Решение по дело №1354/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 40
Дата: 16 февруари 2022 г.
Съдия: Калин Калпакчиев
Дело: 20211000601354
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова

Величка Цанова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000601354 по описа за 2021 година
Атакувана е присъда № 260135/5.10.2021 г. по н.о.х.д. № 4061/2020 г. по описа на
Софийския градски съд, НО, 3. първоинстационен наказателен състав, с която подсъдимият
М. Н. Н. е признат за невиновен за това на 2.07.2014 г. в гр. София, бул. „Цар Борис III“ №
136, в качеството си на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „б“ НК
осъществявал ръководна работа, свързана с управление на чуждо имущество в Държавен
фонд „Земеделие“ (*** на Държавен фонд „Земеделие“, избран с решение на Управителния
съвет на фонда, съгласно протокол № 54/7.11.2013 г. и споразумение № РД-15-11/17.11.2013
г., сключено с Д. Г. – председател на УС на ДФ „Земеделие“), организирал и ръководел ДФ
„Земеделие“, разполагал със стопанско-разпоредителни и организационно-ръководни
правомощия съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители - чл. 20, т. 2 и
т. 3 – съзнателно да е сключил неизгодна сделка – договор с „Ай Пи Ар консултинг“ ЕООД с
ЕИК *********, представлявано от управителя И. К. И., с предмет на договора –
извършване на консултантски услуги в областта на връзки с обществеността и публичните
комуникации на ДФ „Земеделие“ – за сумата от 19 950 лева, в който договор било посочено,
че влиза в сила на 28.03.2014 г., със срок на изпълнение четири месеца, при липса на
необходимост от неговото сключване, който договор бил администриран (изведен) със стара
дата и на изходящ номер на друг документ, администриран в деловодната програма на ДФ
„Земеделие“ (изх. № 01-6500/1651 от 28.02.2014 г.), като сключил договора при дублиране
на задълженията на изпълнителя по договора с тези на служителите, назначени по трудово
правоотношение в Дирекция „Връзка с обществеността и протокол и координация“ в ДФ
„Земеделие“, а така също и знаейки, че „Ай Пи Ар консултинг“ ЕООД (изпълнител) е в
обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по така сключения договор –
установена с протокол вх. № 03-0416/4444 от 1.07.2014 г. на ДФ „Земеделие“ и
допълнителни писмени мотиви към него от заседанието на комисия от служители на ДФ
„Земеделие“, съставена по заповед № ОЗ-РД/979 от 6.06.2014 г.на изпълнителния директор
1
на ДФ „Земеделие“ – М.Н., като от това да е произлязла значителна вреда за учреждението,
което той представлява – ДФ „Земеделие“ в размер на 19 950 лева, представляваща
изплатената сума по договора, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по
обвинението за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 НК.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор от СГП.
Представителят на държавното обвинение поддържа позицията, че по делото са събрани
достатъчно доказателства за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 220, ал. 1 НК.
Според прокурора от събраните в съдебното следствие доказателства несъмнено се е
установило: че подсъдимият Н. имал качеството на длъжностно лице; че е сключил на
2.07.2014 г. в това си качество договор с „Ай Пи Ар консултинг“ ЕООД за консултантски
услуги, който бил антидатиран, което се установявало от показанията на свидетелите Г. и К.;
че договорът е сключен без да има необходимост за това, тъй като се дублирали
задълженията на служителите от дирекцията в ДФ „Земеделие“, която отговаряла за
връзките с обществеността, а също и че подсъдимият знаел, че дружеството няма обективна
възможност да изпълни договора, което се установявало от показанията на свидетелите С.,
Г., Б.; че договорът е сключен в нарушение на вътрешните правила, възприети в ДФ
„Земеделие“, както и на нормативните изисквания на Закона за обществените поръчки – чл.
14, ал. 5 от ЗОП и чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗУФКС; че договорът напълно припокривал
задълженията, изпълнявани от служителите на фонда, занимаващи се с връзките с
обществеността, което се установявало от изготвената в съдебното следствие комплексна
експертиза; че липсвали документи, които да отчетат изпълнението на договора; че
съобразно цитираната експертиза цената на договора била трикратно завишена; че
договорът е неизгоден, защото не е трябвало да бъде сключван – служителите на фонда са
можели сами да свършат тази работа и цената била тройно завишена; че фонда е претърпял
щети в размер на платената сума по договора, тъй като сделката не е трябвало да бъде
сключвана, а и не съответствала на пазарните цени; че деянието е извършено от подсъдимия
умишлено.
В допълнението към протеста се излагат твърдения: че след като договорът е
сключен на 2.07.2014 г., а цената е платена на 9.07.2014 г., то той е безпредметен и ненужен,
тъй като не може реално да бъде изпълнен за седем дни, а за този срок не е било необходимо
неговото сключване, тъй като нямало доказателства в този срок да е имало нужда и да е бил
осъществяван „кризисен пиар“; че твърдението за извършвани преди сключването на
договора дейности е несъстоятелно, тъй като ДФ „Земеделие“ бил държавно учреждение; че
към датата на сключване на договора – 2.07.2014 г., е нямало необходимост от неговото
сключване и в този смисъл е без значение приетото от съда, че към месец февруари 2014 г.
такава нужда е била налице; че съдът не е направил преценка в мотивите си дали от момента
на сключване на договора за консултантски услуги – 2.07.2014 г . до момента на плащането
на цената – 9.07.2014 г., - „бил ли е договора реално необходим за дейността на ДФЗ и бил
ли е той явно неизгоден за държавното учреждение“. В този смисъл прокурорът твърди, че
мотивите на първия съд са необосновани и не съответстват на доказателствения материал,
събран в хода на съдебното следствие.
В съдебното заседание на въззивната инстанция защитниците на подсъдимия –
адвокат П. С. и адвокат Л. Р. представят надлежно заверен препис-извлечение от акт за
смърт на М.Н..
В съдебното заседание пред апелативния съд, представителят на САП счита, че са
налице изискванията на закона – чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, и делото следва да се прекрати.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени наведените от страните доводи и
приетите във въззивното производство нови материали, намира за установено следното:
Срещу М. Н. Н. е повдигнато обвинение по чл. 220, ал. 1 НК за това, че 2.07.2014 г. в
гр. София, в качеството си на длъжностно лице - *** на Държавен фонд „Земеделие“
съзнателно е сключил неизгодна сделка – договор с „Ай Пи Ар консултинг“ ЕООД за сумата
2
от 19 950 лева, като от това е произлязла значителна вреда за учреждението, което той
представлява – ДФ „Земеделие“ в размер на 19 950 лева, представляваща изплатената сума
по договора.
По внесения в СГС обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 406/2020 г. На 5.10.2021
г. съдът, на основание чл. 304 НПК, е постановил оправдателна присъда по отношение на
възведеното срещу Н. обвинение по чл. 220, ал. 1 НК. На 7.10.2021 г. срещу присъдата е
подаден съответен протест на прокурор от СГП, с който се иска отмяна на оправдателната
присъда и осъждането на подсъдимия за обвинението, повдигнато с обвинителния акт.
На 17.12.2021 г., въз основа на протеста, е образувано въззивно наказателно дело №
1354/2021 г. на САС, НО, 2. състав.
Междувременно след постановяване на присъдата, но преди приключване на
образуваното въззивно производство, е настъпила смъртта на подсъдимия М. Н. Н.. Видно
от приетия в съдебно заседание на САС препис-извлечение от акт за смърт 1144/30.11.2021
г., смъртта е настъпила на 29.11.2021 г.
При така очертаната най-общо хронология на протичане на съдебното производство
по делото, от съществено значение се явява юридическият факт на настъпилата смърт на
подсъдимия. Същественото в случая е, че това обстоятелство се е осъществило след
постановяване на присъдата от първата инстанция.
Оттук насетне, процесуалната последица ще бъде тази, която е указана в чл. 334, т. 4,
вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, а именно отмяна на първоинстанционната присъда и
прекратяване на наказателното производство по делото. Въззивният съд не трябва да
изследва съществото на обвинението, защото смъртта на подсъдимия е довела до
прекратяване на наказателното правоотношение, което стои в основата на повдигнатото
обвинение. В този смисъл липсата на субект на наказателна отговорност представлява
безусловно правно основание за отмяна на постановената срещу М.Н. присъда и
прекратяване на воденото срещу него наказателно производство.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 4, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4
НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 2. състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260135/5.10.2021 г. по н.о.х.д. № 4061/2020 г. по описа на
Софийския градски съд, НО, 3. първоинстационен наказателен състав.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу М. Н. Н. поради
настъпилата му смърт.

Настоящото решение подлежи на касационна жалба и протест в 15-дневен срок от
уведомяване на САП за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3