№ 12
гр. Търговище , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500061 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Производството по в.гр.д.№61/2021г. по описа на Окръжен съд-Търговище е
образувано по въззивна жалба на С. Г. С., с ЕГН **********, действаща чрез своя
пълномощник адв. Ц.И. от АК гр.Търговище ПРОТИВ Решение № 26004/26.01.2021 г.,
постановено гр.д. № 140/2020 г. по описа на Районен съд Търговище , с което е бил уважен
предявеният иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, присъдени са разноски.
Считайки решението за неправилно и необосновано, молят съда да го отмени, като
реши спора по същество и отхвърли иска като неоснователен. Оспорва наличието на
договор, както и обстоятелството, че доверителката му дължи цитираните суми. Съдът
извеждал предположения, което е и недопустимо. По делото било установено, че
доверителката му не живее на посоченият адрес. В тази връзка, неправилно и в
противоречие със доказателствата, съдът е приел, че фактурите, в които е обективирано
задължението, са достигнали до доверителката му преди датата на падеж. В тази връзка
изчисляването на давността от дата на падеж на фактурата било в противоречие със закона.
В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от „Е.Ф.К.” ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. В, бул. „М.Л.“ №
46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д., чрез адв.И.М. Л., вписан в АК София със становише за
1
допустимост на подадената жалба, но неоснователност. Молят съда да потвърди изцяло
обжалваното решение. Претендират разноски в размер на 300 лв. по представения списък по
чл.80 от ГПК.
Считат, че възражението за изтекла давност намира основанието си в чл.111 б.“в“ от
ЗЗД. Според ТР №3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, задължението за мобилни услуги е
периодично плащане, като падежът настъпва на определени интервали от време / на
определена дата от месеца / и се погасява, с изтичане на тригодишен срок. В случая падежът
за плащане на най-ранната фактура № **********/08.11.2016г. е на 25.11.2016г., а
заявлението по чл.410 от 1 ПК е депозирано на 25.11.2019г., поради което до този момент
тригодишният срок не е изтекъл. Доколкото въззивникът не е навел твърдения за
неполучаване на фактурите в срок (с отговора на исковата молба, в насроченото о.с.з.), то
правото му за това е преклудирано.
По отношение на оспорването, че не е доказано наличието на договор-Договорът за
телекомуникационни услуги е подписан от страните - „БТК” ЕАД, чрез свой представител и
С. Г. С.. Въззивникът не е оспорил положения от него подпис в представения Договор, като
това му право се е преклудирало.
В съдебно заседание въззивницата не се явява. Представлява се от процесуалния си
представител адв. И., който поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемият не се явява и не изпраща представител. Постъпила
е писмена молба от процесуалния предста-вител адв.И.Л., с която поддържат отговора на
жалбата, претен-дират разноски в размер на 300 лв.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с
79,ал.1, чл.86 и чл. 99 от ЗЗД са обосновани с обстоятел-ството, че с Договори за цесия от
16.10.2018г. г. и 26.08.2019г. кредиторът „Българска телекомуникационна компания” ЕАД
цедирал на „СГ Груп”ООД, а последния на ищеца вземането си по договор №
**********24042015- 33562393, по силата на който са й предоставени мобилни услуги
номер ********** и мобилен апарат с абонаментен план, както и договор №
**********09102015-34985204, по силата на който са предоставени мобилни услуги на три
2
номера абонаментен план „Комбинирай и пести”сключен с ответницата С. Г. С., с ЕГН
**********, като последната не изпълнила задълженията си по договора за заплащане на
сумите 356.63 лв. - представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуни-
кационни услуги от 17.09.201З г. сключен между длъжника и „Българска
Телекомуникационна Компания” ЕАД, въз основа на който са издадени фактури с №
**********/08.11.2016г.; ********** от 08.12.2016г.; **********/08.01.2017г., както и
сумата в размер на 120.59 лв., представляваща лихва, за което съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК ч.гр.д. № 2033/19 год. на РСТ в полза на ищеца е била е била
издадена заповед за изпълнение и за сумата от сумата от 39.98 лв. – главница по договор за
телекомуникационни услуги от 17.09.2013г.; сумата от 14.18 лв. – лихва от 27.11.2018г. до
11.11.2019г.; сумата от 41.66 лв. – главница и сумата 14.37 лв. – лихва от 27.12.2016г. до
11.11.2019г.; сумата от 274.99 лв. – главница и сумата от 92.04 лв. лихва от 27.01.2017г. до
11.11.2019г., както и направените по делото разноски: сумата от 25 лв. – държавна такса
по делото и сумата от 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Тази заповед е
връчена на длъжника-ответницата в настоящото производство, която в срока по чл.414 от
ГПК е депозирала възражение против издадената заповед, поради което и на осн. чл.415 от
ГПК съдът е указал на ищеца да предя-ви иск за установяване на вземането си против
ответницата.
Ответницата в писмен отговор оспорва предявените искове, по основание. Размерът
на исковете не се оспорва от нейна страна, но се навеждат твърдения, че вземането не
съществува, тъй като тя не е била надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на
задължението й. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител заявява, че не е
погасила задължението си към първоначалния кредитор. Позовава се на изтекла в нейна
полза погасителна давност.
Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка напълно се споделя
от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от НПК, съдът препраща
към мотивите му.
Безспорно е установено по делото, че ответницата не е изпълнила задълженията си
към кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, който е цедирал на „СГ
Груп”ООД, а последния на ищеца по настоящето дело „Е.Ф.К.” ЕООД с ЕИК *******,
вземанията си към ответницата. Това е видно от пред-ставените по делото писмени
доказателства, неоспорени от ответницата в първоинстнционното производство.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Предявените искове на осн. чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с
79,ал.1, чл.86 и чл. 99 от ЗЗД за признаване дължимост на сумите 356.63 лв. -
3
представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от
17.09.201З г. сключен между длъжника и „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД,
въз основа на който са издадени фактури с № **********/8.11.16г.; ********** от 8.12.16г.;
**********/8.01.17г., както и сумата в размер на 120.59 лв., представля-ваща лихва, за което
съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ч.гр.д. № 2033/19 год. на РСТ в полза
на ищеца е била издадена заповед за изпълнение, са основателни.
По оспорването от страна на ответницата в жалбата, че не е доказано наличието на
договор с „БТК” ЕАД, това й право се е преклу-дирало, тъй като не е сторено в срока по
чл.193 от ГПК.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност-падежът за плащане
на най-ранната фактура № **********/08.11.2016г. е на 25.11.2016г., а заявлението по
чл.410 от 1 ПК е депозирано на 25.11.2019г., поради което до този момент тригодишният
срок не е изтекъл.
Твърдения на процесуалния представител на ответницата за неполучаване на
фактурите в срок също се прави едва в настоящата инстанция, поради което правото му за
това е преклудирано. Независимо от това, необосновано се твърди, че неправилно и в
противоречие със доказателствата, съдът е приел, че фактурите, в които е обективирано
задължението, са достигнали до доверителката му преди датата на падеж. В тази връзка
изчисляването на давността от дата на падеж на фактурата било в противоречие със закона.
Такива изводи в първоинстанционното решение липсват.
По отношение на оспорването, че не е била надлежно уведомена за извършеното
прехвърляне на задължението й, макар да не е посочено като нарушение в жалбата, същото е
неоснователно. С предявяване на иска, договорите за прехвърляне на процесното вземане са
породили своето действие по отношение на ответницата, тъй като това и е станало известно
в хода на делото - факт, който следва да бъде съобразен, на осн. чл. 235,ал.3 от ГПК. Препис
от исковата молба и приложенията към нея, в т. ч. и цитираните уведомления, са връчени на
ответницата.
От изложеното е видно, че решението на ТРС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, съобразено с практиката на ВКС.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, разноски се дължат на
въззиваемата страна, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и представено
доказателство за заплащане на разноски в настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26004/26.01.2021 г. на Районен съд Търговище,
постановено по гр.д. № 140/2020 г, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Г. С., с ЕГН **********, действаща чрез своя пълномощник адв. Ц.И.
от АК гр.Търговище да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. В, бул. „М.Л.“ № 46, ет. 4, представлявано от Е.Р.Д.,
чрез адв. И.М. Л., вписан в АК София, направените в настоящото производство разноски в
размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3 т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5