Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 412 17.11.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Албена Ангелова и
с участието
на прокурор Гриша Мавров като
разгледа
докладваното от
съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 308 по описа за 2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, подадена
от В.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с която е предявен иск срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, за присъждане на
обезщетение в размер на 2 000лв., за претърпени от В.С. неимуществени вреди в
Затвора - Стара Загора при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“, вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща
се в неосигуряване на минимално необходимите битови условия от гл.т на
минимална жилищна площ, за периода 09.09.2019г. – 10.05.2021г.
Ищецът твърди, че през периода 09.09.2019г. – 10.05.2021г., при изтърпяване
на наложено му наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора,
помещенията, в които е бил настаняван, не съответствали на изискванията за
минимална жилищна площ за всяко едно от лишените от свобода лица от 4кв.м, като
поддържа, че жилищната площ в килиите не отговаряла на минималните стандарти за
третиране на лишените от свобода и на регламентираното в Европейските правила
за затворите. Излага доводи, че вследствие на всичко това е бил поставен в
условията на нечовешко и унизително отношение, довело до причинени му
неимуществени вреди. Вредите, обезщетение за които ищецът претендира, се
изразявали в претърпян психически стрес и тормоз.
Ответникът
- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва
предявената искова претенция, като неоснователна. Поддържа, че от събраните по
делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите се
елементи от правопораждащия фактически състав по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за
ангажиране отговорността на държавата за причинени на В.С. неимуществени вреди.
Обосновава че условията в Затвора - Стара Загора, при които В.С. е изтърпявал наложеното
му наказание „лишаване от свобода”, не са били в противоречие със законово
установените норми, като след реализирания основен ремонт на Корпуса на Затвора
- Стара Загора, финансиран по Норвежкия механизъм, всички спални помещения в
затвора съответстват на изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС и чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС, вкл. от гл. т на изискването за минимална жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода не по-малка от 4кв.м. Поддържа, че твърдението
на ищеца за нечовешко и унизително отношение в нарушение на забраната по чл.3
от ЕКПЧ и чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, като основание за присъждане на
претендираното обезщетение, се явява недоказано. По подробно изложени в
писмения отговор съображения е направено искане предявеният иск да бъде
отхвърлен, като недоказан и неоснователен.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана
като страна по делото на основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение, че исковата претенция е недоказана
по основание и предлага да бъде отхвърлена, като неоснователна. Поддържа, че не
е доказано релевираното като основание на предявения иск нарушение на
изискването за минимално жизнено пространство от 4 кв.м. Излага доводи, че
удостовереното в представената от Затвора – Стара Загора писмена справка досежно
битовите условия в спалните помещения, в които е бил настаняван ищецът, по
никакъв начин не се опровергава от показанията на св. п. С., доколкото тези
показания не се основават на лични и преки впечатления на свидетелката, а на
твърдяното от ищеца. По подробно изложени съображения за недоказано наличие на
соченото като основание на исковата претенция проявление на твърдяното от В.С.
нечовешко и унизително отношение вследствие на неосигурена минимална жилищна
площ, счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Съгласно справка изх. №
3382/ 08.07.2021г. на ИФ Началник на Затвора - Стара Загора, ищецът В.С. *** на
11.09.2019г., за изтърпяване на общо наказание „лишаване от свобода” по присъди
по НОХД № 35/2019г. на РС – Карнобат и НОХД № 194/ 2019г. на ОС – Сливен, в
размер на 1 година и 10 месеца. В.С. е приведен от Затвора – Бургас по негова
молба за ученик. След престой в Приемно отделение, на 13.09.2019г. е
преразпределен в V група. Първоначално е настанен в килия № 2 с площ от
12.71кв.м, където броя на настанените в нея лишени от свобода е варирал от две
до три лица. Впоследствие е преместен в
килия № 10, с площ от 12.71кв.м, като броят на настанените в нея лишени от
свобода е варирал между две и три лица. След което е настанен в килия № 5 също
с площ от 12.71кв.м, като броят на настанените в килията лишени от свобода е
варирал от две до три лица, а впоследствие – в килия № 4 със същата квадратура
и брой лишени от свобода /две – три лица/. От 01.04.2021г. В.С. е
преразпределен в ІV група и настанен в килия № 12 с площ от 25кв.м и с
капацитет до 5 бр. лишени от свобода, в което спално помещение са били
настаняване от три до четири лица. Всички помещения, в които е бил настаняван
лишеният от свобода В. С., са били отремонтирани, след осъществения основен
ремонт в Корпуса на Затвора по Норвежкия финансов механизъм и оборудване със
самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Санитарно-хигиенните и битовите
условия в килиите и в общите помещения подробно са описани в представената
Справка рег. № ИЗ-5337 от 27.10.2021г. на Началника на Затвора Стара Загора.
По
делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в
качеството на свидетел на лицето п. Х. С. – бивша съпруга на ищеца В.С..
Свидетелката заявява, че като се е чувала по телефона с В. С., или по време на
свижданията, бившият й съпруг е споделял, че помещението, в което е бил
настанен, било тясно и са били много хора в малки помещения. От това се
чувствал притеснен, като според свидетелката имало видима промяна в състоянието
му. Преди, при изтърпяване на наказание в Дебелт, не се е оплаквал, тъй като
помещението там било по-просторно, с голям прозорец и по-нормални условия за
живеене.
По допустимостта на исковата
претенция:
Предявеният от В.С. иск
следва да бъде квалифициран като такъв по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която
разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, вкл. за поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било поставено при изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода”, причинени от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в Затвора - Стара Загора, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с
териториални служби Затворите и Областните служби "Изпълнение на наказанията"
/чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес
и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл.
284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Ето
защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава
от фактическа страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно
увреждане вследствие на условията, при които е изтърпявано наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр.
Стара Загора, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на
чл.203 и сл. от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на
забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Следователно
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по
изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или
на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността
да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и
сл. от АПК.
В чл.3
от ЕКПЧ е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на
жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. Във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС,
предвиждаща че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение вкл. и да бъдат
поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража /чл.3, ал.2 от ЗИНЗС/. На това право на
лишените от свобода респ. на задържаните лица, съответства насрещното
административно задължение, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”
и на мярката „задържане под стража”, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни
условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на
осъдените и задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им /чл.2,
т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната
практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от
български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3
от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и
задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката
дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ
основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България, Решение от
24.05.2007г. по делото Н. срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М.
срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото С.К. срещу България, Решение
от 08.07.2014г. по делото Х. И Т. срещу България, Решението на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото Н. и други срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. В контекста на тази съдебна практика, по
см. на чл.3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание
или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение,
свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите
на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване от свобода могат често да
съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода
лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така
че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на
лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.
С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената част и петитума на
подадената от В.С. искова молба, единственото
релевирано като основание на исковата претенция нарушение на чл.3, ал.1 във
вр. с ал.2 от ЗИНЗС, се изразява в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия
при изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара
Загора от гл.т неосигуряване на лишеното от свобода лице на изискуемата се
минимална квадратура жилищна площ.
Съгласно разпоредбата на
чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съответно съобразно § 167
от Пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. за условията в българските затвори
по делото „Н. и други срещу България“, всяко задържано лице трябва да има
индивидуално място за спане и най-малко три квадратни метра жилищна площ.
Съгласно същото решение, счита се, че пренаселеността е толкова тежка, че да доведе сама по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, когато
затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ.
От събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът В.С. *** на 11.09.2019г., за изтърпяване
на общо наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 10 месеца, като
за периода на престоя си първоначално е бил разпределен в V група и настанен
последователно в килия № 2; в килия № 10, в килия № 5 и в килия № 4, всяка от
които с площ от 12.71кв.м, като броят на настанените в спалните помещения
лишени от свобода е варирал между две и три лица. От 01.04.2021г. В.С. е
преразпределен в ІV група и настанен в килия № 12 с площ от 25кв.м и с
капацитет до 5 бр. лишени от свобода, в което спално помещение са били
настаняване от три до четири лица. Посочените обстоятелства се установяват въз
основа на удостовереното в представената по делото Справка изх. № 3382/
08.07.2021г. на ИФ Началник на Затвора - Стара Загора, която справка нито е
оспорена от ищеца, нито от страна на В.С. са ангажирани надлежни доказателства,
опровергаващи нейното съдържание. Не представлява такова доказателство
показанията на разпитаната в качеството на свидетел п. Х. С.. На първо място
тези показания не се основават на лични и преки впечатления на свидетелката, а
възпроизвеждат споделеното й от С., че помещенията са доста тесни и че били
много хора в малки помещения. На следващо място свидетелските показания не
съдържат каквато и да е било конкретика както относно приблизителната площ на
спалните помещения, така и на броя на лишените от свобода, настанявани в тези
помещения. С оглед на което съдът приема за доказано че килиите, в които е бил
настаняван ищецът В.С. за периода на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ в Затвора - Стара Загора, са съответствали на нормативно
регламентираното изискване по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС за минимална жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не по-малка от 4 кв. м, съотв. че площта
на помещенията е била в рамките на установения стандарт с пилотното решение на
ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България“ /най-малко 3 кв.м./. Нито се
твърдят, нито се сочат доказателства за други аспекти на условията, при които В.С.
е бил поставен при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”
в Затвора – Стара Загора, субсумиращи се в релевираното като основание на
исковата претенция нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Нещо повече
– от представените от Началника на Затвора справки се установява, че лишеният от свобода е пребивавал в изцяло
ремонтирани спални помещения, след осъществения основен ремонт в Корпуса на Затвора
по Норвежкия финансов механизъм, като всяко от помещенията е разполагало със
самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода и съотв. е било с
жилищна площ, в съответствие с изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС; с необходимото
отопление, осветление и възможност за естествено проветряване на помещенията и
достъп на естествена дневна светлина; с осигурени условия за поддържане на
личната хигиена и на хигиената в помещенията и т.н.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че условията, при които В.С. е изтърпявал наложеното
му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора за периода 11.09.2019г.
– 10.05.2021г., не могат да бъдат определени като такива, нарушаващи забраната
по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Не се доказа твърдяната от ищеца липса на
осигурени битови стандарти от гл.т на минимална жилищна площ съгласно
установения стандарт с пилотното решение на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу
България” и съотв. за нарушаване на изискването по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС.
Жилищната площ на спалните помещения, в които е пребивавал В. С., спрямо броя
на настаняваните в тях лишени от свобода лица, не сочи на тежка пренаселеност
или на липса на минимално изискуемото се жизнено пространство по см. на
пилотното решение на ЕСПЧ, които да обусловят сами по себе си, независимо от
други фактори, допуснато нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Не са установени и доказани
обстоятелства, които да водят до създадено за В.С. неудобство със степен и
интензитет, което може да бъде квалифицирано като „причиняващо страдание и
унижаващо достойнството”. Изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ и статута на лишеното от свобода лице при пребиваването му в Затвора –
Стара Загора, неминуемо водят до ограничения, като в случая прилагането на
нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите
от тях ограничения, не може да се приеме че обективно са рефлектирали
неблагоприятно върху личната сфера в степен, по начин и с характер на преживени
страдания от ищеца, което да сочи на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Относно стресовото
състояние на ищеца след обявеното извънредно положение във връзка с COVID
19, очевидно това
състояние не може да бъде определено като обусловено от допуснато нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС от органите на затворническата администрация.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че в случая условията в Затвора – Стара Загора, при които В.С. е
изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода“, не са били в
противоречие със законово установените норми, като ограниченията не са
надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на наказанието и същите са
изцяло съобразени с регламентирания специален режим в местата за лишаване от
свобода. Съответно негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт
на В.С. не могат да бъдат определени като такива, надвишаващи неизбежното ниво
присъщо на изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“ и до унижаване на
човешкото му достойнство, при допуснато от специализираните органи по
изпълнение на наказанията нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Не са налице кумулативно изискуемите
се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявената от В.С. срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” искова претенция, се явява недоказана по основание.
С оглед на изложеното предявеният от
В.С. иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 2
000лв. за претърпени неимуществени вреди в Затвора - Стара Загора при изтърпяване
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, вследствие на неосигуряване
на минимална жилищна площ за периода 09.09.2019г. – 10.05.2021г., следва да
бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.С.С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, иск с правно основание чл.284, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, за присъждане на обезщетение в размер на 2
000лв. за претърпени от В.С. неимуществени вреди в Затвора - Стара Загора при изтърпяване
на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, вследствие на неосигуряване
на минимално необходимите битови условия от гл.т на минимална жилищна площ, за
периода 09.09.2019г. – 10.05.2021г., като недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.