№ 306
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100508353 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 20066941 от 15.03.2021г. по гр.д. № 17674/2019г. по описа
на СРС, II ГО, 64 състав е осъдена М. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к.„**** да заплати на „Ц.Г.М.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. **** на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от
КТ сумата от 2 385,10 лева – обезщетение за вреди в размер на стойността на
ценни образци – билети и абонаментни карти за пътуване с масов градски
транспорт на територията на гр. София, установена на 03.10.2018г., за което е
издадена заповед № РД-23-54/05.10.2018г. на изпълнителния директор на
„Ц.Г.М.” ЕАД, ведно със законна лихва от 26.03.2019г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сумата от 62,94 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 22.12.2018г. до 25.03.2019г., като наравно с това е
отхвърлен иска по чл.86, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен
размер от 115, 28 лева и за периода от 03.10.2018г. до 21.12.2018г.
Недоволна от така постановеното решение е останала ответницата М. Б.
Ш., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в осъдителната част,
при наведени твърдения за неправилност и необоснованост. По същество
излага подробни възражения срещу правните изводи на
1
първоинстанционното решение, приемащи, че работодателят, в лицето на
„Ц.Г.М.” ЕАД, е осигурил условия за изпълнение на отчетническите функции
на ответницата, респективно за последната е съществувала възможност да
предотврати извършената кражба на ценни образци. Изводът на
първоинстанционния съд в тази част бил неправилен, доколкото работното
място на ответницата било недобре оборудвано – с един единствен рафт на
нивото на прозореца, през който са били извършвани продажбите на
процесните ценни образци. Излага съображения, че работодателят е следвало
да осигури задължително втори рафт, където да се държат събраните суми
пари преди предаването им на инкасо. В допълнение към това въпросната
каса поначало била изключително натоварена, доколкото обичайно след
почивките се събирали опашки от по десетина души. В конкретния случай, от
първоинстанционното решение за ответницата не ставало ясно коя точно била
дължимата грижа, която същата, в качеството на отчетник, е можела да
положи за предотвратяване на случилата се кражба. В тази връзка,
ответницата счита кражбата за обективна и непредотвратима причина за
нанесената щета на „Ц.Г.М.” ЕАД, която била с установен произход. По тези
причини липсвало противоправно поведение от страна на ответницата,
респективно законовата презумпция за вина по чл. 207 от КТ следвало да се
счита за оборена и отчетническата отговорност на М. Б. Ш. да не бъде
реализирана. Не на последно място, прави възражение срещу
първоинстанционното решение, твърдейки че СРС не е обсъдил в мотивите си
доказателствата в тяхната съвкупност, което било дало отражение върху
правните изводи на първоинстанционния съд. Поради всичко това моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да
отхвърли изцяло предявения иск по чл. 207 от КТ.
Въззиваемата страна „Ц.Г.М.” ЕАД не взема становище по депозираната
въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Решение № 20066941 от 15.03.2021г. по гр.д. № 17674/2019г. по описа
на СРС, II ГО, 64 състав в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за разликата до пълния предявен размер и период, като необжалвано от
ищеца е влязло в сила.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
2
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоистанционното решение за правилно
и обосновано.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
субективно съединени искове при квалификацията на чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Ц.Г.М.“ ЕАД срещу М. Б. Ш. за сума от 2
385,10 лева – обезщетение за вреди в размер на стойността на ценни образци
– билети и абонаментни карти за пътуване с масов градски транспорт на
територията на гр. София, установени на 03.10.2018г., за което е издадена
заповед № РД-23-54/ 05.10.2018г. на изпълнителния директор на „Ц.Г.М.”
ЕАД, ведно със законна лихва от 26.03.2019г. (дата на подаване на исковата
молба) до окончателното плащане, както и за сумата от 115,28 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 03.10.2018г. -
25.03.2019г.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства- -
трудов договор № РД-12-1М-54/14.11.2016г. и допълнително споразумение
към него № РД-12-2М-749/01.08.2017г., се установява, че между „Ц.Г.М.”
3
ЕАД и М. Б. Ш. съществува трудово правоотношение, по силата на което
ответницата работи при ищеца на длъжност „касиер/абонаментни карти“ в
Дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“, Отдел „Маркетинг“; сектор
„Продажби“, звено „Пунктове за продажба“, с основно месечно
възнаграждение от 663,00 лева, впоследствие размера на което е увеличено на
703,00 лева. Не е спорно също, а и от длъжностната характеристика към
трудовия договор се установява по делото, че заеманата от ответницата
длъжност има отчетнически функции, тъй като в това качество тя
приема, съхранява и продава ценни образци, сред които превозни
документи за пътуване с градския транспорт на територията на гр.
София (карти и билети), талони за паркиране на територията на гр.
София, билети от игри на Държавната лотария и други подобни. В
резултат от продажбата на тези ценни образци, ответницата съхранява
постъпилите при нея парични средства и ежедневно ги отчита по установен
ред в края на работния ден. От представената длъжностната характеристика и
декларация, подписана от М. Б. Ш. на 14.11.2016г. се установява, че
ответницата е била запозната с Инструкция за безопасна работа на персонала
в сектор „Продажби“ към дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“, приета
с протокол № 9/25.03.2015г. и действаща в конкретната дирекция към
„Ц.Г.М.” ЕАД, съобразно която в т.2.4 и т.2.5 ответницата е следвало да
съхранява паричните суми и ценните образци в специални шкафчета на
работното място или метални (преносими) каси, а остатъка да държи в
метална каса или метален шкаф, заключени и с изваден ключ от ключалката.
Освен това, тя била длъжна да държи върху работния плот минимални
количества ценни образци и парични средства, поставени така, че да не са
достъпни за външни лица през отвора на гишето. От представените по
делото доказателства – Постановление за спиране на наказателно
производство от 10.12.2018г. по ДП № 3382 ЗМК 2039/2018г. по описа на 07
РУ-СДВР, пр.пр. № 34117/2018г. по описа на СРП; протокол с per. № ВК-
3939/10.10.2018г. и инвентаризационен опис от 03.10.2018г. по описа на
„Ц.Г.М.“ ЕАД, доклад с рег.№ ВК-3995/15.10.2018г. на директора на
Дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“ и писмени обяснения от М. Б. Ш.
с вх. № ВК-3995/22.10.2018г. по описа на „Ц.Г.М.“ ЕАД, се установява, че на
03.10.2018 г. е извършена кражба от обекта на парична сума в размер на
2385,10 лева, получена от продажба на ценни образци. Кражбата е извършена
4
от неизвестно лице, а от извънсъдебните признания на ответницата, залегнали
в писмените обяснения от 22.10.2018г., които не се опровергават от
останалите доказателства по делото, става ясно, че въпросната сума била
поставена в кутия от нея в крайния ъгъл на касата – на горния плот,
непосредствено до отвора на гишето. По този начин, на 03.10.2018г. към
13:30ч. неизвестно лице се пресегнало през гишето, грабнало кутията и
избягало. По повод на случилото се, със Заповед № РД-23-54/05.10.2018г. на
Изпълнителния директор на „Ц.Г.М.“ ЕАД е извършена Ревизия от
комисия, която е установила горепосочената липса на парични средства
по партидата на материално отговорно лице – М. Б. Ш.. Със Заповед № РД-
15-ЗМ40/06.11.2018г. на Изпълнителния директор на „Ц.Г.М.“ ЕАД на
основание чл. 210, ал. 1 и ал. 2 от КТ е ангажирана ограничената имуществена
отговорност на ответницата. Срещу въпросната заповед, по реда на чл. 210,
ал. 3 от КТ на 06.12.2018г. са постъпили възражения по основание и размер
на търсената имуществена отговорност от страна на ответницата. В резултат
на това „Ц.Г.М.“ ЕАД е депозирал осъдителните искове срещу М. Б. Ш.,
предмет на настоящия правен спор.
От правна страна, в КТ е предвидена възможност работодателят да
търси имуществена отговорност от своите работници или служители за
причинени от тях вреди. Тази отговорност бива два вида, в зависимост от
обхвата на отговорността, вида на нарушението и реда, по който се реализира,
а именно пълна и ограничена. Същото разграничение в пълнота важи и в
специфичната хипотеза, когато вредата е причинена в резултат на
отчетническа дейност, тоест от работници или служители, които притежават
качеството на материално-отговорни лица, на които е възложено да събират,
съхраняват, разходват и отчитат парични и/или материални ценности.
Пълната имуществена отговорност на работника или служителя – отчетник
би се реализирала, когато бъдат констатирани т.нар. липси, по реда на чл.
207, ал. 1, т. 2 от КТ. Липсата означава вреда, на която произходът не е
установен и не може да се установи, тоест предполага повереното на
работника или служителя имущество да не е в наличност, като причината за
това следва да не е известна. Именно заради тази неустановеност се
презумира причинната връзка между липсата, представляваща вреда с
неустановен произход, и действията или бездействията на отчетника –
предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени
5
функции да полага грижа, по-голяма от обикновената за опазване
имуществото на работодателя. От друга страна, ограничената имуществена
отчетническа отговорност се реализира по реда на чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ,
съобразно който отчетниците отговарят имуществено в размер на вредата, но
не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово
възнаграждение. Ограниченият характер на тази отговорност се изразява в
определения от закона максимален размер на дължимото обезщетение за
причинена по небрежност вреда на работодателя.
Настоящият въззивен състав намира за правилни и обосновани
аргументите на първоинстанционния съд, че изложените от ищеца твърдения
за причинените му от ответницата имуществени вреди не представляват
твърдения за липси, независимо че именно тази дума е използвана от
неколкократно от ищеца в обстоятелствената част на депозираната от него
исковата молба, а за причинени вреди при изпълнението на отчетнически
функции – по чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ. В конкретния случай съдът не е
сезиран с твърдения за липса с неустановен произход, доколкото „Ц.Г.М.“
ЕАД изрично поддържа, че ответницата М. Б. Ш. му е причинила вреди,
нарушавайки утвърдените правила за безопасна работа, като
непосредствено пред отвора на гишето на павилиона, където въззивницата е
работила, последната е поставила кутия с парични средства, които е
следвало да отчете и предаде на своя работодател – „Ц.Г.М.“ ЕАД, като
вследствие на това въпросната кутия е била предмет на кражба от
неизвестно лице. Тоест още в исковата молба, а и видно от представените от
въззиваемия доказателства пред първоинстанционния съд, същият е изтъкнал
причината за липсата на паричните средства – кражба. Следователно не
се твърди, че произходът на вредата е неустановен, а са изложени доводи, че
вредите са настъпили като пряка последица от поведението на М. Б. Ш..
Същевременно няма изложени доводи за умишлено или престъпно
причиняване на вредата, или че до нея се е стигнало в резултат на
извънслужебни действия на въззивницата (чл. 203, ал. 2 от КТ). Ето защо,
квалификацията на спорното право е по чл. 203, ал.1 вр. чл. 207, ал. 1, т.
1 от КТ за причиняване на вреди при условията на небрежност, без да са
налице липси, като съдът не е обвързан от дадената от ищеца
квалификация на твърдяната вреда, поради което както стана ясно по-
горе, изцяло правилна е дадената от СРС правна квалификация на иска
6
в обжалваното съдебно решение.
В тази връзка, фактическият състав, от който възниква
ограничената имуществена отчетническа отговорност, респективно който
е предмет на установяване по така предявения иск от страна на работодателя
в лицето на „Ц.Г.М.“ ЕАД, включва: 1) имуществена вреда; 2)
противоправно поведение на работника или служителя – отчетник; 3)
причинна връзка между неизпълнението на трудовите задължения и
настъпилия вредоносен резултат и 4) вина – под формата на небрежност.
Преди да бъдат изследвани тези предпоставки и за пълнота на
изложението, следва да се държи сметка за реда и неговото спазване от
страна на „Ц.Г.М.“ ЕАД, по който бива реализирана ограничената
имуществена отговорност. Същият е установен в чл. 210 от КТ и включва два
етапа – извънсъдебен и съдебен. Извънсъдебната фаза на процедурата по
реализиране на ограничената имуществена отговорност започва с издаването
на писмена заповед на основание чл. 210, ал. 1 от КТ. Тази заповед се издава
от работодателя, като в нея трябва да се опишат точно основанието и
размерът на отговорността на работника или служителя. Важно уточнение е,
че законодателят е предвидил изрично срокове за издаване на тази заповед
(чл. 210, ал. 2 от КТ), които са в зависимост от лицето, причинило
нарушението. Тези срокове са преклузивни, тоест пропускането им погасява
отговорността на работника или служителя, респективно погасява се и
вземането на работодателя за възстановяване на вредата. В настоящия случай,
доколкото се касае за отчетническа отговорност, срокът е 3 месечен от
откриването на вредата, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване.
Срокът е спазен, тъй като въпросната заповед е издадена на 06.11.2018г. или
близо месец след установяването на вредата, чрез изготвения
инвентаризационен опис от 03.10.2018г. по описа на „Ц.Г.М.“ ЕАД и
последващата го Заповед № РД-23-54/05.10.2018г. на Изпълнителния
директор на „Ц.Г.М.“ ЕАД за извършена ревизия. В едномесечния срок от
връчването на заповедта за реализиране на ограничената имуществена
отговорност по чл. 210, ал. 3 от КТ, М. Б. Ш. е оспорила писмено нейното
основание и размер, поради което изцяло допустим се явява предявения иск
от „Ц.Г.М.“ ЕАД. По този начин търсенето на отговорността от отчетника се
е пренесла в своя втори етап – съдебния.
7
По повод на изложения по-горе фактическия състав, то видно от
събраните доказателства по делото се установява по основание и размер
вредата, която е била причинена на „Ц.Г.М.“ ЕАД – 2 385, 10 лева. Причината
за нея също е установена – извършена на 03.10.2018г. кражба от неизвестно
лице, поради което спорните моменти в настоящото дело се обособяват около
останалите предпоставки от фактическия състав. В конкретния казус,
настоящият въззивен състав споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, доколкото счита, че всички предпоставки на
чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ за ангажиране отговорността на М. Б. Ш. са
налице, по следните причини.
М. Б. Ш., в качеството си на материално-отговорно лице, е била
запозната с Инструкция за безопасна работа на персонала в сектор
„Продажби“ към дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“, приета с
протокол № 9/25.03.2015г. и действаща в конкретната дирекция към „Ц.Г.М.”
ЕАД, респективно била е запозната с конкретните действия и мерки за
обезопасяване на билетната каса против кражби, които е следвало да
предприеме, в това число да държи върху работния плот минимални
количества ценни образци и парични средства, поставени така, че да не
са достъпни за външни лица през отвора на гишето. Установи се по
делото, че именно в разрез с тези предписания на 03.10.2018г. въззивницата е
поставила в непосредствена близост до отвора на гишето кутия със събрани
от нея парични средства, които е следвало да отчете на своя работодател.
Установено е също така, че на тази дата неизвестно лице се е пресегнало през
отвора на гишето и е откраднало въпросната кутия с парични средства.
Предвид така установените факти въззивният съд намира за доказано, че
на „Ц.Г.М.” ЕАД е причинена твърдяната имуществена вреда и това е
следствие от противоправното поведение на М. Б. Ш., каквото
представлява неизпълнението на трудовото й задължение да съхранява
поверените й в качеството на отчетник материални ценности, като не са
налице обстоятелства, изключващи противоправността на деянието. Освен
това поведението на въззивницата е виновно – допусната е небрежност,
изразяваща се в неполагане на дължимата грижа към опазване на
имуществото на работодателя, което е следвало да опазва съгласно чл. 126,
т. 8 от КТ. В областта на частното право, част от което е и трудовото право,
обстоятелствата, изключващи небрежността, са от обективен характер –
8
случайно събитие или непреодолима сила. Случайното събитие има
непредвидим характер, а непреодолимата сила - непредотвратим, дори и да
можеше да се предвиди. Критерий за непредвидимост е полагането на
дължимата грижа (на добрия стопанин). Въззивният съд намира, че в случая
М. Б. Ш. е могла да предвиди опасността от кражба на поверените й парични
суми, а от там – и да я предотврати, вземайки съответните предпазни мерки,
ако беше положила грижата на добрия стопанин. Обстоятелството, че не е
имало осигурено от работодателя безопасно място за съхраняване на
паричните средства /например втори рафт/, не представлява нито случайно
събитие, нито непреодилима сила, поради което и не оневинява въззивницата
за отговорността й за допуснатата небрежност. Тя е следвало да съхранява
паричните средства на сигурно място, което не е било сторено, оставяйки
паричната сума на място, до което имат достъп неограничен брой и кръг
лица. По тези причини като неоснователни следва да се отхвърлят
възраженията на въззивницата в депозираната въззивна жалба.
Ето защо съдът намира, че следствие на противоправното и
виновно неизпълнение на трудовите задължения на М. Б. Ш., „Ц.Г.М.”
ЕАД е претърпял безспорна имуществена вреда – загуба в размер на
стойността на отнетите парични средства от 2385, 10 лв.
Правилно се явява първоинстанционното решение и в частта на
ангажиране размера на отговорността на въззивницата.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от КТ работникът или служителят отговаря
имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил
на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите
си задължения, като според чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ работник или служител,
на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява,
разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо
работодателя при установена вреда в ограничен размер – до трикратния
размер на уговореното месечно трудово възнаграждение. От
представените и приети като писмени доказателства трудов договор № РД-12-
1М-54/14.11.2016г. и допълнително споразумение към трудовия договор №
РД-12-2М-749/01.08.2017г. се установява, че размерът на трудовото
възнаграждение на въззивницата е 913,90 лева (като като сбор от елементи с
постоянен характер – основно месечно трудово възнаграждение – 703 лева и
9
допълнително такова за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 30%). Тъй като вредата, претърпяна от „Ц.Г.М.” ЕАД не надхвърля
трикратния му размер, то обезщетение следва бъде присъдено в пълен размер
на 2385, 10 лв., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 26.03.2019г. до изплащане на задължението. Правилни и обосновани
са също изводите на СРС за присъденото обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 22.12.2018г. - 25.03.2019г.
По тези мотиви изводите на двете инстанции съвпадат и
първоинстанционното решение като правилно следва бъде потвърдено от
въззивния съд.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция право на разноски
има въззиваемата страна. Същата не е заявила претенция за разноски, поради
което такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20066941 от 15.03.2021г. по гр.д. №
17674/2019г. по описа на СРС, II ГО, 64 състав, в частта с която М. Б. Ш.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.„**** е осъдена да заплати на
„Ц.Г.М.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. **** на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от КТ сумата от 2 385,10 лева –
обезщетение за вреди в размер на стойността на ценни образци – билети и
абонаментни карти за пътуване с масов градски транспорт на територията на
гр. София, установена на 03.10.2018г., за което е издадена заповед № РД-23-
54/05.10.2018г. на изпълнителния директор на „Ц.Г.М.” ЕАД, ведно със
законна лихва от 26.03.2019г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от
62,94 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
22.12.2018г. до 25.03.2019г.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11