Решение по дело №3122/2021 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 116
Дата: 2 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Иван Валериев Никифорски
Дело: 20211420103122
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Враца, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420103122 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени два иска с
правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1000,00 лв. главница ; 2/ чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
336,84 лв. договорна лихва за периода от 04.02.2020 г. до 30.03.2021 г.
Ищецът „Изи Финанс” ЕООД e подало заявление и в негова полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б. В. В. от гр. Враца за следните
суми: 1000,00 лв. – главница, дължима по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № *********, сключен на **.***.*** г. между „Изи Финанс“ ЕООД и
длъжника, сумата от 336,84 лева, представляваща договорна лихва за периода от
04.02.2020 г. до 30.03.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото - 36,39 лв. –
държавна такса и сумата от 28,92 лв. - юрисконсултско възнаграждение съобразно
уважената част от заявлението.
Заповедта за изпълнение № 101/ 25.05.2021 г., постановена ч.гр.дело № 1964 от
2021 г. по описа на ВРС е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, като
след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 04.02.2020г. между него, в качеството на кредитодател и
ответника по делото, в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № ****. Договора е сключен при условията на
ЗПФУР.
Посочва, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно
1
същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите
условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът
получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на
договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и
общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин:
клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен
номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа
специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По
принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на
посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново
потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер:
********** и следният имейл: ****. Активиращият код е *****.
Посочва се, че претендираната главница е на основание обявена предсрочна
изискуемост. Това е станало по следния начин: Съгласно т. 5 от гл. IX от общите
условия, потребителя изрично се е съгласил да получава съобщения за обявяване на
предсрочна изискуемост по предоставения от него имейл адрес. Това е сторено, за
което се предоставя съответния имейл. Следва да се има предвид, че в тежест на
потребителя е при промяна на координатите да уведоми кредитодателя си. Съгласно
чл. 10 от ЗЕДЕУУ с постъпване на имейл в електронната система на клиента (в случая
посочена от него), същият се счита за уведомен за обявяване на договора за предсрочно
изискуем. Съгласно чл. 8 от ЗЕДЕУУ потвърждаване за получаване не е необходимо.
Следователно по силата на закона и договора с изпращане на имейла, то потребителя
се счита за уведомен, че договора е обявен за предсрочно изискуем. Дори да се
прецени, че няма надлежно обявена предсрочна изискуемост, следва да намери
приложение т. 1 от ТР № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС съгласно
което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към
датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна
изискуемост. Размера на вземането подлежащо на уважение следва да се определи към
момента на формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното
решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са
отграничени падежирали от непадежирали вноски не е условие иска да бъде обявен за
недопустим. Въз основа на горното и в случай, че съда приеме, че вземането не е
надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моли съда да определи като изискуеми
всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответника, чрез назначения му особен представител
оспорва иска. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните.Оспорва
представената между страните по договора кореспондеция, като посочва, че не е ясно
между кои лица е същата.Посочва на следващо място, че представения по делото
договор не е подписан от страните, няма доказателства, че са положени електронни
подписи, както и че ответника е запознат със съдържанието на договора и е приел
условията по него.
По тези и други изложени съображения се иска от съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е представен неподписан договор за кредит № 283862/04.02.2020 г. с
2
общи условия към него, сключен между „Изи Финанс” ЕООД, като кредитодател, и Б.
В. В., като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е
задължил да предостави на ответника сума в размер на 1000,00 лева за срок от 720 дни.
Уговорената падежна дата на последната вноска за връщане на сумата по кредита е на
24.01.2022 г.
Приети като доказателство по делото са и неподписани общи условия на
ищцовото дружество, както и свалена на хартиен носител кореспонденция по й –миейл
между страните по делото във връзка с процесния договор.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и назначена съдебна
компютърно техническа експертиза. В заключението си вещото лице е посочило, че
записа, предоставен и приет като доказателство по делото на диск с надпис аудиозапис
за потвърждаване на договор с № ***/****** г. не е манипулиран.Освен това
аудиозаписа е свален на хартиен носител и е приложен към експертизата.Вещото лице
освен това е констатирало, че ответникът има регистриран профил в ответното
дружество, предоставил е личните си данни в хода на процедурата по сключване на
процесния договор, на същия е изпратено кратко текстово съобщение /SMS/ с
уникален код за сключване на договор за кредит на посочения от ответника телефонен
номер.В заключението също е посочено, че е налична разменена кореспонденция
между страните по делото, като общите условия са изпратени на ответника като
прикачен файл на неговата електронна поща.
Приета и изслушана по делото е съдебно счетоводна експертиза.вещото лице е
отразило в заключението си, че уговорената в чл.2, ал.1 от Договора за предоставяне на
кредит № ********* сума в размер на 1000.00 лева е отпусната и изплатена от„ ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД на Потребителя, съгласно условията на чл.2, ал.2 от същия договор.
А именно:На 04.02.2020 година, в 18:53:29 часа от офис на „ Изи пей” АД на Б. В. В.,
ЕГН ********** е изплатен паричен превод на стойност 1000.00 лева, нареден със
системен код № ********* от „ ИЗИ ФИНАНС” ЕООД на„ Изи пей” АД.Посочено е
също така, че Б. В. В. не е извършвал плащания по предоставения му от « ИЗИ
ФИНАНС» ЕООД Кредит № *******. Вещото лице е изчислило и дължимите суми за
главница и мораторна лихва, а именно: за главница - сума в размер на 1000.00 лева : за
договорна лихва за периода от периода от 04.02.2020 г до 30.03.2021 г. сума в размер
на 336.84 лева.
Съдът кредитира експертните заключения като обективно и компетентно
изготвени, приети и неоспорени от страните по делото.
Съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.204 ГПК извърши оглед на
веществено доказателство /компакт диск/, като съдържанието на диска се провери чрез
възпроизвеждането му с помощта на компютърната конфигурация, намираща се в
залата, в която се провежда днешното съдебно заседание. Прегледа се извърши
съгласно разпоредбата на чл.204, ал.2 ГПК от състава на съда в проведеното на
22.02.2022 г. открито съдебно заседание, като същото бе отразено в съдебния протокол.
При извършването на огледа съдът констатира, че дискът е сребърен цвят и върху него
има надпис maxell CD-R, 700 mb. Написано е с черен маркер „аудиозапис”. При
отварянето на диска съдът констатира, че същият съдържа 1 файл - MP3 файл (.mp3),
наименуван Outgoing_Call - ********** - ***** – ****. При възпроизвеждането на
файла се установи, че същият е аудиозапис. Записан е разговор между жена, която се
представя за служител на „Изи Финанс" и мъж, който се представя за Б. В. В.. В
разговора жената предоставя информация на мъжа, относно договор за заем от
разстояние № ***** преди превеждане на сумата по системата за разпращане на „Изи
пей“. Мъжът си казва трите имена Б. В. В., ЕГН и потвърждава сключването на
договора.
3
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6
ЗПФУР вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(договор за кредит), по което заемодателят е предоставил на ответника в заем
посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; че между
страните по договора за кредит е уговорено заплащането на договорна лихва в
претендирания размер.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти е да установи
положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът намира, че следва да вземе отношение най – напред по въпроса за
действителността на процесния договор.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип
на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основание
за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;
3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по
т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим към процесното правоотношение/- въз
основа на договор за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата
и съдържанието на договора. Съгласно нормата на чл. 22 Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ (изм., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.), когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Сключеният договор отговаря и на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, в
която норма е посочено, че договорът следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.В договора е посочено, че ГПР е в размер на 48,3 % , като са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
4
процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин.
Освен това, към договора е приложен погасителен план, който отговаря на
изискванията на чл. 11, ал.1, т 12 - планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и т.нат.,тоест отразено е от
какви конкретния плащания се формира конкретната погасителна вноска.Договорът
отговаря и на останалите императивни изисквания на ЗПК.
По изложените съображения, сключеният договор за потребителски кредит се
явява действителен, тъй като отговарят на посочените по – горе императивни
изисквания на ЗПК.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между
страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто,
съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР
на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да
се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на
електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и
изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние
и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния
договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя, както и че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от
Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Законът за електронния
документ и електронния подпис, като към настоящия момент същият е с изменено
заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В
настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са
представени неподписани документи – договор за кредит № 283862/04.02.2020 г. и
общи условия към него, за които се твърди, че са потвърдени от ответника с
натискането на бутон на интернет страницата на ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги / изменение, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 2017
г.), електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август
2014 г.). Съгласно ал.2 , писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ съдържащ електронно изявление. Електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронното изявление
може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ). Съгласно чл.13, ал.1,
електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) №
910/2014, а именно - „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които
се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
5
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.Съгласно ал.2
усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 -„усъвършенстван електронен подпис“ означава
електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26.В ал.3 е
уредено, че квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.
3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно „квалифициран електронен подпис“
означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за
създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано
удостоверение за електронни подписи. В ал.4 пък е уредено, че правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази
на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит,
представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги носител - „електронен
документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис с възможност да бъде
възпроизведено.Характер на електронен документ има и сключеният между страните
договор за кредит, за който се твърди, че е генериран след приемането му от
потребителя. Ищецът не твърди приетият договор за кредит да съдържат
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал.
3 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, който да е
положен от Б. В. В.. Не са и представени доказателства за това. Ето защо следва да се
приеме, че електронно генерираният договор за кредит е подписани с обикновен
електронен подпис.
Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис да е равностойна на
тази на саморъчния подпис. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че
това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се
разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл - Решение
№ 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от
6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.
По делото липсват данни за наличие на уговорка между страните, с която на
обикновения електронен подпис да е придадена стойността на саморъчен, доколкото се
явява спорно обстоятелството дали между тях изобщо е възникнало заемно
правоотношение. Следователно, при липсата на предпоставките на чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че дори действително да е попълнена електронна заявка
за кредит, въз основа на която е съставен процесният договор за кредит, както и самият
договор за кредит, не представляват саморъчно подписани документи и не се ползват с
формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Въпреки това, приетият по
делото договор не е „правно нищо“ – налице е волеизявление, но при оспорване на
неговото авторство това обстоятелство следва да бъде установено с други
доказателствени средства (например техническа експертиза), като доказателствената
тежест е за страната, която представя документа и се ползва от него (както при
неподписан писмен документ). В настоящия случай процесуалния представител на
ответника изрично оспорва последния да е сключвал договор за кредит с
кредитодателя. С доклада на делото съдът изрично е указал на ищеца, че носи тежестта
да докаже валидно възникнало правоотношение по договор за предоставяне на
6
финансови услуги от разстояние (договор за кредит), сключен с ответника.
За доказване на тези обстоятелства, по искане на ищеца бе допусната и
назначена съдебна компютърно техническа експертиза. В заключението си вещото
лице е посочило, че записа, предоставен и приет като доказателство по делото на диск
с надпис аудиозапис за потвърждаване на договор с № ****/**.**.*** г. не е
манипулиран.Освен това аудиозаписа е свален на хартиен носител и е приложен към
експертизата.Вещото лице е констатирало, че ответникът има регистриран профил в
ответното дружество, предоставил е личните си данни в хода на процедурата по
сключване на процесния договор, на същия е изпратено кратко текстово съобщение
/SMS/ с уникален код за сключване на договор за кредит на посочения от ответника
телефонен номер.В заключението също е посочено, че е налична разменена
кореспонденция между страните по делото, като общите условия са изпратени на
ответника като прикачен файл на неговата електронна поща.
Посоченото в експертизата се подкрепя и от извършения по реда на чл.204 ГПК
оглед на веществено доказателство /компакт диск/, като съдържанието на диска се
провери чрез възпроизвеждането му с помощта на компютърната конфигурация в
съдебната зала.Както бе споменато по – горе в решението, при възпроизвеждането на
файла се установи, че същият е аудиозапис. Записан е разговор между жена, която се
представя за служител на „Изи Финанс" и мъж, който се представя за Б. В. В.. В
разговора жената предоставя информация на мъжа, относно договор за заем от
разстояние № ******, преди превеждане на сумата по системата за разпращане на „Изи
пей“. Мъжът си казва трите имена Б. В. В., ЕГН и потвърждава сключването на
договора.
Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че ищецът доказа
при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно
правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(договор за кредит), по което заемодателят е предоставил на ответника в заем
посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок.Искът за
главница следва да бъде уважен в пълен размер от 1000.00 лева, съобразно
заключението на съдебно – счетоводната експертиза.Ищецът се позовава на обявена
предсрочна изискуемост на кредита. Дори да се приеме, че няма надлежно обявена
предсрочна изискуемост, следва да намери приложение т. 1 от ТР № 8 от 2017г. по т.д.
8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС ,съгласно което се уважава искането за установяване на
вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не
е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размера на вземането подлежащо на
уважаване следва да се определи към момента на формиране на сила на присъдено
нещо.Към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция –
22.02.2022 г. е настъпил падежа на всички погасителни вноски, като падежът на
последната е 24.01.2022 г., съобразно представения по делото погасителен план,
поради което съдът не изследва надлежно ли е уведомен длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост.
При основателност на главния иск, доказана се явява и акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва.Този иск също следва да бъде уважен изцяло, съобразно
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, а именно за сумата от 336,84 лв.
и за периода 04.02.2020 г. до 30.03.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 1062,26 лв./ държавна такса – 60.26 лева, юрисконсултско
възнаграждение определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК – 100.00 лева, депозит за
особен представител – 300.00 лева, както и и депозит за вещи лица – 600 лева /.
7
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 64,68 лв./държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Изи Финанс” ЕООД,
ЕИК ********* и Б. В. В., ЕГН **********, че Б. В. В., ЕГН ********** дължи на
„Изи Финанс” ЕООД, ЕИК *********, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение № 101 от 20.05.2021 г. по ч.гр.д. 1964/2021 г. на Районен съд гр. Враца:
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 1000,00 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит №*****/***.***.*** г., ведно със законна лихва за
периода от 19.05.2021 г. до окончателното погасяване на вземането;
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 336,84 лв., представляваща договорна лихва за периода
04.02.2020 г. до 30.03.2021 г.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. В. В., ЕГН ********** да заплати на
„Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1062,26 лв., представляваща
направени разноски по гр. дело № 3122/2021 г. по описа на РС Враца /държавна такса,
депозит за вещи лица, депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение/, както и сумата от 64,68 лв., представляваща разноски по ч. гр. дело
№ 1964/2021 г. по описа на РС гр. Враца /държавна такса и адвокатско
възнаграждение/.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8