П Р И С Ъ Д А

 

Гр. М.,25.11.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – М., втори наказателен състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и девета година в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРАСИМИР СЕМОВ

 

 При секретаря…....Т. В.... …. и в присъствието на прокурор…... Г. Б. ……., като разгледа докладвано от съдия С. НОХД № 30 441 по описа за 2009 година и след тайно съвещание, съдът

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Б. Г. - роден на xxx г. в с. Д. Й., област М., живущ xxx, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това, че на 15.12.2008 г. намерил чужда движима вещ – мобилен телефонен апарат марка “Водафон”, модел 225 със сим карта и батерия, без зарядно устройство на стойност 35 лева и в продължение на една седмица, и след това, не съобщил за нея на собственика Г. К. П. xxx, на властта или на този който я е загубил, поради което и на основание чл.207, ал.1 вр. с чл.55, ал.2 вр. с чл.55, ал.1, т.1 вр. с чл.47, ал.1 от НК го осъжда на ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева в полза на държавата, вносима по сметка на ВСС.

 ОСЪЖДА подсъдимия Г. Б. Г. със снета по – горе самоличност да заплати по сметка на ВСС сумите - 45 /четиридесет и пет / лева деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 Присъдата може да се обжалва или протестира в 15 / петнадесет / дневен срок от днес пред Окръжен съд – М..

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ по НОХД № 30 441/09 г. по описа на МРС

 

 Подсъдимият Г. Б. Г. е обвинен в това, че 15.12.2008 г. в гр. М. намерил чужда движима вещ – мобилен телефон марка “Водафон”, модел 225, собственост на Г. К. П. xxx и в едноседмичен срок не съобщил за нея на собственика, на властта или на този, който я е изгубил – престъпление по чл.207, ал.1 от НК

Прокурора поддържа обвинението.

Подсъдимият Г. се признава за виновен по обвинението и дава съгласие по чл.371, т.1 от НПК да не се разпитват свидетелите и вещото лице. При условията на чл.371, т.2 НПК подс. Г. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Защитника на подс. Г., назначен при условията на чл.372, ал.2 НПК, изрази съгласие по смисъла на чл.371, т.1 НПК и пледира за приложение на чл.55 НК при определяне на наказанието.

Производството се разви при условията и реда на Глава 27 НПК – по чл.370, ал.1 и сл. НПК, респ. чл.371, т.1 и т.2 от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

 Подс. Г. е осъждан многократно до настоящия момент. Последното му осъждане е било с присъда по НОХД № 160/09 г. на РС Враца, влязла в сила на 13.02.2009 г..Присъдата по това дело е била ефективна – лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален строг режим, като на 24.07.2009 г. подсъдимия е бил освободен по изтърпяване чрез УПО с остатък от 1 месец и изпитателен срок от шест месеца.

 На 09.12.2008 г. св. Г. К. П. закупил мобилен телефонен апарат марка “Водафон”, модел 225, черен на цвят, с фабричен № 3511740027057757, в комплект със сим карта и батерия, за сумата от 40 лева. Така закупения телефон бил подарен от св. П. на дъщеря му – седемгодишната К.. Последната го носила в калъфка.

 На 15.12.2008 г. св. П. и дъщеря му К. посетили V ІІІ СОУ в гр. М., където имало продажба на детски книжки. След това двамата отишли да се разходят в парк “Монтанезиум”, където К. казала на баща си – св. П., че е загубила мобилния си телефон. На 15.12.2008 г. след като телефона бил изгубен от малката К. в района на V ІІІ СОУ в гр. М., подс. Г. бидейки в същия район намерил чуждия телефон поставен в калъфка. Подс. Г. взел телефона и отишъл с него при св. Р. В., на който подсъдимия предложил за продан намерения чужд телефон. Подс. Г. казал на св. В., че е намерил телефона, но иска да го продаде защото имал нужда от средства. Св. В. дал на подсъдимия сумата от 5 лева и купил телефона от подс. Г.. Впоследствие св. В. закупил зарядно устройство за телефона и го ползвал до 15.04.2009 г..

 За случилото се св. П. xxx по повод на която било образувано досъдебно производство / ДП/, в рамките на което се установила горната фактическа обстановка, а св. В. предал доброволно закупения телефон с протокол от 15.04.2009 г. на органите на реда. С разписка от 15.04.2009 г. телефона бил върнат на св. П..

 В хода на образуваното ДП, била назначена и извършена съдебно – оценъчна експертиза, съгласно чието заключение стойността на мобилен телефон марка “Водафон”, модел 225 със сим карта и батерия, без зарядно устройство възлиза на 35 лева.

При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.

Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира, че обвинението за престъпление по чл.207, ал.1 от НК, е доказано по несъмнен начин.

Като се има предвид горното съдът намери, че подсъдимия Г. Б. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.207, ал.1 от НК:

- на 15.12.2008 г. намерил чужда движима вещ – мобилен телефонен апарат марка “Водафон”, модел 225 със сим карта и батерия, без зарядно устройство на стойност 35 лева и в продължение на една седмица, и след това, не съобщил за нея на собственика Г. К. П. xxx, на властта или на този който я е загубил – в случая дъщерята на св. П. – седемгодишната К..

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подс. Г. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Съдът призна за виновен подс. Г. и му наложи съответно наказание - ГЛОБА в размер на 100 / сто / лева в полза на държавата.

При определяне вида и размера на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл.55, ал.2 вр. с чл.55, ал.1, т.1 вр. с чл.47, ал.1 НК, СЪОБРАЗЯВАЙКИ нормата на чл.373, ал.2 НПК – с оглед вида на производството независимо от това дали са налице условия за приложение на чл.55 НК, съдът е длъжен да определи наказанието при хипотезата на цитираната норма, ако не е налице хипотезата на чл.58а НК. Съдът съобрази нормата и на чл.47, ал.1 НК, така че глобата да не бъде по - малка като размер от 100 лева, въпреки, че прилага чл.55 от НК. При определяне размера на глобата спрямо подсъдимия съда отчете степента обществена опасност на деянието и тази на личността на подс. Г., имотното състояние и доходите на подс. Г. – последния живее с майка си и няма постоянни доходи въпреки, че работи на частно вземайки минимални средства. При определяне размера на наложеното наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл.36 НК при отчитане разбира се изискванията на чл.373, ал.2 НПК и степента обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена опасност на подсъдимия.

Съдът не приложи чл.78а, ал.1 от НК защото подс. Г. е осъждан.

С оглед датата на процесното деяние в контекста на другите осъждания на подс. Г., не са налице условия за групиране на настоящата присъда с останалите осъждания, не бяха налице и условията на чл.70, ал.7 от НК защото процесното деяние е извършено преди влизане в сила на присъдата по НОХД №160/09 г. на РС Враца, наказанието не е лишаване от свобода и деянието е извършено извън определения изпитателен срок при УПО с определение на ВОС от 24.07.2009 г., в сила от 03.08.2009 г..

 При условията на чл.189, ал.3 НПК съдът:

 ОСЪЖДА подсъдимия Г. Б. Г. да заплати по сметка на ВСС сумите - 45 /четиридесет и пет / лева деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 Съдът не присъди разноски в тежест на подс. Г. и за адвокатско възнаграждение на служебно назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. С. за размера на изплатеното адвокатско възнаграждение на назначения служебен защитник, съдът ще се произнесе с определение по смисъла на чл.306, ал.1, т.4 НПК.

 При така изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: