№ 27
гр. Габрово, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
в присъствието на прокурора Людм. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600019 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна
жалба от адв. Д.Д. от АК – Габрово – защитник на подсъдимия С.И.Н.. от гр. Габрово и
въззивна жалба от адв. Д.С. – защитник на подсъдимия Д. Г. Т. от гр. Габрово, срещу
присъда № 260042 от 03.11.2021 г. по НОХД № 609/2020 г. по описа на Районен съд –
Габрово.
По реда на чл. 320, ал. 6 от НПК подсъдимият Г.З.И.., чрез защитника си адв.
С.И. от АК – Габрово, в писмена форма е направил искания за присъединяване към
жалбите на другите двама подсъдими.
С атакуваната присъда подсъдимият Д. Г. Т. е признат за ВИНОВЕН в това, че
в периода 01.07.-18.07.2018 г., от строяща се сграда на бул. „Н.“ № 35 в гр. Габрово,
като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след предварителен сговор със
С.И.Н.. и Г.З.И.., в немаловажен случай, при условията на продължавано престъпление
и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разместване на
метални платна, отнел от владението на собственика Г. Т. Г. от гр. Габрово, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да присвои следните чужди движими вещи -
настолен циркуляр „Райдър МС 21“, 60 м. трифазен удължител с напречно сечение 4x6
кв.мм., 80 м. проводник с напречно сечение 3x2,5 кв.мм., 5 кг. кабелни парчета със
1
сечение 3x2,5 кв.мм. и дължина 35,71 метра, 40 л. хидравлично масло „МХЛ 68“, 20
литра кофражно масло, 5 л. сулфорно масло и 60 л. отработено масло, всичко на обща
стойност 1 151,17 лв. - престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 и 5, във вр. с 194, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 63, ал.1, т. 3, във вр. с чл. 54,
ал. 1 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Д. Г. Т. е
определено едно общо най-тежко наказание по атакуваната присъда, по присъда №
260010/15.02.2021 г. по НОХД № 1059/2020 г. по описа на РС - Габрово и по присъда
№ 260021/15.03.2021 г. по НОХД № 581/2020 г. по описа на РС - Габрово в размер на
една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.
69, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК за срок от две години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното на подсъдимия Д. Г. Т.
общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода е присъединено
наказанието „Глоба" от 200 лева.
Със същата присъда подсъдимият С.И.Н.. е признат за ВИНОВЕН в това, че в
периода 01.07.-18.07.2018 г., от строяща се сграда на бул. „Н.“ № 35 в гр. Габрово, като
непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след предварителен сговор с Д. Г.
Т., в немаловажен случай, при условията на продължавано престъпление и чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разместване на
метални платна, отнел от владението на собственика Г. Т. Г. от гр. Габрово, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да присвои следните чужди движими вещи -
настолен циркуляр „Райдър МС 21“, 80 м. проводник с напречно сечение 3x2,5 кв.мм.,
5 кг. кабелни парчета със сечение 3x2,5 кв.мм. и дължина 35,71 метра, 40 л.
хидравлично масло „МХЛ 68“, 20 литра кофражно масло, 5 л. сулфорно масло и 60 л.
отработено масло, всичко на обща стойност 659,17 лв. - престъпление по чл. 195, ал.1,
т. 3 и 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 54, ал.1 от НК е осъден на шест месеца
лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия С.И.Н.. е
определено едно общо най-тежко наказание по атакуваната присъда, по присъда №
260021/15.03.2021 г. по НОХД № 581/2020 г. по описа на РС – Габрово и по
определение за одобряване на споразумение № 29/30.06.2021 г. по НОХД № 274/2021 г.
по описа на РС - Габрово в размер на две години лишаване от свобода, изпълнението
на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият Г.З.И.. е признат за ВИНОВЕН в това, че на
2
неустановена дата в периода 01.07.-18.07.2018 г., от строяща се сграда на бул. „Н.“ №
35 в гр. Габрово, след предварителен сговор с Д. Г. Т., в немаловажен случай, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разместване на
метални платна, отнел от владението на собственика Г. Т. Г. от гр. Габрово, без негово
съгласие и с намерение противозаконно да присвои следната чужда движима вещ - 60
м. трифазен удължител с напречно сечение 4x6 кв.мм. на стойност 492,00 лв. -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Г.З.И.. е
определено едно общо най-тежко наказание по атакуваната присъда, по присъда №
260021/15.03.2021 г. по НОХД № 581/2020 г. по описа на РС – Габрово и по
определение за одобряване на споразумение № 29/30.06.2021 г. по НОХД № 274/2021 г.
по описа на РС - Габрово в размер на една година и три месеца лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите Д.Т., С.Н. и Г.И. са осъдени да
заплатят при условията на солидарност на Г. Т. Г. сумата от 1 008,67 лева,
представляващи обезщетение за нанесените му от деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на увреждането - 18.07.2018 г., до окончателното им
изплащане, като над този размер до пълно претендираните 1 151,17 лева гражданският
иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Постановено е, след влизане на присъдата в сила, веществено доказателство -
настолен циркуляр „Райдър МС 21“, да бъде върнато на пострадалия Г. Т. Г..
С присъдата всеки от тримата подсъдими Д.Т., С.Н. и Г.И. е осъден да заплати
по сметка на РС - Габрово държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
16,67 лева.
Със същата присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, всеки от подсъдимите
Д.Т., С.Н. и Г.И. е осъден да заплати на държавата по сметка на Окръжна прокуратура -
Габрово съответна част от направените по делото разноски на досъдебната фаза в
размер на 285,43 лв. и 5 лева по сметка на РС - Габрово при служебно издаване на
изпълнителен лист; както и всеки от тримата подсъдими да заплати на държавата по
сметка на РС - Габрово съответна част от направените по делото на съдебната му фаза
разноски в размер на 20,00 лева и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
Със същата присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, всеки от подсъдимите
Д.Т., С.Н. и Г.И. е осъден да заплати на Г. Т. Г. от гр. Габрово сумата от 333 лева,
представляващи пропорционална част от направените разноски за процесуално
представителство по делото.
Във въззивната жалба от адв. Д., като защитник на подсъдимия С.Н., се твърди,
3
че присъдата е неправилна и необоснована. Заявява се, че от събраните гласни и
писмени доказателства е установено единствено, че през инкриминирания период
подсъдимият Н. е отчуждил няколко пъти на различни лица движими вещи, за които
може да се направи оборимо предположение, че са именно отнетите от имота на
пострадалия, както и, че за определен период от време наличното по делото
веществено доказателство -настолен циркуляр модел „Райдър“, е било във
фактическата власт на подсъдимия и също е било отчуждено. Защитникът счита обаче,
че между кориците на делото не е налице нито едно годно доказателство, че
подсъдимият Н. е автор на престъплението, в което е обвинен. Заявява се, че в съдебно
заседание пострадалият не може да посочи размера на част от кабелите, за които
твърди, че са му били отнети, твърдейки, че ги е описал на база опита си. В
показанията си свидетелят П. твърдял, че подсъдимите са предала в обекта в който
работи меден отпадък, без да може да посочи неговия вид. Данни за естеството на
медния отпадък липсвали в показанията на свидетеля Ю. и в приложените писмени
доказателства - два броя договори за покупко-продажба, поради което не можело по
безспорен начин да се установи, че се касае за меден проводник, още по-малко за
неговия вид и размер. В жалбата се обръща внимание и, че заявеното за отнето
количество масла от различен вид е общо 120 литра. Пострадалият твърдял, че от тях
около 30-40 л. било годно за употреба масло, а останалото било използвано. В
показанията си всички разпитаните свидетели - Ю., П., М. и Ш., заявили, че са
присъствали на предлагано от подсъдимия Н. използвано масло, като общото
продадено количество надхвърляло 200 литра. В обвинителния акт обаче се посочвало,
че са отнети едва 60 литра отработено масло, а останалото количество до 120 л. било
кофражно, хидравлично и сулфурно. По-нататък в жалбата се излагат съображения за
пороци в обвинителния акт, изразяващи се в пълна неясното относно предмета на
престъплението, броя на отделните деяния в състава на продължаваното престъпление,
начина и механизма на извършването му. Претендира се за отмяна на присъдата и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият С.Н. да бъде оправдан, поради
недоказаност на обвинението.
Във въззивната жалба от адв. С., като защитник на подсъдимия Д.Т., се излага,
че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин и присъдата е
постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. Претендира се за
отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият Д.Т. да бъде оправдан. Алтернативно, предлага се изменение на
присъдата, като се намали наложеното наказание.
В съдебно заседание пред настоящия съд подсъдимият С.Н. и защитникът му
адв. Д. поддържат депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения. В
пледоарията си защитникът изтъква, че районният съд е придал на показанията на
свидетелите Ю., Ш., М., П. и П. съществено значение, каквото те не притежават, тъй
4
като не дават никаква информация относно времето, мястото, механизма на
извършване на деянието и техния автор. Като незаконосъобразно се определя
решението на първоинстанционния съд да приеме за важен факт, касаещ авторството
на деянието, обстоятелството, че след инкриминирания период пострадалият е провел
разговор с бащата на един от подсъдимите, който е обещал да заплати стойността на
отнетите от сина му вещи, но не го е направил. На следващо място, излагат се
съображения против кредитираните показания на свидетелят Е. - полицейският
служител, провел разузнавателните беседи и снел писмени обяснения от
непълнолетните подсъдими.
При упражняване на правото си на лична защита подсъдимият С.Н. изразява
съгласие с позицията на защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Пред въззивния съд подсъдимият Д.Т. и защитникът му адв. С. поддържат
жалбата си. Защитникът пледира за това, че в хода на цялото наказателно производство
не е доказан конкретния предмет на всяко едно от деянията. Твърди се, че в мотивите
към присъдата, без конкретно посочване, само се излагало, че редица писмени и гласни
доказателства установяват по несъмнен начин всички съставомерни обстоятелства на
обвиненията спрямо всеки един от подсъдимите. Съдът неправилно приел, че
показанията на пострадалия били ясни и прецизно дадени, като не посочил от какви
други събрани доказателства се подкрепят същите. Заявява се, че по никакъв начин не
се доказал вида и количеството на отнетите вещи - предаденото количество мед било
много по-малко от заявеното от пострадалия за отнето; не бил конкретизиран и доказан
вида на маслата, предмет на твърдените деяния. На следващо място, защитникът
приема, че не е доказано на коя конкретна дата какви вещи са отнети от подсъдимите.
Счита, че не могат да се приемат показанията на полицейския служител пред когото
подсъдимите били дали обяснения.
При упражняване на правото си на лична защита подсъдимият Д.Т. изразява
съгласие с позицията на защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Присъединилият се към жалбите подсъдим Г.И., лично и чрез защитника си
адв. С.И. от АК – Габрово, пледира за отмяна на присъдата.
В речта си пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура -
Габрово заявява, че жалбите са неоснователни. Счита, че присъда следва да се
потвърди.
Частният обвинител и граждански ищец Г.Г., редовно призован, не се явява
пред въззивния съд. Неговият повереник адв. И.М. от АК – Габрово изразява
становище за потвърждаване на присъдата.
Преди да се произнесе по съществото на делото, въззивният съд, в пределите на
дължимата по реда на чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на присъдата,
5
следва да провери дали не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели
до нарушаване правата на страните в процеса, които не могат да бъдат отстранени от
въззивната инстанция, но са отстраними от първия съд. Настоящият съдебен състав
намира, че такива нарушения са допуснати, по следните съображения:
В хода на наказателното производство са били събрани множество
доказателства – гласни, писмени, веществени, извършени са и оценъчни експертизи,
както и психологични експертизи на двамата непълнолетни подсъдими. В
обвинителния акт е описана фактическа обстановка, която според прокурора
несъмнено разкрива извършени от тримата подсъдими престъпления по чл. 195, ал. 1,
т. 3 и 5, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като само за подсъдимите Д.Т. и С.Н. и във вр. с чл.
26, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. С малки изключения, същата фактическа
обстановка безкритично е възприета от съда за несъмнено установена, възпроизведена
е в мотивите към присъдата и е обосновала идентичен правен извод – извършени от
обективна и субективна страна престъпления, съответстващи на така повдигнатите
обвинения.
Въззивната инстанция намира, че в мотивите към съдебния акт липсва анализ
на доказателствата, съобразен с императивната норма на чл. 305, ал. 3 от НПК,
задължаваща съда да посочи въз основа на кои доказателствени материали са приети за
установени посочените обстоятелства и какви са правните съображения за взетото
решение, а при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения
защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В мотивите, като база за
установяване на посочените обстоятелства, са посочени показанията на свидетелите
Г.Г., Г. Ю., Н. Ш., Л. М., Д. П., В. П. и И. Е., както и заключението на първоначалната
оценъчна експертиза и заключенията на психологическите експертизи. Но при
очевидни съществени противоречия между отделни свидетели, както в собствените им
показания, така и едни спрямо други, липсва анализ на тези противоречия; яснота кои
показания в крайна сметка са кредитирани като достоверни, защо други са счетени за
неверни, кои от тях са послужили за възприемането на конкретните факти.
Един от основните спорни моменти по делото е относно вида и количеството
на отнетите вещи. Водещо място по отношение конкретизацията на предмета на
престъплението районният съд резонно е отдал на съобщаваното от пострадалия Г.Г.,
като е приобщил чрез прочитането им по реда на чл. 291, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и 2 от
НПК и показанията му от досъдебната фаза на процеса. В мотивите на присъдата обаче
липсва анализ на показанията на този свидетел, съпоставка на информацията, която
той възпроизвежда в съдебно заседание с тази, която е извел при разпита си пред
разследващия орган, както и съпоставка с показанията на останалите свидетели. Така
пред съда свидетелят Г. на два пъти съобщава, че отнетият му проводник бил с
напречно сечение 3х1,5 кв.мм, докато на досъдебното производство говори за
6
проводник с напречно сечение от 3х2,5 кв.мм. Това противоречие не е констатирано от
съда и не е обсъдено в мотивите, от които не става и ясно кои показания са
кредитирани с доверие – тези от съдебната фаза или показанията му от досъдебното
производство, както и на кои показания, дадени пред разследващ орган се позовава –
само на тези от 19.07.2018 г. или и на останалите, приобщени чрез прочитането им
показания, материализирани в протоколи за разпит от 19.09.2018 г. и от 07.12.2018 г.
По-нататък, защитниците на подсъдимия са направили съществени възражения
относно количеството на кабелите и проводниците, които са останали без отговор в
мотивите към присъдата. Изобщо не са обсъждани данните от двата договора за
покупко-продажба и покупко-изплащателните сметки от 05.07.2018 г. и от 06.07.2018 г.
за предадени вещи в пункта за изкупуване на вторични суровини, в който работи
свидетелят П., и доколко данните от тези документи за вида и количеството на вещите
кореспондират на показанията на свидетеля Г.. В съдебно заседание е изслушано
заключението на допълнителната оценъчна експертиза, изготвена в досъдебната фаза
(л. 108-111 от т. І от ДП). Формално това заключение не е приобщено към
доказателствената съвкупност, тъй като в протокола от проведеното на 28.06.2021 г.
съдебно заседание липсва определение за приемането му. Същественото в случая обаче
е, че това заключение изобщо не е подложено на обсъждане, анализ и съпоставка с
останалите доказателства, независимо, че в него се съдържат експертни изводи, сочещи
на това, че теглото на медта, която би могла да се добие от така описваните от
пострадалия трифазен проводник и монофазен проводник е по-голямо от количеството,
което според документите е предадено в пункта за вторични суровини. На следващо
място, контролираният съд приема, че предмет на кражбата е и 40 л. хидравлично
масло, 20 литра кофражно масло, 5 л. сулфорно масло и 60 л. отработено масло, които
вещи след това били продадени на свидетелите Ш., М. и П.. В мотивите липсва
каквато и да е обсъждане на показанията на свидетелите Ю., Ш., М. и П., които
безпротиворечиво съобщават, че това, което им е продавано е отработено, „горено“,
масло. Тези им показания не са съпоставени с показанията на пострадалия, според
който му било отнето не само отработено масло, а и годно за употреба по
предназначението си такова.
Следващият спорен момент по делото е относно авторството на деянията.
Въззивният съд намира, че на практика от мотивите към така постановената присъда не
е възможно да се разбере кои доказателствени източници са възприети за определящи
при извеждане на заключението за извършване на деянията от подсъдимите Т., Н. и И..
Посочено е, че това се установява от редица писмени и гласни доказателства, както и,
че в подкрепа на обвинителната теза са и показанията на свидетеля И. Е. – инспектор
ДПС. Кои са въпросните доказателства, на които се позовава първоинстанционният
съд, не е ясно. Що се отнася до показанията на свидетеля Е., защитникът на
подсъдимия С.Н. е направил съществено възражение в пледоарията си по отношение
7
на доказателствената им стойност, което изцяло е оставено без отговор в мотивите към
присъдата.
На следващо място, съдебното производство е образувано по обвинителен акт
на РП – Габрово, съгласно който подсъдимите са предадени на съд по обвинения, както
следва: подсъдимият Д.Т. – за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК; подсъдимият С.Н. – за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1,
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК; подсъдимият Г.И. – за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3 и 5, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК. С постановената присъда районният съд е
възприел развитото от прокурора фактическо и правно обвинение, съгласно което на
неустановена дата в периода 01-18.07.2018 г. подсъдимите Д.Т. и Г.И. са извършили
кражба от имота на пострадалия Г.Г. на 60 метра трифазен удължител на стойност 492
лева, както и че в същия период от време, с няколко отделни деяния, подсъдимият Д.Т.,
след предварителен сговор с подсъдимия С.Н., са извършили кражба от същия имот на
останалите инкриминирани вещи, чиято обща стойност е в размер на 659,17 лева.
Въззивният съд констатира съществен порок в постановения съдебен акт касателно
възприетата продължавана престъпна дейност, извършена съвместно от подсъдимите
Т. и Н.. Процесуалният проблем е бил заложен още в обвинителния акт, в който на
практика липсва описание на отделните деяния. Известно е, че продължаваното
престъпление от обективна страна се характеризира с две или повече деяния, всяко
едно от които осъществява състав на едно и също престъпление. За да е ясно, че този
белег е налице, е необходимо всяко отделно деяние да бъде индивидуализирано чрез
посочване на елементите от състава на престъплението, което осъществява, както и
чрез конкретните обстоятелства, изпълващи тези елементи, като време, място, начин
на извършване, предмет и др. От значение е и броят на отделните деяния, включени в
продължаваното престъпление. В случая в обвинителния акт е изведено фактическото
твърдение, че подсъдимите Т. и Н., в периода 01-18.07.2018 г., на три пъти в различни
дни, са извършили деянията, без да се сочи и да става ясно при всеки ли от трите пъти
са отнемали вещи, какви вещи и на какво стойност. В проведеното разпоредително
заседание така формулираното обвинение резонно е оспорено от защитата на
подсъдимия Н. с аргумент за нарушено право на защита, но възражението е оставено
без уважение. На практика по този начин първоинстанционният съд сам съществено е
ограничил възможността си да санира пропуска на прокурора. Впоследствие този
порок на обвинението е задълбочен, като в постановената присъда е прието, че
подсъдимите Т. и Н. не са реализирали съвместно едно деяние, нито че са осъществили
деятелност „на три пъти в различни дни“ както твърди прокурорът, а на „няколко
пъти“. По този начин тези двама подсъдими са осъдени по непредявено им обвинение,
с което съществено са нарушени правата им.
Въззивният съд следва да посочи, че първата инстанция е допуснала
8
процесуално нарушение и като се е произнесла по непредявен граждански иск.
Молбата от пострадалия Г.Г. за конституирането му като граждански ищец е
приложена на л. 43 от първоинстанционното дело. С нея се претендира ангажиране на
деликтната отговорност на всеки от подсъдимите, като се иска осъждането им, както
следва: Д.Т. да заплати сумата от 1151,17 лева, С.Н. да заплати 659,17 лева и Г.И. да
заплати 492 лева. Няма данни за последващи корекции в тези параметри на искането. В
противоречие с така депозираната молба в проведеното на 23.04.2021 г. съдебно
заседание съдът е приел граждански иск от пострадалия Г. срещу тримата подсъдими
за заплащане, и то при условията на солидарност, на сумата от 1151,17 лева. За сумата
от 1008,67 лева и при условията на солидарна отговорност са осъдени тримата
подсъдими. Приемането на гражданския иск по този начин и последващото
произнасяне по него е било недопустимо, защото такова искане не е било правено от
пострадалия. Наред с това, на практика подсъдимите С.Н. и Г.И. са осъдени да заплатят
обезщетение за имуществени вреди в размери, които надхвърлят размерите на вредите,
които са приети за пряка и непосредствена последица от деянията им, а това освен че е
недопустимо, създава и противоречие между наказателно-осъдителната и гражданско-
осъдителната част на присъдата.
Констатираните пропуски са довели до нарушаване на процесуалните права на
подсъдимите – съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, като
наред с това конструкцията на присъдата не дава възможност да се разбере въз основа
на кои доказателствени източници контролираният съд е изградил изводите си по
фактите и заедно с липсващите отговори на съществени възражения изпълва
касационните основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Въззивният съд, като втора
инстанция по фактите, има законова възможност да установява нови фактически
положения, да събира и да прави самостоятелен анализ на събраните от
първоинстанционния съд доказателства, да прави различни правни изводи, като може
да детайлизира, прецизира и поправи в известна степен мотивите на контролирания
съд. Правомощието обаче не е неограничено и намира приложение, когато допуснатите
нарушения не се окачествяват като съществени, но не дава възможност
второинстанционният съд да замества мотивите на проверявания.
Изложеното по-горе мотивира окръжния съд да приеме, че подадените
въззивни жалби са основателни по съображения, които сочат на допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваната присъда и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Проверката по същество на
обосноваността и законосъобразността на обжалваната присъда е безпредметна, тъй
като същата подлежи на цялостна отмяна, като делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Габрово от стадия на разпоредителното
заседание.
9
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2,
във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъда № 260042 от 03.11.2021 г. по НОХД № 609/2020
г. по описа на Районен съд – Габрово.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Габрово
от стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10