Р Е Ш Е Н И Е
№
IV – 292 18.12.2020
г. град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На тридесети
ноември, две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА П.
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 2386 по описа за 2020
година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба
на Л.Т.Т., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“
№47, ет.2, офис 6, чрез адв.М.Христова – ответник по исковете,
срещу Решение №1877/31.07.20г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№5740/19г. в частта, с което въззивникът, е осъден да заплати на ищцата В.Д.П.,
ЕГН **********, адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I“
№102, чрез адв.Д.Ангелова, сумата от 2970 лева, представляваща претърпени от ищцата имуществени
вреди, равняващи се на договорената от нея цена по Договор за изработка и
ремонт на кухненско обзавеждане и плъзгаща врата, сключен на 12.07.2019 г. с
„Ес ди Ен дизайн“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска на 18.07.2019 г.; сумата от 350,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени неудобства, притеснения и тревоги, предизвикани от некорекното и
неточно поведение на ответника, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска.
Въззивникът изразява недоволство
от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Според въззивника съдът не е взел
предвид направените от него възражения и събраните, в т.ч. в производство по
обезпечение на доказателства съдебно – технически експертизи, установяващи
стойността на необходимите за довършване на монтажа на кухненското обзавеждане
и интериорната врата. Изразява се несъгласие с формиране извода на съда върху
представения частен документ – договор за изработка с друго лице – „Ес Ди Ен
дизайн“ - ЕООД, като се оспорва необходимостта от разноски в такъв размер за
довършване на работата. Не били обсъдени възраженията за виновно поведение на
ищцата – непрекъснато изменение на проекта, прекратяване на договора и
недопускане на изпълнителя да довърши поръчката.
Излагат се съображения, че
договореното възнаграждение за изработката е 6900 лева, от които заплатени от
ищцата 4000 лева и незаплатени 2900 лева. Недостатъците в изработеното не
погасяват задължението за плащане на договореното възнаграждение, дават право
да се иска намаляване на възнаграждението. В случая освен незаплатените от
ищцата суми, се претендира заплащане от ответника, което води до неоснователно
обогатяване.
Според въззивника, не е взето
предвид обстоятелството, че възложената му поръчка за изработка на кухненски
модули е изпълнен изцяло; възложеното на „Ес Ди Ен дизайн“ – ЕООД се различава
от проекта на поръчката, възложен на ответника.
На последно място се излагат
съображения досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди –
не са изложени съображения за начина по който е определен размера им; не са
представени доказателства, установяващи че такива се претърпени; забавата се
дължи на обстоятелства, подвластни на ищцата и нейния темперамент.
Въззиваемата - ищец В.Д.П.
представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор. В него излага подробни съображения за потвърждаване на решението.
Според въззиваемата
въззивникът така и не е направил проект – тя му е изпратила снимки, за да има
той визуална представа какво иска. С аргументи, че някои неща не могат да бъдат
изпълнени, той бил този, който променял уговореното. Извършената в
обезпечителното производство експертиза не разполагала с данни за самата
поръчка. Експертизата, извършена в исковото производство установявала вида и
обема на недовършената работа.
Незаплатените от
ищцата 2900 лева били предмет на друго дело с ищец настоящия ответник.
Заявява се становище
за неоснователност на оплакванията досежно иска за обезщетение за неимуществени
вреди.
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, относно сключен между страните по
делото договор, по който ищцата е възложила, а ответникът е приел да изработи
кухненско обзавеждане и плъзгаща врата, на стойност 6290 лева; установено е
заплатено от ищцата възнаграждение, в размер на 4000 лева; установено е
некачествено изпълнение, извън договорения срок, за което ответникът бил
поканен, но не отстранил недостатъците; установено е, че ищцата сключила
договор с трето лице - с „Ес ди Ен дизайн“ ЕООД, което отстранило
недостатъците, за което му била заплатена сумата от 2970 лева. Установено е, че
поради несвоевременното и некачествено изпълнение, ищцата претърпяла психически
страдания, за които се следва обезвреда. Поради това и на осн. чл.272 ГПК,
въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
В
хора на въззивното производство се представя Решение №1272/29.10.20г.,
постановено от Бургаски окръжен съд по в.гр.д.№2063/20г., постановено по
предявен от настоящия ответник срещу настоящата ищца иск, за заплащане на
сумата 2650 лева – дължимия остатък по договора за изработка. Видно от
решението, въззивната инстанция е споделила изводите на първоинстанционния съд
и е отхвърлила иска, като е приела, че възложителят – ищцата е упражнила
правото си по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД да иска намаление на възнаграждението,
поради непълно и некачествено изпълнение на уговореното по договора.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото e е частично неправилно и незаконосъобразно –
за сумата 2650 лева, поради настъпили в хода на делото нови факти и
обстоятелства – влизане в сила на Решение №1272/29.10.20г., постановено от
Бургаски окръжен съд по в.гр.д.№2063/20г., между същите страни и част от
предмета на настоящото дело. За сумата 320 лева по иска по чл.265, ал.1, предл.
2 ЗЗД и за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, решението е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно
правилото на чл.265, ал.1 ЗЗД, ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият
има три алтернативни възможности: да иска поправяне на работата без заплащане,
или да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, или да иска
съответно намаление на възнаграждението.
Настоящият
иск е предявен по една от посочените възможности - за осъждане на изпълнителя да заплати разходите, необходими за
поправката на некачественото изпълнение, на стойност 2970 лева. В
производството по иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, предявен от настоящия
ответник, за осъждане на настоящата ищца да му заплати остатъка от уговореното
по договора за изработка възнаграждение, чрез насрещно възражение срещу иска,
последната е упражнила правото си по друга от посочените възможности - да иска намаляване на възнаграждението, поради
некачественото изпълнение. Това възражение е уважено и искът е отхвърлен. По
въпросите за некачествено изпълнение на договора от изработващия, между
страните вече е формирана сила на пресъдено нещо (СПН), но за сумата 2650 лева. С тази сума възложителката вече
е компенсирана за некачественото изпълнение. Същата не може да й бъде присъдена
и по настоящия иск, т.к. това би довело до двойна компенсация, респ. – до
неоснователно обогатяване.
Но ищцата
има право да получи цялата сума, която е заплатила за отстраняване на
нередовностите, която възлиза на 2970 лева. Следователно в настоящото
производство съдът следва да присъди разликата, в размер на 320 лева (2970 - 2650). Досежно размера
на сумата, необходима за отстраняване на некачественото изпълнение следва да се
каже: По аргумент от нормата на чл.261, ал.2 ЗЗД, изпълнението следва да се
извърши с материал с добро качество, освен ако не е уговорено друго. Респективно
при поправката на некачествено изпълнение, възложителят има право да го извърши
с материали и цена на труда от добро качество, поради което изправната страна
не е длъжна да извърши поправката с най-евтини материали и най-ниска цена на
труда. От показанията на св.Ш., извършил поправката се установяват
недостатъците на изработеното, дейностите, които са извършени и материалите,
които са били закупени и вложени за отстраняването им. Поради това въззивната
инстанция намира, че същите са били необходими и са довели до поправяне на
некачествено изработеното, за което ищцата има право да претендира да бъде
възмездена.
По
отношение на претенцията за неимуществени вреди, въззивната инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК. От събраните по
делото доказателства се установява, че изпълнението освен некачествено, е било
и неточно във времето и според уговорените от страните срокове, което създало
за ищцата психически и емоционален дискомфорт, съставляващ страдание, подлежащо
на обезвреда.
По
изложените съображения предявените искове са като краен извод основателни. Но
поради влязлото в сила и посочено по-горе решение, искът по чл.265, ал.1 ЗЗД
следва да бъде частично отхвърлен, поради това и решението на Бургаския районен
съд в тази част следва да бъде формално отменено.
Въпреки
отхвърляне на иска за сумата 2650 лева, въззиваемата страна има право да получи
разноските, които е направила по делото: на първо място, ответникът е дал повод
за завеждане на делото – настоящото дело, съдейки по номерата на двете дела, е
заведено първо; на второ място, искът поначало е основателен – същият се
отхвърля частично на друго основание – влязло в сила решение между същите
страни за същата сума. Ето защо в полза на ищцата следва да се присъдят
направените във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, в размер
на 460 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №1877/31.07.20г., постановено от
Районен съд Бургас по гр.д.№5740/19г. В ЧАСТТА, с което искът е уважен за сумата
2650 лева, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на В.Д.П., ЕГН **********, адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.“Цар
Симеон I“ №102, чрез адв.Д.Ангелова, ЗА ОСЪЖДАНЕ на въззивникът Л.Т.Т., ЕГН **********, адрес в ***,
съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ №47, ет.2, офис 6, чрез
адв.М.Христова, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата сумата 2650.00 (две
хиляди, шестстотин и петдесет лева)
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕТО в останалите части.
ОСЪЖДА
Л.Т.Т., ЕГН **********, адрес в ***, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Трайко
Китанчев“ №47, ет.2, офис 6, чрез адв.М.Христова, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.П., ЕГН **********,
адрес за призоваване в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон I“ №102, чрез адв.Д.Ангелова,
СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ, в размер на 460 лева.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.