Р Е Ш Е Н И Е № І- 228
град Бургас
, 25.08. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............19.08…..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1399 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на „Теленор България „ЕАД –ищец по гр.д. №2171 /2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 426/31.01.2020 год. постановено по същото дело ,с което са отхвърлени предявените от въззивника установителен иск на осн.чл. 422 ГПК за установяване по отношение на С.М.Х.,че му дължи сумата от 352,52 лв.-представляваща неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер 004****** за периода 10.02.2017г.-09.06.2017 г.,ведно със законната лихва за забава от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане,както и сковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 230,61 лв.-начислена договорна неустойка ,от която 59,97 лв. –за телефон 089*/******-програма „Резерв Стандарт“;59,97 лв. – за телефон 089*/******-програма „Резерв Стандарт и 92,97 лв. – за телефон 089*/*****-програма Нон Стоп ,както и иска за осъждането на ответника да заплати на ищеца 84,95 лв. –стойността на устройство ,марка Леново и отнасящи се за лизингови вноски от м.06. до м.09.2017 г
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано.,постановено при допуснати процесуални нарушения
Сочи
се на първо място ,че е необоснован извода на съда ,че
установителният иск е останал недоказан по размер , доколкото безспорно е установено по делото
съществуващата облигационна връзка между страните ,както и реалното предоставяне и използване на мобилни услуги .Дори и да се
приеме извода ,че претенцията не е доказана изцяло ,то е следвало да бъдат
присъдени сумите, дължими на договорно
основание –доколкото въз основа на
валиден договор за мобилни услуги
ответникът дължи месечната цена
на предпочетения от него абонаментен план .С декларация-съгласие ответникът
е удостоверил при подписването на
процесните договори , че е съгласен и приема Общите условия на
дружеството-ищец,представляващи неразделна част от договорите ,от които пък е
видно ,че ищецът има право да получава месечна абонаментна цена ,заплаща се от
абонатите всеки месец,както и дължимата цена на всички използвани от абоната
услуги ,като периодът на отчитане е на ежемесечна база.
Имайки
предвид ,че между страните няма спор относно сключените договори,то следва
според въззивника поне да бъде прието ,че съгласно уговореното в тях,абонатът
дължи месечната цена на избрания абонаментен пакет ,предоставен му за ползване
на договорния срок.
Оспорва
се извода ,че при положение ,че договорите за мобилни
услуги били прекратени и клиентът не
може да осъществи разговори ,то договорът за лизинг ставал безпредметен .В
слючения между страните договор за лизинг
се съдържа декларация от лизингополучателя ,че при подписването на
договора лизингодателят му е предал лизинговата вещ във вид ,годен за употреба и следва задължението на ответника да заплати
уговорената в договорите като лизингова
цена стойност на стоките .Фактът на предаване при сключване на договора не се
оспорва .Няма спор и относно вида и стойността на вещта ,поради което
неправилни са изводите за
неоснователност на претенцията за заплащане на лизингови вноски в размер на
исковата сума от 84,95 лв. Моли се за отмяна на решението и вместо него – постановяване на ново ,с
което се уважат изцяло претенциите на
ищеца .Не се сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото . Въззивната
жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против
подлежащ на обжалбане акт .
Писмен отговор по чл. 263 от ГПК не е
депозиран от въззиваемия-ответник по делото и същият не е взел становище по
жалбата.. В съдебно заседание особеният представител на въззиваемия оспорва
въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД и
осъдителни искове по чл. 79 от ЗЗД .
Установено е било по
делото ,че между страните е съществувала облигационна връзка посредством сключени четири договора за мобилни услуги-/с фиксирани
номера – 359*********; 359*********; 359*********; 359*********/съответно от
20.04.2013 г.,21.05.2014 г. ,01.12.2014 г. и 13.01.2015 г. ,заедно с
допълнителни споразумения към тях и два
договора за лизинг на телефонни апарати .
Твърдяло се е от ищеца
,че е изправна страна по тези договори по повод предоставянето на мобилни
услуги ,като ответникът е извършвал частични плащания по издадените му фактури .Претендира се
установяване вземане от 352,52 лв.
–представляващо неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер 004****** за периода
10.02.2017 г.-09.06.2017 г.,за което вземане е била издадена заповед
за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
8092/2018 г. по описа на БРС .,ведно със законната лихва за забава от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.Иска се и
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 230,61 лв.-начислена
неустойка ,от която 59,97 лв. –за телефон 089*/****** –програма Резерв
стандарт,59,97 лв. – за телефон 089*/******-програма Резерв Стандарт и 92,97 лв. – за телефон 089********-програма
Нон Стоп ,както и сумата от 84,95 лв.
–представляваща стойността на устройство,марка Леново и отнасящи се за лизингови вноски от м.06.до
м.09.2017 г.
Като доказателство за
претендираните суми са представени два броя фактури –с №№ **********/10.03.2017
г. и № **********/10.04.2017 г.,както и обобщаваща фактура №
**********/106.2017 г.-за сумата от
1027,38 лв.,включваща неустойка в размер
на 589,91 лв.,вноски лизинг след 01.01.2014 г. в размер на 84,95 лв. и
неплатени задължения от предходен период в размер на 352,52 лв.
По тозето е била
назначена и съдебно-икономическа експертиза ,вещото лице по която установява ,че дължимите суми за мобилни услуги за периода от 10.02.2017 г.
до 09.06.2017 г./като за всеки месец е била издавана фактура/,предоставени на
процесните номера № 089********;№359*********; №359********* и № 359********* е
в размер на 325,52лв.,които не са били изплатени от ответника .В тази дължима
сума се включват месечните
абонаменти,стойността на потреблението извън включеното в абонамента –в случай
,че е направено такова ,както и вещото лице е отчело извършените плащания на
тези услуги от абоната за процесния период .
Имайки предвид ,че
между страните няма спор относно сключените договори ,то съгрласно уговореното
в тях абонатът дължи месечна цена на избрания абонаментен
пакет,предоставен му ползване за договорения срок .Съгласно чл.7-13 от Общите условия за взаимоотношенията на ищеца с потребителите
на мобилни телефонни услуги ,неразделна част от индивидуалните договори с
потребителя /с които ответникът изрично се е съгласил с подписаната от него
декларация-съгласие при сключването на процесните индивидуални договори
/дружеството-ищеца предоставя на
ответника описаните мобилни телефонни
услуги и има право да получава месечна абонаментна цена,заплаща се всеки
месец,както и дължимата цена на всички
използване от него услуги ,на базата на ежемесечно отчитане и издаване на
ежемесечни фактури ..С договорите между страните е уговорено ,че ответтникът-алонат дължи месечна цена на избрания абонаментен
пакет,предоставен му за ползване за договорния срок.И доколкото цената на
абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на оператора
,предоставено чрез активиране на съответната СИМ-карта с уникален телефонен номер /чрез който потребителят
се разпознава от останалите участници в мрежата/,доказването на тази представия
на доставчика става със самото
позоваване на подписаните от потребителя договори за съответния абонаментен
план.С оглед на това съгласно
подписаните договори само на договорно
основание се дължи цена за всеки избран абонаментен план /5,90 лв.
за абонаментен план Go Web Star за мобилен номер 0893/******+19,99 лв. за абонаментен
план Резерз Стандарт Коледа 2015г. за мобилен номер №359********* +19,99 лв. за
мобилен номер №359*********-абонаментен план Резерв Стандарт+24,99 лв. за № 359*********-абонаментен
план Нон Стоп 30,99 промо 24,99=70,87
лв. ежемесечно , а за периода 10.02.2017 г. до 10.06.2017 г. – за 4 месеца
общата сума е 283,48 лв.Като се прибави стойността на потреблението извън включеното в абонаментни
план /отчитайки и извършените плащания
от абоната през този период / вещото лице сочи ,че общо за периода ответникът дължи сума от 352,52 лв.,в какъвто
именно размер настоящият съдебен състав счита ,че е основателен предявеният
установителен иск по чл. 422 от ГПК.
За да отхвърли тази
претенция районният съд е посочил ,че
същата не е доказана по размер ,макар и основателна .Изтъкнал е ,че съществуват
противоречия и неясноти в представените като доказателства два броя фактури –от
10.03.2017 г. и от 10.04.2017 г.,издаденото кредитно известие от 10.05.2017
г. и обобщаващата фактура от 10.06.2017
г.,както и че в общото задължение от предхаден период се сключва не само
стойността на предоставените мобилни услуги ,но и лизингови вноски и при липса на данни с извършените плащания не ставало ясно кои точно задължения
били погасени –за мобилните услуги ,или
за лизинговите вноски
В тази част мотивите
на съда са неправилни:
Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът
е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът
определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Систематичното място на разпоредбата е в раздела за общите правила за
доказване. Чл. 162 ГПК обаче има отношение само към такива искове, които имат
за предмет спорно материално право, което е имуществено и делимо. Адресат на чл. 162 ГПК е съдът. Разпоредбата
е израз на служебното начало в процеса. Тя не се отнася до усилията на страните
да попълнят доказателствения материал по делото, а вменява абсолютно задължение
на съда за разрешаване на спора независимо от това доколко страните (и съдът)
са били успешни при събирането на доказателства по въпроса за размера на иска.
Макар разпоредбата да носи заглавието „Право на преценка“, става въпрос
всъщност за правомощие на съда, т.е. и право, но и задължение. Ако съдът
отхвърли иска поради липса на доказателства за размера, то това ще бъде
неправилно съдебно решение, тъй като съдът няма да е приложил релевантната
процесуална норма (чл. 162 ГПК).Съобразно правилото на чл. 162 ГПК, при доказаност на
основанието за дължимост на сумите - чрез доказване на сключените договори предоставянето на мобилни
услуги и неоспорването на факта за ползването на такива услуги , за съда
възниква задължението служебно да съдейства за определяне размера на
просрочените към момента на подаване на заявлението вноски, доколкото не би бил
установим от самите договорни клаузи.
В случая от заключението на вещото лице
се установява размера на дължимите
суми за ползваните мобилни услуги
за процесния период ,поради което и в този размер претенцията за установяване
вземането на ищцовото дружество е
следвало да бъде уважена .Същото касае и осъдителния иск за сумата от 67,96 лв.
–представляваща неплатени лизингови вноски
за периода от 06.2017 г. до 09.2017 г.по договор за лизинг от 21.05.2014
г.Договорът е сключен за срок от 23 месеца ,като в погасителния план ,приложен
към него е уговорена месечна вноска в размер на 16,99 лв.-за периода от
24.11.2015 г. до 24.09.2017 г./вещото лице сочи ,че неправилно са фактурирани
от ищеца 24 вноски ,вместо уговорените
23 такива/.В сключения между страните договор за лизинг е
посочено ,че лизингодателят е предал лизингованата вещ във вид ,годен за употреба още в деня на
скючването на договора и от това следва задължението на ответника да заплати уговорената в
договора като лизингова цена стойност на стоката .Няма спор нито относно
предаването на вещта,нито относно стойността й ,както и че мобилното устройство не е
върнато на лизингодателя .Затова и в
тази част решението следва да бъде
отменено и вместо него –постановено ново ,с което претенцията за сумата от
67,96 лв. да бъде уважена.В останалата част ,до предявения размер от 84,95 лв.
решението следва да бъде потвърдено .
Що се касае до претендираната сума от
230,61 лв.-представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите , то
в тази част настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд за нищожност на клаузата като
неравноправна и противоречаща на добрите нрави .Неустойка в размер на 589,91
лв. е начислена по фактура № **********/10.06.2017 г. ,от която ищецът
претендира сумата от 230,61 лв. и като
основание за претенцията си сочи разпоредбана на чл. 12 ал.2 от ОУ към договорите
за лизинг,която дава право на ищеца в качеството си на лизингодател да се
откаже от изпълнение на договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми .Неустойката за предсрочно прекратяване на
договорите следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед
наличието на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Абонатът притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“
в договор, сключен с потребител и това е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване
и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи
пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски
отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по
договора, водеща до тяхната нееквивалентност. Процесният договор е сключен при
предварително определени условия от едната страна по правоотношението -
доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор и приложенията към
него, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне
между страните, респ. ответницата не е имала възможност да влияе върху
съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била
индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и доказателства от
ищцовата страна. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от
същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която
е транспонирана с § 1 За, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая с оглед начина на
попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на мобилния оператор, се налага извода, че ответницата не е имала
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка.
Следва също така да се отбележи, че неустойка в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна
търговска практика /вж. Решение № 7586/04.12.2013 г. на АдмС - София-град по
адм. д. № 6627/2013 г./.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая
не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите от договора, касаещи
отговорността на страните и дължимата неустойка. Следва да се отбележи, че
клаузите за неустойката не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на
същата с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя /което в
случая видно от фактурите за неустойките /, а във всеки случай на неизпълнено
задължение, потребителят дължи заплащане на неустойка в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора .
Съдът следи служебно, дори
при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази
нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и
не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите
нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени
хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък
преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в
гражданския процес /в този смисъл ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение
№ 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение №
229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на ВКС, II т.о. и др./.
По тези съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
426/31.01.2020 Г. постановено по гр.д. № 2171/2019 Г. по описа на Бургаския
районен съд В ЧАСТТА ,с която е отхвърлен
прдявения по реда на чл. 422 ГПКустановителен иск на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
„ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление :гр.София,ж.к.“Младост
4“,Бизнес Парк София,сграда 6,за установяване по отношение на ответника С.М.Х.,
ЕГН **********,с адрес ***,че съществува вземането на ищеца против
ответника за сумата от 352,52/триста
петдесет и два лв. и 52 ст./-представляваща неплатени далекосъобщителни услуги
за абонатен номер 004****** за периода от 10.02.2017 г. до 09.06.2017 г. ,ведно
със законната лихва за забава ,считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 от ГПК -07.11.2018 г. до окончателното изплащане ,както И В
ЧАСТТА ,с която е отхвърлен иска на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ „ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
:гр.София,ж.к.“Младост 4“,Бизнес Парк София,сграда 6,за осъждането на ответника С.М.Х. ,ЕГН **********,с адрес *** заплати на ищеца
сумата от 67,96/шестедесет и седем лв. и 96 ст./лева –представляваща стойността
на устройство марка LENOVO ,модел VibeP1mDual
Blach и отнасяща се за
лизингови вноски месец 06.2017 г. до
м.09.2017 г. и вместо него ПОСТАНОВИ :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.Х. ,ЕГН **********,с адрес ***,че дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ „ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
:гр.София,ж.к.“Младост 4“,Бизнес Парк София,сграда 6 сумата от 352,52/триста
петдесет и два лв. и 52 ст./-представляваща неплатени далекосъобщителни услуги
за абонатен номер 004****** за периода от 10.02.2017 г. до 09.06.2017 г. ,ведно
със законната лихва за забава ,считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 от ГПК -07.11.2018 г. до окончателното изплащане, за която сума е част от сумите по
издадената заповед за изпълнение на
парично вземане № 4204/12.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 8092/2018 г. по описа на
Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА С.М.Х. ,ЕГН **********,с адрес ***,да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ „ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление :гр.София,ж.к.“Младост 4“,Бизнес Парк
София,сграда 6 сумата от 67,96/шестедесет и седем лв. и 96 ст./лева
–представляваща стойността на устройство марка LENOVO
,модел VibeP1mDual Blach и отнасяща се за лизингови вноски месец 06.2017 г. до м.09.2017 г.
В ОСТАНАЛАТА част
ПОТВЪРЖДАВА решенеи № 426/31.01.2020 г. по гр.д. № 2171/2019 г. по описа на БРС
.
ОСЪЖДА ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
„ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление :гр.София,ж.к.“Младост
4“,Бизнес Парк София,сграда 6 да заплати
по сметка на БОС сумата от 100 лв.-възнаграждение за особения представител на ответника С.М.Х..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
:1.
2.