Р Е Ш Е Н И Е № 3481
26.10.2015 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XIIІ-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 4435/ 2013 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 235 във
връзка чл. 346 и следващите от ГПК – съдебна
делба във фаза по извършването .
Делбата е допусната да се извърши на следния имот:
Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.521.597.1.8 по кадастрална карта и кадастралните регистри
на гр. П..., одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г на Изпълнителния
директор на АГКК, с административен
адрес на имота: гр. П..., ул. "Е... Д... Л..." № ..., ет..., обект... като самостоятелния обект се намира в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.521.597,
предназначение на самостоятелния обект: за Търговска дейност, с брой нива на
обекта : 1, със застроена площ от 47.65 кв.м., при
граници: на същият етаж- самостоятелен обект в сграда е идентификатор
56784.521.597.1.5, под обекта- няма, над обекта- самостоятелен обект с
идентификатор 56784.521.597.1.7, съгласно Скица № 7153 от 05.03.2013г. издадена
от СГКК- гр. Пловдив, ведно с прилежащи
части: 1/9 ид. част от общите части на сградата и 1/9
идеална част от дворното място,
и между следните лица и при следните дялове:
- за Е.Т.У., ЕГН: **********
- 2/8
/две осми/ идеални части;
- За
Е.Т.А.,
ЕГН **********
- 2/8
/две осми/ идеални части;
- За
С.С.У.
, ЕГН: **********
- 2/8 /две осми/ идеални части;
- За
С.К.А. ,
ЕГН: ********** - 1/8
/една осма/ идеални части;
- За
М.К.А. ЕГН: **********
- 1/8 /една осма/ идеални части;
В хода на производството , във втората
му фаза , един от съделителите Е.Т.А.,
ЕГН: **********, е
продала на други двама от съсобствениците -
С.Л. и М.А., притежаваните от нея 2/8 ид.
части, при равни права за двамата купувачи. Сделката е сключена на
12.02.2015г., но делото следва да продължи между първоначалните страни, тъй
като липсва съгласието им праводателя Е.А. да бъде заменен по реда на чл. 226 от ГПК.
Първоначалната оценка на ВЛ за
справедлива пазарна стойност на имота е в размер на 104 400 лева. По тази
оценка, изготвена от ВЛ Й.А. и инкорпорирана като доказателство от съда в
заседанието на дата 30.10.2014г , страните не спорят. Затова и съдът я приема
за годно доказателство, релевантно за определяне на размера н дяловете на
страните , а оттам – и на дължимите
държавни такси.
І.
Поделяемост, избор на способ за извършването и оценка на дяловете.
За целите на делбата, процесната вещ не
е поделяема на достатъчен брой дялове. Няма одобрен
инвестиционен проект за оформяне на
такива дялове. Липсват възлагателни претенции, а и
такива биха били неуместни, доколкото имота не е жилищен по характера си.
Тоест, единствен възможен способ за
извършването остава публичната продан, на каквато имота следва да се изнесе.
ІІ. Е.Т.У.
има и искане по сметките между съделителите – да се осъдят останалите
страни да й заплатят по 300 лева обезщетение за всеки един от месеците , през
които тя била лишена от ползването на своите 2/8 (две осми) идеални част
от имота, считано от датата на
връчването на исковата молба на ответниците – 06.07.2013г до датата на първото
съдебно заседание по извършването на делбата – 30.10.2014г.
Останалите страни оспорват това искането
като неоснователно.
Вещото лице е оценило пазарния наем на
целия имот за целия период на сумата
от 15 612 лева, от които в част на ищеца се падат 3093
лева. Тази оценка е била спорна, като съдът
кредитира заключението на повторната експертиза , проведена от ВЛ Г., като обективно и компетентно.
Претенцията е допустима, намира основанието си в чл. 31
ал. 2 от Закона за собствеността.
По същество обаче не е основателна.
Липсват п доказателства процесната сграда да е била ползвана лично ( в цялост
) само от някой от съсобствениците.
Приложеното на л. 153 копие от договор за наем касае само магазинното помещение
от 13 кв. метра, но не и цялата сграда; показанията на свидетеля У. на л. 186 и 187 от делото не следва да се кредитират на
основанието по чл. 172 от ГПК в частта относно ползването, доколкото същия е
съпруг на ищеца, а и по делото няма други доказателства , от които да личи липсата
на достъп на ищеца до имота, респ., лично ползване от страна на някой друг
съделител на целия имот. Обратно, според показанията на свидетеля Л... , Е.У. е
получавала наем от имота, като всички
разноски по ремонтите били плащани от бащата на М. и С. , К... Л.... Затова и
съдът не може да формира извод за основателност на претенцията, поради което
следва да я отхвърли.
ІІ.2 От своя страна, С.Л. и М.А.
имат претенции по сметките срещу останалите съделители, като искат осъждането
им за сумата от 8500 лева, представляваща половината от направени за имота
необходими и полезни разноски. Твърдят,
че са извършили в имота строително – монтажни работи, необходими за запазването
му: изградена била преградна стена с
метална носеща конструкция и монтиран гипсокартон ,
вътрешни предстенни обшивки , обособяване на складово
помещение с изграждане на окачен таван с противопожарни плоскости, стените били
шпакловани и боядисани, доставена и монтирана била нова подова настилка – ламинат
,старите ел. и
ВиК инсталации били премахнати , а на тяхно
място били изградени нови, вкл. и ново ел.
табло и нов електромер, нова външна врата и нови пробни помещения ( имота
представлява магазинно помещение)
Ищеца възразява , че претенцията е неоснователна , тъй като вземанията
на тези двама ответници били погасени по давност, тъй като една част от тези СМР
били извършени преди 2000 г , а останалата не представлявали подобрения.
Вещото лице по проведената съдебно –
техническа експертиза за оценка на
подобренията дава заключение , че извършените през 2000 г . в имота СМР са на
стойност от 6663 лева ( труд 1662 лева и материали 5001 лв. ) и са увеличи
стойността на имота с 4980 лева; тези, извършени в периода от 2009 до 2013г са на стойност от 5692 лева
и са увеличили стойността му с 4396 лева. Всички СМР са приети за извършени.
Според свидетелят Д... У.,
съпруг на ищеца, магазинната част била върната на страните през 1992 г , при
което се наложил ремонт на целия първи етаж от нея. В ремонта се включили
всички наследници на тримата братя А... допълнителен ремонт бил извършен през
2002г когато в имота се поставил гипсокартон, като
всеки от наследниците си платил неговата част; твърди също така, че съпругата
му на била пускана в имота, не й плащали полагаемата й се част от наема.
Доведеният от ответниците свидетел Л..., съпруг на С.Л., също дава показания,
че е имало необходимост от ремонт на имота, и такъв е бил извършен в периода
от 1998 г до 2000 г. Изразявал се в
следното: поставени били осветителни тела , каквито пред и това липсвали ;
направил се нов таван – стария бил много висок ; външна изолация на имота ; нов
под ( дюшеме ) , върху което се сложил
ламиниран паркет ; нови врати от едната страна , прокарана през стената нова
врата; всяка година се пребоядисвали
стените . Останалите съсобственици не били имали нищо против тези ремонти да
бъдат извършени .
Претенцията за присъждане на равностойността на СМР, извършени през 2000
г е неоснователна, тъй като е погасена заради изтичане на погасителна давност.
Направеното в този смисъл възражение от страна на ответниците по този претенция
е основателно, тъй като вземането на
молителя за извършени монтажни работи в имота е облигационно и се погасява с
изтичането на общата петгодишна давност според чл. 110 от Закона за
задълженията и договорите , считано от датата на изискуемостта на конкретните
вземания – довършване на СМР. Не е имало пречка да се иска още тогава осъждането на останалите съделители по общия
исков ред , независимо от съществуваща между тях съсобственост, и след това не
е направено, погасителната давност (като период на бездействие) е изтекла още
през 2005 г
Що се касае до извършените в периода от
2009 г – 2013г строителни и монтажни работи в
имота , съдът съобрази следното:
В тази си част, претенцията е с правно
основание в чл. 30 ал. 3 от Закона за собствеността, като се има предвид, че за
частите на останалите съсобственици, лицата ,които са извършили подобренията,
имат качеството на държатели. За тази част на претенцията възражение за изтекла
погасителна давност не може да бъде уважено , тъй като , както се каза по –
горе, тя е с период от пет години от 2009 г., а настоящия процес е стартиран
преди изтичането му, през 2013г , т . е , давността е била прекъсната и не е
изтекла. Според вещото лице Р., чието заключение съдът кредитира, всички
описани в молбата на ищците от дата 13.11.2014г СМР са реално извършени , като
се касае за текущи ремонти , т . е., за необходими за запазването на
функционалността на сградата ремонтни работи. Това личи и от събраните по
делото гласни доказателства, като всички доведени от страните свидетели са
еднопосочно категорични, че има множество извършени в имота СМР. С изключение
на изграденото вградено бюро и пробните (които нямат директно отношение към
вещта като предмет на делбата, а касаят евентуалната упражнявана от част от
съделителите търговска дейност) всички описани работи са необходими за запазване на вещта, и като
тежести върху нея се понасят от страните пропорционално на квотите им. Тоест,
следва да се присъди не увеличената стойност, а вложеното, доколкото се касае
за необходими разноски. Така , като се приспадне от общата стойност на вложеното
стойността на бюрото и пробните , се оказва , че в имота са вложени за
запазването му разноски в размер от 5124 лева. Една осма част от тази сума е 640. 50 лева . Или съделителите с квота от 2/8
ид. части
следва да се осъдят да заплатят по 640.
50 лева на всяка от двете, до който размер иска е основателен. Над тази сума
той следва да се отхвърли.
По
разноските :
Разноските за заплащане на хонорари на
защитници остават така, както са направени; разноските за
оценка на вещта са внесени пропорционално , като частта на съделителите С.К.А. , ЕГН: ********** , и М.К.А.
ЕГН: **********
, е внесена от Е.У. и подлежи на
уравняване в нейна полза. Разноските по
сметките се понасят според правилото на чл. 355 във връзка с чл. 78 от ГПК
пропорционално на уважената , респ , отхвърлената
част на исковете по сметките.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 във връзка с 346 и 349 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Изнася на публична продан следният имот
:
Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.521.597.1.8 по
кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. П..., одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г на Изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр.
П..., ул. "Е... Д.... Л..." № ..., ет....., обект..... като самостоятелния
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.521.597, предназначение на
самостоятелния обект: за Търговска дейност,
с брой нива на обекта : 1, със застроена
площ от 47.65 кв.м., при граници:
на същият етаж- самостоятелен обект в сграда е идентификатор 56784.521.597.1.5, под
обекта- няма, над обекта- самостоятелен
обект с идентификатор
56784.521.597.1.7, съгласно Скица
№ 7153 от 05.03.2013г. издадена от СГКК- гр. Пловдив, ведно с прилежащи части: 1/9 ид. част от общите части на
сградата и 1/9 идеална част от дворното
място.
Осъжда Е.Т.У., ЕГН: **********,
Е.Т.А., ЕГН: **********
, и С.С.У. , ЕГН: **********, да заплатят по сметката на РС Пловдив ,
по 1044 лева всяка – държавна такса по извършването на делбата.
Осъжда С.К.А. , ЕГН: **********, и М.К.А.
ЕГН: **********,
да заплатят по сметката на ПРС за таксите, по 522 лева всяка, ДТ по
извършването.
Отхвърля искането на Е.Т.У., ЕГН: **********, да се осъдят
С.К.А.
, ЕГН: ********** , и М.К.А. ЕГН: **********, да й заплатят по 486 лева всяка, и да
се осъдят Е.Т.А., ЕГН: **********, и С.С.У.,
ЕГН: **********,
да й заплатят
по 972 лева всяка, представляващи обезщетение за времето от 06.07.2013г до 30.10.2014г. , през което У. е лишена от ползването
на собствените си 2/8 ид . части от имота с идентификатор
56784.521.597.1.8, ведно със
законната лихва върху тази сума
от дата 30.10.2014г до окончателното изплащане на вземането
, като неоснователно.
Осъжда Е.Т.У., ЕГН: **********,
да заплати по сметката на ПРС за таксите 192 лева ДТ по претенцията си по чл. 31 ал. 2 от
ЗС.
Осъжда Е.Т.У., ЕГН: **********, Е.Т.А.,
ЕГН **********
и С.С.У. , ЕГН: ********** да заплатят на С.К.А. ,
ЕГН: ********** по
640. 50 лева всяка, равностойност на тежести върху имота –
направени от последната разноски за запазването му, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на искането – 13.10.2014г до окончателното изплащане
на вземането, като отхвърля искането като неоснователно над размера от 640. 50
лева до пълния предявен размер от 1416.66 лева.
Осъжда Е.Т.У., ЕГН: **********, Е.Т.А.,
ЕГН **********
и С.С.У. , ЕГН: ********** да заплатят на М.К.А. ЕГН: ********** по 640. 50 лева всяка,
равностойност на тежести върху имота – направени от последната разноски за
запазването му, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на искането
– 13.10.2104 до окончателното изплащане
н а вземането . като отхвърля искането като неоснователно над размера от 640.
50 лева до пълния предявен размер от 1416.66 лева.
Осъжда Е.Т.У., ЕГН: **********, Е.Т.А.,
ЕГН **********
и С.С.У. , ЕГН: ********** , да заплатят по
бюджета на съдебната власт по 100 лева ДТ по уважената част по сметките по
разноските за имота.
Осъжда С.К.А. ,
ЕГН: ********** , и М.К.А. ЕГН: **********, да заплатят по 100 лева по бюджета на
съдебната власт касателно отхвърлената част по сметките по разноските за
имота.
Осъжда С.К.А. , ЕГН: ********** , и М.К.А.
ЕГН: **********,
да заплатят на Е.Т.У., ЕГН: **********, по 20 лева всяка разноски
по делото – хонорар на ВЛ за оценка на делбения имот.
Осъжда Е.Т.У., ЕГН: **********, Е.Т.А.,
ЕГН **********
и С.С.У. , ЕГН: ********** да заплатят на С.К.А. ,
ЕГН: ********** по
9.47 лева разноски разноски
по делото – част от хонорар на ВЛ Р.
съобразно уважената част от искането
Осъжда
Е.Т.У.,
ЕГН: **********,
Е.Т.А., ЕГН ********** и С.С.У.
, ЕГН: **********
да заплатят на М.К.А. ЕГН: ********** по 9.47
лева разноски разноски по делото – част от
хонорар на ВЛ Р. съобразно уважената
част от искането.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Владимир Руменов.
Вярно с оригинала.
М.Х.