Р Е Ш Е Н И Е
№……..…/…………..
Гр. София, 23.07.2015г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично съдебно заседание на седемнадесети юли през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря А.Г. и при участието на прокурора…..като разгледа т.д.№ 1726 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 625 от ТЗ.
Молителят „К.Т.Б.” АД е подал молба по чл. 625 от ТЗ с искане за откриване на производство по несъстоятелност на „А.” ЕООД, ЕИК *********, като в молбата твърди, че има вземания спрямо длъжника, произтичащи от търговски сделки, а именно по договор за кредит от 25.03.2011г., по който ответникът е получил сума в размер на 4 100 000 евро. Сочи, че към договора е сключен анекс № 1/16.06.2014г., по силата на който е уговорен погасителен план на 28 броя вноски, като към 18.03.2015г. просрочената главница е в размер на 2 647 927 евро. Поддържа, че уговорената по чл. 10 от договора дължима лихва е в размер на 102 009,14 евро, като е падежирала и наказателна надбавка върху просрочената дължима главница, която за периода от 25.11.2014г. до 26.02.2015г. е в размер на 147 486,64 евро, като се дължи такава и за периода от 26.02.2015г. до 18.03.2015г. в размер на 34 680,49 евро. Сочи се, че има и задължения за неустойка за периода от 25.06.2014г. до 18.03.2014г. в общ размер на 7 753,64 лв. Наред с горното сочи, че на 16.08.2012г. е сключен втори договор за банков кредит, по който ответникът е получил 12 057 000 евро, към който на 21.03.2013г. е сключен анекс № 1, като са сключвани и анекси № 2/09.12.1013г. и анекс № 3/09.06.2014г. По този договор ответникът има непогасена главница, която към 18.03.2015г. възлиза на сумата от 8 884 106 евро, а дължимите лихви към 25.11.2014г. възлизат на 300 453,78 евро. По този договор се поддържа и наличие на вземане за натрупана и падежирала наказателна надбавка върху просрочената главница в размер на 514 919,20 евро за периода от 25.09.2014г. до 25.02.2015г., както и такава за периода от 26.02.2015г. до 18.03.2015г. в размер на 107 843,18 евро, като твърди, че му се дължи и неустойка в размер на 24 679,84 евро и такси по кредита в размер на 22 000 евро. Твърди се, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност, поради което се претендира обявяване неплатежоспособността на ответника и откриване на производство по несъстоятелност.
Ответникът „А.”
ЕООД не изразява становище по молбата, не е подал писмен отговор, редовно
призован.
Съдът като обсъди доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения
с молбата договор за банков кредит от 25.03.2011 г., сключен между „КТБ“ АД и „А.“
ЕООД, на ответника е предоставена сумата от 4 100 000 евро, с цел съгласно чл.
2 – заплащане на част от цената по придобиване на дялове, представляващи 100%
от капитала на „С.Т.Д.
Представен е и втори
договор за банков кредит от 16.08.2012г., съгласно който банката –молител
отпуска на ответника като кредитополучател сумата от 5 100 000 евро
като кредит за оборотни средства. Уговорена е в чл. 10 съответната дължима
лихва, а по силата на чл. 17 от договора крайният срок, в който следва
кредитополучателят да погаси задължението си е 15.07.2015г., като е уговорено
връщане на главницата на 24 равни ежемесечни вноски, платими на всяко 15-то
число на месеца, считано от 15.08.2013г. В чл. 42 е уговорено, че при
неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя банката има право
да преустанови предоставянето на средства по кредита и да прекрати едностранно
договора, като обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение. С анекс № 1 към
договора, подписан на 21.03.2013г. страните са уговорили погасяването на
главницата по кредита, която към горепосочената дата възлиза на
9 500 000 евро чрез нов погасителен план и размер на вноските, като
същите са 24 на брой и първата е дължима на 15.08.2013г., като е уговорено и
задължение за комисионна към банката в размер на 22 000 евро. С анекс № 2
от 09.12.2013г. банковият кредит е с изменен размер общо възлизащ на
12 057 000 евро, като са уговорени 19 ежемесечни погасителни вноски,
като първата в размер на 634 578 евро е платима на 15.01.2014г., а
останалите на 15-то число на месеца. С анекс № 3 от 09.06.2014г. страните са
уговорили погасяването на главницата по договора, която към горната дата е в
размер на 8 884 106 евро да се извършва чрез 11 ежемесечни вноски в
размер на 807 646 евро, платими, считано от 15.09.2014г. С представеното
писмо с № 8509/13.11.2014г., което съгласно представената разписка от „Стар
пост” е получено от ответника на 14.11.2014г., банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем и този договор за банков кредит поради незаплатена
просрочена главница в размер на 1 615 292,00 евро и 294 396,43
евро. Съгласно представеното извлечение от сметка по този договор за банков
кредит към 18.03.2015г. задълженията по него възлизат общо на сумата от
9 854 002,00 евро.
С писмо от
20.05.2015г. Агенцията по вписванията е уведомила съда за наличните вписвания,
отбелязвания и заличавания по имотната партида на ответното дружество, а с
писмо № 23284/28.05.2015г. СДВР – Отдел „Пътна полиция” е уведомил съда, че
няма данни за регистрирани МПС на ответното дружество.
С писмо от 04.06.2015г. НАП са представени заверени копия на ГДД и ГФО на ответното дружество за периода от 2010-2013г., като допълнително с писмо от 19.06.2014г. е изпратен и ГФО за 2014г.
По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза,
изготвено от вещото лице В.С.Ц., което се кредитира от съда като дадено
обективно, безпристрастно и компетентно, и което не е оспорено от страните. От
експертизата се установява, че съгласно договор за банков кредит от 25.03.2011 г.,
между „КТБ“ АД и „А.“ ЕООД, на ответника е предоставена сумата от 4 100 000
евро, която е усвоена на 25.03.2011г. Последните плащания по договора са на
20.05.2014г. – когато е платена погасителна вноска по главницата в размер на
85 417 евро, и на 18.02.2015г. когато със сумата от 10 225,84 евро е
извършено частично плащане на лихви от квесторите на банката. По този договор
към 29.04.2015г. задълженията са в общ размер на 3 004 997,17 евро и
включват следните суми:
редовна главница: |
EUR |
- |
просрочена главница |
EUR |
2,647,927.00 |
просрочена лихва върху редовна
главница |
EUR |
102,009.14 |
просрочена лихва върху
просрочена главница |
EUR |
240,976.17 |
текуща лихва върху редовна
главница |
EUR |
- |
текуща лихва върху просрочена
главница |
EUR |
3,015.69 |
неустойки за просрочени лихви |
EUR |
11,049.17 |
По втория договор за банков
кредит от 16.08.2012 г. вещото лице сочи, че е предоставена сумата от 12 057
000 евро, която е усвоена, както следва: на 16.08.2012 г. – 5 100 000 евро; на
21.03.2013 г. – 4 400 000 евро; на 09.12.2013 г. – 2 557 000 евро. Последното
плащане на главница по този кредит е от 15.05.2014г., когато е платена сумата
от 634 579 евро, а на 25.06.2014г. са погасени лихви в размер на
25 093,27 евро. Към 29.04.2015г. общият размер на задълженията по този
договор за кредит възлизат на сумата от 10 034 942,23 евро и включват
следните суми:
редовна главница: |
EUR |
- |
просрочена главница |
EUR |
8,884,106.00 |
просрочена лихва върху редовна
главница |
EUR |
300,453.78 |
просрочена лихва върху
просрочена главница |
EUR |
805,626.89 |
текуща лихва върху редовна
главница |
EUR |
- |
текуща лихва върху просрочена
главница |
EUR |
9,377.67 |
неустойки за просрочени лихви |
EUR |
35,377.89 |
Вещото лице е извършило подробен анализ на счетоводните данни за ответното
дружество. Сочи, че през
|
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
КОЛ |
1.76 |
0.65 |
1.98 |
4.77 |
0.5 |
КБЛ |
1.76 |
0.65 |
1.98 |
4.77 |
0.6 |
КНЛ |
1.76 |
0.64 |
1.65 |
4.75 |
0.47 |
КАЛ |
0 |
0.13 |
0.43 |
0.89 |
0.25 |
КЗ |
9.15 |
10.04 |
14.27 |
отр.вел |
отр.вел |
КА |
0.11 |
0.09 |
0.07 |
отр.вел |
отр.вел |
Експертът въз основа на анализа на структурата
на актива и пасива на дружеството за периода
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалното определение в разпоредбата на чл.608 ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне или последиците от прекратяването й, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Молителят – кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608 ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. По делото безспорно се установи, че ответникът е търговец и има неизплатени парични задължения към молителя по търговска сделка – договор за банков кредит. Съдът намира, че се установи и че ответникът е в състояние на неплатежоспособност, тъй като са налице данни, че е спрял плащанията поне спрямо кредитора-молител. От изслушаното заключение на съдебно-икономическата експертиза съдът констатира, че по счетоводни данни към 31.12.2014г. ответното дружество е в затруднено финансово положение и не е било в състояние да покрие текущите си задължения с краткотрайните си активи, като коефицентът му на обща ликвидност е много под приемания за норматив от 1 /единица/, а именно същия е 0.11. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите текущи задължения с всички краткотрайни активи, като в настоящия случай коефициентът на обща ликвидност на ответника е под 1, а именно 0,5, като извън нормативите са и другите коефициенти на ликвидност. Няма данни да е настъпило подобрение на финансовото състояние на ответника, който не е изпълнил задължението си да представи необходимите счетоводни документи, въпреки определението на съда по чл. 161 от ГПК. Предвид горното съдът приема, че състоянието на неплатежеспособност е трайно и не са налице временни затруднения на ответника, поради което искането на за откриване на производство по несъстоятелност е основателно.
По отношение
на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Последователно
в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на
чл. 608 ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да
изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с
оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на
съдебното решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения: Р.
№64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/
Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 14.05.2015г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, с което е определил разноски за привнасяне от кредиторите на ответника, но такива не са привнесени. От представените две удостоверения от молителя се установява, че по банковите сметки на молителя в изброените банки няма никакви налични суми. Действително към 31.12.2014г. по счетоводни данни е посочено, че има вземания и активи, включително и 3 хил. лева касови наличности, но предвид изминалия период и липсата на проверка на счетоводството на ответника от вещото лице, не може да се приеме, че към момента са налице парични средства у длъжника, с които да се покрият началните разноски на производството по несъстоятелност. Няма данни към момента на приключване на устните състезания ответникът да има налично имущество, което да е бързоликвидно и в състояние да покрие началните разноски по несъстоятелността, поради което съдът намира, че следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ ведно със законните последици.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА –13.11.2014г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „А.“ ЕООД, ЕИК *********,
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „А.“ ЕООД, ЕИК *********,
ОБЯВЯВА „А.“ ЕООД, ЕИК *********, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.
СПИРА производството
по несъстоятелност.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в Търговския регистър с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: