Решение по дело №27848/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9542
Дата: 6 юни 2023 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20221110127848
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9542
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110127848 по
описа за 2022 година
ЗАД „А.“ е предявило срещу „.... АД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от
598,46 лева, с включени ликвидационни разноски от 15 лева, представляваща неизплатена
част от застрахователно обезщетение по регресна претенция по застраховка „Каско на
МПС“, за вреди на МПС ..., peг. № ..., застрахован при ищеца от застрахователно събитие –
ПТП, настъпило на 09.01.2017 г. в гр. София, ул. „П.“ до № 35, по вина на водач на МПС
„М.“, peг. № ...., със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва от 16.02.2022 г. до окончателното заплащане, който при извършване на
маневра „паркиране“ не съобразил пътната обстановка и ударил МПС ... в задната лява част.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета
№ 10317030100196. Излага, че ответникът е платил частично сума в размер на 1782,57 лева
на 04.09.2017 г. Сочи, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на
увреждащия автомобил, спрямо когото възниква вземане за платеното обезщетение. След
отправена покана ответникът не изплатил остатъкът от застрахователното обезщетение в
размер на исковата сума. Претендира мораторна лихва в размер на 182,38 лева за периода
10.02.2019 г. – 10.02.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи, че сума в размер на 1782,57 лева
е била изплатена на ищеца, с което счита за възмездени настъпилите вреди. Намира
изплатеният от ищеца размер на обезщетение на необосновано завишен и неотговарящ на
1
действителната стойност. Сочи, че не оспорва останалите факти от фактическия състав на
предявения иск, а единствено неговия размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
По делото не е спорно, че са налице сключен договор за имуществено застраховане
межди ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, изплащане от ищеца на застрахования на застрахователно
обезщетение в размер на 2809,08 лева, възстановяване от ответника на ищеца на сума в
размер на 1782,57 лева.
Единствено спорно обстоятелство в настоящото производство е дали сумата от
2809,08 лева представлява действителната стойност на претърпените имуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установява, че щетата, нанесена на
автомобила, застрахован при ищеца, е била определена на стойност 2809,08 лева. Същата
сума е била заплатена на доверен сервиз на ищеца, осъществил ремонт на автомобила. На
28.06.2017 г. на ответника са били предявени регресни претенции, сред които и процесната
щета № 10317030100196. С писмо от 07.09.2017 г. “ОЗК Застраховане” АД е одобрило
1782,57 лева от предявената щета и е заплатило сумата, формирана като остатък вследствие
на извършено между двете дружества прихващане на взаимно дължими суми по приети
регресни претенции.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
2
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали
в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ,
който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ),
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I
т. о., решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165 от
24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о./. При частични вреди на МПС, какъвто е
настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва
да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на
застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с
коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на
размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
3
За определяне на тази стойност по делото е прието заключение на САТЕ, което е
посочило, че стойността, необходима за възстановяване на МПС ..., peг. № ..., изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 2686,16 лева. Обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в границите на 15-25 лева.
За извършения ремонт за поправяне на причинени вреди на застрахования автомобил
в резултат на застрахователното събитие в специализиран сервиз съдът намира, че
меродавна е определената от вещото лице сума в размер на 2686,16 лева, тъй като това е
средна пазарна стойност, която следва да се определи и като действителна такава. Сума в
такъв размер е следвало да бъде заплатена от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител при предявената регресна претенция срещу него. Видно
е, че застрахователят по имуществената застраховка дори е определил обезщетението в по-
малък от дължимия размер. От тази сума следва да бъде приспадната погасената преди
завеждане на делото сума от 1782,57 лева. Остатъкът от 903,59 лева е дължим на ищцовото
дружество, поради което предявеният иск се явява основателен за пълния предявен размер
от 598,46 лева и следва да бъде изцяло уважен.
По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се
има предвид следното: Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ.
Според чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или
по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки
на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по
чл. 106. В т. 3 от раздел 2 на Приложение 1 е посочено, че се обезщетява всяка вреда или
загуба, нанесена на сухопътни моторни превозни средства. Така съдът намира, че
обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се дължи от 14.07.2017 г. - 15
дни след получаване на поканата за заплащане на застрахователно обезщетение от ответника
– 28.06.2017 г. или за целия претендиран период 10.02.2019 г. – 10.02.2022 г., е в размер на
претендираната сума от 182,38 лева, поради което и искът с правна квалификация чл. 86, ал.
1 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който претендира следните разноски: 100 лева – държавни такси в исковото и
заповедното производство, 200 лева – депозит за експертиза, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 50 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ЗАД „А.“,
ЕИК ... срещу “...” АД, ЕИК .... искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
“...” АД дължи на ЗАД „А.“ сумата от 598,46 лева, с включени ликвидационни разноски от
15 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по регресна
претенция по застраховка „Каско на МПС“, за вреди на МПС ..., peг. № ..., застрахован при
ищеца от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 09.01.2017 г. в гр. София, ул. „П.“
до № 35, по вина на водач на МПС „М.“, peг. № ...., със сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 16.02.2022 г. до окончателното
заплащане, който при извършване на маневра „паркиране“ не съобразил пътната обстановка
и ударил МПС ... в задната лява част и сумата от 182,38 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 10.02.2019 г. – 10.02.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7981/2022 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА “...” АД, ЕИК .... да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК ... на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 350 лева – разноски за исковото производство и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5