№ 109411
гр. София, 11.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20211110131973 по описа за 2021 година
На 05.04.2022г. в законоустановения срок по 414, ал.2 ГПК, в деловодството
на съда е постъпило възражение от длъжника по издадената заповед за
изпълнение - Б. Б. С. , ЕГН ********** , срещу Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.21г., издадена по гр.д.№
31973/2021г. по описа на СРС. Във възражението длъжникът посочва, че не
дължи изпълнение на посоченото вземане по издадената заповед, по
отношение на претендираниите от него суми .
От страна на заявителя „фирма “ ЕООД в срока по чл. 414а, ал.4 ГПК
постъпи становище, в което е посочено, че действително длъжникът е
изплатил изцяло задълженията по заповедта за изпълнение след
завеждане на делото, поради което дължи да заплати дължимите разноски по
производството.
В т.10в на Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е
посочено, че разноските в заповедното производство представляват
последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от
задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение -
чл.412, т.6 ГПК, и в исковия процес разпределението на отговорността за
разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не
се включва във формиране размера на цената на иска, а при оспорване само
на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски,
не е налице възражение по чл.414, ал.1 ГПК. Длъжникът има право да
обжалва заповедта по чл.413, ал.1 ГПК. Законодателно уредените два режима
1
за атакуване на заповедта за изпълнение изключват наличието на
процесуалните предпоставки за съществуването на право на установителен
иск за разноските в заповедното производство. Ако кредиторът е получил
изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в
периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от
длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е
отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските,
като се позове на извършеното от длъжника плащане. Поради изложеното
понастоящем е отпаднало основанието за даване указания на заявителя по
реда на чл.415 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането му, а
следва да се разпореди издаването на изпълнителен лист въз основата на
влязлата в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410,ГПК от 16.08.21г. издадена по ч.гр.д.№ 31973/2021г. относно
присъдените с нея разноски в полза на заявителя , останали незаплатени
в размер на 91,62лева държавна такса и 180лева адвокатско
възнаграждение .
Мотивиран от гореизложеното съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ДА се издаде изпълнителен лист въз основата на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.21г., издадена по
ч.гр.д.№ 31973/2021г. съгласно описа на СРС относно неизплатените
разноски в заповедното производство в полза на заявителя
„фирма“ЕООД , възлизащи на 91,62 лева държавна такса и 180лева –
адвокатско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен
срок, пред СГС, който за „фирма“ЕООД тече от връчването на
разпореждането, а за длъжника – Б. Б. С. - от връчването на поканата за
доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2