Р
Е Ш Е Н И Е
№
55
гр. Разград, 19.04.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 45 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от Областна
дирекция на МВР – Разград против Решение № 5 от 05.01.2021 г., постановено по
АНД № 20203330200656 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е отменено наказателно
постановление № 1873-15-216 от 29.06.2020 г. на директора на ОД на МВР –
Разград. С отмененото наказателно постановление на Т.
С. С. на основание
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 НПК, в подкрепа на което се излагат подробни писмени съображения.
Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът счита оспореното решение за
правилно и законосъобразно.
Окръжна
прокуратура – Разград дава заключение, че
жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
От фактическа страна по делото е
установено, че на Т. С. С. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 1873-15-216/2020 от 08.05.2020 г. за това, че на 29.04.2020
г. около 17,20 ч. в гр. Разград е посетил детска площадка, намираща се на ул.
„Абритус“ № 29 и ул. „Свети Климент“ № 106, с което е нарушил т. I, подт. 1 от Заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Актът е подписан от нарушителя без възражения.
Материалите по преписката са били изпратени на Районна прокуратура –
Разград с оглед престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. С
постановление от 03.06.2020 г. прокурорът е отказал да образува наказателно
производство, като е преценил, че деянието не съставлява престъпление, но С. следва да понесе административнонаказателна
отговорност.
С оспореното пред районния съд наказателно постановление наказващият орган
е приел, че е налице нарушение на забраната, установена с посочената заповед на
министъра на здравеопазването, поради което и на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето е наложил на С. глоба в размер на 300 лв.
Въззивният съд е отменил наказателното постановление по съображения, че
описаната в него фактическа обстановка е непълна, като не било ясно какво е
правил нарушителя на площадката – дали е стоял или само преминавал, а
последното не било забранено. Наред с това е приел, че към процесния период са
действали забрани за всички граждани да посещават паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, с
оглед съществуващата епидемиологична обстановка. Впоследствие тези забрани са
отпаднали и не са въведени отново, въпреки че епидемиологичната обстановка била
значително по-тежка. Това означавало, че тези изисквания са били явно завишени
и е дадена нова оценка на ситуацията, обуславяща извод за липса на необходимост
от тях. Съдът е заключил, че деянието е маловажно и неприлагането на института
по чл. 28 ЗАНН налага отмяна на наказателното постановление.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г.,
в сила от 14.03.2020 г.) при възникване
на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната. В изпълнение на това
правомощие с т. 1.1 от Заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. на министъра на здравеопазването
са преустановени посещенията на спортни и детски площадки и съоръжения на
открити и закрити обществени места.
В условията на обявено извънредно положение е въведена противоепидемична
мярка, чиято цел е да ограничи разпространението на заразата, застрашаваща
живота и здравето на хората. Тази мярка по правило има временен характер.
Срокът на действието й е бил до издаването на Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г.
на министъра на здравеопазването, с която са въведени друг вид мерки. Но до
отмяната й Заповед № РД-01-239/26.04.2020 г. е била валиден общ административен
акт, установяващ забрана за гражданите да посещават изброените обществени
места.
При действието на горната заповед Т.
С. С. е посетил детска
площадка на открито обществено място, с което е нарушил въведената
противоепидемична мярка и правилно на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ му е наложена
глоба в минилния размер от 300 лв.
Неправилен е изводът на районния съд за непълно описание на фактическата
обстановка в наказателното постановление. Констатираното нарушение е описано
ясно и точно и в АУАН, и в НП. Посочени са време, място и начин на извършване
на деянието. Посещаването на детска площадка при установена забрана за това
осъществява състава по чл. 209а, ал. 1 ЗЗ и при липсата на възражения на
нарушителя не е било необходимо да се разследват причините, поради които се е
намирал на забраненото място. Във въззивната жалба не са посочени, съответно не
са доказани факти, от които да се установи, че жалбоподателят попада в
категориите лица, по отношение на които е допуснато изключение от забраната.
Касационната инстанция не споделя съображенията на въззивния съд за
маловажност на случая. В условията на оперативна самостоятелност министърът на
здравеопазването е органът, който преценява епидемичния риск, избира
съответните противоепидемични мерки и определя срока на действието им. Съдът
няма правомощието да обсъжда целесъобразността на тези мерки и е недопустимо да
извежда общ извод за маловажност на всички деяния, нарушаващи определените
мерки. Преценката за маловажност се прави самостоятелно за всяко отделно нарушение
при съобразяване на относимите към него конкретни фактически обстоятелства.
Разглежданото деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.
9 НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото не се твърдят и не се
доказват обстоятелства, които да понижават обществена опасност на деянието.
Предвид изложеното касационната инстанция намира, че решението на въззивния
съд е постановено в нарушение на материалния закон и на основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 НПК следва да бъде отменено, а наказателното постановление –
потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в полза на ОД на МВР - Разград следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.
1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 5 от 05.01.2021 г.,
постановено по АНД № 20203330200656 г. по описа на Районен съд – Разград, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
1873-15-216 от 29.06.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Разград, с
което на Т. С. С. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Т.
С. С. да заплати на
ОД на МВР – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/