Р Е Ш Е Н И Е № 1003
гр. Пловдив 22.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в,
в открито съдебно заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар:
Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 16684
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
С.Д.К. ЕГН: ********** против Прокуратурата на
РБългария с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 -то ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата
от 1500 лв. – парична гаранция по сл.д.
№ ***/**** г. по описа на ОСС, получена на отпаднало основание, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 19.10.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че на **.**.****
г. е внесъл парична гаранция по сл.д. № ***/**** г. по описа на ОСС. На
04.09.2017 г. по гр.д. № 1806/2006 г. по описа на ПОС гаранцията била
освободена и било постановено, че може да се върне. Сочи се, че гаранцията била
освободена по – късно, заради неприключили съдебни процедури и глоби. На **.**.**** г. ищецът получил препис от
акта за освобождаване на гаранцията и поискал от Окръжна прокуратура Пловдив връщане на
гаранцията, като му е отказано приемане на заявление за връщане на гаранцията,
както и връщането й, тъй като същата
била конфискувана през **** г. Моли се искът да бъде уважен. Претендират се
разноски.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника, като е постъпил отговор в законоустановения срок.
Не се оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка, като се сочи, с влязла
в сила на **.**.****г. присъда ответникът е оправдан за първоначалното
обвинение по чл. 255, ал.1, пр. 3-то НК и е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.255, ал.1, пр. 2 НК, като именно от този момент е настъпило
и основание за връщане на гаранцията, съгласно чл. 61, ал. 8 НПК. Прави се
възражение за погасяване по давност на исковата претенция, доколкото
изискуемостта на вземането е настъпила на датата, на която е влязъл в сила
съдебния акт, с който ищецът е оправдан, представляващ основание за
освобождаване на гаранцията, съгласно чл. 61, ал. 8 НПК. Твърди се, че актът на ПОС за освобождаване
на гаранцията има констативен характер, като
правните последици от освобождаване на гаранцията настъпват ex lege. Посочва се, че давността е изтекла на 29.12.2013 г.,
а ищецът поискал връщането на гаранцията едва през 2017 г., като претенцията на
ищеца е неоснователна, поради погасяването й по давност. Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират
се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
От приетите по делото доказателства се установява,
че ищецът е заплатил наложената му като мярка за неотклонение по сл.д. № *** по
описа за ****-* г. гаранция в размер на 1500 лв. Сумата е заплатена на **.**.****
г. Ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 255,
ал.1 НК, като е постановен обвинителен
акт, който ведно с материалите по следственото дело е внесен за разглеждане от
Окръжен съд – Пловдив. С влязла в сила на **.**.****г. присъда ищецът е
оправдан за първоначалното обвинение по чл. 255, ал.1, пр. 3-то НК и е признат
за виновен за извършено престъпление по чл.255, ал.1, пр. 2 НК. Наложено му е
наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание
чл. 66, ал.1 НК. Ищецът е осъден да заплати по сметка на ПОС в полза на бюджета
на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 100 лв. Постановено е и заплащане на глоба в размер
на 200 лв. За събиране на сумите, ведно със сумата от 5 лв. за издаване на
изпълнителен лист е изпратен издадения по нохд № **** по описа за **** г. на
ПОС изпълнителен лист против ответника, като в АДВ към МФ е заведен под вх. № ******/*
на **.**.**** г. Няма други данни за
образуваното против ищеца принудително изпълнение.
Видно от материалите по
нохд № **** по описа за **** г. на ПОС с Определение от 17.10.2007 г., влязло в
сила на 25.10.2007 г. е потвърдена
взетата по отношение на подсъдимия – ищец в настоящото производство мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер
от 1500 лв. С постановената от районния съд присъда ищецът е признат за виновен
за извършени престъпления по чл. 255,
ал.1, пр. 3-то НК и по чл.255, ал.1, пр.
2 НК. Присъдата е обжалвана, като с
Решение от 29.12.2008 г., постановено от ВКС, което е необжалваемо, ищецът е
оправдан по обвинението за извършване на престъпление по чл. 255,
ал.1, пр. 3-то НК и е потвърдена
присъдата в частта, с която е признат за виновен за извършване на престъпление
по чл. 255, ал.1, пр. 3-то НК.
На **.**.**** г. ищецът е
депозирал молба за връщане на оригиналната бележка за парична гаранция в размер
от 1500 лв. Приложено е копие от
квитанция за платена глоба от 200 лв. в полза на НАП. Видно от така
представената квитанция глобата в полза на НАП е платена на **.**.**** г. Молбата на ищеца е уважена, като е върната
квитанцията и на **.**.**** г. ПОС е удостоверил, че съответната сума е
свободна и може да се върне на вложителя й.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Не се спори относно изложените от ищеца факти, касаещи дата на заплащане на
гаранция, датата на постановеното освобождаване от ПОС, както и отказът за
връщане на поисканата парична гаранция. Налице е спор относно това изтекъл ли е
предвидения в закона срок на погасителна давност по отношение на вземането.
За да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които сочи
да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличие на определено имуществено разместване,
при което ищецът е предал, а ответникът е получил имуществено благо, основанието за което е отпаднало. В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже и размера на претенцията си. Ответникът следва да установи наведените с
отговора лични и правоизключващи възражения – в т.ч. възражението си за погасяване на правото на иск на ищеца по
давност. Ответникът
следва да докаже пълно и главно възражението си за погасителна давност, като
установи началния и крайния момент на давността, преди датата на депозиране на
исковата молба. Ищецът в случай, че твърди, че са налице основания за спиране
и/или прекъсване на давността следва да го докаже.
На първо място
следва да се разгледа възражението за погасяване на претендираното вземане по
давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо т.е. в настоящия случай от деня, в който е отпаднало законовото основание за
задържане на платената парична гаранция. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 8 НПК, която има императивен характер гаранцията се освобождава, когато
обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от изтърпяване на
наложеното наказание,оправдан или осъден на наказание без лишаване от свобода
или задържан за изпълнение на наказанието. В
случая е постановена
присъда, с която на подсъдимия – ищец в настоящото производство е оправдан по
обвинението за извършване на престъпление по чл.255, ал.1, пр. 3 НК
и е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.255, ал.1, пр. 2 НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода, чието изтърпяване е било отложено по реда на
чл.66,ал.1 от НК за срок от четири години. От своя страна визираната разпоредба от общата част на
НК се намира в глава VІІ,озаглавена „Освобождаване от изтърпяване на наложено
наказание”.Следователно по силата на чл.61,ал.8 от НПК платената от ищеца парична гаранция е подлежала на освобождаване по силата на
закона –
ex lege с влизане в
сила на присъдата по делото т.е. считано от **.**.**** г. Липсата на нарочен акт в този смисъл не
променя извода на съда, че именно от този момент, ищецът е могъл да иска
връщане на платената парична гаранция, поради отпадане на основанието за
задържането й.
По делото не се твърди и не се представят доказателства
за това, че преди депозирането на молба от **.**.**** г. за връщане на
оригиналната бележка за паричната гаранция са предприемани други действия от
страна на ищеца във връзка с освобождаването на паричната гаранция.
Неоснователни
съдът счита доводите на ищеца, че поради факта, че не е заплатил присъдената му
глоба, то е бил възпрепятстван да поиска връщане на гаранцията. Внесената
парична гаранция от страна на ищеца е в изпълнение на акт на органа на
досъдебното производство за определяне на мярка за неотклонение, а не акт за
обезпечаване на глоба, постановен въз
основа на разпоредбата на чл. 72 НПК, с оглед на което внесеният размер на гаранцията в пари не може да служи за
обезпечение на наложеното наказание глоба. Постановената мярка за
неотклонение „парична гаранция“ има за цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши
престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда и съответно след настъпване на
предпоставките по чл. 61, ал. 8 НПК подлежи на възстановяване, доколкото са
отпаднали предпоставките за налагането й.
Не може да се обоснове и спиране на срока на погасителната
давност на основание чл. 115 ж) ЗЗД,
доколкото не се представят доказателства за наличие на твърдяните от ищеца
„съдебни процедури“ по отношение на платената парична гаранция, касаещи
изпълнение върху нея с оглед на присъдените разноски, такси и постановената
глоба. В случая не намира приложение и новата разпоредба на чл. 416, ал. 5 НПК, постановена с държавен
вестник № 42 от 2015 г. и влязла в сила на 01.11.2015 г., съгласно която изпълнението на вземания от съдебни разноски и такси по ал. 4 може да се
насочи и върху внесените като гаранция пари и ценни книжа, тъй като същата е след изтичане
на срока на погасителната давност т.е. след 29.12.2013 г. и не може да обоснове
спиране. Няма и данни по делото
изпълнението на вземания от съдебни
разноски и такси да е било насочено върху внесената като гаранция парична сума
в размер от 1500 лв.
Съгласно чл. 115 от действащия
към този момент ПРАВИЛНИК за
администрацията в районните, окръжните, административните, военните и
апелативните съдилища при служебно издаване на
изпълнителен лист срещу лице, в полза на което има към делото гаранция или лична сума, се извършва прихващане
с разпореждане и се издава изпълнителен лист само за разликата между дължимата
и наличната сума. Прихванатата сума се внася в бюджета на съдебната власт.
Когато присъдената сума е по-малка от гаранцията,
разликата се освобождава с отбелязване върху гърба на банковото удостоверение.
Присъдените разноски в тежест на
ищеца са в значително по – нисък размер от внесената парична гаранция. Тази
възможност обаче в случая не е
използвана, като видно от материалите по делото след влизане в сила на
присъдата е издаден изпълнителен лист за целия размер на присъдени разноски и
постановена глоба.
С оглед
на гореизложеното съдът счита, че срокът на петгодишната погасителна давност е
започнал да тече от датата на отпадане на основанието за задържането й, а
именно: датата на влизане в сила на присъдата по нохд № ****/**** г. по описа
на ПОС, образувано въз основа на обвинителен като по сл.д. № ***/**** г., по
което е постановена мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 1500
лв. т.е. от **.**.**** г. и е изтекъл на **.**.**** г. Към датата на предявяване на настоящия
иск претенцията на ищеца за връщане на сумата от 1500 лв.- парична гаранция,
поради отпадане на основанието за задържането й, е погасена по давност, поради
и което искът следва да се отхвърли на това основание, без да обсъждат
доказателствата, касаещи неговата основателност и размер.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във
вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът счита, че
минималният размер на определеното юрисконсултско възнаграждение съответства
напълно на извършваните по делото процесуални действия.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.К. ЕГН: ********** против Прокуратурата на
РБългария иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1500 лв. – парична гаранция по сл.д. № ***/**** г. по описа на ОСС,
получена на отпаднало основание, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.10.2017 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Д.К. ЕГН: **********
да заплати на Прокуратурата на РБългария
сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д.К.