№ 22663
гр. *, 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110118310 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се допусне събирането на гласни доказателства чрез разпита на един
свидетел воден от ответника за установяване на това, че ищецът е затаил факта, че е
придобил право на пенсия пред работодателя.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел воден
от ответника в насроченото съдебно заседание за установяване на това, че ищецът е затаил
факта, че е придобил право на пенсия пред работодателя.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 02.07.2025 от
10.00 часа, за когато да се призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по исковата молба на Е. П. М. против * „П* *, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на
сумата 3681,68 лева, представляваща обезщетение за срок от 2 месеца за придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно със законната лихва върху сумите от датата
на предявяване на исковата молба – 28.03.2025 г. до окончателното им изплащане и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1367,89 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 01.04.2022 г. до 28.03.2025 г.
1
Ищецът излага, че е заемал длъжността „*“ при ответника на основание сключен
трудояв договор №518 от 30.03.2018 г. при основно трудово възнаграждение 874,00 лева и 18
% допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Посочва,
че с допълнително споразумение от 04.01.2022 г. трудовото му възнаграждение е увеличено
до сумата 1472,00 лева и 22 % допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит. На 08.08.2021 г. ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст съгласно Разпореждане №********* от 01.10.2021 г. на ТП на НОИ * - град.
Със Заповед на работодателя №353 от 04.02.2022 г, трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ като при прекратяване работодателят не му е
изплатил обезщетение в размер на две брутни заплати за придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в общ размер 3681,68 лева. Претендира присъждането на
обезщетение за забава за периода 01.04.2022 г. до 28.03.2025 г., както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Поддържа, че исковата претенция е погасена по давност , тъй като
от момента на възникване на правото на ищеца – 07.02.2021 г. (прекратяване на трудовото
му правоотношение) до завеждане на исковата молба в съда е изтекъл предвидения в чл.
358, ал. 2 т. 2 КТ тригодишен давностен срок. Счита, че началният момент, от който може да
се претендира това обезщетение не следва да се определя по чл. 228, ал. 3 КТ, а именно
последният ден на месеца, следващ месеца през който правоотношението е прекратено,
защото с тази норма се въвежда само крайният момент, до който обезщетение може да бъде
изплатено без работодателят да изпада в забава. Счита, че бездействието на ищеца до този
момент да претендира търсеното обезщетение, сочи на злоупотреба с право от негова страна,
още повече че при прекратяване на правоотношението служителят е затаил факта, че е
придобил право на пенсия. Този факт е бил затъен от ищеца и докато е полагал труд при
ответника на граждански договор за периода 01.03.2022 г. до 11.03.2022 г. Счита, че
претенцията за лихва също е погасена по давност. Евентуално ако съдът не приеме исковите
претенции за погасени по давност поддържа, че същите са неоснователни поради очевидната
злоупотреба с права от страна на ищеца.
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да установи, че към 07.02.2022 г. е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, размера на брутното му трудово
възнаграждение, както и че не е получавал досега това обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираното обезщетение, както и
наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения, вкл. че вземането е погасено
по давност.
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „*“ за периода 30.03.2018 г. до 07.02.2022 г. че същото е било прекратено
със заповед №353 от 04.02.2022 г. на основание чл. 325, ал. 1 ,т. 1 КТ, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца за месец януари 2022 г. е 1840,84 лева, че ищецът към 08.08.2021
г. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и че работодателят не е
заплатил претендираното обезщетение.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно
провеждане на медиация. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес
********@***.******* и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. *, бул.
„Цар Борис III” No. 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
2
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, на ищеца - и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3