№ 624
гр. Благоевград , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500264 по описа за 2021 година
Производството е по чл.413 ал.2 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от "АКПЗ“ ЕООД ,насочена
срещу разпореждане № 500228 от 14.01.2021г.,постановено по ч.гр.д.№ 45/21
по описа на РС Р..,в частта,с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата 85.03лв. за възнаграждение
по гаранционна сделка/поръчителство/ и частта, в която се претендират 27 лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането. Подържа се, че
разпореждането в обжалваната му част е незаконосъобразно, поради следните
съображения: В чл.143 ЗЗП, в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от
05.04.1993 г., конкретно чл. 3, е уредена т. нар. генерална клауза за
неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за
потребителския кредит. Неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, представлява 1) всяка неиндивидуално определена уговорка в
негова вреда, която 2) не отговаря на изискването за добросъвестност и 3)
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Съгласно тази легална дефиниция тези
положителни материални предпоставки трябва да са проявени кумулативно.
Подържа се, че след като не разполага с доказателства, за заповедния съд
възниква невъзможност да извърши преценка дали са налице предпоставките
1
за неравноправност. Няма как да се формира извод дали уговорките в
договора за потребителски кредит са определени индивидуално или не, без
съдът от първо лице да се е запознал със съответните договорни клаузи. В
чл.145 ЗЗП, който отразява заложеното в чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО от
05.04.1993 г., изрично е посочено, че неравноправната клауза в договор,
сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката
или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали
клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Подържа се, че
заповедният съд не би могъл да вземе предвид всички обстоятелства,
свързани със сключване на договора, поради това, че черпи информация и
прави заключения единствено и само на база съдържанието на т. 12 от
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Освен това
поръчителят "Ф.Б.“ ЕООД е търговско дружество, вписано като финансова
институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен
предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие.
Дружеството извършва търговската си дейност в съответствие с всички
необходими законови разпоредби, относими към упражняването на такъв вид
търговска дейност. Същата не може да бъде обусловена, нито ограничавана
от това кой е едноличен собственик на капитала на Дружеството. Именно в
това си качество - на търговец, Дружеството следва да получава съответно
възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка
(поръчителство), с цел гарантиране изпълнението на всички парични
задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем.
С оглед на изложеното следва да се преценяват приложимите към това
правоотношение законови разпоредби, а именно тези на ТЗ. Насрещната
страна, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за
паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД, с което да избегне неблагоприятни
последици (търсене на обезщетение за неизпълнение на задълженията по чл. 4
от Договора за заем или разваляне на договора поради неизпълнението) е
потърсила услугите на Дружеството да поръчителства за изпълнение на
задълженията й по Договора за заем. Именно изпълнението на договорното
задължение на Заемателя за обезпечаване на вземанията по Договора за заем е
породило сключването на Договора за предоставяне на поръчителство, а
Дружеството гарант е сключило Договора поради възможността да получи
2
възнаграждение за предоставената услуга. Отразеното в разпореждането, че
договорът за поръчителство е сключен в противоречие на добрите нрави са
неоснователни, поради това, че в българското действащо право, в
отношенията между правните субекти действа принципът на свободно
договаряне (чл.9 ЗЗД). Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в
правни и договорни връзки, ако желае, с когото желае и след като сам
определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля
правоотношение. Тези три възможности, включени в понятието свободно
договаряне, трябва да бъдат обезпечени от правния ред, тъй като те
съставляват кръга на т. нар. волева автономия, която се предоставя на
индивида за свободна инициатива. Тази свободна инициатива е ограничена
единствено от императивното изискване на чл.19 ал.4 ЗПК, което в
настоящият случай категорично е спазено. Добрите нрави са критерии за
норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. Добрите нрави са критерии там, където обществените
отношения не са уредени с императивни правни норми. С предоставеното
поръчителство "дружеството поръчител извършва възмездна услуга в полза
на Заемодателя. Видно от договора за паричен заем и по точно от чл. 4 от
същия, Заемодателят не е поставил изискване към Заемателят да обезпечи
вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-
поръчител, дори напротив, действайки добросъвестно и отчитайки
индивидуалните предпочитания и възможности на всеки заемател,
заемодателят му е предоставил възможност да избере един от три възможни
начина за обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни
задълженията си, отговорността на заемателя би била реализирана по общия
ред. Поръчителят е сключил договора за поръчителство само и единствено
поради възлагането от заемателя и то само при условие, че ще получи
уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни
сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Според
жалбоподателят заповедния съд, неправилно е счел че по Договора, сключен с
"Ф. Б. " ЕООД не се дължи уговореното възнаграждение. Дори съдът да е
приел, че разпоредбата на чл. 4 от Договорът за заем е нищожна, поради това
че се явява неравноправна клауза, то "поръчителят, изпълнявайки
задължението си по договора със заемателя, има право да получи
3
възнаграждение в пълния уговорен размер. Подържа се, че за претендираната
със заявлението сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението
съдът неправилно е приел, че същата не се дължи по аргумент от
разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗПК, като от неправилното квалифициране на
правното основание е достигнал до правни изводи, че в случая се касае за
частична нищожност на договора по отношение на съответната клауза.
Съгласно чл.10 а ал.1 ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит. Посочените допълнителни услуги, а именно
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и други са вследствие на виновното
неизпълнение от страна на заемателя на договорното му задължение да върне
получената сума в уговорения срок и са такси за допълнителни услуги, които
кредиторът извършва с цел напомняне за изпълнение на поето задължение.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.19 ал.3 т.1 ЗПК, в която е
предвидено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Следователно законодателят е предвидил възможността за начисляването на
такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита.
С оглед на горното се иска обжалваното разпореждане в частта, в
която е отхвърлено на основание чл.411 ал.2 т.3 ГПК заявлението за издаване
на заповед за изпълнение да бъде отменено и да бъде издадена заповед за
изпълнение за отказаните с обжалваното разпореждане суми.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи и съдържащите се
в делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване,
от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по заявление на
4
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника Г. В. Д..
Изложени са подробно обстоятелствата в заявлението,а именно,че Д.
е сключил с „И.А.М.“ АД договор за паричен заем за сумата от 300 лв.В
договора има клауза,с която заемополучателят следва да представи
обезпечение,като са посочени три форми алтернативно-1.поръчителство от
две физически лица,които да отговарят на въведените условия,2.банкова
гаранция и 3. Одобрено от заемателя дружество поръчител,което предоставя
гаранционни сделки.Представен е и договора за поръчителство,от който е
видно,че Д. е сключил такъв с „Ф.Б.“ ООД чрез „И.А.М.“ т.е. осъществена е
третата възможност по договора за кредит.Твърди се,че Д. е бил неизправен
длъжник,при което поръчителят е заплатил задължението му към „И.А.М.“
АД.
Сочи се също така в обстоятелствената част, че на 02.03.2020г. е
сключен рамков договор /цесия / между заявителя и „Ф.Б.“ЕООД,при което
заявителят е придобил вземането срещу Д..
С разпореждане заповедният съд е постановил да се издаде заповед
за изпълнение за главница,договорна лихва,лихва за забава и законна лихва
върху главницата.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил отчасти заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в частта, в която се
претендират суми за възнаграждение по гаранционна сделка/поръчителство/ и
в частта, с която се претендират 27 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането. Съдът е приел, че при сключване на договора за
поръчителство е налице нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП-т.
е. договорът е недействителен по отношение на длъжника. Съдът е приел, че
сключването на договор за поръчителство и заплащане възнаграждение по
него,което не е включено в размера на „общ разход по кредита ,води до
заобикаляне на чл.19 ал.1 ЗПК.Приел е,че уговорката за заплащане на такси е
в противоречие с разпоредбата на чл.10а ал.3 и чл.4 ЗПК и чл.33 ЗПК.
ОС Благоевград намира изводите на първоинстанционния съд за
правилни. Съдът намира, че законосъобразно в рамките на правомощията си в
5
заповедното производство , районният съд служебно е извършил преценка за
нищожност на клаузите,като противоречащи на закона и заобикалящи го, а не
е изследвал наличие на неравноправни клаузи,какъвто довод се прави в
жалбата.Такава преценка съдът има на основание чл.411 ал.2 т.2 ГПК.
Сключването на въпросния договор за поръчителство не отговаря на
изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие в правата
между потребителя и търговеца.Той следва да бъде сключен с лице,което е
свързано лице със заемодателя.Действително в договора за паричен заем са
предвидени и други алтернативи,но така както са въведени изискванията за
заем в размер на 300 лв., те просто са неосъществими. В случая договорът за
поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическата
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи,
при неплатежоспособност и при липса на обезпечение, което е в
противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга сам да оцени платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена на заетите средства, съответна на получените
гаранции. При действието на чл.138 ЗЗД, поръчителят се задължава пред
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото
задължение, като договора за поръчителство съществува само при
действително задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка и само при
изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане
на такова възнаграждение. В случая след като претендираното
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство произтича от
договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора , то
се цели заобикаляне на ограничението по чл.33 ЗПК-т. е. с договора за
поръчителство се преследва забранена от закона цел-неоснователното
обогатяване на кредитора и като последица се оскъпява кредита,което не е
включено в общия разход за кредита.
По отношение на претендираните разходи за извънсъдебно събиране
на задължението съдът приема, че това задължение не съответства на никаква
допълнителна услуга, която да е предоставена на заемателя. Съгласно чл.10а
6
ал.1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
случая разноските за събиране на вземането са свързани с процедурата по
управление на кредита, поради което посочената клауза от договора влиза в
противоречие с императивната разпоредба. С претендирането на вземането се
нарушава забраната на чл.33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В случая се претендира уговорено допълнително плащане,
чиято дължимост е свързана изцяло със забава на длъжника.
Предвид гореизложеното, на основание чл.26 ал.1 пр.1,2 и 3 ЗЗД,
договореното поръчителство е нищожна клауза и въз основа на нея не може
да се породи валидно задължение за заплащане на претендираната сума от
длъжника, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в тази му част правилно е било отхвърлено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от "АКПЗ“ ЕООД ,насочена
срещу разпореждане № 500228 от 14.01.2021г.,постановено по ч.гр.д.№ 45/21
по описа на РС Р.,в частта,с която е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумата 85.03лв. за възнаграждение
по гаранционна сделка/поръчителство/ и частта, в която за сумата 27 лв.
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8