Р Е Ш Е Н И Е № 358
гр. ВРАЦА, 19.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 13.11.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N` 506 по описа за 2019 год., за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод две въззивни жалби срещу решение на районен съд
гр. Враца № 621/10.07.19 г. постановено по гр. дело № 4678/18 г. по описа на
същия съд, с което районен съд е признал за установено на осн. чл. 422 от ГПК и
във вр. с чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ, че ответникът в производството И.М.П. ***
дължи на ищеца В.Г.Й. от същия град сумата 366.00 лв. представляваща такси и
разноски по изп. дело № 15/2012 г. по описа на ЧСИ В.Й., рег. № 721 с р-н на
действие окръжен съд гр. Враца, описани в сметка за дълга № 53454/19.03.18 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2024/25.07.18 г. по ч. гр.д. № 3259/18 г.
по описа на районен съд гр. Враца, заедно със законната лихва считано от
23.07.18 г.
Със същото решение районен съд гр. Враца е отхвърлил исковата
претенция, с посоченото правно осн. чл. 422 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ, за разликата между уважения размер от 366 лв. до предявения пълен размер
на иска 1 101.50 лв., като неоснователен и недоказан.
Районен съд е присъдил и разноски по съразмерност.
Страните в производството са останали недоволни и са атакували с
въззивни жалба съответните негативни за тях части от посоченото решени на
районен съд.
Ответникът в производството И.М.П., чрез особенния си представител
назначен при предпоставките на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Ц.М., с жалба вх. №
12926/29.07.19 г. е обжалвал решението в частта, с която установителният иск е
уважен за сумата 366 лв. Според въззвника П. той не дължи заплащане на такси и
разноски, както в исковите, така и в изпълнителните производства, образувани
във вр. с вземания за трудово възнаграждение, каквото било процесното. Намира,
че е освободен на основание нормата на чл. 83, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, както и на
осн. чл. 81 от ЗЧСИ. Въззивникът намира, че цитираните норми дерогират изключението, във вр. със заплащане на
разноските по изпълнението, уредено от чл. 79, ал. 1 от ГПК. На осн. чл. 81 от ЗЧСИ таксите и разноските по изпълнението се дължали от длъжника в изп.
производство ЕООД "РТ Транс" село Лиляче, а не от взискателя И.П. - с
процесуалното качество на въззивник в настоящото производство.
При изложените оплаквания, въззивникът П. моли за отмяна на решението в
обжалваната от него част, като окръжен съд постанови акт по същество, с който
отхвърли предявения иск за сумата 366 лв.
С жалба вх. № 12542/24.07.19 г., в своята отхвърлителна част, решението
на районен съд гр. Враца е обжалвано и от ищеца в производството В.Г.Й., чрез
процесуалния му представител адв. М.Л. от Вр. адв. колегия. Въззивникът Й.
намира, че решението е неправилно, незаконосъобрзано, постановено в нарушение
на материалния и процесуален закон. Според жалбоподателя Й. районен съд
неправилно е тълкувал нормата на чл. 81 от ЗЧСИ. Таксите и разноските в
производство не са му изплатени от бюджета на съда, при което при прекратяване
на производството следва да се заплатят от взискателя. В подкрепа на тезата
си, жалбоподателят твърди, взискателят е
този, който следва да заплати авансово такси и разноски за всеки изп. способ и
ако в конкретния случай И.П. не е освободен от заплащане на такива разноски, то
следвало да заплати таксите за да се извършат съответните изп. действия. В тази
връзка въззивникът Й. намира, че той в качеството си на ЧСИ не е кредитор на
взискателя П.. Освен това намира, че таксите, за които исковата претенция е
отхвърлена, са направени във вр. с
правомерни изпълнителни действия. В жалбата се твърди, че действията са
предприети за да не се увредят интересите на взискателя и без таксите и
разноските по действията да са авансово внесени от взискателя П. поради
освобождаването му от внасяне на такива по чл. 81 от ЗЧСИ, текста изменен през
2017 г.
Жалбоподателят В. Й. моли за отмяна решението на районен съд в
отхвърлителната част и решаване на спора по същество, като предявения от него
иск бъде уважен изцяло.
И двете страни заявяван искане за присъждане на съдебни разноски.
Нямат доказателствени искания към настоящата инстанция.
След като самостоятелна преценка
на доказателствата съдържащи се в представеното гр. дело на районен съд гр.
Враца № 4678/18 г. и доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилите въззивни жалба са процесуално допустими, като подадени в
срок от надлежни страни и имащи за предмет съдебен акт от категорията на
обжалваемите.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
По същество на постъпилите жалби, окръжен съд намира следното:
Производството пред районен съд гр. Враца е образувано по предявен от В.
Й. от гр. Враца срещу длъжника И.М.П. с ЕГН ********** *** иск с правно осн.
чл.422 от ГПК за установяване дължимост на сумата 1 101.50 лв. представляваща
съдебни изпълнителни такси и разноски по изп. дело № 15/12 г. по описа на ЧСИ В.
Й., за която сума е издадена на осн. чл. 410 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 3
от ЗЧСИ заповед за изпълнение с парично задължение № 2024/25.07.18 г. по ч. гр.
дело № 3259/18 г. по описа на ЧСИ В. Й..
По делото не се спори, че към момента на образуване на изп. дело №
15/12 г. и към момента на неговото прекратяване в хипотезата на чл. 433, т. 8
от ГПК с влязло в сила постановление от 19.01.18 г., ищецът В. Й. е изпълнявал
длъжността ЧСИ с рег. № 721 и район на действие окръжен съд гр. Враца.
В срока по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника И.П.,
назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК, адв. Ц.М., е представила отговор, в
който поддържа становище за неоснователност на предявения иск, тъй като
вземането на ответника И.П. произтича от трудово правоотношение, при което той
не дължи такси и разноски в производството на осн. 359 от КТ и чл. 83, ал. 1,
т. 1 от ГПК.
По така предявения иск, първостепенния съд е събрал относимите и
необходими писмени доказателства и след анализ на същите е приел за установена
фактическа обстановка по спора, изложена подробно и детайлно, която не се
оспорва от страните. Ето защо, въззивният съд намира безпредметно отново за
излага фактическата обстановка по спора, при което на осн. чл. 272 от ГПК
препраща към същата.
Страните по спора не са съгласни с направените от районен съд правни
изводи. Въззивникът-ищец В. Й. намира, че всички извършени от него изпълнителни
действия, които районен съд подробно е описал в решението си, по изп. дело №
15/12 г. са необходими и нетърпящи отлагане. Според него те са извършени в
интерес са взискателя И.П. и за обезпечаване изпълнението. Ето защо, според В. Й.
му се дължат всички разноски и такси по изп. дело № 15/12 г. в размер на
исковата сума 1 101.50 лв., при което отхвърлянето от районен съд на иска за
горницата над сумата 366 лв. до претендираните 1 101.50 лв. е неправилно и
незаконосъобразно.
На свой ред, ответникът И.П. намира, че изобщо не дължи никакви
разноски по изп. дело № 15/12 г., като се позовава на нормата на чл. 83, ал.1,
т. 1 от ГПК, намирайки, че изводът на районен съд за дължимост на сумата 366
лв. е направен в противоречие със закона.
Според настоящата инстанция, основателни са оплакванията изложени от
въззивника И.П.. По делото няма спор, че изп. дело № 15/12 г. по описа на ЧСИ В.
Й. е образувано на основание изп. лист от 20.01.2012 г. издаден на осн. решение
по гр. д. № 2737/11 г. на районен съд гр. Враца, с който ЕООД "РТ
Транс" с ЕИК *** със седалище село Лиляче, общ. гр. Враца е осъдено да
заплати на И.М.П. с ЕГН ********** *** сумата от 450 евро представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода от 09.02.11 г. до 19.04.11 г.,
заедно със законната лихва считано от 15.06.11 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 250 в. деловодни разноски. В молбата за образуване на изп. дело,
взискателят И.П. е възложил на ЧСИ Й., на осн. чл. 18 от ЗЧСИ, да извърши
всички действия по събиране на дължимата сума, като е конкретизирал тези
действия - проучване имущественото състояние на длъжника ЕООД "РТ
Транс" село Лиляче, налагане на възбрана на притежаваните от дружеството
недвижими имоти, запор върху движимите вещи, банкови сметки и акции. Във вр. със
заявеното от взискателя искане ЧСИ е извършил редица действия - изискана е информация
от съответните учреждения за притежавани от дружеството длъжник движими,
недвижими вещи и банкови сметки. Установено, е че длъжникът притежава МПС, като
на същите е наложен запор. Изпратени са 28 запорни съобщения до всички
лицензирани банки в РБългария, като се установява, че длъжникът има разкрита
банкова сметка *** "Интернешънъл асет банк".
По изп. дело № 15/12 г. взискателят И.П. не е удовлетворен, независимо
от извършението от ЧСИ изп. действия, като с постановление от 19.01.18 г. ЧСИ
В. Й. е прекратил производството по делото на осн. чл. 433, т. 8 от ГПК, тъй
като взискателят П. не е поискал извършването на изп. действия в продължение на
две години. За
прекратяване на производството, взискателят П. е бил лично уведомен от ЧСИ Й.
на 19.01.18 г. и същият не е атакувал прекратяването. В съобщението за
прекратяване на изп. дело, ЧСИ Й. е материализирал и постановлението си за
дължимите от взискателя разноски. Постановлението е обжалвано от взискателя П. ***,
като с определение № 379/31.05.18 г. по в. гр. дело № 285/18 г., окръжен съд е
оставил без разглеждане жалбата като процесуално недопустима. След прекратяване
производството по изп. дело № 15/12 г., ЧСИ Й. е изготвил сметка №
53454/19.03.18 г., в която подробно са описани таксите и разноските по изп.
дело № 15/12 г. по ТТРЗЧСИ, като ответникът П. е уведомен, че дължи такси и
разноски посочени в изготвената от ЧСИ Й.
сметка. И тъй като П. не е заплатил исканата сума, ЧСИ В. Й. е инициирал
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК за заплащане на сумата 1
101.50 лв. представляваща такси и разноски по изп. дело № 15.12 г. начислени
съгласно посочената тарифа. Пред районен съд гр. Враца е образувано ч. гр. д. №
3259/18 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2024/25.07.18
г. за сумата 1 101.50 лв. описана подробно в сметката на дълга изготвена от ЧСИ
Й.. Длъжникът П. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, след което по иск с
правно осн. чл. 422 от ГПК на заявителя В. Й. е образувано пред районен съд гр.
Враца процесното гр. дело № 4678/18 г., решението по което се атакува пред
настоящата въззивна инстанция.
При изложените фактически обстоятелства, от правна страна окръжен съд намира следното:
Съгласно чл. 56 и чл. 58 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ТДТССГПК), с
аналогични правила по чл. 33 и чл. 34 Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ,
таксите и разноските на взискателя се плащат при образуване на изпълнителното
дело и преди извършване на съответното изпълнително действие, като сторени тези
разходи от него са за сметка на длъжника. Тоест взискателят дължи да заплати
таксите и разноските авансово, както на държавния съдебен изпълнител (чл. 73,
ал. 3 ГПК), така и на частния съдебен изпълнител.
Когато тези разходи за изпълнението не са внесени, това обуславя
като възможни законни последици, алтернативни, както следва: 1) изпълнителното
дело да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1., т. 6 ГПК, освен в случаите по
чл. 83 от ГПК; 2) да бъдат събрани от длъжника на основание чл. 79, ал. 2 ГПК
или 3) при невъзможност на хипотеза 2) се урежда възможност и то за частният
съдебен изпълнител (като кредитор по изпълнението) да поиска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК, но само срещу взискателя, който
поначало ги е дължал. В този смисъл следва да се тълкува чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ.
Изложеното се отнася за случаите, при които взискателят дължи
авансово заплащане на разноските по изпълнението и по някаква причина не е
заплатил същите. Това принципно положение не се отнася до изключенията визирани
в нормата на чл. 83 от ГПК. Текста на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ясно посочва,
че ищците работници по искове произтичащи от трудови правоотношения не заплащат
такси и разноски в съдебните производства. А ал. 3 на чл. 83 от ГПК разпорежда,
че в този случай разноските по производството се плащат от сумите, предвидени
от бюджета на съда. Конкретния случай следва да се приложи цитираната норма от
ГПК, тъй като вземането на взискателя П. по изп. дело № 15/12 г. е от
неизплатено трудово възнаграждение от страна на дружеството работодател ЕООД
"РТ Транс" село Лиляче.
В съответствие с нормата на чл. 83, ал. 3 от ГПК, с чл. 81 ЗЧСИ
в редакцията на текста до 01.01.2018 г., се регламентира, че дължимите авансови
такси по изпълнението на вземане за издръжка, за предаване на дете, както и на
вземане на работник по трудово правоотношение се изплащат от бюджета на
съответния окръжен съд. Те се възстановяват по бюджета на съда, ако бъдат
събрани от длъжника по изпълнението. Очевидно с тази разпоредба се визират
онези хипотези, при които взискателят е освободен от заплащане на разноски и
такси, така както са посочени в чл. 83, ал. 1 и 2 и във вр. ал. 3 от ГПК. И тъй
като всички претендирани такси и разноски в производството по процесното изп.
дело №15/12 г. са правени в периода преди 01.01.18 г., според окръжен съд
следва да се приложи редакцията на чл. 81 от ЗЧСИ в ДВ 43/2005 г., изложена
по-горе, при което ЧСИ В. Й. е следвало да претендира заплащане на авансово
дължимите такси и разноски по изпълнението от бюджета на съда.
Към настоящия момент, с ДВ бр. 86/27.10.17 г. в сила от 01.01.18
г., съдържанието на чл. 81 от ЗЧСИ е променено, а именно: дължимите авансово
такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник от трудово
правоотношение, за предаване на дете, като и при възлагане на публични държавни
и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя,
а се събират от длъжника. Решението на законодателя отново, е че авансово
дължимите такси по изпълнението не следва да се заплащат от взискателя.
В обобщение, следва да се посочи, че на взискателите освободени
от заплащане на такси и разноски, какъвто е ответникът в производството П., в
нито един случай не може да им се възлагат за плащане разноски такси, защото
това би било в противоречие със самата закрила, която законът им дава и би я
обезсмислило.
Според окръжен съд, в случаите когато таксите по изпълнението не
са внесени от взискателя и при сегашната редакция на нормата на чл. 81 от ЗЧСИ,
е актуално Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013
г., ОСГТК (т. 11), в което се дава разяснение, че правилото е таксите да се
внасят, а изключението по чл. 79, ал. 2 ГПК, е приложимо в хипотезата на
субсидирани такси по смисъла на чл. 81 ЗЧСИ, които, вместо взискателя, се
изплащат от бюджета на съответния окръжен съд.
По изложените правни съображения предявенеият от В. Й. иск с
правно основание чл. 422 от ГПК следва да се отхвърли изцяло като неоснователен
и недоказан.
При несъвпадение правните изводи на настоящата инстанция с тези
на първостепенния съд, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която исковата претенция с правно основание чл. 422 от ГПК е уважена за сумата 366
лв., като по изложените съображения в тази част искът следва да се отхвърли. В
частта, с която районен съд е отхвърлил иска за горницата над 366 лв. до
претендираната сума от 1 101.50 лв., решението следва да се потвърди.
По разноските окръжен съд намира следното:
При извода за неоснователност на предявения иск, решението на
районен съд следва да се отмени и в частта, с която на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът И.П. е осъден да заплати на ищеца В. Й. съдебни разноски по
съразмерност общо в размер на 216 лв.
При изхода от спора, не следва да се присъждат съдебни разноски
за настоящата инстанция, тъй като жалбата на В. Й. е неоснователна.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Враца № 621/10.07.19 г. постановено по гр. дело №
4678/18 г. по описа на същия съд, с което районен съд е признал за установено
на осн. чл. 422 от ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ, че ответникът в
производството И.М.П. *** дължи на ищеца В.Г.Й. от същия град сумата 366.00 лв.
представляваща такси и разноски по изп. дело № 15/2012 г. по описа на ЧСИ В.Й.,
рег. № 721, с р-н на действие окръжен съд гр. Враца, описани в сметка за дълга
№ 53454/19.03.18 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК № 2024/25.07.18 г. по ч. гр.д. №
3259/18 г. по описа на районен съд гр. Враца, заедно със законната лихва
считано от 23.07.18 г.
Цитираното решение се ОТМЕНЯ и в частта, с която на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК са присъдени съдебни РАЗНОСКИ по съразмерност в полза на ищеца В. Й. и
вместо това окръжен съд
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.Й. с ЕГН ********** *** срещу И.М.П. с ЕГН **********
*** установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, за установяване
дължимост на сумата 366 лв. представляваща такси и разноски по изп. дело №
15/2012 г. по описа на ЧСИ В.Й., рег. № 721, с р-н на действие окръжен съд гр.
Враца, описани в сметка за дълга № 53454/19.03.18 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№ 2024/25.07.18 г. по ч. гр.д. № 3259/18 г. по описа на районен съд гр.
Враца, заедно със законната лихва считано от 23.07.18 г., като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата отхвърлителна част посоченото по-горе решение
на районен съд гр. Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател ..... Членове
1...... 2........