РЕШЕНИЕ
№
гр.
София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
проведено на дванадесети април през две хиляди и двадесет и първата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия:
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на
секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева
в. гр. д. № 8467
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 -чл.273 ГПК.
С
решение № 100210
от 22.04.2019г. постановено по гр.д.№ 62528/17г. на Софийски районен съд, II ГО, 66 - ти състав, съдът е уважил частично
предявените от „Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******срещу Е.Е.Т. ЕГН: ********** искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 61,02 лева,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия през периода от
01.08.2014г. - 30.04.2016г., за имот
находящ се в гр. София, ул. „*******с абонатен № 309285, сумата от 18,72 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от 01.06.14т. до
30.04.2016г., ведно със законна лихва върху тези суми от 07.09.2017г. до окончателното
им изплащане, като иска е отхвърлен
за стойността на потребена топлинна енергия за разликата над уважения размер от
61.02. лв. до пълния предявен размер от 85,26 лв. и за периода от 01.05.2013г.
до 31.07.2014г., иска за заплащане на сумата от 16.11 лева обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2014г.
– 10.08.2017г., иска за главница за дялово разпределение за разликата над
уважения размер от 18,72 лв. до пълния предявен размер от 28,77 лв. , както и
иска за заплащане на сумата от 5,51лв лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2014. – 10.08.2017г..
С
решението Е.Е. Ташев е осъден да заплатят на "Т.С. " ЕАД, ЕИК: *******,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 354,53 лева – разноски по
делото
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца "Т.С."
ЕООД.
Срещу
решението в отхвърлителната му част, по отношение на сумите за мораторни лихви
върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. Въззивникът твърди,
че ответника е изпаднал в забава за плащане на ежемесечно получаванете фактури
в края на месеца следващ месеца на доставка на топлинна енергия, позовавайки се
на чл. 32 от ОУ в сила от 13.02.2008г., като с изтичането на последния ден от
месеца ответника е е изпаднал в забава. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор
срещу жалбата на ищеца от ответника Е.Т. чрез неговия процесуален представител.
В депозирания отговор се оспорва въззвната жалба , като се твърди и че решението на СРС е
правилно и законосъобразно, като се иска същото да бъде потвърдено в обжалваната от
ищеца част. Твърди се че неправилно въззивника се позовава на чл. 33 от ОУ от
2014г. в сила от 12.03.2014г. Излагат се съображения в насока, че задълженията
за заплащане на топлоенергия са месечни, периодични и издаването на последващи,
изравнителни фактури не променяло началната дата, от която започвал да тече
давностният срок. Прави се и възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение.
Постъпила
е и въззивна жалба от ответника Т. срещу решението в частта, с която исковата
претенция на ищцовото дружество е била уважена, като се излагат съображения, че
същото в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че от доказателствата
по делото не се установява ответника да е потребител на топлоенергия за
процесния имот. Не се установявало до посочения имот - къща да се доставя
топлоенергия. Сочи се, че разпределението на топлинна енергия не е извършено
правилно и законосъобразно, тъй като влизали загубите по трасето. Подържа се,
че по делото не била установена датата на публикуване на процесната фактура,
поради което иска е следвало да бъде отхвърлен. Иска се решението в частта, с
която исковете са уважени да бъде отменена като бъде постановено ново с което
искота претенция и в тази част да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор срещу жалбата от ищеца
„Топлофикация Софи „ЕАД
Третото
лице "Т.С." ЕООД не взема
становише въззивните жалби.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението в неговата цялост, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от
посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си
задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно
решение е валидно, а в обжалваната част - и допустимо. Настоящата съдебна
инстанция изцяло споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към тях, като по този начин
те стават част от мотивите на въззивния съдебен акт. Относно релевираните в
подадената жалба доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД., с претенция за осъждане на
ответника Е.Е.Т. да заплати сумата от 85,26 лева, представляваща дължима
продажна цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2016 г., отразени в общи фактури №№ **********/31.07.2014г.;
**********/31.07.2015г.; **********/31.07.2016г. за топлоснабден имот, находящ
се в в гр. София, ул. „*******с абонатен № 309285, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване исковата молба 07.09.2017 г. -
до окончателното ѝ заплащане, както и на сумата от 16,11 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия, изтекла за периода от
15.09.2014 г. до 10.08.2017г., както и сумата за дялово разпределение за
периода от м. 06.14г. до м. 04.2016г. в общ размер от 33,58лв., от които
28.07лв. – главница и 5,51- лихви, ведно с законна лихва върху главницата
считано от депозиране на иска. Дължимостта на така посочените суми "Т.С."
ЕАД претендира от ответника Е.Е.Т. на основание качеството му на потребител на
топлинна енергия в процесния имот.
Правилно
първостепенният съд е разпределил доказателствената тежест. За уважаването на предявения по чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване
следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания,
т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника
като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Спорен
предвид наведените в тази връзка изрични възражения и подлежащ на разглеждане в
случая е въпросът, дали ответника Е.Т. е потребител на топлинна енергия и дали
дължи сума за доставена топлинна енергия.
От
представения по делото с исковата молба доказателства, а именно нотариален акт
№ 94 от 29.12.2006г., том IV,
рег. №4567, дело №638/2006г. по описа на нотариус М. В., рег. № 292 при НК, че
процесния имот е бил дарен на Е.Т. от неговите родители Е.и М. Т.на
29.12.2006г., както и покани изходящи от ответника до ищцовото дружество чс изявленияна последния, че от 2006г. е
собственик на имота; списък на собственици, неразделна част от протокол за Общо
събрание на собственици от ул. „*******от 17.07.2001г., който е подписан от праводателя
на ответника Е.Т./тогавашен собственик на имота/ се установява, че през
процесния период Е.Т. е бил собственик на недвижимия имот, цената на
доставената в който топлинна енергия ищцовото дружество претендира.
Следователно, съобразно действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди, както правилно е приел районният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на ограничено вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи
условия, утвърдени от ДКЕВР /към настоящия момент - КЕВР/, които влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ. Доколкото по делото
няма твърдения, нито данни ответника М.да е упражнил правото си на възражение
срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, следва да се заключи, че
приетите от "Т.С.“ ЕАД и одобрени от комисията общи условия за процесния
период са влезли в сила 30 дни след първото им публикуване и са обвързващи за
нея.
Предвид
това противно на твърденията, изложени от въззивника, че между страните е
доказано принципното съществуване на облигационно правоотношение. То произтича
от съществуващ валиден договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период, а на основание чл. 155 ЗЕ ответната страна, като
потребител на топлинна енергия, дължи заплащане цената на отдадената за
собствения ѝ недвижим имот такава. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази и доводите, изложени в Решение № 5 от
22.04.2010 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по
конст. дело № 15/2015 г., обн. в ДВ, бр. 34/2010 г. Съгласно мотивите на същото,
снабдяването с топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление попада в обхвата на понятието "всеобщо предлагана услуга"
по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЕ /отм./, която не може да бъде отказана по
причини, непосочени в закона.
Действително
както посочва ответника в случая топлоснабдения имот е самостоятелен обект –
къща, но доколкото не е било упражнено правото на отказ от услугите на ищеца
при спазване на определена процедура, ответника веднъж присъединен към мрежата
е длъжен да заплаща цената на предоставената му топлоенергия. Право на отказ е
уреден в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която разпоредба предвижда, че когато
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено
това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение. В случая обаче ответникът не е
доказал, че са спазени законовите предпоставки за отказ предвидени в чл. 153,
ал. 2 ЗЕ, тъй като в приложената по делото покана от 15.08.2014г. ответника Т.
е заявил претенция за заплащане на обезщетение за ползване на част от имота му
с оглед изградена абонатна станция, но не и изрично волеизявление
топлоснабдяването в имота да бъде преустановено.
За установяване факта на предоставяне на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната цена са
приети заключенията на
изготвените в хода на първоинстанционното производство СТЕ и ССЕ. Съгласно същите, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране
се установява, че през исковия
период в имота няма монтирани отоплителни уреди, начислявана е
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като общата им стойност за периода от м.05.2013г. до м. 05.2016г. възлиза на 85,28 лева, която е бил изчислен в съответствие с правилата
на действащата нормативна уредба, както и че ищецът е отчитал за своя сметка
технологични разходи и че топломерите в абонатната станция на процесната сграда
са преминавали последващи метрологични проверки и са изправни.
В тази връзка неоснователно
е възражението на ответника заявено във депозираната въззвна жалба, че
разпределението на топлоенергия не е извършено правилно и че ФДР неправилно е
приложила експлотацията по Наредба 16-334/04.06.2007г. Вещото лице което
разполага с необходимите знания, взело е предвид спецификите на абонатната
станция и имота е заключило че
разпределението е извършено правилно и съобразно законодателните изисквания. Следователно
доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника
топлоенергия в определено количество, като въззивният съд приема, че при
определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно
установената методология.
По
отношение доводите на ищеца изложени в депозираната от него пред настоящия
състав въззвна жалба, с която се обжалва решението в отхвърлителната част и то
само досежно сумите представляващи мораторна лихва върху главниците за топлинна
енергия и за дялово разпределение. Аргументите на ищца са че ответнника е
следвало да заплати прегнозните/месечни фактури най –късно до края на текущия
месец, като с изтичането на последния ден от месеца е изпаднал в забава.
Съгласно
действалите през процесния период Общите условия на ищеца, приети с Решение по
т. 1 на Протокол 53/18.03.2003 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, в
сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия
на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната
енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Действително
съгласно чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача. В чл.33, ал.4 от ОУ от 2014 г. обаче е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2,
ако не са заплатени в срока по ал.2. , т.е
мораторна лихва се дължи само върху окончателния размер на сумите за
доставена топлинна енергия, определени на база изравнителните сметки- чл. 32,
ал. 2. Предвид това неоснователно е позоваването на ищеца на разпоредбата на
чл. 32, ал. 1, тъй като вземането за обезщетение за забава съгласно общите
условия на ищцовото дружество не започва от изтичането на последния ден от
месеца, а след изтичане на 30-дневен срок от публикуване на общата/изравнителна
фактура. Според настоящия състав първостепенния съд е извършил правилен анализа на посочените разпоредби на Общите
условия на ищеца от 2014 г., от които следва, че, макар да са изискуеми месечно
дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията
/съгласно чл.32, ал.1 от ОУ от 2014 г./, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневяен срок от
публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период. Предвид изложеното за задълженията за потребена топлинна енергия
за периода 2014 г. - 2016 г. ответникът
не дължи мораторна лихва върху задълженията по фактури, а само за задължението
по общата фактура и то от датата на публикуването й в интернет- сайта на
дружеството. В случая такива доказателства не са ангажирани от ищеца,чиято е
била доказателствената тежест.
Предвид
изложеното правилно СРС е отхвърлил иска за мораторна лихва за забава върху
вземането за доставена и незаплатена топлинна енергия.
По
отношение претендираното обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово
разпределение, по делото от страна на ищеца не били ангажирани доказателства за
изпадането но ответниците Е.и Ц. Д.в забава, поради което акцесорната претенция
в тази част се явява изцяло неоснователна и правилно е била отхвърлена.
С
оглед на изложеното изводите на въззивния съд съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което и двете въззивни жалби следва да бъдат
оставени без уважение, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно бъде потвърдено в
обжалваната му части.
С
оглед изхода на делото и неоснователност на въззивните жалби на „Т.С.“ ЕАД и на ответника Е. Т. на страните(
не се дължат разноски в настоящото производство.
На
основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под
5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 100210 от 22.04.2019г. постановено по гр.д.№ 62528/17г. на Софийски
районен съд, II ГО, 66 - ти състав, с което са уважил частично предявените от „Т.С.
" ЕАД, ЕИК: *******срещу Е.Е.Т.
ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл.149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като ответника Т. е осъден да заплати на ищеца
сумата от 61,02 лева, представляваща стойността на потребената топлинна енергия
през периода от 01.08.2014г. -
30.04.2016г., за имот находящ се в гр. София, ул. „*******с абонатен № 309285,
сумата от 18,72 лв., представляваща такса за дялово разпределение за периода от
01.06.14т. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва върху тези суми от
07.09.2017г. до окончателното им изплащане, като иска е отхвърлен за стойността
на потребена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 61.02. лв. до
пълния предявен размер от 85,26 лв. и за периода от 01.05.2013г. до
31.07.2014г., иска за заплащане на сумата от 16.11 лева обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.09.2014г. –
10.08.2017г., иска за главница за дялово разпределение за разликата над
уважения размер от 18,72 лв. до пълния предявен размер от 28,77 лв. , както и
иска за заплащане на сумата от 5,51лв лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2014. – 10.08.2017г..
Решението
е постановено при участието на "Т.С." ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца "Т.С." ЕАД.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.