпълнение. На 22.03.2013г. длъжникът е заплатил по изпълнителното дело сумата
от 150 лв., като с
писмена молба от
същата дата е
поискал спиране на
изпълнението и насрочения опис на движими вещи в жилището
му, като се е
задължил всеки месец
да внася по 10% от задължението си. Със запорно съобщение от
18.06.2013г. съдебният изпълнител
е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
а разпореждане от 26.06.2013г. е наложил запор на две
МПС, собственост на длъжника.
С призовки за принудително
изпълнение от 27.06.2013г., 20.01.2014г.
и 22.10.2014г. съдебният изпълнител
е насрочвал опис
на МПС и
движими вещи в дома
на длъжника. На 01.08.2013г. длъжникът е внесъл
по делото сумата от 100
лв., на 28.01.2014г.
е внесъл сумата
от 100 лв.
и на 27.02.2014г.
е внесъл сумата
от 50 лв. С писмена молба по делото
от 25.05.2016г. взискателят е
поискал насрочване на опис и публична продан на
гараж, собственост на
длъжника, с писмена молба от
11.08.2016г. е поискал насочване
на изпълнението върху притежавани от длъжника
недвижими имоти, движими
вещи и вземания
от трети лица, а с писмена
молба от 28.09.2017г.
е поискал налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника.
На 10.09.2018г. съдебният изпълнител
е изпратил запорни съобщения
за налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника
в „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
„Обединена българска банка“
АД, „Търговска банка
Д“ АД, „Банка
ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“
АД. С писмена молба
по делото от 18.10.2018г. взискателят отново
е поискал налагане
на запор върху банковите сметки
на длъжника и насрочване на опис на движими вещи, а с писмена молба
от 16.08.2019г. е
поискал налагане на запор върху банкови
сметки, трудовото възнаграждение и
МПС на длъжника,
възбрана върху недвижими имоти
и опис на
движими вещи.
С писмено искане
до съдебния изпълнител вх.№32910/24.06.2020г. жалбоподателят П.
В. Д., чрез
пълномощника си адв. М.Г., е
поискал прекратяване на
изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция, тъй като
от 27.06.2013г., когато
е бил наложен запор върху МПС
на длъжника, в продължение
на две години взискателят не
е искал извършване
на изпълнителни действия. С
обжалваното в настоящото производство
разпореждане съдебният
изпълнител е оставил
искането без уважение.
В жалбата се излагат доводи, че изпълнителното дело
е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, тъй като считано
от 27.06.2013г., когато е бил
наложен запор върху МПС на
длъжника, за период от две
години по делото не са били правени искания от взискателя за предприемане на изпълнителни действия и не са били извършвани такива. Излагат се съображения, че
подаваните от взискателя молби
и насрочваните от съдебния изпълнител описи на движими вещи не са
прекъснали давността, тъй като в молбите не е
посочено конкретно имущество,
върху което да се
насочи принудителното изпълнение, а
описите не са
извършени.
Тези доводи са неоснователни и не се споделят от настоящия състав на съда. Действително съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8
от
ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години,
с изключение на делата за издръжка, като съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, прекратяването
настъпва по право, а постановлението на съдебния изпълнител
за прекратяване има само констативно действие. В настоящия случай от изложената по- горе хронология
на извършените действия по
изпълнителното дело е видно,
че след образуването му липсва
период от две години, в
който взискателят да
не е искал и по делото
да не са били извършвани изпълнителни
действия. В посочения
в жалбата период след 27.06.2013г.
от страна на длъжника са
извършени доброволни
плащания на 01.08.2013г.,
28.01.2014г. и 27.02.2014г.
в изпълнение на поетото
от него задължение с подадената
на 22.03.2013г. писмена молба
по делото, с която е
поискал спиране на изпълнението. Според настоящия състав на
съда изпълнителното производство не би могло да се прекрати по право на основание чл.433,
ал.1, т.8 от
ГПК в случаите,
когато
длъжникът е поискал спиране на изпълнението и е
започнал доброволно да внася
по делото суми за погасяване
на дълга си. Прекратяването на същото на посоченото основание настъпва само при неоправдано бездействие на взискателя за
период от две години да посочи конкретен изпълнителен способ, в резултат на което по изпълнителното дело не се извършват изпълнителни действия за
събиране на вземането му.
Когато обаче се извършват доброволни плащания от
длъжника в изпълнение на
подадена от самия него молба, с
която е
поискал спиране на
изпълнението, то липсва неоправдано
бездействие на кредитора,
поради което и не би могло да
се стигне до перемиране на изпълнителното дело. За периода
след датата на последното
доброволно плащане по делото е била проявена
активност от съдебния изпълнител,
като на 22.10.2014г. същият е насрочил
опис на движими вещи в дома
на длъжника, за което последният
е бил уведомен. Така извършеното действие от съдебния изпълнител
има характер на
искане на взискателя по смисъла
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
и препятства перемиране на изпълнителното дело, тъй
като взискателят му
е възложил правото
да определи начина
на изпълнение, поради което
действията на съдебния
изпълнител следва да
се считат за
действия на самия взискател. Без значение
в случая е дали
описът е бил
реално извършен, тъй
като разпоредбата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
не изисква да
са били налице
реално извършени
изпълнителни действия, а са достатъчни само
искания за такива, за
да се поддържа
висящността
на изпълнителното дело.
Предвид горното подадените впоследствие
от взискателя молби по
изпълнителното дело, с които
се иска извършване
на изпълнителни действия, също препятстват прекратяването на
последното на основанието
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В случая е ирелевантно дали посочените действия
водят до прекъсване на
погасителната давност за
вземането, за което са
изложени съображения в жалбата,
тъй като перемирането на изпълнителното дело
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
и погасяването на
вземането по давност на основание
чл.110 и сл. от ЗЗД са
различни фактически състави
с различни правни последици,
като законът не поставя изискване
да е налице
прекъсване на погасителната давност,
за да не настъпи
перемпция
на изпълнителното дело. По така
изложените съображения настоящият състав на съда намира,
че не е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на твърдяното в жалбата основание, поради което
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на
жалбата и предвид
направеното от ответната страна
искане на основание чл.78, ал.8 от ГПК в
полза на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД следва
да бъде определено и присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на
100 лв.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на П. В.
Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му по
делото адв. М. Г., в качеството
му на длъжник по
изпълнително дело №20138210400316 по описа
на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821,
против разпореждане от
25.06.2020г. на съдебния
изпълнител по посоченото
изпълнително дело, с което
е било оставено
без уважение искането му
за прекратяване на
изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
ОСЪЖДА
П. В. Д.,
ЕГН **********, да заплати на
„ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, със седалище и
адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов“ №37,
ЕИК *********, сумата от
100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.