Р Е Ш Е Н И Е
№
28.11.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 3230/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв.*** против Ц.Т.Ц., с
която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№
1548/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника.
Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден
имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за
битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.12.2009-31.01.2016., и не е погасил
задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият
адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която
се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр.
София. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”,
от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 1055,47лв., от които
сумата от 914,85лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за
периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от 140,62лв- лихва за забава, за
периода 02.04.2013-01.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски. Моли съдът да конституира като трето
лице- помагач.- ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.
Ответникът
Ц.Т.Ц., чрез адв. А. Г., в срока на чл.133 от ГПК,
изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди се, че не
е налице идентичност на предявения иск и
вземането по издадената заповед за
изпълнение по ч. гр.д.№
1548/2016г на ПлРС. Заедно с това се твърди, че потребената от ответника ТЕ, за периода, е по- малко от
заявената от ищеца. Посочва се, че не са налице първични данни, въз основа на
които ищецът е начислил сумите. Оспорва се начина на дялово разпределение на ТЕ
в сградата ЕС и верността на издадените
фактури. Прави се възражение за изтекла давност. Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание
събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
С определение № 2660/08.07.2016г,
по делото, като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано “ТЕХЕМ СЪВВИСИС” ЕООД, гр. София.
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №979/09.03.2016г.,
по ч. гр.д.№ 1548/2016г. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
По делото не се спори че отв. Цв. Ц., е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес жк. Дружба, бл.
213, вх.Б ап.7, с аб.№ 30118, и има качеството
на потребител на ТЕ, доставяна от ищеца,
за процесния период. По делото между страните не се
спори също и факта на реалното доставяне на ТЕ, до имота на отв.
***. Видно от приложената към ч. гр.д. № 1548/2016г. по описа на ПлРС, препис- извлечение от сметка, се установява, че ответникът е титуляр на партида, с аб.№ 30118, за топлоснабден имот,
находящ се на посоченият адрес.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
Спорно по делото е количеството
ТЕ, доставена от ищеца до имота на ответника, за процесния
период. С определение № 2660/08.07.2016г., с което е разпределена
доказателствената тежест между страните, съдът е указал на ищеца, че негова е
тежестта да докаже факта на реалното доставяне на начислената топлоенергия-по
количество и качество. В тази връзка са допуснати две СТЕ, от заключенията по
които се установява следното: в първоначалната СТЕ, ВЛ Й., посочва, че имотът
на отв. Ц. се намира в топлофицирана
сграда, с два входа, състояща се от общо 16 апартамента. Общия отопляем обем на
сградата е 3639,88 куб.м. за отопление в
баните на всички апартаменти се използват щранг-
лири, изработени от два броя гладки тръби, всяка с дължима 2,60м. При посещение на място ВЛ е установило, че в
имота на ответника има 7 броя
отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители;
ответникът не ползва топла вода. ВЛ е дало в табличен вид ТЕ, изразходване от щранг- лирата в банята, за процесния
период. При изчисление на дела на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, ВЛ е установило, че отопляемият обем на имота е
Съдът изцяло кредитира приетите
по делото заключения по назначените СТЕ, като верни и обективни, ведно с
дадените от ВЛ Й., допълнителни обяснения в съдебно заседание.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 30118, е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с консумираната ТЕ, за
всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане на определена сума,
за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани въз основа на изготвени отчети от фирмата, извършваща
дялово разпределение на ТЕ, в сградата,
на база отчет на уредите за дялово разпределение, а при ползване на топла вода-
на база показанията на водомерите. ВЛ е установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г, е общо в
размер на 914,85лв- главница, от която- сумата от 250,88лв- сума за отопление,
сумата от 544,89лв- ТЕ, отдадена от сградна
инсталация и 119,08лв.- услуга дялово разпределение. ВЛ е установило, че сумата за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, на база на действителен обем на жилището- 220,79 куб.м. Сумата е за
отопление- без ИРУ- в баня с щранг- лира. Сумите помесечно са дадени от ВЛ в табличен вид. В заключението
си, ВЛ е отразило извършване на плащане на сумата от 76,51лв/ 52,69лв-
отопление и 23,82лв- дялово разпределение/- съставляваща задължението за м.
ноември 2015г., което е изключено от общата сума. ВЛ е изчислило размера
на лихвата за забава върху главницата,
от изискуемостта на отделните плащания, за периода 02.04.2013-01.03.2016, която
е в размер на 140,62лв. ВЛ посочва също, че
тези суми съответстват на счетоводните записвания на ищеца.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение
по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители,
съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери,
и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31,
ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си
дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната
лихва, считано от деня на забавата до
деня на постъпване на дължимата сума. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между
всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145,
ал.3 от ЗЕ/. Съдът намира, че в случая, от събраните
по делото доказателства се установи факта на реалното доставяне на начислената
ТЕ, от страна на ищеца, до имота на ответника. Безспорно по делото се установи,
че в имота на отв.
Ц. има само щранг- лира в банята, която няма самостоятелен
измервателен уред, което е съобразено при изчисляването на дължимите суми. В Методиката за дяловото
разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост- Приложение №1 към Наредба
№16-334/2007г. за топлоснабдяването-чл.61, ал.1, е посочено, че при наличие на щранг- лира, без уред за дялово разпределение инсталираната
мощност се определя по изчислителен път и се
прилага разпоредбата по т. 6.5.: За сгради - етажна собственост, в които има
отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация
по максимален специфичен разход на сградата по реда: 1) определя се инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата;
при липса на данни се приемат данните на подобно отоплително тяло, например от
аналогично помещение на друг етаж; 2) за всяко отоплително тяло с уред в
сградата се определя отношението между дяловите му единици и инсталираната му
мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред за дялово
разпределение се приема за максимален
специфичен разход за сградата (МСРС); 3)дяловите единици за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС. С така определените дялови единици всички отоплителни тела без уреди се приравняват към отоплителни тела с уреди. Разпределението на енергията се извършва по реда на т. 6.4, с изключение на случаите по т. 6.6. И в двете приети по делото СТЕ, ВЛ изрично посочва, че разпределението на ТЕ за имота на ответника, е извършено съобразно цитираната Методика. Следва да бъде разгледано по същество направеното от ответника възражение на изтекла погасителна давност.
В случая е приложима кратката тригодишна
погасителна давност, по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, с оглед на
периодичността на плащането. Съобразно ТР №3/2012г. по тълк.д.№3/2011г.
на ОСГК на ВКС, понятието “периодични
плащания”, по смисъла на цитираната норма.- чл.111, б”в” от ЗЗД, се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения, за предаване на пари,
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съдът
намира, че задължението за заплащане на потребената
ТЕ,, притежава в съвкупност посочените
белези, поради което същото следва да бъде окачествено като “периодично”, и
спрямо него е приложима кратката тригодишна давност. В случая, меродавна е
датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК,- 09.03.2016г., с оглед нормата на чл.422, ал.1 от ГПК, предвиждаща,
че искът се счита предявен, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Съобразно
момента на настъпване на изискуемостта на отделните претенции- или месеца,
следващ месеца, за който е начислена сумата, съдът намира, че изискуемостта на
задължението за м. февруари 2013г, е настъпила през м. март 2013г, поради
което, същото не се явява погасено по
давност. В този смисъл възражението за изтекла погасителна давност, е неоснователно. Заявената от кредитора
претенция е в рамките на тригодишният давностен срок.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
предявеният иск е изцяло основателен, и следва да бъде уважен, като бъде
признато за установено спрямо отв. Ц.Ц., че дължи от общо 1055,47лв., от които сумата от
914,85лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г.
и сумата от 140,62лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-01.03.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК-09.03.2016г, до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото, следва отв. Ц., да понесе направените по делото разноски, в размер
на 636лв.
По отношение на разноските в заповедното
производство, след съответно изчисление, съдът установи, че същите са в размер
на 205лв съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на
подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на
ответника не му се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Ц.Т.Ц., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128,
представлявано от законния си представител Й. ***, сумата от общо 1055,47лв., от която: сумата от 914,85лв.-
главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013г.
-31.01.2016г. и сумата от 140,62лв- лихва за забава, за периода
02.04.2013-01.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-09.03.2016г, до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №979/09.03.2016г.,
по ч.гр.д.№ 1548/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц.Т.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от Й. ***, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 636лв., съставляващи направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц.Т.Ц., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ
Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от Й. ***, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата
от 205лв.-разноски по ч.гр.д.№ 1548/2016г. по описа на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице – помагач на
страната на ищеца- “ТЕХЕМ
СЪВВИСИС” ЕООД, гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: