Решение по дело №12031/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261075
Дата: 24 март 2022 г.
Съдия: Мая Йорданова Михайлова
Дело: 20201100112031
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ели Гигова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 12031 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът В.И.К. е предявил срещу ответника З. „У.” АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 26 275.20 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „У дома и щастлив“, за причинени имуществени вреди, във връзка с които е образувана щета № 19260530057, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 605.97 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 03.11.2020 г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че във връзка с настъпило застрахователно събитие в периода от 08.03.2020 г. – до 09.03.2020 г. – проливен дъжд, са причинени щети на собствения на ищцата недвижим имот, представляващ жилищна сграда, находяща се в с.Проглед, обл. Смолян.

Ищецът твърди, че е сключен с ответното дружество договор за застраховка „У дома и щастлив“ за горепосочената жилищна сграда, но ответникът неоснователно отказал да заплати застрахователно обезщетение.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „У.” АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Навежда доводи, че причината за настъпване на посочените от ищеца имуществени вреди в застрахования недвижим имот, е наличието на подпочвени води и покачване на нивото им, вследствие на валежи. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за застраховка „У дома и щастлив“, обективиран в застрахователна полица №190536Q0272, по силата на който ответникът е поел задължението да заплати обезщетение на ищеца за настъпилите по отношение на застрахованото имущество – жилищна сграда, находяща се в с.Проглед, обл. Смолян, вреди при осъществяване на един от покритите от застраховката рискове.

Видно от представеното по делото писмо с изх.№ОД-03-154-1/2-6.2020 г. от Национален институт по метеорология и хидрология, Филиал Пловдив, през целия ден на 08.03.2020 г. и през нощта срещу 09.03.2020 г. има регистриран валеж от дъжд с променлив интензитет, като общото измерено количество за периода от 8.00 ч. на 08.03.2020 г. до 8.00 ч. на 09.03.2020 г. е 89.80 л/кв.м.

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ, а именно да уведоми застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което е сторено от ищеца с подаване на уведомление за процесното застрахователно събитие.

Застрахованият е уведомил на 13.03.2020 г. писмено ответника за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е била образувана преписка по щета № 19260530057. Към преписката са приложени и констативни протоколи по щета – 2 бр. и описи на вредите – 2 бр. Видно от представеното по делото писмо с изх.№13170420 (на л. 25 от делото) ответното дружество е отказало изплащане на застрахователно обезщетение, с твърдения, че щетите са в резултат на подпочвени води, навлезли в застрахования обект.

    В настоящото производство е изслушано и прието по делото заключение по съдебно-техническа и оценителна експертиза, от което се установи, че има пряка причинно-следствена връзка между декларираното застрахователно събитие и щетите по жилищна сграда, находяща се в с.Проглед, обл. Смолян, както и че необходимите ремонтни дейности за подмяна на подовото отопление с ново в горепосочения недвижим имот възлизат на обща стойност 17 973.00 лв. В проведеното на 14.10.2021 г. открито съдебно заседание по делото вещото лице е уточнило, че стойността на извършените до момента строително-ремонтни дейности в горепосочения недвижим имот възлиза на сумата от около 1 200.00 лв. – 1 500.00 лв.

    При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл. 405, ал. 1 КЗ

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение с ответника за посочения лек автомобил, настъпване на застрахователно събитие, което е бил уговорен риск, изпълнение на задълженията по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. За да се освободи от задължението за плащане на дължимото обезщетение, застрахователят трябва да установи, че неизпълнението на насрещното задължение на застрахования е такова, пряко отразяващо се на настъпването на застрахователното събитие или изменящо риска от неговото настъпване. В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил точно задължението си по сключената имуществена застраховка „У дома и щастлив“ в съответствие с изискването на чл. 405, ал. 1 КЗ.

            Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие, както и в други случаи, предвидени със закон.

          За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 408, ал.1 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.

    От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите условия на застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието. В случая доказателства за наличие на такава причинна връзка липсват.

Същевременно, в случай че застрахователят твърди да е налице изключен риск по смисъла на т. 4.8 от общите условия, в негова тежест е да го докаже, каквито доказателства в случая не са ангажирани. По изложените съображения неоснователно се явява възражението на ответникът, че настъпилото застрахователно събитие не представлява покрит риск по смисъл на Общите му условия.

   Изцяло недоказани са възраженията на застрахователя, че причината за настъпване на посочените от ищеца имуществени вреди в застрахования недвижим имот, е наличието на подпочвени води и покачване на нивото им, вследствие на валежи. За установяване наличието на подпочвени води в застрахования недвижим имот и тяхното покачване в периода от 28.03.2020 г. до 03.11.2020 г., когато се твърди от ищеца, че е настъпило процесното застрахователно събитие, по делото не са събрани никакви доказателства.

   Спорният по делото въпрос е за размера на обезщетението за имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и приета по делото СТОЕ, включително и направеното от вещото лице уточнение в проведеното на 14.10.2021 г. открито съдебно заседание, което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по жилищна сграда, находяща се в с.Проглед, обл. Смолян, е възможно да настъпят в причинно следствена връзка с декларираното застрахователно събитие, както и че стойността на щетите е в размер на 19 473.00 лв.  

Поради което искът е основателен и доказан до предявения размер от 19 473.00 лв.

Като законна последица от това в полза на ищеца следва де се присъди и законна лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 03.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД

След като главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно събитие е основателен, следва да бъде уважен и акцесорният иск за заплащане на законната лихва върху главницата. Срокът за изплащане на застрахователното обезщетение не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ.

Размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата, изчислен с помощта на компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на лихви, за процесния период от 28.03.2020 г. до 03.11.2020 г. възлиза на сумата от 1 195.43 лв, поради което предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен за предявения размер от 1 195.43 лв.

Относно разноските по производството

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 2 346.97 лв., представляващи сбора от заплатената от ищеца държавната такса по исковата молба, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.

При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството съразмерно с отхвърлената част  – в размер на 142.27 лв. (депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение).

 

            Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА З. „У.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. С.Ц., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 19 473.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 03.11.2020 г. до окончателното й изплащане, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 19260530057, образувана при З. „У.” АД, във връзка с настъпило в периода от 08.03.2020 г. – до 09.03.2020 г. застрахователното събитие в с.Проглед, обл. Смолян, и сумата от 1 195.43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 03.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния им предявен размер като неоснователни.

ОСЪЖДА З. „У.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. С.Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2 346.97 лв., представляваща разноски по делото пред СГС.

         ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, да заплати на З. „У.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 142.27 лв. – разноски за производството пред СГС.   

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: