РЕШЕНИЕ
№ 444
гр. Пловдив, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20235001000659 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №302/5.VІІ.2023год. постановено по т.д.
№578/2022год. Пловдивският окръжен съд е осъдил З.**"Д.**"“ АД гр.С,
ЕИК*** да заплати на А. П. П., ЕГН ********** от гр.А.,ул."К.Б." *, със
съдебен адрес: гр.С, ул."Х.Б."№*, чрез адв. Н. Д. и адв. Г.Р., сумата 48 450лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата 1
241.85лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на
***год., около 23.50часа, на ул."О." гр. А., причинено от В.В.П. при
управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег.№***, ведно
със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от
16.ІХ.2022год. до окончателното им изплащане и направените по делото
разноски в размер на 1 987.67лв., като е отхвърлил иска за главницата за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 48 450лв. до
предявения размер от 60 000лв., частичен иск при пълен размер от 100 000лв.,
1
както и иска за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 1
241.85лв. до претендирания размер от 1 461лв., и за обезщетението за забава
върху тези главници от 16.ІХ.2022год..
Осъдил е З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК*** да заплати на
основание чл.78ал.6 ГПК по сметката на Пловдивски окръжен съд ДТ в
размер на 1 987.67лв.
Осъдил е З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК*** да заплати на
основание чл.38ал.2 от ЗА на адвокат Г.Г.Р., ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение в размер на 5 428.20лв..
Осъдил е А. П. П., ЕГН ********** да заплати на
З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК*** разноски по делото в размер на 170лв.,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№***год. е постъпила от А.
П. П., ЕГН **********, чрез пълномощниците му адв. Н. Д. и адв. Г.Р.,
против решение№302/5.VІІ.2023год. по т.д.№578/2022год. на Пловдивския
окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата
над 48 450лв. до 60 000лв., частично предявена до поддържания размер от 80
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и над 1
241.85лв. до 1 461лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени при ПТП на ***год., ведно с всички законни последици. В
посочените части жалбоподателят счита, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно, постановено в нарушения на
материалния закон, и необосновано постановено в противоречие със
съдебната практика на съдилищата и практиката на ВКС. Възраженията са, че
неправилно е приложена разпоредбата чл.52 ЗЗД при определяне на
справедливия размер на обезщетението на причинените неимуществени
вреди, което следва да се приеме, че е 80 000лв., а не 57 000лв., както е приел
първоинстанционният съд. Неправилно и в противоречие със събраните по
делото доказателства първоинстанционният съд е приел и съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия А. П., което съпричиняване е в размер
на 10%, тъй като липсата на поставен предпазен колан не е доказана по
безспорен начин от събраните по делото доказателства. Счита, че при
определяне на справедливия размер на обезщетението за причинените
неимуществени вреди, съдът следва да отчита и инфлационните процеси
2
настъпили в страната. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение
на първоинстанционния съд в обжалваните му части, и постанови ново, с
което допълнително присъди на ищеца- жалбоподател още 11 550лв.
обезщетение за неимуществени вреди, както и още 219.15лв. обезщетение за
имуществени вреди, ведно с всички законни последици. Моли на основание
чл.38ал.2 ЗА да се присъди на адв. Г.Р. адвокатско възнаграждение за
осъществената защита и процесуално представителство на жалбоподателя
пред въззивната съдебна инстанция.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№**. е подадена от
З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК***, представлявано от изпълнителните директори
Р.М. и Б.Г. И., чрез пълномощника адв. В. П. от САК, против
решение№302/5.VІІ.2023год. по т.д.№578/2022год. на Пловдивски окръжен
съд в частта, с която е уважен предявения иск по чл.432ал.1 КЗ за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 24 225лв. до
присъдения размер от 48 450лв., като и с която е уважен предявения иск по
чл.432ал.1 КЗ за изплащане на обезщетение за причинените имуществени
вреди за горницата над 620.93лв. до присъдения размер от 1 241.85лв. В
посочените части жалбоподателят счита, че решението на ОС Пловдив е
неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон, както и необосновано. Счита, че решението
е и недопустимо, тъй като със застрахователната претенция, подадена по реда
на чл.380 КЗ, пострадалия А. П. не е претендирал обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени емоционални и
психологически преживявания. Тези вреди се претендират едва с предявения
пред съда иск по чл.432ал.1 КЗ и присъждането им е недопустимо. Освен
това в обстоятелствената част на исковата молба ищецът А. П. е посочил
следните травматични увреждания, получени при ПТП на ***год.- счупване
на тялото /диафизата/ на дясна лъчева кост, докато с първоинстанционното
решение му е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
следните травматични увреждания- фрактура на дясната лопатка, контузия на
главата с разкъсно-контузна рана на челото в ляво и контузия в гръдно-
коремната област, фрактура на тялото /диафизата/ на дясната лъчена кост.
Или ПОС е разширил обхвата на причинените при ПТП травматични
увреждания, за които е присъдил обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, като застрахователят не е имал възможност да организира защитата си
3
по така разширения предмет на иска. Жалбоподателят моли да се измени
решението на ОС Пловдив като се намалят размерите на присъдените
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди до посочените във
въззивната жалба размери. Претендира за съдебни разноски през въззивната
инстанция за платено адвокатско възнаграждение.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ А. П. П., ЕГН **********, чрез
пълномощниците му адв. Н. Д. и адв. Г.Р. подава отговор на въззивна жалба
вх.№***год., с който оспорва изцяло въззивната жалба на застрахователното
дружество, като неоснователна.
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани
страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид
направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите
доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на
събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на
основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността
на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на
предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния
съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато
съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото са предявени от ищеца А. П. П., ЕГН
********** от гр.А. искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с
чл.45 ЗЗД срещу ответника З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК***, с искане да му се
заплати обезщетение в размер на сумата 60 000лв., частично предявена от
4
сумата 100 000лв., за претърпени неимуществени вреди, и обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 1 461лв., във връзка с получени
телесни увреждания при ПТП, настъпило на ***год., около 23.50часа, на
ул."О." гр. А., причинено от В.В.П., ЕГН ********** при управление на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег.№***, за което МПС е налице
валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК*** по
застрахователна полица №***, валидна до ***год., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на
уведомяване на застрахователното дружество за деликта – 16.ІХ.2022год. до
окончателното им изплащане, съгласно чл.429ал.3 КЗ.
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
«Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу
застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу
застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е
функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко
задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на
щетата.
Безспорен факт по делото е наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил
марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег.№***, управляван от В.В.П. към датата на
настъпване на процесното ПТП- ***год., при ответното застрахователно
дружество З.**"Д.**" АД гр.С, ЕИК*** по застрахователна полица № ***,
валидна до 12.ІІ.2023год. Безспорно е и, че пострадалия А. П. П.,
ЕГН**********, чрез пълномощниците му адв. Н. Д. и адв. Г.Р., в изпълнение
на изискванията на чл.380 КЗ, е предявил застрахователна претенция на
16.ІХ.2022год., по която са образувани щета№*** и щета№***. С писмо изх.
№***год. З.**"Д.**" АД гр.София е уведомило пострадалия А. П., че следва
да представи документи, с които да се установи настъпване на
застрахователно събитие, както и медицински документи за причинените му
5
телесни увреждания, за да се прецени налице ли е основание за ангажиране на
отговорността му и за размера на дължимите обезщетения. Тъй като
застрахователно обезщетение не е изплатено, то за ищеца е налице правен
интерес да претендира по съдебен ред /чрез искове по чл.432ал.1 КЗ/
изплащане на обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени
вреди, в резултат на претърпените телесни увреждания при процесното ПТП.
С оглед изложеното във въззивната жалба на З.**"Д.**"
АД гр.София, че обжалва решението не изцяло, а само в частта, с която е
уважен искът за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди за разликата над 24 225лв. до уважения размер от 48 450лв., и в частта,
с която е уважен искът за изплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 620.93лв. до уважения размер от 1 241.85лв.,
то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен
иска за изплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди в размер на 24 225лв., и с която е уважен иска за изплащане на
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в размер на
620.93лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
16.ІХ.2022год. до окончателното им изплащане, поради което в тази част
спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция.
Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е
формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното
противоправно деяние на водача на МПС В.В.П., ЕГН **********,
причинените телесни увреждания на пострадалия ищец А. П. П., ЕГН
********** и причинната връзка между последните, деянието на водача и
претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№***, управляван от В.В.П. при ответното
застрахователно дружество по застрахователна полица№***, валидна до
***год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на ***год..
От представените по делото писмени документи от
ДП№535/2022год. по описа на РУ на МВР- Асеновград, пр.пр.№***год. на
РП- Асеновград и от свидетелските показания на В.В.П. безспорно се
установява, че на ***год., около 23.50 часа, на ул."О." гр. А., В.В.П., ЕГН
********** при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел “530 Д“ с
6
рег.№*** е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5ал.1т.1 ЗДвП,
според която водачите на МПС с поведението си не трябва да създават
опасности и пречки за движението, да не поставят в опасност живота и
здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди и чл.20ал.1 и ал.2
от ЗДвП, според които водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват и при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват с всички обстоятелства, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие, тъй като е управлявал лекия
автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№*** с превишена скорост от 111км/ч, която
не е била съобразена с пътните условия при навлизане в десен завой с радиус
от 49.23м, в резултат на което е загубил контрол върху управляваното
моторно превозно средство, което е напуснало траекторията на движение на
дясното платно, насочило се е към източната граница на платното за
движение и го е напуснало, като е последвал челен удар в предната част на
автомобила в скат на пътното платно, в резултат на което по непредпазливост
е причинил ПТП. Това деяние представлява деликт по смисъла на чл.45ал.1
ЗЗД, като вината на извършителя В.В.П. е презюмирана по чл.45ал.2 ЗЗД и не
е оборена от събраните по делото доказателства. Самият В.П., разпитан в
качеството му на свидетел, не отрича виновното си и противоправно
поведение, дори сочи, че в същия ден бил изгорял десния фар на автомобила,
който той продължавал да управлява, въпреки техническата неизправност.
Доколкото с въззивните жалби се оспорва, че присъденото
от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди над сумата
24 225лв. до присъдения размер от 48 450лв., съответно до претендирания от
80 000лв., и присъденото обезщетение за имуществени вреди над сумата
620.93лв. до присъдения размер от 1 241.85лв. и претендирания от 1 461лв., не
съответстват на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, че не са обсъдени в
достатъчна степен и взети предвид доказателствата за характера и степента на
причинените при ПТП телесни увреждания, респективно интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от пострадалия, не са
обхванати от силата на присъдено нещо на влязлото в сила в една част
решение на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.269
ГПК ще се разгледат от въззивния съд. Или спорни пред ПАС са въпросите за
справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, т.е.
дали присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали
7
или увеличи съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и
относно процента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
А. П., което съпричиняване е довело до намаляване на размерите на
присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
Безспорно е установено по делото, че телесните увреждания,
причинени на А. П. П. се намират в пряка причинно-следствена връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил „БМВ
530 Д“ с рег.№*** В.П., довело до настъпване на процесното ПТП. От
представените медицински документи и приетото заключение на СМЕ се
установява, че при ПТП, настъпило на ***год., на А. П. П., който е пътувал на
задната седалка на лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№***, са причинени
следните травматични увреждания: закрито счупване на дясна лъчева кост,
фрактура на дясна лопатка, контузия на главата с разкъсно-контузна рана на
челото в ляво и контузия на гръдно-коремната област. Пострадалият е бил
откаран по спешност в УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД гр.П., където раната на челото е
била обработена, и е поставена ръкавна шина и Митела на дясната ръка, след
което е оставен за наблюдение и консервативна терапия във Втора Хирургия
на лечебното заведение. След стабилизиране на състоянието му е изписан на
19.VІІІ.2022год., като е насочен за оперативно лечение на фрактурата на
дясната лъчева кост. Опериран е на 22.VІІІ.2022год. под обща анестезия с
открито наместване и вътрешна фиксация- плака и винтове на дясната лъчева
кост. Изписан е на 24.VІІІ.2022год., в добро състояние, след проведена
антитромбоцитна, антибиотична и болкоуспокояваща терапия. Конците са
свалени на 14ден, а гипсовата имобилизация- след два месеца. А. П. е бил в
отпуск по болест 70дни. След извършения личен преглед на А. П. на
28.V.2023год., вещото лице д-р Д.М. твърди, че пострадалият е напълно
възстановен от претърпяната травма, с напълно раздвижени стави на дясната
ръка, с оплаквания от болки в дясна гривнена става при продължително
натоварване и промяна на времето. Има остатъчни белези от вторично
зараснали рани в областта над лявата вежда и в предно-задната част на таза,
както и оперативен цикатрикс в областта на дясна предмишница по оста на
крайника в средната трета с големина 15-16см. Според вещото лице по
характер, вид и време за възстановяване, закритото счупване на дясна лъчева
става и фрактурата на дясна лопатка представляват трайно ограничение на
движенията на десен горен крайник за период от повече от един месец и
8
категорично са средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК. Лечението
на счупената дясна лъчева кост е оперативно, с последваща гипсова
имобилизация и рехабилитация за период от 3 месеца, хирургична обработка
на останалите рани и консервативната им терапия. В медицинската
документация липсват данни за настъпили усложнения при телесните
увреждания в резултат на процесното ПТП. Единствената оперативна
интервенция е откритата репозиция и метална остеосинтеза на дясната лъчева
кост. Според вещото лице на пострадалия е причинена силно изразена болка
при получените телесни увреждания от ПТП, които болки с течение на
времето и оказаното консервативно лечение са намалявали. Страданията,
които е изпитвал А. П. са били силно изразени, защото е бил засегнат горния
десен крайник, което е довело до трудното му самообслужване. Причинените
травми на ищеца са възпрепятствали напълно или в различна степен са
ограничавали възможността на ищеца за нормална физическа дейност за
период от около 4-5 месеца. Нормалния възстановителен период за
фрактурата на дясната лъчева кост е около 4-5месеца, а на счупената лопатка
2-3месеца. Извършената оперативна интервенция е била напълно необходима
за правилното протичане на оздравителния процес, но Здравната каса не
покрива остеосинтезните средства в областта на ортопедията и
травматологията, затова А. П. е заплатил тези средства. В бъдеще според
вещото лице, е препоръчително оперативно отстраняване на металната плака
на дясната лъчева кост на А. П..
Според заключението на вещото лице по СПЕ д-р Д. К.,
непосредствено след ПТП А. П. е преживял реакция на остър стрес, преминал
в разстройство на адаптацията. Това състояние е продължило около четири
месеца, но не е било необходимо лечение при психиатър. Пострадалият е
посещавал психолог в продължение на 2-3 месеца. Разстройството на
адаптацията при А. П. се изразява в смесено безспокойство и смущения на
настроението /тревожност, страх, малоценностни изживявания/ за период от
време. Това е преходно състояние, което според вещото лице-психолог при
пострадалия вече е отшумяло, като не са установени симптоми на деградация
в психическото му състояние. При пострадалия не се наблюдават данни за
настъпила значителна житейска промяна в личностното му ниво, като
социалното му функциониране в момента е възстановено. Вещото лице не е
установила посттравматично стресово разстройство при А. П., в резултат на
9
процесното ПТП. След получените при ПТП травми, пострадалият е имал
интензивно безсъние и болков синдром. А. П. е психологически и психически
здрав млад човек, който е информиран за необходимостта от оперативно
премахване на металната плака на дясната лъчева кост, което приема напълно
разумно, с информирано съгласие за провеждането. Запознат е с
необходимостта от проследяване на състоянието на дясната му ръка /за
развитие на остеопороза/, както и за спазване на определен режим. А. П. при
лечението на травмите е приемал само болкоуспокояващи лекарства, не и
психотропни средства.
От свидетелските показания на Д.П., далечна братовчедка на
пострадалия и П.П. майка на пострадалия, чиито показания за
последователни, убедителни и непротиворечиви, като кореспондират на
приетата по делото медицинската документация и заключенията на СМЕ и
СПЕ, се установява, че след като бил откаран по спешност на болница,
първоначално А. П. бил неадекватен, не можел да разпознае майка си и баща
си, смеел се, плачел, търсел други хора, задавал странни въпроси. Заради
съмнения за вътрешни наранявания в коремно-гръдната област и в главата,
първоначално пострадалия бил настанен в хирургично отделение и поставен
под наблюдение за няколко дни, като не трябвало да се движи изобщо и да
става от леглото. Само дясната ръка била обездвижена, и раната на челото
била обработена. Родителите му се редували да се грижат за пострадалия в
болницата. Свидетелите твърдят, че А. П. имал охлузвания и натъртвания по
цялото тяло /по краката, лицето, дясната предмишница, гърдите и корема в
дясната част/. В този период той изпитвал много силни болки. Поради
невъзможността да става от леглото, се налагало да ползва подлога и
уринатор, от което се срамувал, изпитвал силно притеснение и безпокойство,
плачел. С помощта на родителите си той бил изправен да стане от леглото, но
много трудно, със залитания, виене на свят и бавно придвижване, което
отнемало много време. След операцията на дясната ръка, А. П. отново
изпитвал силни болки, плачел, страхувал се дали ще се възстанови както
преди. Родителите му отново го придружавали, за да се грижат за личната му
хигиена и обслужване. След като бил изписан от болницата, в продължение
на два месеца пострадалият бил с ортеза на дясната ръка за около два месеца,
през който период изпитвал дискомфорт в ежедневието при обслужване,
лична хигиена, обличане, спане. След като ортезата била махната, А. П.
10
провел физиотерапия и рехабилитация. Първоначално, след сваляне на
ортезата, ръката му била отекла, с изкривяване на дясното рамо, което леко
било наведено надолу, с остеропороза на китката на ръката. Окончателно
дясната му ръка се раздвижила едва през пролетта на 2023год. След ПТП за
един дълъг период от време, А. П. сънувал кошмари , викал насън и се
събуждал. Той бил шофьор, но след ПТП се страхувал да шофира, както и да
пътува с автомобил. До ПТП живеел на квартира с приятелката си, издържал
се сам със своята заплата, плащал наем и два кредита. Работел във фирма в
гр.А., където работата му била свързана с обработка на метали, което
изисквало силно физическо натоварване на ръцете. След ПТП се наложило да
живее отново при родителите си в гр.А., да напусне доброволно работа,
защото не можел физически да я изпълнява, и за известен период от време
издръжката му била поета от неговите родители. Това се отразило негативно
на ищеца, като понижило самочувствието му. Едва през месец януари
2023год. той започнал работа в друга фирма в гр.А., където работел на
компютър, без необходимостта на физическо натоварване на ръцете. Преди
ПТП, според свидетелите, А. П. бил жизнен млад човек, но след катастрофата
и получените травми, станал по-затворен, страхувал се дали ще се възстанови
напълно и да живее нормално както преди.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът претендира обезщетяване на неимуществените вреди-
болки, страдания и стрес, причинени от полученото при ПТП на ***год.
травматични увреждания- закрито счупване на дясна лъчева кост, фрактура на
дясна лопатка. При увреждане на здравето или на телесната цялост, при
намаляване на трудоспособността и при причиняване на смърт, лицата
претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В категорията на
неимуществените вреди се причислява всичко, което съставлява лишаване на
увредения от радостите, които ни предоставя човешкото съществуване и
човешката дейност. Тук могат да се изброят загубата от удоволствията на
живота, страдания, болки, неудобства, досада от бездействието и
физическото безсилие, чувството за непълноценност, за нереализиране. С
други думи пострадалият е принуден да изживее отрицателни емоции, лишен
е от възможността да живее пълноценен и щастлив живот, да се радва на
живота, така, както може да се радва един здрав човек. Затова в чл.52 ЗЗД
11
законодателят е предвидил задължението да се обезщетят така наречените
неимуществени вреди. Това са вреди, които нямат стойностно изражение,
които не могат да се осчетоводят и изчислят точно. Законодателят изхожда от
разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди следва да бъдат
възмездени. Макар и да не могат да се определят точно, желателно е
пострадалият да получи известна сума, която да замести и облекчи болките и
страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от общественото
разбиране за справедливост на определен етап от развитието на обществото.
Съобразно дадените в т. ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения, понятието
«справедливост» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението- такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние на
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения- например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е трудно да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно е установено по
делото, че при ПТП настъпило на ***год. са причинени телесни увреждания
12
на ищеца А. П. П.- закрито счупване на дясна лъчева кост, фрактура на дясна
лопатка, контузия на главата с разкъсно-контузна рана на челото в ляво и
контузия на гръдно-коремната област. Според вещото лице д-р Д.М., от
медицинска гледна точка е налице причинно-следствена връзка между
претърпения инцидент и установените травматични увреждания на А. П..
Най-общият механизъм за получаване на тези травми е директно или
тангенциално съприкосновение с твърд и тъп предмет, като контакт се е
осъществил между пострадалия и вътрешното оборудване на купето на
автомобила, като предна седалка на автомобила и страничните части.
Получената фрактура на дясната лъчева кост и на дясната лопатка са довели
до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за повече от
един месец. Лечението на счупената дясна лъчева кост е оперативно, с
последваща гипсова имобилизация и рехабилитация за период от три месеца,
хирургична обработка на останалите рани и консервативната им терапия.
Болките и страданията са били най-силни непосредствено след получаване на
телесните увреждания при ПТП, като постепенно, в резултат на оперативното
и консервативно лечение са намалявали до пълното им отшумяване след 4-5
месеца. Травматичните увреждания първоначално напълно или в различна
степен са ограничавали възможността за нормална физическа активност.
Възстановителния процес при пострадалия А. П. е протекъл нормално, за
период от около 4-5 месеца за счупването на дясната лъчева кост и около 2-3
месеца за счупената лопатка на дясно рамо, без настъпили усложнения.
Следва оперативно да бъде отстранена металната плака поставена на дясната
лъчева кост. През първите два месеца след произшествието ищецът е бил
нетрудоспособен и се е налагало да ползва чужда помощ при хранене и за
хигиенното си обслужване. През тези месеци се е налагало пострадалия да
бъде подпомаган от друг човек при извършване на тези дейности, което се е
отразило негативно на неговото самоуважения. Подобно счупване не би
следвало да влияе в дългосрочен план на ежедневната двигателна активност,
след като пострадалият се стреми към преодоляване на трудностите в
движението на ръката чрез извършената физиотерапия и рехабилитация.
Пострадалият А. П. е напълно възстановен физически и психически в
настоящия момент, според вещите лица, които при изготвяне на експертизите
са провели и личен преглед на лицето.
Законодателят определя лимит на отговорността за
13
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедливо
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, младата възраст на
ищеца А. П.- 23 години към момента на настъпване на ПТП, икономическата
конюктура в страната и общественото възприемане на критерия
справедливост, което намира израз в нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вида и характера
на получените увреждания, доказателствата за продължителния период на
болки, страдания и житейски неудобства вследствие травмите, неудобствата
и ограниченията на пострадалия в личен, социален и трудов характер, както и
че в резултат на същите, животът на ищеца трайно се е променил в негативен
аспект, намалявайки възможността да е активен както преди произшествието,
и обстоятелството, че и към настоящия момент се наблюдава тревожност и
напрежение при пътуване, съдът счита за справедлив размер на дължимото
обезщетение на А. П. П. за причинените му неимуществени вреди, болки,
страдания и психически стрес, в резултат на телесните увреждания, получено
при ПТП на ***год., сумата 57 000лв., а за разликата над този размер до
претендирания частично 60 000лв. искът се явява неоснователен и недоказан.
При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди се има
предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с
изживяванията на личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази
насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства
/медицинска документация/ и преди всичко констатациите, съдържащите се в
приетите СМЕ и СПЕ.
Във въззивната жалба на А. П. се поддържа от
пълномощниците му довода, че първоинстанционният съд не се е съобразил с
инфлационните процеси в страната, считано от датата на настъпване на ПТП
и до настоящия момент, като се сочи, че инфлацията за периода от ***год. до
юли 2023год., когато е постановено решението на ПОС, е нараснала над 25%
и продължава да расте. Жалбоподателят счита, че при определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди от съда, следва да се отчита и
размера на инфлацията в страната, поради което размерът на обезщетението
следва да се увеличи с размера на инфлацията за съответния период от време,
14
за да бъде справедливо обезщетение за причинените болки и страдания. Този
довод не се споделя от състава на въззивния съд, според който при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди се
съобразят социално-икономическите условия в страната към момента на
увреждането на пострадалия, който момент е датата на настъпилото ПТП, а не
следва да се вземат предвид настъпилите след този момент инфлационни
процеси в страната.
Следва да бъде уважен и искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 461лв., представляващи
разходи за лечение, които безспорно са установени от представените по
делото счетоводни документи и касови бонове. Безспорно се установи по
делото, че тези разходи са били абсолютно необходими при извършване на
оперативната интервенция и последващото консервативно лечение на ищеца
А. П..
Следващият спорен въпрос в настоящето производство,
очертан с предметните предели на въззивната жалба, е процента на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия А. П., каквото
възражение застрахователят е въвел своевременно в производството пред
първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка по
делото, съдът намира, че процесното ПТП е осъществено поради нарушаване
на правилата за движение по пътищата и от двамата участници в него, т.е.
налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А.
П.. В задължителната практика на ВКС /т.7 от ППВС№17/1963год./ е
застъпено становището, че обезщетението за вреди се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за настъпването им, като от значение е причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно т.7 от ТР№1/23.ХІІ.2015год. по тълк.д.№1/2014год. на ОСТК на
ВКС, „съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
но не и вина“. Приносът на увредения- обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Или само по себе си
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата, не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да бъде в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово
следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за
настъпване на увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и
да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от
15
такива действия от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. Т.е. съпричиняване на вреди от пострадалото
лице е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-
малко две лица- деликвентът и увреденият.
От показанията на свидетеля В.П. и заключенията на СМЕ
и САТЕ безспорно се установява по делото, че пострадалия А. П. П. е пътувал
на задната седалка в лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№***, без поставен
предпазен колан, в резултат на което при настъпилия челен удар в предната
част на автомобила, тялото му не е останало прикрепено към седалката на
лекия автомобил, а се е осъществил контакт между тялото му и части от
интериора на автомобила /предна седалка, врата, таван и пр./, при което са
получени процесните телесни увреждания. Според вещото лице по СМЕ д-р
Д.М., нанесените на А. П. травми при процесното ПТП са се получили при
съприкосновение директно или тангенциално с твърд, тъп предмет, като
контакта се е осъществил между лицето и вътрешното оборудване на купето
на автомобила, като предна седалка на автомобила и страничните части. В
медицинската документация липсват данни за наличието на характерни
белези от поставен предпазен колан, като се предполага, че получените
травматични увреждания биха липсвали или щяха да са ограничени по
интензитет. Според вещото лице по САТЕ инж. Т. П., на всички седалки на
лекия автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№*** са монтирани триточкови
предпазни колани. Задните колани са снабдени само със система за
автоматично заключване при претоварване. Предпазните колани са
предназначени да задържат тялото на съответния индивид към седалката, на
която се намира и да предотвратят свободното му движение в купето на
автомобила. При поставен предпазен колан тялото на пострадалия следва да
се задържи към седалката и не би трябвало да осъществи контакт с части от
вътрешността на автомобила. При непоставен предпазен колан тялото на
пострадалия А. П. вероятно е извършило свободно движение в купето на
автомобила и е контактувало с увредените си части с вътрешността на
автомобила. Или от така установения механизъм на ПТП, и от получените
телесни увреждания от пострадалия, се налага извода, че пострадалият А. П. е
съпричинил вредоносния резултат, тъй като в нарушение на изискванията по
чл.137а от ЗДвП, е пътувал без поставен предпазен колан, с който лек
автомобил „БМВ 530 Д“ с рег.№*** е бил оборудван. Настъпилите
травматични увреждания са резултат и на противоправното поведение на
ищеца, който ако е бил с поставен предпазен колан, би бил в състояние да се
задържи на задната седалка на автомобила и уврежданията не биха настъпили
или биха били ограничени по интензитет. В случая травматичните
увреждания на ищеца са в резултат на свободното придвижване на тялото му
в пространството на автомобила и вследствие на ударите в части на
автомобила. Съдът намира, че количественият израз на съпричиняването на
16
вредоносния резултат от А. П. е в размер на 15%, тъй като с правилно
поставен предпазен колан, пострадалият не би получил процесните телесни
увреждания, или уврежданията, които би получил щяха да са много по-леки
по вид и характер. Нарушенията на правилата за движение по пътищата на
виновния водач деликвента В.П. са много по-тежки, затова съдът определя
степен на съпричиняване на вредоносния резултат от деликвента 85%.
С определения процент на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия- 15%, следва уважените размери на
обезщетенията за причинените неимуществени и имуществени вреди да се
намалят.
Тъй като е достигнал до същите изводи и е уважил исковете по
чл.432ал.1 КЗ за сумата 48 450лв., представляваща обезщетение за
неимуществените вреди и сумата 1 241.85лв., представляваща обезщетение за
имуществените вреди, причинени на пострадалият А. П. П. при ПТП,
настъпило на ***год., ведно със законната лихва, считано от 16.ІХ.2022год.-
датата на предявяване на застрахователната претенцияот пострадалия А. П.,
до окончателното изплащане на сумите, обжалваното решение на
първоинстанционния съд ще следва да се потвърди, като законосъобразно,
като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд
съгласно чл.272 ГПК.
С оглед изхода на спора пред въззивната съдебна
инстанция, не се дължат разноски на процесуалните представители на
страните по делото.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №302/5.VІІ.2023год. по т.д.
№578/2022год. на Пловдивски окръжен съд, с което е осъдено З.**"Д.**"“
АД гр.С, ЕИК*** да заплати на А. П. П., ЕГН ********** от гр.А.,ул."К.Б." *,
със съдебен адрес: гр.С, ул."Х.Б."№*, чрез адв. Н. Д. и адв. Г.Р., сумата 48
450лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и
сумата 1 241.85лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на
***год., около 23.50часа, на ул."О." гр. А., причинено от В.В.П. при
управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег.№***, ведно
17
със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от
16.ІХ.2022год. до окончателното им изплащане и направените по делото
разноски в размер на 1 987.67лв., като е отхвърлил иска за главницата за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 48 450лв. до
предявения размер от 60 000лв., частичен иск при пълен размер от 100 000лв.,
както и иска за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 1
241.85лв. до претендирания размер от 1 461лв., и за обезщетението за забава
върху тези главници от 16.ІХ.2022год..
В останалата част решението на Пловдивският окръжен
съд е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18