Р Е Ш
Е Н И Е № 260913
гр.Пловдив,15.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично
заседание на тридесет и първи май,през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова
Светлана
Станева
при секретар Ангелина Костадинова,като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№
649/21г.по описа на ПдОС за 2021г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано по
въззивна жалба на Н.И. *** чрез пълномощника му адв.Д.Б. против решение № 261690/14.12.20г.,постановено
по гр.д.№ 19419/18г.по описа на ПдРС,1 бр.с.,с
което е отхвърлен предявеният от Н.И.И. иск с правно основание чл.128,ал.1 от СК за определяне на мерки за лични
отношения на същия с неговия внук Н.И.И.,ЕГН-**********
като неоснователен и недоказан.
В жалбата се излагат доводи
за неправилност на атакуваното решение и се иска неговата отмяна и постановяване
на друго,с което да се определи режим на лични отношения на жалбоподателя
с неговия малолетен внук.
Въззиваемият И.Н.И.,ЕГН-**********
изразява становище за основателност на жалбата и също счита,че решението следва
да се отмени.
Въззиваемата Н.С.П.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Д.Б. намира жалбата за неоснователна,а
обжалваното решение за правилно и обосновано по съображения,изложени в писмен
отговор и съдебно заседание.Претендира разноски.
ПдОС намира жалбата за
процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана
страна,имаща правен интерес от обжалване на
отхвърлителното спрямо нея решение.
При разглеждането на въззивната
жалба по същество ПдОС намира за установено следното:
Предявен е от Н.И.И.,ЕГН-**********
иск с правно основание чл.128,ал.1 от СК за определяне мерки за лични отношения с малолетния Н.И.И.,ЕГН-**********.
Не се спори,а и е
видно от представените по делото в тази връзка писмени доказателства,че ищецът е
дядо по бащина линия на малолетния Н.,който към момента е на 10 години.Ищецът
счита,че
ще е полезно за детето
да се определи режим на лични отношения
с него,като твърди,че майката на детето-Н.С.П. е психично болна и го малтретира.
От събраният доказателствен материал се установява,че отношенията между
родителите на детето-
Н.С.П. и И.Н.И. са силно
влошени,между тях са водени и се водят дела по ЗЗДН и чл.59 от СК,последното
от които-по бр.д.№ 5121/17г.,по което
има постановено решение от 02.01.20г.,без данни същото да е влязло в законна
сила.
С Решение
№ 2393/16.06.11г.по гр.д.№ 1694/11г.на ПдРС е бил
определен режим на лични контакти на ответниците Н.И. и Е.И.,(съпруга на Н.И. и баба на детето Н.И.,починала) с внучето им Н.И..С влязло в законна сила на 05.11.16г.решение № 4154/10.12.15г.,постановено по гр.д.№ 6317/14г.на ПдРС обаче мерките за
лични отношения на детето с баба му и дядо му е отменен,като съдът е
преценил, че не е в интерес на детето да поддържа контакти с тях.
Решение № 4154/10.12.15г.,по гр.д.№ 6317/14г.,постановено в
производство по чл.128 от СК представлява съдебен акт, разрешаващ правен спор
по спорна съдебна администрация,поради което не притежава СПН и всяка от
страните може да иска при промяна на
обстоятелствата по съдебен ред да се постанови акт с друг резултат.
Съгласно разпоредбата на чл.128 от СК дядото и бабата на детето могат да
поискат от съда да определи мерки за лични отношения с него,ако това е в
интерес на детето.Това означава,че основното,от което следва да се ръководи
съда в производството по чл.128,ал.1 от ГПК е интересът на детето.
Като е обсъдил събраните
по делото доказателства-писмените такива,изготвеният социален доклад и разпита
на свидетелката М.Т.,майка на ответницата,районният съд е приел,че към
настоящия момент не е в интерес на детето да се определя режим на лични
отношения с неговия дядо.Установил е,че силно влошените отношения между родителите на детето намират отражение
в разширения семеен кръг.Родителите не живели отдавна заедно.По делото не само че нямало данни дядото на детето по бащина линия да е бил полезен за
детето в отглеждането и възпитанието му и най-вече за изграждане на ценностна
система, която би формирала пълноценна и хармонична личност,но дори
обратното-от доказателствата се установявало преди всичко,че поведението на И.И. е неадекватно за родител,а отношението на ищеца към него е съвсем
безкритично.Нещо повече,той изцяло го подкрепял,двамата били много
задружни,наричали се „екип“ и според съда при определяне на режим на лични
отношения на ищеца с внука му,без съмнение чрез баща си Н.,И.И. би
злоупотребявал,което би било повод за
нови ескалиращи конфликти между семействата,а това най-малко би било в интерес
на детето.Съдът е отчел също,че това би се отразило пагубно на психическото и
емоционалното му състояние.Коментирано е в мотивите,че от писмените доказателства
е видно,че преди детето било държано от бащата в дома,където живее с Н.И., без
съгласието на майката и в нарушение на издадени в полза на майката и детето
заповеди за защита по отношение на И.И.,въпреки че местоживеенето на детето било
определено при майката като защитна мярка, който акт на съда не бил спазен от И..С
оглед на това и при събраните доказателства за неморално поведение,нецензурен
език и агресия,проявена към майката П. и нейните роднини,първостепенният съд е
намерил,че не е в интерес на детето да контактува изобщо с дядо си по бащина
линия.В резултат на всички тези конфликти се наложило с детето да работят
детски психолози,което довело до подобряване на състоянието му.Съдът е
коментирал социалния доклад,изготвен по
делото,като е акцентирал върху заявлението на детето,направено пред социалния
работник,че не желае срещи с дядо си,тъй като се страхува баща му да не се
появи и „не знае какво може да направи“.Районният съд е намерил за недопустимо детето
отново да бъде поставено в риск,до което неминуемо би довело уважаването на
иска.Според съда контакти на детето с дядо му и баща му не следва да се
определят и поради обстоятелството,че ищецът Н.И. е имал издадена заповед за
незабавна защита и забрана да доближава внука си Н. във връзка с образувано
производство по ЗЗДН,а в нарушение на тази заповед детето живяло в едно
домакинство с дядо си преди.Поведението на дядото показвало липса на уважение
към съдебните актове, демонстративно
несъобразяване както със законовите норми,така и със социалните правила.Всяка
среща на детето за осъществяване на режим на контакт с дядо му щяло да постави майката в позиция на
силен стрес и обоснован страх относно неговото връщане.Поведението на дядото,както
и на бащата,било неконтролируемо до степен на липса на всякакво съдействие от
тяхна страна към майката, към съдебните органи, както и към Дирекция Социално
подпомагане.Затова според районния съд домът на ищеца и сина му,както и
общуването с тях представлявали рискова
среда за детето,както в битов,така и в
социален аспект.В производството пред първата инстанция те по никакъв начин не
показали, че са променили поведението си спрямо околните,отношението си към
майката на детето и нейното семейство.Нещо повече, те дори не излагали и
твърдения, че се стремят към подобна промяна като проявна форма на здравословна
самокритичност .
Тези изводи на районният съд се споделят изцяло и от настоящата
инстанция,която намира изложените в решението мотиви за правилни,подробни и
почиващи на обстоен анализ на събраните по делото доказателства,поради което и
на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
Събраните пред настоящата инстанция доказателства не променят този извод на
въззивния съд.
От разпитаните двама свидетели-Н.Д. и К.И.,съдът не кредитира показанията
на свидетеля на жалбоподателя Д.,тъй като те,макар и почиващи на преки
впечатления,са твърде общи (свидетелят е
посещавал за кратък период от време-лятото на 2016г.дома на ищеца и не знае
подробности относно отношенията между родителите на детето и неговия дядо) и противоречат
както на показанията на другия разпитан свидетел- И.,така и на останалите
събрани доказателства-социалния доклад и показанията на св.Т..
Въззивния съд намира за достоверни и кредитира показанията на другия
свидетел-К. Т.,който е учител по занималня на детето и има непосредствени
впечатления от поведението му,а също и от срещата между детето и неговите дядо
и баща,осъществени в разрез с постановения режим на лични отношения на бащата с
детето в двора на училището,където учи малолетния Н..Впрочем това поведение на
ищеца и бащата на детето представлява потвърждение за правилността на извода на
районния съд,че и двамата не зачитат постановените съдебни актове и
демонстративно не се съобразяват с тях,като неколкократно са посещавали
училището на детето с цел да се срещнат с него,въпреки,че не са имали право на
това.Показателна е и реакцията на детето при тези нерегламентирани срещи-то „не
искаше много да ги вижда“.Бащата идвал често в рамките на учебната година,а
дядото само два пъти,но детето първия път ги отбягвало,а другия път седяло със
съучениците си,докато те били до оградата.Детето получило от двамата
подаръци-два комикса и топка,като свидетелят
посочва,че детето приело подаръците,но щом се прибрало в класната
стая,разрязало топката.Този жест на детето също е много показателен за
отношението му към баща му и дядо му.От
него се установява,че не само детето не
чувства близост с двамата,но избягва общуването с тях,в частност с дядо
си,понеже изпитва страх от баща си (в този смисъл заявеното от него пред
соц.работник).
Определянето на режим на лични отношения на детето с дядо му при реалната
възможност на срещите между двамата да присъства и бащата,и предвид страхът на
детето от бащата,не само че не е в негов интерес,но би довел и до сериозни
негативни последствия върху крехките за тази детска възраст психика и
емоционално състояние.Като е стигнал до същия извод,районният съд е постановил
правилен съдебен акт,който следва да се потвърди.
Разноски с оглед изхода на делото се полагат на въззиваемата Н.С.П.,като същите се претендират на осн.чл.38,ал.1 от ЗА,поради което следва
да се определят от съда.С оглед липсата на голяма фактическа и правна сложност
на делото следва да се определи адв.възнаграждение в размер на 300лв.,които да
се присъдят на адв.Б. на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
261690/14.12.20г.,постановено по гр.д.№ 19419/18г.по описа на ПдРС,1 бр.с.
ОСЪЖДА Н.И.И.,ЕГН-**********
да заплати на адв.Д.Б.,ЕГН-**********,*** сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: