Решение по дело №371/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215 ал. 1, във връзка с чл. 225а ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД - София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град София, улица „Ангел Кънчев“ № 2 (ПРО), представлявано от юрисконсулт М.Т., против заповед № 75/07.02.2023 година на кмета на община П. (лист 6 – 7 и 47 - 48).

С оспорената заповед, на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да премахне строеж, установен като „незаконен“, представляващ „Ажурна ограда“, посочен в скица – приложение към административния акт, изпълнен с метални колчета, метална мрежа и стъпаловиден бетонов фундамент с височина на фундамента от 10 см до 30 см, височина на металната мрежа 1,50 м и височина на металните колчета 1,70 м, с дължина 222,95 м, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 58356.503.336 по КККР на град П. – публична общинска собственост, първостепенна улица.

В жалбата се излагат обстойни аргументи, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Заявява се, че дружеството е собственик на спортно – оздравителен комплекс „Черноморка“ в град П., като теренът на жалбоподателя е установен с точни координати в решение от 02.02.2018 година по в. гр. д. № 937/2016 година по описа на Окръжен съд – Бургас. Твърди се, че мястото на оградата не е променяно от момента на изграждането , а то е съобразено с действието на първия улично – регулационен план за терена от 1962 година. Сочи се, че кметът на общината за втори път след 2010 година се опитва да отнеме собственост от ПРО, а по повод предишния опит е бил воден и гражданскоправния спор, приключил в полза на дружеството с решението по в. гр. д. № 937/2016 година. Цитира се и решение по адм. д. № 2417/2010 година на АдмС – Бургас, отменящо заповед на кмета за изземване на част от терена (под предлог че е общински), в който е изградена оградата. Поддържа се, че с изменението на ПУП за имота, прието през 1999 година, но неприложено, не се цели задоволяване на обществени потребности, а се цели противозаконно отнемане на собственост от ПРО, въпреки съответствие на оградата с действието на първоначално приетия ПУП през 1962 година.

Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, участва много активно в извършените процесуални действия, представя писмени доказателства и допълнително излага подробни доводи в писмена форма - за отмяна на заповедта.

Ответникът представя административната преписка. Оспорва жалбата, чрез процесуален представител. Претендира присъждане на разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на административния орган, предвид вмененото му задължение за премахване на обект, за който се твърди, че е изграден в несъответствие с предвижданията на ПУП. Жалбата е подадена в законоустановения срок.

След като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съдът установи следната фактическа обстановка.

По делото не се спори, че ПРО е собственик на ажурната ограда, чието наличие е констатирано от ответника в ПИ 58356.503.336 - в началото на административното производство, завършило с обжалваната заповед. Не се спори и че оградата е разположена по фактическото протежение на терена, стопанисван от дружеството.

Със заповед № 728/25.11.2010 година кметът на община П. е заповядал да се изземат съответно - 547 м от ПИ 58356.503.336 и 33 м от ПИ 58356.503.226 по КК и КР на град П., представляващи улица „С.“ и улица „Трети март“, като в нея е бил описан и способ за изземване – премахване на металната ограда. В същата заповед кметът е определил срок за доброволно изпълнение до 01.12.2010 година. За обезпечаване изпълнението на заповедта е била назначена комисия и на основание чл. 60 ал. 1 от АПК е било допуснато предварително изпълнение на акта. Принудителното изпълнение на заповедта е започнало на 01.12.2010 година и е било спряно с определение на АдмС - Бургас, оставено в сила с определение № 5274/14.04.2011 година по адм. д. № 4176/2011 година по описа на Върховен административен съд (ВАС).

С решение № 268/01.02.2013 година по адм.д. № 2417/2010 година АдмС – Бургас е отменил заповед № 728/25.11.2010 година, а решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 07.03.2013 година (лист 97 - 104).

На 30.12.2022 година работна група от специалисти по контрол на строителството при Община П. е извършила проверка на строежа - „ажурна ограда“ в ПИ 58356.503.336 (първостепенна улица) по КК на град П.. При проверката служителите на общината описали оградата по извършено геодезично заснемане, според което определили общата дължина на строежа – 222,95 м, както и точното  местоположение - изградена по протежение на УПИ XIII, УПИ XII, УПИ XI, УПИ X, УПИ VIII и УПИ VII в кв. 39и по плана на град П. (съответно – ПИ 58356.503.346, ПИ 58356.503.449, ПИ 58356.503.448, ПИ 58356.503.447, ПИ 58356.503.319 и ПИ 58356.503.305 по КККР на П.). Проверяващите констатирали, че оградата попада в уличната регулация, в ПИ 58356.503.336, който е с начин на трайно ползване – първостепенна улица, публична общинска собственост, съгласно чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата. При проверката служителите от общинската администрация приели, че ПРО е собственик на оградата, предвид данните в акт за частна държавна собственост № 1327/16.11.1994 година, според който цитираните УПИ са част от терена, включен в капитала на дружеството. Екипът установил, че оградата е „строеж“ и че е изпълнена в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП на град П., одобрен със заповед № 4/18.01.1999 година, съгласно чл. 225 ал. 1 т. 1 от ЗУТ. За резултатите от проверката бил изготвен констативен акт № 19/30.12.2022 година, към който - като приложение № 1 – била съставена комбинирана скица с геодезично заснемане на обекта (лист 54, 49 – 51 и 55).

ПРО получило констативния акт и на 13.01.2023 година изготвило и представило възражение срещу него. Във възражението било заявено, че актът съдържа множество неверни твърдения, свързани с параметрите на оградата и собствеността на ПИ, в които тя е разположена, затова е необходимо подробно и аргументирано обосноваване на предприетите до момента действия и са налице предпоставките за прекратяване на административното производство (лист 62 - 63).

На 07.02.2023 година, след като се запознал с административната преписка, кметът на общината издал заповедта, обжалвана в настоящото производство (лист 47 - 48).

По делото е допусната и изготвена съдебно – техническа експертиза от вещо лице – геодезист (лист 90 - 96).

Вещото лице е констатирало, че теренът в град П. е бил предоставен на ЦС на Професионалните съюзи (чиито частен правоприемник е ПРО) през 1957 година – за изграждане на летовищен комплекс, а със заповед № 1092/25.07.1962 година е бил одобрен застроителен и регулационен пран (ЗРП) на град П. като теренът на ПРО е останал извън регулационните граници на населеното място на юг от кв. 10 (по този план).

Според експерта, през 1999 година е бил изработен нов план за регулация и застрояване (ПРЗ), приет със заповед № 4/18.01.1999 година на кмета на общината, според който теренът на ПРО попада в кв. 39, кв. 39а, кв. 39б… кв. 39и по плана на града. Този план е предвидил разширение на улица „С.“ в град П. (ПИ 58356.503.336), така че уличната регулация навлиза в терена, ограден от ПРО. Планът от 1999 година не е бил приложен спрямо имотите на жалбоподателя.

След справка в кадастралната карта на град П., приета със заповед РД – 18 – 106/09.12.2008 година, експертът е установила, че оградата е била нанесена след влизане в сила на решението по адм.д. № 2417/2010 година АдмС – Бургас и заличена при изменението на картата, извършено със заповед № 18 – 646/25.01.2016 година на началника на СГКК – Бургас.

При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

Заповедта съответства на целта на закона, формулирана в чл.1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със строителството.

В образуваното административно производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на заповедта. Оспорената заповед и констативният акт, послужил за издаването , са с ясен предмет. В акта и в заповедта оградата е описана с пространствените си характеристики, с материалите, от които е изградена, както и с точното си местоположение, включително и чрез комбинирана скица, неразделна част от констативния акт. В този смисъл за страните (и съда) няма никакво съмнение относно точното местоположение на обекта, чието премахване е разпоредено.

Заповедта е съобразена с изискванията за компетентност и с приложимото материално право.

Процесната ограда представлява „строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ.

Съгласно § 5 т. 38 от ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

От описанието на обекта по несъмнен начин може да бъде направен извод, че той е „строеж“ по смисъла на ЗУТ, изграден при изрично отчитане на особеностите на релефа на ПИ, на размерите и качествените характеристики на терена, при съобразяване със специфичните цели, които се преследват с изграждането му – ограничаване на достъпа на трети лица до ПИ собственост на ПРО.

Строежът е от шеста категория по смисъла на чл.137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ във връзка с чл. 147 ал. 1 т. 7 от ЗУТ.

Съгласно чл. 137 ал. 1 т. 6 от ЗУТ шеста категория са строежите по чл. 54 ал. 1 и 4 и чл. 147, а съгласно чл. 147 ал. 1 т. 7 от ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9.

Процесната ограда е именно с характеристиките, описани чл. 147 ал. 1 т. 7 предложение първо от ЗУТ, поради което и компетентен орган по премахването  се явява кметът на общината, така както е процедирано в случая.

Правните и фактическите основания за издаване на оспорения административен акт са свързани с установено от администрацията несъответствие между строежа и предвижданията на действащия ПУП за имота/имотите на ПРО.

Съгласно нормата на чл. 225 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, приложима на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, незаконни са строежите, които са извършени в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план.

По делото не са представени доказателства за точната дата или период, в рамките на които оградата е била изпълнена. Такива доказателства не се съдържат и в приложеното адм. д. № 2417/2010 година на АдмС - Бургас. За сметка на това има представени доказателства, че през 2010 година тя е била премахната принудително от общинската администрация в рамките на неуспешен опит част от терена на ПРО да бъде иззет под предлог, че е общинска собственост, както и че след приключването на този неуспешен опит оградата е била отново изцяло изградена от дружеството.

Предвид неустановеността на момента на изграждане на строежа в поземлените имоти на ПРО, съдът приема, че следва да обсъди съответствието на оградата с предвижданията и на двата устройствени плана на град П., действали в различни периоди от време на място – плана от 25.07.1962 година и плана от 18.01.1999 година.

В първия план имотите на ПРО изобщо не са включени в регулационните граници на населеното място, тъй като според заключението на вещото лице те „тангират“ с регулацията, т.е. намират се в непосредствено съседство с границите на П.. Описаното обстоятелство сочи, че обективно няма как да бъде оценявано съответствието на строежа с този първи план на града – ЗРП.

По отношение на втория план (ПУП от 1999 година) експертът по настоящото дело е установила, че заснетата ограда от североизток частично попада в улица по протежението на УПИ - XIII до УПИ – VII в кв. 39и по плана на П., и точно в тази част е разпоредено премахването  с обжалваната заповед. Именно при действието на този план през 2010 година процесната част от строежа е бил премахната от общинската администрация, а впоследствие отново изградена от ПРО, в противоречие с предвижданията на ПУП за разширение на улица „С.“ в УПИ на жалбоподателя. Действително, действащият план не е приложен към територията на спортно – оздравителен комплекс „Черноморка“ (терена на ПРО), но за законосъобразността на обжалваната заповед това обстоятелство е ирелевантно. Разпоредбата на чл. 225 от ЗУТ предвижда, че един строеж е незаконен, когато същият е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, без да отдава значение на това дали той е бил приложен или не. Към момента на повторното построяване на оградата след 2010 година жалбоподателят ПРО е бил наясно, че е наличен влязъл в сила нов ПУП, който предвижда преминаване на улица през част от имота му, след реализирано отчуждаване, но въпреки това е изградил отново оградата - в нарушение на разпоредбата на чл. 225 ал. 2 т. 1 ЗУТ.

За пълнота на изложението, съдът счита за необходимо да уточни, че в случая нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ са неприложими. Обжалваната заповед е издадена на друго, а не на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, затова и въпросът за търпимостта на строежа не подлежи на изследване.

Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата на ПРО следва да бъде отхвърлена. Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД - София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град София, улица „Ангел Кънчев“ № 2, против заповед № 75/07.02.2023 година на кмета на община П..

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: