Решение по дело №1780/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „Елит Роуд“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуален представител срещу решение № 4/06.01.2023 г. на РС – Девня постановено по АНД 306/2022 г., с което е потвърден ЕФ **********, с който на касатора за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.

С касационната жалба се релевират основанията на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изтъква, че въззивната инстанция не е обсъдила възраженията на жалбоподателя относно времето и мястото на извършване на нарушението, което е довело до постановяване на незаконосъобразно решение. Сочи, че всички разпоредби в ЗДвП, имащи за предмет издаването на ЕФ, с които се налагат глоби или имуществени санкции, трябва да бъдат прилагани само за нарушения, установени посредством автоматизирани технически средства или системи по смисъла на §6, т. 65 от ДР на ЗДвП, но не и за нарушения, установени посредством електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Оспорва извода на въззивния съд относно отговорността на собственика на ППС, като твърди, че водачът е лицето, което трябва да следи за правилната експлоатация, изправността и функционирането на бордовото устройство на ППС. Според касатора налице са предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, които не са били разгледани от първостепенния съд. На последно място релевира, че е нарушен и принципа на пропорционалност, заложен в чл. 5 от Договора за ФЕС, доколкото размера на имуществената санкция се явява несъразмерно висок спрямо неплатената част от пътната такса. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени оспорения ЕФ.

В съдебно заседание касаторът редовно призован се представлява от адв. Я.. Поддържа жалбата на сочените в нея основания. Моли за отмяна на атакуваното решение, както и на потвърденият с него ЕФ. Претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по представен списък и за двете инстанции.

Ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, не изпраща представител.

Представителят на ВОП изразява мнение за основателност на жалбата. Моли решението на въззивната инстанция да бъде отменено като се постанови ново, с което да се отмени ЕФ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището на страните намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата е основателна.

За да се произнесе по спора РС-Девня е установил от фактическа страна, че на 25.09.2021 г., в 10.56 часа с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено /заснето/ нарушение с ППС - влекач „Рено премиум“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 17999 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 3 в състав с ремарке с общ брой оси 5, за което изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС.

Срещу дружеството бил съставен оспорения ЕФ, връчен по надлежния ред.

При преценка на законосъобразността на оспорения ЕФ, въззивният съд направил извода, че описаното в ЕФ деяние е съставомерно от обективна и субективна страна, т.к. безспорно притежаваното от дружеството ППС е такова по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което при движение по платената пътна мрежа, се дължи такса за изминато разстояние - тол такса по чл.10, ал.1 от ЗП. Според първоинстанционния съд ЕФ е издаден от компетентен орган и притежава необходимите реквизити, безспорно са установени собствеността на процесното ППС, дължимостта на таксата и извършването на нарушението, като санкционната норма е приложена правилно. Направил извод, че при издаване на ЕФ не е приложим реда за издаване на НП по ЗАНН, а ЕФ е издаден въз основа на чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Приел за неоснователни твърденията, че не са представени доказателства за техническата годност на устройството, с което е установено спорното нарушение, както и възражението за неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН. Направил извод, че нарушението е достатъчно ясно описано и доказано, основателно е ангажирана отговорността на дружеството и ЕФ е законосъобразен, с които мотиви потвърдил последния.

Настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

На първо място следва да се посочи, че настоящият състав не споделя изводите на въззивния съд, че ЕФ е издаден законосъобразно. Към датата на констатиране на описаното в процесния ЕФ нарушение не е била налице хипотезата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Възможността да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното следва да е предвидено в закон, по арг. от чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението - 25.09.2021 г. /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, а именно по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Такава възможност е въведена едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП /обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то настоящият касационен състав намира за недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Последвалото изменение на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП е допълнителен аргумент, в подкрепа на тезата за недопустимост на тълкуването в административнонаказателното производство. В случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие да се издаде наказателно постановление, а не да се съставя електронен фиш.

На следващо място наложената имуществена санкция е в противоречие с принципа на пропорционалност. В тази връзка съдът съобрази Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., с което е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана, и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един и същ размер на наказанието. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Воден от изложеното касационният състав намира, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията от 2 500.00 лева надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите на превозни средства такси.

Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, не е в съответствие с тези принципи и издаденият акт следва да бъде отменен.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспорения ЕФ следва да се отмени.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил неправилни изводи за законосъобразност на електронния фиш. Видно от изложените съображения, касационният състав счита, че РС-Девня е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издадения ЕФ.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, на касатора следва да се присъдят разноски и за двете инстанции в размер на претендираните 500 лв. разноски пред ДРС и 600 лв. разноски пред настоящата инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административният съд, VІ – ти касационен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №4/06.01.2023 г. на РС – Девня постановено по АНД 306/2022 г. на Районен съд – Девня и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ЕФ **********, с който на „Елит Роуд“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, да заплати на „Елит Роуд“ ЕООД, ЕИК *********, разноски в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща разноски за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.