№ 6237
гр. София , 09.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Р.П.Ф.
като разгледа докладваното от Р.П.Ф. Частно гражданско дело №
20211110138122 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „АСВ“ ЕАД, ЕИК .......... срещу П. С. М. с ЕГН **********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
286,26 лв. – възнаграждение за поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство
от 14.03.2018 г., сключен въз основа на Договор за потребителски кредит № .............. г.
сумата от 231,75 лв. – обезщетение за забава за периода 17.12.2020 г. – 29.06.2021 г. и за
сумата от 61,84 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.04.2018 г. – 20.09.2018 г.
От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложения Договор за
потребителски кредит № .............. г. и Общи условия към него се установява, че между
длъжника и „К“ АД е сключен Договор за кредит № .............. г. по силата на който на
длъжника е предоставена сумата от 500,00 лева, като последният се задължил да върне
предоставената сума, ведно с уговорената по договора възнаградителна лихва. Съгласно
Приложение № 1 от 17.12.2020 г. към Договор за цесия от 17.12.2020 г. „АТ“ ЕООД е
прехвърлило вземанията си на заявителя.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора е предвидено задължение за кредитополучателя в срок до
три дни от сключване на договора да осигури обезпечение на задължението по Договора
чрез предоставяне на банкова гаранция в полза на кредитора, или да сключи договор за
поръчителство с одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки;
В изпълнение на тази разпоредба на 14.03.2018 г. между „АТ“ ЕООД и П. С. М. е сключен
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят „АТ“ ЕООД се
задължава да сключи договор за поръчителство с „К“ АД и да отговаря солидарно с
потребителя пред „К“ АД, за което потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в
размер на 47,71 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит. Съгласно
твърденията в заявлението длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да върне
заемната сума, поради което заемодателят е отправил искане в писмен вид за изпълнение на
целия дълг от солидарно задължения поръчител. В конкретния случай разпоредбите на
договора за потребителски кредит и договора за поръчителство следва да се разглеждат в
съвкупност, за да се прецени валидността на уговорките, с оглед разпоредбите на ЗЗП и
ГПК.
Действително, двата договора са сключени с две различни търговски дружества, първото от
които по занятие осъществява търговска дейност по предоставяне на потребителски кредити
- „К“ АД, а второто - по поръчителстване, т.е обезпечаване на чужди задължения. Договорът
за предоставяне на поръчителство е сключен именно с „АТ“ ЕООД като поръчител, защото
същият е одобрено от заемателя дружество – поръчител.
Принципно на кредитотополучателя е дадена възможност да избира начина, по който да
обезпечи задължението си - или чрез предоставяне на банкова гаранция, или чрез сключване
на договор за предоставяне на поръчителство с одобрен от кредитодателя дружество-
поръчител. Предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора за кредит.
Тази клауза в договора за потребителски кредит е неравноправна и съгласно разпоредбата
1
на чл. 146, ал.1, т.19, тъй като не дава възможност на кредитополучателя да оцени
икономическия ефект от сключване на договора - към момента на сключването му няма
яснота за реалните разходи, свързани с договора за кредит, доколкото няма яснота колко ще
струва сключването на договора за поръчителство с посочения от кредитора поръчител.
А тъй като самият договор за поръчителство е сключен в изпълнение на една неравноправна
клауза, издаването на заповед за изпълнение за дължимите суми по договора за
потребителски кредит по искане на поръчителя би противоречало на добрите нрави.
Клаузата на чл. 4, т.1 в договора за потребителски кредит е неравноправна и поради това, че
няма данни да е индивидуално уговорена - аргумент от чл. 146, ал. 2 от ЗЗП и сама по себе
си води до значително неравенство в правата и задълженията на двете страни. Съгласно чл.
146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като
за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. Едновременно с това разпоредбата на
чл. 4 от договора за кредит е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като
неравноправно се третира икономически по - слабата страна в оборота, като се използва
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Ето защо за
тази сума не следва да бъде издавана заповед за изпълнение на парично задължение.
Освен изложеното заплащането на възнаграждение за поръчител има характер на
допълнителна услуга, произтичаща от договора за кредит - разход по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК, който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 ЗПК, не е включен в годишния
процент на разходите, нито в общата сума на заем, дължима от потребителя към деня на
сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на разходите и
общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданата сума, те не могат да
изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен
начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз
основа на което да вземе информирано решение за сключването му.
Горепосоченото обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание
чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът приема, че и при съобразяване цитираните разпоредби, длъжникът дължи чистата
сума получена по кредита, поради което след като заявителят твърди, че е погасил
задължението на длъжника към кредитодателя относно тази чиста сума в размер на 500 лв.
по силата на сключения между него и кредитодателя договор за поръчителство от 14.03.2018
г., то вземането в размер на същата е от кръга на вземанията, за които следва да бъде
издадена заповед за изпълнение, а основанието на която същата евентуално ще бъде
претендирана от ищеца в производство по чл. 422 от ГПК остава на преценката на самия
ищец.
Тези изводи се мотивират на предварителен етап в хода на заповедното производство и въз
основа само на изложените в заявлението обстоятелства. При евентуално предявен иск по
реда на чл.415 ГПК, в хода на състезателното исково производство въпросът ще бъде
разрешен по същество, след изслушване становищата на двете страни и обсъждане на
събраните по делото доказателства.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на
„АСВ“ ЕАД, ЕИК .......... срещу П. С. М. с ЕГН **********, за сумата от 286,26 лв. –
възнаграждение за поръчителство по Договор за предоставяне на поръчителство от
14.03.2018 г., сключен въз основа на Договор за потребителски кредит № .............. г., сумата
от 231,75 лв. – обезщетение за забава за периода 17.12.2020 г. – 29.06.2021 г. и за сумата от
61,84 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.04.2018 г. – 20.09.2018 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за продължаване на
съдопроизводствените действия по реда на чл.415 ГПК.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3