Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

Гр. Велинград, 10.02.2020 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 001 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.245 КТ, вр.чл.128, ал.1 от КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца М.А.Д., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв.В.А., против “БУЛГАРЦВЕТ -ВЕЛИНГРАД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Индустриална зона и адрес за кореспонденция гр.Велинград, ул.“Г.Кирков“, представляван от управителя Н.Л..

Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на: сумата от общо 5076,0 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждение за периода 01.12.2015г.-17.04.2018г.,  едно със законна лихва върху общата сума, считано от подаване на искова молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 19.05.2014г. е сключил с ответника БУЛГАРЦВЕТ-ВЕЛИНГРАД ЕООД трудов договор № 45, влизащ в сила от същия ден, с който бил назначен на длъжност „старши сътрудник" с код но НКПД 5414 3009, на пълно работно време от 8 часа и с трудово възнаграждение от 500 лв. месечно. Договора му бил прекратен по негова молба на 17.04.2018г. и на основание чл.325,ал.1 от КТ - по взаимно съгласие, но причината за него била неплащане на дължимите му се заплати.

Твърди още, че от заплатата за месец декември 2015г., дължима до 20.01.2016г. и до прекратяване на трудовия му договор на 17.04.2018г., месечното му възнаграждение било плащано от ответника периодично и не в пълен размер. Имало месеци, в които са получавали по 100 лв. месечно, в други по 200 лв. месечно. За тези плащания ищеца подписвал документи, копия от които обаче не му били давани, поради което не можел да уточни точно за кой месец каква сума му се дължи. При извършена справка от ищеца в счетоводството на ответника, му била посочена сума от 5076лв., която ответника му дължи за горепосочения период, но без да бъде уточнено отново за кой месец и година точно колко му дължат, като съответно и той не можел да уточни това на този етап.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 5076 лв., представляващо незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.12.2015г. до 17.04.2018г., както и законната лихва от подаване на исковата молба - 31.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.

В определения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника на представителя по закон – адв. С.М. ***. В него не оспорва да е съществувало трудово правоотношение между страните. Намира искова молба за процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна, като излага следните съображения: Претендираните с искова молба суми не се дължали от ответника на първо място поради изтекла погасителна давност за събирането им, като в такава посока нямало никакви предприети действия от страна на ищеца. Липсата на покана за плащане на сумата по исковата молба, сочело че ищецът не е имал претенции за неизплатено възнаграждение каквото е посочил в исковата молба. На второ място ответника не дължал посочените в исковата молба суми, тъй като същите или са недължими поради определени причини, или ищецът си е получил трудовото възнаграждение под една или друга форма или същото не е било дължимо поради обективни обстоятелства. Претендира и разноски.

 

В о.з. ищецът редовно уведомен, лично и чрез пълномощника си адВ.А., поддържа иска.

В о.з. ответникът редовно уведомен, за него се явява законния представител Л.. Ответника заявява, че трудовия договор на ищеца да е прекратен на посоченото основание. Оспорва иска и подържа възраженията си.

 

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Страните не спорят по обстоятелството, между тях да е съществувало трудово правоотношение в процесния период, а и същото се установява от представеното копие ТД № 45/19.05.2014г., според който ищеца е започнал работа в ответното дружество на 19.05.2014г. на длъжността „старши сътрудник, при ОТВ от 500лв., платимо до 29 число на следващия месец. Договорът е сключен като срочен със срок – до завършване на определената работа. Със Заповед № 6/17.04.2018г. на осн. чл.325, ал.1, т.1 КТ във връзка с подадена от ищеца Молба от 17.04.2018г. за прекратяването му на това основание – по взаимно съгласие, така възникналото трудово правоотношение е прекратено, считано от 17.04.2018г.

По делото е приета ССЕ, изготвена от в.л.Т.. Видно от констативно съобразителна част на ССЕ по ведомости за заплати на ищеца са начислявани трудови възнаграждения за всеки от месеците в процесния период 01.12.2015г. -17.04.2018г. А размера на неизплатените възнаграждения на ищеца за процесиите месеци възлиза общо на 5733.68лв., които по месеци са както следва:1. За м. март 2016г. -         407.63лв.; 2. За м.април 2016г. - 407.63лв., 3. За м.юли 2016 г. -232,92лв.; За м.октомври 2016г. - 329,98лв.; За м.ноември 2016г.- 407,63лв.; За м.декември 2016г. - 407.63лв. /общо за 2016г. -2 193.42 лв./ ; За м.януари 2017г. - 180.94 лв.; За м.април 2017г. - 292.91лв.; За м.май 2017г.- 405.57 лв.; За м.юни 2017г. - 405.57 лв.; За м.юли 2017г.-           256,19лв.; За м.август 2017г.-401.67лв.; За м.септември 2017г. - 401.67лв.; За м.октомври 2017г. -294,96лв.; За м.ноември 2017г. - 405.57лв.; За м.декември 2017г. - 405.57 лв. /общо за 2017г. - 3450.62лв./; За м.януари 2018г. - 24.29лв. и за м.февруари 2018г. - 65,35лв.

Вещото лице е установило също, че през процесния период на ищеца са изплатени парични суми с РКО срещу подпис и по дати както следва: на 23.03.2016г. -250.00 лв.; на 28.04.2016г. -200.00лв; на 21.09.2016г. -567.00 лв.; на 16.11.2016 г. -185.00 лв.; на 24.11.2016г. - 400.00 лв.; на 23.12.2016 г. -200.00 лв.; на 16.02.2017г.- 35,00 лв.;  на 31.03.2017г. -300.00 лв.; на 25.05.2017г. - 34.92 лв. /ЗГО/; на 30.05.2017г. -110.00 лв./тръби/; на 09.06.2017г. - 202.05 лв.; на 30 07.2017г. – 215,57 лв.; на 16.08.2017г. - 140.00 лв. /40.00 лв. за взети малини/; на            13.12.2017г. -200.00 лв.; на 29.12.2017г. - 300.00 лв.; на 30.03.2018г. -500.00 лв. и на 21.09.2018г.- 400.00 лв. Общото получените от ищеца суми били в размер на 4239,54лв.

Като са приспаднати получените от ищеца суми по горните РКО вещото лице е достигнало до извода, че са останали неизплатени и дължими на ищеца трудови възнаграждения за процесния период в размер на общо 1494,14лв., в това число: За м.септември 2017г. - 298.40 лв. ; За м.октомври 2017г. - 294.96 лв.; За м.ноември 2017г. - 405.57 лв.; За м.декември 2017г. - 405.57 лв.; За м.януари 2018г. -24.29 лв. и за м.февруари 2018г. -       65.35 лв.

Ответникът е представил оригиналите на РКО, описани в експертизата от вещото лице,видно от които издадени са от ответника следните: 1. РКО от 23.03.2016г. –за авансво м.01.16г. -250.00 лв.; 2. РКО от 28.04.2016г. –за авансово 200.00лв; 3. РКО от 21.09.2016г. – за разлика м.07. -267.00 лв.; 4. РКО от 16.11.2016г. – за 35.00лв. –ГО МПС; 5. РКО от 24.11.2016г. - за м.08.16г. -400.00 лв.; 6. РКО от 23.12.2016 г. – авансово за м.09. - 200.00 лв.; 7. РКО от 16.02.2017г.- за ГО МПС - 35,00 лв.; 8. РКО от 31.03.2017г. –за м.09.17г. -300.00 лв.; 9. РКО от 25.05.2017г. – за ГО МПС - 34.92 лв.; 10. РКО от 30.05.2017г. –за тръби да се удържи от заплата -110.00 лв. с ПКО от същата дата за 110лв.; 11. РКО от 09.06.2017г. – за периода 01-18.05.17г. без договор- 202.05 лв.; 12. РКО от 30.07.2017г. – за заплата м.05.17г. - 215,57 лв.; 13. РКО от 16.08.2017г. – за авансово 100.00 лв.; 14. РКО от 13.12.2017г. –за м.09.17г. - 200.00 лв.; 15. РКО от 29.12.2017г. – за 300.00 лв.; 16. РКО от 30.03.2018г. – за заплати 2017г. - 500.00 лв.; 17. РКО от 13.12.2017г.- за авансово 200лв.; 18. РКО от 21.09.2018г.- за задължения към лицето -400.00 лв.

Представил е също и лист с имена и изплатени срещу подпис суми отнасящи за м.06.2016г. изплатени на 21.09.2016г., в който под №3 е записано името на ищеца и е положен подпис за получени 300лв. Няма причина да не се приеме, че този лист независимо да не е наименован, представлява разписка за плащане на 21.09.2016г. на заплата дължима за м.06.2016г., тъй като съдържа всички реквизити на такъв документ.

Не така стои въпроса с представения лист с имена и изплатени срещу подпис суми, според който на ищеца е са изплатени 150лв., тъй като в този лист няма данни за това кога е направено плащането и за какво е платено. Тоест този лист няма реквизити на разписка, каквото е изискването на чл.270, ал.3 от КТ. При което и няма как да се приеме, че изплатена сума от 150лв. на ищеца за трудово възнаграждение срещу разписка.

Според горните представени от ищеца РКО на ищеца е изплатено с основание заплати сумата от общо 3732,57лв. Освен това е получил на три пъти суми за заплащане на ГО от общо 104,32лв. (2х35лв.+34,32лв.). Направени са и удръжки от заплата от 110лв., тъй като преди това са му дадени с ПКО 110лв. Изплатени са също и 202,05лв. за периода 01-18.05.17г. без договор.

От показанията на св.И.К. се установява, че РКО от 16.11.2016г. – за 35.00лв. –ГО МПС и РКО от 16.02.2017г.- за ГО МПС - 35,00 лв. са издадени от него. Свидетелят бил също така и работел като застрахователен агент и сключвал застраховки ГО. Ищеца имал два автомобила – Опел и Фолксваген, за които сключил ГО при свидетеля, на разсрочено плащане. Когото идвало време се заплати вноска по ГО, ищеца ходел при него и му казвал да внесе вноската чрез прихващане от заплата му. Поради това и свидетеля  издавал РКО за заплащане на Гражданска отговорност. Попълвал му ордера, вземал парите от касата на Булгарцвет и с тях внасял дължимата от ищеца вноска по застраховката. Свидетелят твърди също, че лично пред него ищеца подписвал РКО за заплащане на ГО за МПС.

При тези данни съдът намира, че на практика със съгласието на ищеца и на ответника е извършвано извънсъдебно прихващане на задължения за заплащане на трудови възнаграждения, с дадени авансово от работодателя суми за заплащане на задължения на ищеца за вноски по застраховка ГО. Ето защо и съдът намира, че правилно в ССЕ тези плащания са отчетени като изпълнени на задължение на ответника- работодател към ищеца за заплащане на дължими трудови възнаграждения.

Ищеца е оспорил истинността на документите 11 бр. РКО, а именно: РКО  от 23.03.2016г. за 250лв.; РКО от 28.04.2016г. за 200лв.,РКО от 21.09.16г. за 267.0лв.; РКО от 24.11.16г. за 400лв.; РКО от 31.03.17г. за 300лв. – за м.09.17 г.; РКО от 25.05.2017г. за 34.92лв.; РКО от 16.08.2017г. за 100лв.; РКО от 29.12.17г. за 300лв.; РКО от 30.03.2018г. за 300лв. и РКО от 21.09.2018г. за 400лв.; РКО от 16.02.17г. за  35.00лв.  ГО на МПС. Оспорена е също така и Разписката от 21.09.2016г. за изплащане на заплата дължима за м.06.2016г. -че подписа под № 3 не е на ищеца. Оспорил е РКО от 16.11.2016 г. за 35 лева, тъй като там няма подпис. 

Във връзка с оспорването истинността на документите РКО и Разписка от 21.09.2016г. досежно подписа положен в тях за получил сумата, е открито производство по оспорването на следните документи: РКО издадени от „Булгарцвет “ ЕООД - гр. Велинград с дати: 23.03.2016г.; 28.04.2016г.; 21.09.2016г.; 16.11.2016г.; 24.11.2016г.; 16.02.2017г.; 31.03.2017г.; 25.05.2017г.; 16.08.2017г.; 29.12.2017г.; 30.03.2018г.; и 21.09.2018г. и Разписката от 21.09.2016г. за 300лв.

По делото са назначени, изслушани и приети три СГрЕ – единична тройна и петорна. От заключение по единична СГрЕ изготвена от в.л. Н.Наков се установява, че: в РКО от 16.11.2016г. за 35лв. –няма подпис за получил сумата, а РКО от 21.09.2018г. за 400лв. е с лошо качество и не може да се направи графологично изследване. Във всички други РКО , като и в Разписката от 21.09.2016г. подписите положени да получил сумата не са положени от ищеца М. А. Д..

Според заключение по тройна СГрЕ, изготвена от в.лица С.Т., Н.Н. и Б.Ш., която е  в.л. Б.Ш. и подписал с особено мнение – подписите положени под 12 бр. РКО издадени от „ Булгарцвет “ ЕООД - гр. Велинград, предмет на изследване на единичната СГрЕ, не са положени и изпълнени от лицето М. А. Д.. Към тази експертиза е приложено и становище на в.л.Б.Ш., според което особеното ме мнение се основа на следното: Наред с различаващите се общи и частни признаци на изследваните обекти са установени и съвпадащи такива общи признаци – транскрипция, направление на движението, степен на свързаност, като и на частните признаци – рефелекторно движение при изписване на завършващия щрих, форма и взаимно разположение на движенията и др. Освен това лицето подписвало документите използвало повече от един подпис, тъй като има три имена и в различните периоди от време се подписва по различен начин, което давало вариантност на подписите от сравнителния материал. Поради това и от представения малък по обем сравнителен материал, трудно можело да се направи категорично заключение. По тези съображения в.л.Ш. дава заключение, че има вероятност подписите да са изпълнение от  лицето М. А. Д..

От разясненията дадени от  в.л.Б.Ш. в съдебно заседание се установява, че е подписал експертизата с особено мнение, тъй като във всички подписи положени от ищеца имало и съвпадащи признаци. Поради това и не убеден, че не са положени от М.Д. подписите. А при повече сравнителен материал би могло да се даде по-точно заключение.

Според заключение по петорна СГрЕ, изготвена от в.лица С.А., Г.Д., Л.В., К.С. и М.С., основано на допълнително представен от ответника сравнителен материал, описан в експертизата, се установява, че подписите положени за получил сумата в документите РКО, издадени от „ Булгарцвет “ ЕООД - гр. Велинград с дати: 23.03.2016г- -за 250лв.; 28.04.2016г. –за 200лв.; 21.09.2016г. –за 267лв.; 24.11.2016г. – за 400лв.; 16.02.2017г. за 35лв.; 31.03.2017г. –за 300лв.; 25.05.2017г. за 34,92лв.; 16.08.2017г. за 100лв.; 29.12.2017г. за 300лв.; 30.03.2018г. за 500лв. и 21.09.2018г. за 400лв., са изпълнени с писмено-двигателния навик на лицето М. А. Д.. В съдебно заседание дават разяснение, заключението означава, че подписите са изпълнени от лицето М. А. Д., тъй като писмено-двигателния навик не се променя при въвеждане на вариантност в изпълнени на подписа.

От показанията на св. Ц.Б– административен секретар пи ответника - се установява следното: Свидетелката познава Д.  от  както е постъпила на работа на 01.06.2015 година. Сочи, че възнагражденията се изплащат лично и в брой срещу подпис на две места, на ордера и във ведомостите. Най често на ордерите се подписвал, защото такива били обстоятелствата и най често се изплащали заплати  под формата на ордери. Най често ги изплащала касиерката М.Д., а когато тя отсъствал от управителя и много по-рядко от други лица. Свидетелката твърди, че тя също е изплащала  заплати  с ордери, когато отсъствала касиерката и й е наредено от управителя. На Д. изплащала когато и на всички останали в дружеството. Не си спомня точните периоди, когато тя е изплащала и  не си спомня точните месеци и през 2016 и през 2017 година.  Ордерите ги  пишел този който дава парите.  Та се била подписвала на ордера, че го издава. По този начин свидетелката била давала на Д.  заплата и аванс.

На свидетелката са предявени оригиналите на ордерите по делото.

Свидетелката твърди, че не видяла с очите си  кой ги е подписвал.  Ордера на   лист 56 бил съставен от  касиерката М.Д., а  на лист 57 смята, че е съставен от Д., защото и напомнял на неговия почерк и начина на изписване на името М.Д. , Ордерите на стр. 58 и 59 били съставени от управителя Н. Л.   и подписа бил негов. Ордерите на страници 61,62,63  и 65 били на М.Д.. А ордера на стр.  60 не знаела от кого е издаден. Ордерите на страница 64  и 71 били издадени от И.К., а другите пак били от М.. Свидетелката твърди също, че на тези документи, които са й показани, не знае и не си спомня да е присъствала,   когато ги  е подписвал Д., М. не е идвала на работа  поради заболяване от 28.12.2018г.

Показанията на този свидетел с нищо не допринасят за установяване на това, дали ищеца е подписвал лично оспорените от него документи, тъй като свидетелката сочи да не си спомня да е присъствало при подписването им.

 

Съдът кредитира с доверие заключението по петорна СГрЕ, тъй като е основана на повече сравнителен материал, а и съответства на твърденията на самия ищец, че е са му заплащани суми по различни документи, от които няма екземпляр, каквито са РКО. Ето защо и приема за установено по делото, че документите- РКО, издадени от „ Булгарцвет “ ЕООД - гр. Велинград с дати: 23.03.2016г- -за 250лв.; 28.04.2016г. –за 200лв.; 21.09.2016г. –за 267лв.; 24.11.2016г. – за 400лв.; 16.02.2017г. за 35лв.; 31.03.2017г. –за 300лв.; 25.05.2017г. за 34,92лв.; 16.08.2017г. за 100лв.; 29.12.2017г. за 300лв.; 30.03.2018г. за 500лв. и 21.09.2018г. за 400лв., са годни доказателства и удостоверяват изплащане на сумите посочени в тях. При което и въз основа на тези документи на ищеца е изплатена сумата от общо 2786,92 лв.=( 250лв.+ 200лв.+ 267лв.+ 400лв.+ 35лв.+ 300лв.+ 34,92лв.+ 100лв.+ 300лв.+ 500лв.+400лв.), за получаване на които суми ищеца се подписал в РКО посочени в петорната СГрЕ.

Съдът намира, документа   Разписката от 21.09.2016г. за 300лв., по която петорна СГрЕ не е дали отговор за подписа в нея, то следва да се зачете Заключението по другите две СГЕ, които сочат разписката да не носи подписа на ищеца. Тоест оспорването е проведено успешно и този документ не удостоверява изплащане на сумата от 300лв.

Следва да се отбележи, че ответникът не е представил описания в ССЕ документ РКО от 16.11.2016 г. – за 185.00 лв. Вместо това е представен РКО от 16.11.2016 г. – но за 35.00 лв., в който документ няма подпис за получил сумата. При което и той не удостоверява сочното в него заплащане на 35,00лв.  А представения от него РКО от 21.09.2016г.  е за сумата от 267лв., а не както е посочено в ССЕ – за 567.00 лв. – с 300лв. по-малко.

При което следва да се счете, че в ССЕ е допусната грешка при изчисляване на размера на получената от ищеца сума посочена като 4239,54лв. Тя следва да бъде намалена с общо 485,0лв. представляваща разлика между въведените като изплатени 185лв. и 567лв. и сумите за които са представени РКО, съответно от 35лв. и 267лв., като се отчете и липсата на подпис за сумата от 35,0лв. Ето защо и съдът не кредитира с доверие заключението по ССЕ досежно размера на изплатените на ищеца суми, респективно на оставащите неизплатени трудови възнаграждения.

Ищеца не оспорил документите представени от ответника: РКО от 13.09.2017г. за 400,0лв. – заплата за м.09.2017г.; РКО от 13.12.2017г. за 200,0лв. – авансово; РКО от 23.12.2016г. за 200,0лв. – авансово м.09.16г.; РКО от 30.07.2017г. за заплащане на 215,57лв. – заплата за м.05.2017г.; РКО 16.08.17г. за 100лв. авансово, както и РКО от 30.05.17г. за 110лв. за тръби и РКО от 09.06.17г. за 202,05лв. Не оспорил и лист  с имена от 2016г. без дата за заплащане на 150лв. При което и следва да се приеме, че и тези суми са получени от него, а те са общо в размер на 1477,62 лв.  

До колкото според ССЕ на ищеца се дължат общо 5733.68лв.- начислени трудови възнаграждения за процесния период 01.12.2015г.-17.04.2018г., а се установява по делото да му е изплатена сумата от общо 2786,92 лв. срещу подпис в 11 бр. РКО, съответно с дати: 23.03.2016г- -за 250лв.; 28.04.2016г. –за 200лв.; 21.09.2016г. –за 267лв.; 24.11.2016г. – за 400лв.; 16.02.2017г. за 35лв.; 31.03.2017г. –за 300лв.; 25.05.2017г. за 34,92лв.; 16.08.2017г. за 100лв.; 29.12.2017г. за 300лв.; 30.03.2018г. за 500лв. и 21.09.2018г. за 400лв., а и не оспорените РКО за заплащане на 1427,62 лв. , то и останали са неизплатени и дължими като трудови възнаграждение сумата от общо 1469,14лв.= (5733.68лв.- 2786,92 лв.- 1477,62 лв.)

По горните съображения съдът намира за установено по делото, че са останали неизплатени на ищеца трудови възнаграждения дължими за периода 01.12.2015г.-17.04.2018г. в размер на общо 1469,14лв., за които няма данни да са изплатени, поради което и ще се осъди ответника да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва върху нея считано от 02.01.2019г. /дата на искова молба, явяваща се и дата на поканата, до окончателното плащане. А над този размер до пълния претендиран такъв от общо 5076,0лв. за същия период, искът е неоснователен поради плащане и като такъв ще се отхвърли.

 

По отношение на претенцията за разноски на ищеца, съдът намира същата за основателна, до колкото предвид изхода на делото съгл. чл.78, ал.1 КТ има право на разноски по съразмерност с уважената част от иска. От ищеца са представени доказателства за направени разноски от 300лв. за адв.възнаграждение, съобразно списък по чл.80 ГПК. При което и ще му се присъдят разноски  в размер на 86,83лв. по съразмерност, които ще се осъди ответникът да му заплати.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска, като е претендирал такива и е представил доказателства за направени разноски в размер на общо 3394лв., съобразно списък по чл.80 ГПК. При което и ще му се присъдят разноски  в размер на 2411,77лв. по съразмерност, които ще се осъди ищецът да му заплати.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ВлРС държавна такса в размер на 60,77лв. в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

По изложените по-горе съображения, V гр. състав при ВлРС,

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “БУЛГАРЦВЕТ -ВЕЛИНГРАД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Индустриална зона и адрес за кореспонденция гр.Велинград, ул.“Г.Кирков“, представляван от управителя Н.Л., да заплати на М.А.Д., ЕГН ********** ***, Сумата от общо 1469,14лв. (хиляда четиристотин шестдесет и девет лева и 14ст.), представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения дължими за периода 01.12.2015г.-17.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на искова молба - 02.01.2019г. до окончателното плащане, като  ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния претендиран такъв от общо 5076,0лв. за същия период, като неоснователен.

ОСЪЖДА “БУЛГАРЦВЕТ -ВЕЛИНГРАД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Индустриална зона и адрес за кореспонденция гр.Велинград, ул.“Г.Кирков“, представляван от управителя Н.Л., да заплати на М.А.Д., ЕГН ********** ***, Сумата от 86,83лв. (осемдесет и шест лева и 83ст.), разноски за производството за адв.възнаграждение по съразмерност, както и да заплати на ВлРС държавна такса от 58,77 лева (петдесет и осем лева и 77ст.), в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на “БУЛГАРЦВЕТ -ВЕЛИНГРАД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велинград, Индустриална зона и адрес за кореспонденция гр.Велинград, ул.“Г.Кирков“, представляван от управителя Н.Л., СУМАТА от 2411,77лв. (две хиляди четиристотин и единадесет и пет лева и 77ст.), разноски за производството за по съразмерност.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивана жалба пред ПОС в двуседмичен срок, считано от дата обявена на страните за изготвянето му – 12.02.2020г., а копие от същото да им се изпрати.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)