РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. ХАСКОВО, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.А-ШАЛАМАНОВА
в присъствието на прокурора Ц. Т. П.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело №
20255600100032 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за сума в
размер на 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.
ИЩЦАТА – Р. М. П. твърди, че с постановление от
16.07.2021 год. била привлечена в качеството на обвиняем по ДП № 9 / 2019
год. по описа на сектор БОП – Хасково, Кърджали, представляващо пр.пр. №
1925 / 2019 год. по описа на Районна прокуратура – Хасково, за престъпление
по чл.172 б, ал.1 от НК, и взета мярка за неотклонение „подписка“. Въз основа
на обвинителен акт от 24.01.2022 год. на РП – Хасково било образувано НОХД
№ 148 / 2022 год. по описа на РС – Хасково, производството по което било
прекратено с определение на съда от 21.03.2022 год. и делото върнато на РП –
Хасково за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Определението на първоинстанционния съд било
потвърдено с определение от 13.04.2023 год., постановено по ВЧНД № 260 /
2022 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, образувано по протест на
прокурора. С постановления от 13.04.2023 год. и от 05.06.2023 год., ищцата
отново била привлечена в качеството на обвиняем за същото престъпление.
Въз основа на обвинителен акт от 18.07.2023 год. било образувано НОХД №
614 / 2023 год. по описа на РС – Хасково, приключило с присъда № 6 от
12.02.2024 год., с която ищцата била призната за невиновна по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл.172 б, ал.1 от НК, и оправдана. По протест
1
на РП – Хасково било образувано ВНОХД № 211 / 2024 год. по описа на ОС –
Хасково, приключило с присъда № 19 от 04.06.2024 год., с която след частична
отмяна на присъдата на първия съд, ищцата била призната за виновна в
извършване на престъпление по чл.172 б, ал.1 от НК, за което й били
наложени наказания „пробация“ и „глоба“, и осъдена да заплати на *** АД,
сума от 10 000 лева – обезщетение за причинени от престъплението вреди,
ведно с лихва, считано от 28.10.2019 год. Въз основа на касационна жалба
било образувано КНД № 830 / 2024 год. по описа на ВКС, приключило с
решение № 611 от 27.11.2024 год., с което била отменена въззивната присъда в
наказателната й част, и ищцата изцяло оправдана по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл.172 б, ал.1 от НК. Така, за периода от
16.07.2021 год. до 27.11.2024 год. ищцата била незаконно обвинена в
извършване на умишлено престъпление от общ характер, за което била
оправдана по повдигнатото й обвинение. В резултат на продължилото повече
от три години и четири месеца наказателно преследване, ищцата изживяла
психически и емоционален стрес, изпитвайки душевни болки, страдания и
притеснения от това, че била третирана като престъпник, и страх, че ще й бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“. Първоначално постановената
осъдителна присъда предизвикала у нея емоционален срив. Репутацията й
била нарушена, а авторитетът й - уронен. Загубила доверието на близките си.
Изпитвала срам и неудобство, чувствайки се унижена. Изпаднала в тежка
депресия. Взетата мярка за неотклонение „подписка“ й създала допълнителни
ограничения. Правото на ищцата за разглеждане на делото в разумен срок по
смисъла на чл.6, § 1 от ЕКЗПЧ, било нарушено в резултат на проявено от
ответника бездействие и професионална немърливост. В резултат на воденото
наказателно преследване, здравословното състояние на ищцата се влошило,
като през есента на 2021 год. била диагностицирана със следните заболявания
– коронарна болест, дислипидемия и хипотиреоидизъм, наложили
хоспитализацията й в МБАЛ – Хасково и извършване на хирургическа
интервенция, изразяваща се в инсерция на коронарен артериален стенд,
станало на 08.11.2021 год. За периода от 22.08.2024 год. до 24.08.2024 год.
отново била хоспитализирана в същото болнично заведение, поради сериозни
оплаквания, предизвикани от заболяванията, от които страда, провокирани от
високите нива на стрес. С оглед на изложеното, моли за решение, с което
съдът осъди ответника да й заплати сумата в размер на 26 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
27.11.2024 год. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - ПРОКУРАТУРА на Република
България - оспорва иска. Заявява възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че
продължителността на наказателното производство била в рамките на
разумния срок. По отношение на ищцата била взета най-леката мярка за
неотклонение, като по отношение на същата не били прилагани други мерки
за процесуална принуда, а обвинението не било за тежко умишлено
престъпление.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Досъдебно производство /ДП/ № 9 / 2019 год. по
описа на СБОП – Хасково, Кърджали, прокурорска преписка № 1925 / 2019
год. по описа на Районна прокуратура - Хасково е образувано с постановление
от 28.10.2019 год.
На 27.11.2019 год., 21.10.2020 год. и на 27.10.2020
год. ищцата е била разпитвана като свидетел по ДП.
На 20.01.2020 год. от страна на ищцата е извършено
доброволно предаване на вещи, имащи значение за разследването.
С разпореждания от 28.10.2019 год. е дадено
разрешение за извършване на претърсване и изземване в два склада в
гр.Хасково, ползвани от ЕТ „П. – Р. П.“, представляван от ищцата, както и в
еднофамилната й къща в гр.Хасково.
С постановление от 16.07.2021 год. ищцата е
привлечена в качеството на обвиняем в извършване на престъпление от общ
характер – чл.172 б, ал.1 от НК, за това, че на 28.10.2019 год. в гр.Хасково,
като собственик и управител на ЕТ „П. – Р. П.“ – гр.Хасково, без съгласието на
притежателя на изключителните права за марки и промишлен дизайн,
използвала в търговската дейност, марки и промишлен дизайн, обект на
изключителни права, без правно основание, като съхранявала стоки с цел
продажба – предлагането за продажба, излагането на пазара и пускането им на
пазара, следните стоки: 1 496 бр. кутии ***, всяка съдържаща в себе си по 28
бр. пакетчета /стикчета/ или общо 41 888 бр. пакетчета /стикчета/.
С постановление от същата дата по отношение на
ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“, отменена с постановление
от 01.07.2022 год.
На 28.10.2021 год. на защитника на ищцата е
предявено разследването.
Заключителното мнение за предаване на съд е
изготвено на 08.11.2021 год.
Въз основа на обвинителен акт на РП - Хасково от
24.01.2022 год., внесен в съда на 03.02.2022 год. е образувано НОХД № 148 /
2022 год. по описа на РС – Хасково. С разпореждане от 15.02.2022 год., делото
е насрочено за разглеждане за 21.03.2022 год., в проведеното на която дата
открито съдебно заседание, с определение № 112, съдебното производство по
НОХД № 148 / 2022 год. е прекратено и делото – върнато на РП – Хасково за
отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила.
Въз основа на частен протест, подаден от РП –
Хасково е образувано ВЧНД № 260 / 2022 год. по описа на ОС – Хасково,
приключило с Определение № 179 от 26.05.2022 год., с което е потвърдено
протоколно определение № 112, постановено от РС – Хасково по НОХД №
3
148 / 2022 год., в открито съдебно заседание, проведено на 21.03.2022 год., с
което на основание чл.249, ал.1 от НПК е прекратено съдебното производство
и делото – върнато на прокурора, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
С постановления от 13.04.2023 год. и от 05.06.2023
год. ищцата е привлечена в качеството на обвиняем за същото престъпление,
както при първоначалното й привличане.
На 28.06.2023 год. на ищцата е предявено
разследването.
На 13.07.2023 год. е изготвено заключителното
мнение на предаване на съд.
Въз основа на обвинителен акт от 18.07.2023 год. на
РП – Хасково, внесен в съда 27.07.2023 год. е образувано НОХД № 614 / 2023
год. по описа на РС – Хасково, приключило с присъда № 6 от 12.02.2024 год., с
която ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл.172 б, ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен
предявения от *** АД против ищцата, граждански иск за сума в размер на
10 000 лева – обезщетение за имуществени вреди.
На проведените три открити съдебни заседания
ищцата се е явявала лично и със защитника си.
По протест на РП – Хасково и жалба, подадена от
*** АД, е образувано ВНОХД № 211 / 2024 год., приключило с присъда № 19
от 04.06.2024 год., с която присъдата на първия съд е отменена частично, като
ищцата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.172 б, ал.1
от НК и осъдена на наказания „пробация“ и „глоба“ в размер на 2 500 лева. С
присъдата на въззивния съд, ищцата е осъдена да заплати на *** АД сумата
от 10 000 лева – обезщетение за причинени от престъплението вреди.
Присъдата на първия съд в частта относно отнемането на веществените
доказателства е потвърдена.
На проведените две открити съдебни заседания,
ищцата се е явявала лично и със защитника си.
Въз основа на касационна жалба, подадена от
защитника на ищцата в качеството й на подсъдима е образувано НД № 830 /
2024 год. по описа на ВКС, приключило с решение № 611 от 27.11.2024 год., с
което въззивната присъда е отменена в наказателната част и в частта за
разноските, и подсъдимата П. – оправдана по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл.172 б, ал.1 от НК. Въззивната присъда е оставена в сила в
останалата й част, с която е уважен гражданския иск, предявен против
ищцата, като в мотивите на решението съдът е посочил, че независимо от
престъпната несъставомерност на деянието поради липса на умисъл при
извършването му, на практика е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане – противоправно деяние, вреди, причинна връзка и вина във
формата на небрежност.
По искане на ищцата е допусната и назначена
4
съдебно – медицинска експертиза, от представеното по която заключение се
установява, че заболяванията – исхемична болест на сърцето, нестабилна
ангина пекторис, перкутанна интервенция – поставен стенд на коронарна
артерия, пристъпно предсърдно мъждене, артериална хипертония 2 – ра
степен, дислипидемия, хипотиреодизъм, са възникнали и са се развивали
продължително време преди постъпването на ищцата в болницата на
07.11.2021 год. Вещото лице посочва, че от представените по делото
доказателства не може да се установи момента на възникване на посочените
заболявания, както и това, че същите нямали връзка с воденото срещу ищцата
наказателно преследване, доколкото били възникнали много преди
образуването му. Вещото лице посочва, че чисто теоретично е възможно
емоционалната стресова реакция да доведе до инцидентни пристъпи на
повишено кръвно налягане на фона на вече съществуваща артериална
хипертония или да имитира стенокарден пристъп. Наличните медицински
документи по делото не установявали в рамките на три години между двете
постъпвания в болница да са регистрирани оплаквания, които да се обяснят с
обостряне на състоянието на ищцата, породено от емоционален стрес.
По искане на ищцата по делото се събраха и гласни
доказателства, чрез разпита на посочените от нея свидетели. От показанията
на свидетеля Р. П. – син на ищцата се установява, че през 2019 год. в складове,
намиращи се в гр.Хасково, където майка му осъществявала търговска дейност
като едноличен търговец, в дома й и в дома на свидетеля, била извършена
полицейска проверка, при която само в един от складовете установили
наличие на фалшиво кафе „три в едно“. После започнало ходене по мъките.
Майка му се страхувала от това, че ще влезе в затвора. Колеги в търговията и
работници в склада започнали да ги гледат с подозрително око и с недоверие.
През първите дни след проверката в склада, майка му не искала да ходи на
работа – изпитвала срам за нещо, което не е извършила. Затворила се в себе
си. Преди привличането й като обвиняема, ищцата пиела само хапчета за
кръвно. След образуване на наказателното производство, здравословното й
състояние се влошило – направила две тежки аритмии, което не било типично
за нея. Извършването на проверката в склада се разчуло, предвид и това, че в
целия град хората знаели за упражняваната от майка му търговска дейност –
зареждане на магазини с хранителни стоки. От страна на техни купувачи
имало отлив. Все още не било отминало състоянието на тревожност при майка
му. В тази връзка свидетелят споделя, че наскоро отново е била извършена
проверка в склада, при която майка му изпаднала в паника. От показанията на
свидетелката З.А. се установява, че от 2005 год. работела като управител във
фирмата на ищцата. Споделя, че през 2019 год. както си били на работа, в
склада им нахлули полицаи. Чувството било ужасно – идвали хора, говорели
за някакво кафе. Всички работници – колеги гледали и не знаели за какво
става въпрос. Почувствали се като престъпници. Проверки били извършени и
в другите им складове. В един от тях било и процесното кафе, когато за първи
път видели, че има разлика в опаковката. Всичко това се отразило
изключително зле на ищцата, която свидетелката описва като коректен и точен
човек. Сблъсъка с полицията я съборил. Ставало й лошо от мисълта, че ще
5
влезе в затвора. Получавала паник атаки, вдигала кръвно. По същия начин
реагирала и при извършена наскоро проверка. Свидетелката споделя, че в
областта на търговията, фирмата им била една от най-старите в града. След
образуване на наказателното производство, имиджа на фирмата бил съборен.
Отношенията с другите им търговски партньори се нарушили – започнали да
проявяват недоверие и да гледат на тях като на престъпници. От всякъде
имало въпроси и коментари. Ищцата приела всичко много трагично и много
по - зле отколкото трябвало. Здравословното й състояние се влошило –
изведнъж пребледнявала, започвала да се поти. Не била вече същия човек.
Имала паник атаки, депресивно състояние. Много често ищцата я викала в
дома си, когато й станело лошо. Ищцата приемала случилото се като петно
върху личността си.
При така възприетата фактическа обстановка съдът
намира за основателен иска, предявен на основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1-во
от ЗОДОВ, според който държавата отговаря на вредите, причинени на
граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно в тази насока по делото е установено, че
с решение № 611 от 27.11.2024 год., постановено по НД № 830 /2024 год. по
описа на ВКС е отменена осъдителна присъда № 19 от 04.06.2024 год.,
постановена по ВНОХД № 211 / 2024 год. по описа на Окръжен съд - Хасково,
и подсъдимата П. – оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление
по чл.172 б, ал.1 от НК.
Решението, с което ищцата е призната за невинна и
оправдана за повдигнатото й обвинение, е влязло в законна сила на 27.11.2024
год.
Наличието на влязла в законна сила оправдателна
присъда, обосновава извод за наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за причинени неимуществени вреди, в резултат
на обвинения в извършване на престъпление, за което ищцата е оправдана.
При определяне размера на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, следва да бъде отчетени
следните обстоятелства:
На първо място продължителността на
наказателното преследване – за периода от 28.10.2019 год. - с образуване на
ДП № 9 / 2019 год. по описа на СБОП – Хасково, Кърджали, прокурорска
преписка № 1925 / 2019 год. по описа на Районна прокуратура - Хасково, на
която дата са извършени действия по претърсване и изземване в два склада в
гр.Хасково, ползвани от ЕТ „П. – Р. П.“, представляван от ищцата, както и в
жилището й в гр.Хасково, до 27.11.2024 год., на която дата е влязла в законна
сила оправдателната присъда.
Така, поддържаното от прокуратурата незаконно
обвинение е продължило за период от около пет години, считано от
образуването му и за период от около три години и половина, считано от
привличане на ищцата в качеството на обвиняем, което безспорно сочи на
6
допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл.6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, съгласно чл.2 б от ЗОДОВ. В тази връзка
приложими се явяват задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно
решение № 1 от 27.11.2023 год. на ВКС по т.д. № 1 / 2022 год., ОСГК, според
които обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно
производство може да се претендира и по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, защото при
този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и
имуществени блага – чест, достойнство, право на добро име, право на свобода,
право на свободно предвижване и др., които са нарушени от неоснователно
упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за
извършено престъпление, за което лицето е оправдано, като съдът определя
глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато
неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането
й, тя нарушава и правото по чл.6, § 1 от ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОВОВ включва и обезщетение за накърняване на това право. Наред с
изложените по-горе обстоятелства по определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се посочи и това, че спрямо ищцата са били
извършени редица процесуално следствени действия по претърсване на дома
й и на складовете, в които е развивала търговска дейност, станало в
присъствието на лица, наети от нея на трудов договор. Призовавана е била в
качеството й на обвиняем и на подсъдим, по време на досъдебното
производство и съответно на съдебните производства пред Районен съд –
Хасково, Окръжен съд – Хасково и Върховен касационен съд, на които се е
явявала няколкократно. Разпитвана е била и в качеството на свидетел. От
събраните по делото гласни доказателства се установи още, че вследствие на
повдигнатото й обвинение, ищцата е претърпяла неблагоприятни последици,
изразяващи се в накърняване на душевното й спокойствие, чувство за лична
чест и достойнство, уронване на авторитета й в обществото, колегите и
близкия й кръг от роднини и приятели. Изпитвала страх, че ще влезе в затвора.
Затворила се. Все още чувството на тревожност не било преодоляно. Воденото
срещу нея наказателно преследване довело до уронване на доброто й
търговско име, свързано с отлив на клиенти, недоверие и повод за
злонамерени коментари.
Отчитайки изложените по-горе обективни
критерии, включени в състава на основанието по чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че
в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева, до който искът следва да бъде уважен, а в
останалата част – до предявения размер от 26 000 лева, като недоказан, а от
тук и неоснователен следва да се отхвърли. В тази връзка съдът отчита
обстоятелство, че по отношение на ищцата е била взета най – леката мярка за
неотклонение „Подписка“, наложена за периода от 16.07.2021 год. до
01.07.2022 год., за който не се представиха доказателства при изпълнението й,
ищцата да е търпяла ограничения и неудобства. Заключението, представено по
допуснатата съдебно – медицинска експертиза, което съдът възприема като
7
обективно дадено, опровергава твърденията на ищцата за това, че в резултат
на воденото срещу нея наказателно преследване е настъпило влошаване на
здравословното й състояние, като в тази насока експертът е категоричен, че
заболяванията на ищцата датирали от преди образуване на наказателното
производство. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че макар и да е
била оправдана по повдигнатото й обвинение, поради това, че деянието се
явява несъставомерно от субективна страна, отговорността на ищцата е била
ангажирана по предявения срещу нея граждански иск, поради доказаност на
елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, включващ и
противоправно поведение, изразяващо се в използване на регистрирана
търговска марка и промишлен дизайн за търговска употреба без съгласието
на притежател и без правно основание и вина във формата на небрежност. Не
без значение е и обстоятелството, че повдигнатото на ищцата обвинение е за
престъпление, което не е тежко такова по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
В полза на ищцата следва да бъде присъдена и
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
27.11.2024 год., на която дата е влязла в законна сила оправдателната присъда.
В тази насока – досежно началния момент на периода, за който се претендира
законна лихва, са и задължителните указания, дадени в т.4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по т.гр.д. № 3 / 2004 год., ОСГК,
според които отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ – **** да заплати на Р. М. П., ЕГН ********** от ****, с адрес за
призоваване – **** – адвокат А. Б. Б., сума в размер на 10 000 /десет хиляди/
лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на обвинение
по Досъдебно производство № 9 / 2019 год. по описа на Сектор „БОП“ –
Хасково, Кърджали, прокурорска преписка № 1925 / 2019 год. по описа на
Районна прокуратура – Хасково, в извършване на престъпление по чл.172 б,
ал.1 от НК, за което е оправдана с Решение № 611 от 27.11.2024 год.,
постановено по КНДОХ № 830 /2024 год. по описа на Върховен касационен
съд, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2024 год. до окончателното й
изплащане, като искът в останалата част – за разликата до предявения размер
от 26 000 лева - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ – **** да заплати на адвокат А. Б. Б., ЕГН ***, вписан в
Адвокатска колегия – Пловдив с персонален № ***, с адрес на упражняване
на дейността - ****, сума в размер на 1 000 /хиляда/ лева - възнаграждение за
адвокат за оказана безплатна правна помощ – процесуално представителство
на Р. М. П., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
8
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9