№ 28
гр. Ловеч, 10.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500567 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 130 вр. с чл. 274-278 ГПК
Образувано е по частна жалба вх.№ 5497/23.11.2022г., подадена от
„ВЕНИКА 2009“ ООД, ЕИК ***, гр. Троян, ул. „Мизия“ № 9, представлявано
от управителя К. В. С. против Определение № 503/02.11.2022г. по гр.д. №
220224330100700 по описа за 2022 година на РС - Тетевен, с което е
прекратено производството по цитираното дело по отношение на малолетния
ответник И. И. Й., ЕГН **********, общ. Ябланица, с. Златна Панега, ул.
„Златановци“ № 12.
В жалбата се излагат твърдения, че неправилно е направил разлика
между материална и процесуална легитимация. Твърди, че ответницата И. И.
Й. е малолетна, но въпреки това е страна по процеса, тъй като страните по
процеса се определят по чл.26, ал.1 ГПК. Твърди, че искът е за имуществени
вреди, а отговорността по чл.403, ал.1 ГПК е безвиновна и се носи от лицето,
което неоснователно е предявило иска, а по иск на И. И. Й. е допуснато
обезпечение. Излага доводи, че тя е формалната страна по материалното
правоотношение. Посочва, че като процесуална страна следва да е майката на
ответника, тъй като съгласно чл.28, ал.4 ГПК малолетните деца се
представляват от законния им представител, което в случая е майката.
Позовава се не две решение на ВКС. Моли съда да отмени атакуваното
1
определение.
В срока по чл.276 ГПК ответниците по иска И. И. Й. и П. И. С. не
взимат становище по частната жалба.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
По допустимостта на обжалването
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (чл.130
ГПК) чрез процесуален представител адв. С. Т., със съдебен адрес: гр.София,
пл. „Света Неделя“ №4, ет.4, с надлежно учредена представителна власт (л.36
от първоинстанционното дело).
Определението е връчено на ищеца на 09.11.2022г. ( л.54 от
първоинстанционното дело), а жалбата е подадена чрез пощата на
15.11.2022г. ( л.9 от делото). Съгласно чл.275 ГПК срокът за обжалване на
съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния
акт. Срокът изтича на 16.11.2022г., поради което жабата е подадена в
преклузивния срок по чл.275 ГПК. Заплатена е държавната такса за
разглеждане на делото в размер на 15.00 лева. Жалбата е допустима и редовна
и следва да бъде разгледана по същество.
По валидността и допустимостта на разпореждането
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Определението е постановено в проверката по
допустимост на исковата молба. Същото е допустимо, поради което
въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
По правилността на определението
От фактическа страна
2
През 2019 година И. И. Й., малолетна, но действаща чрез своя законен
представител и майка П. И. С., е предявила иск с правна квалификация по
чл.200 КТ против „ВЕНИКА 2009“ за сумата от 350 000.00 лева, за което било
образувано гр.д. № 23344/2019г. по описа на СРС. Допуснато е обезпечение
на иска за сумата от 70 000.00 лева чрез налагане на запор на банкови сметки
на ответника „ВЕНИКА 2009“ ООД. С решение № 201991/03.05.2022Г на
СГС, исковата претенция е уважена за сумата от 27 160 лева, като искът за
разликата от 27 160 до 350 000 искът е отхвърлен. Решението е влязло в
законна сила на 17.06.2022г.
Първоинстанционното производство е образувано на 15.09.2022г. по
искова молба от „ВЕНИКА 2009“ ООД срещу И. И. Й., и П. И. С. с правна
квалификация по чл.403, ал.1 ГПК за солидарно заплащане на сумата в размер
на 9 7775.69, представляващи обезщетение за имуществени вреди, вследствие
на частично основателния иск по чл.200 КТ и наложеното обезпечение.
С определение № 503/02.11.2022г. съдът е прекратил
първоинстанционното производство спрямо И. И. Й., тъй като е приел, че
същата е малолетна и за нейните действия отговаря нейният законен
представител П. И. С., на основание чл.48, ал.2 ЗЗД, поради което е счел, че
същата не е активно легитимирана да отговаря на иска.
От правна страна
Настоящият съдебен състав намира, че постановявайки атакуваното
определение, първоинстанционният съд е направил недопустимо смесване на
материалноправната и процесуалноправната легитимация на ответника.
Следва да се има предвид, че процесуалната легитимация на страните е
свързана единствено с процесуалното представителство и процесуалната
дееспособност на субектите, участващи като страни в производството.
Процесуалната легитимация на страните в процеса е обусловена от правното
твърдение на ищеца относно фактическата обстановка, от която той извлича
материалното си право и която включва и твърдение за това срещу кого се
търси защита на накърненото материално право и кой носи отговорността за
това накърняване. Единствено при липсата на процесуална легитимация, за
която съдът е задължен да следи служебно, производството по делото може
да бъде прекратено. Материалноправната легитимация е свързана с
успешното провеждане на исковото производство. Липсата на пасивна
3
материалноправна легитимация води до неоснователност на иска. Това обаче
е въпрос по същество на делото, по който съдът трябва да се произнесе с
решение.
Правилно съдът е обсъдил възрастта на ответника И. И. Й. като е приел,
че същата е малолетна и не е деликтоспособна, на основание чл.48, ал.1 ЗЗД.
Но това касае материалната легитимация на ответника, т.е. основателността
на иска. А дали същата е страна по процеса се определя от нейната
процесуална легитимация. Съгласно чл.27 ГПК процесуално правоспособен е
този, който е правоспособен по материалното право. Доколкото И. И. Й. не е
починала, същата е носител на права и задължения като физическо лице,
поради което е процесуално правоспособна. Следователно може да бъде
страна по дела, а дали същата носи отговорност за действията си е въпрос по
доказване на иска и неговата основателност, с оглед императивната
разпоредба на чл.48 ЗЗД. С оглед възрастта си И. И. Й. не е процесуално
дееспособна, затова на основание чл.28, ал.2 ГПК се представлява от другия
ответник П. И. С..
С разпоредбата на чл. 129 ГПК законодателят е въвел задължение за
съда да провери редовността на отправената до него искова молба, като при
установяване на нередовности по същата, да ги посочи и съобщи на страната,
като й даде едноседмичен срок за отстраняването им. В конкретния случай,
първоинстанционният съд е следвало да остави така депозираната искова
молба без движение, като даде указания на ищеца да уточни пасивната
процесуална легитимация на ответника, като за нея следва да се призова
майка й като родител и законен представител на малолетната, на основание
чл.28, ал.4 ГПК.
Предвид горното, определението на районния съд не е постановено в
съответствие със закона, същото е неправилно, поради което подадената
частна жалба против определението следва да се уважи.
По изложените съображения атакуваното Определение №
503/02.11.2022г. по гр.д. № 220224330100700 по описа за 2022 година на РС -
Тетевен, следва да бъде изцяло отменено, като неправилно. Делото следва да
се върне на РС – Тетевен за продължаване на съдопроизводствените действия,
съгласно даденото в мотивите.
С оглед изхода на делото, частният жалбоподател има право на
4
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, но същият не претендира, поради
което не следва да му се присъждат.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 503/02.11.2022г. по гр.д. №
220224330100700 по описа за 2022 година на РС - Тетевен, като неправилно,
на основание чл.278 ГПК.
ВРЪЩА по гр.д. № 220224330100700 по описа за 2022 година на РС –
Тетевен за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5