Р Е Ш Е Н И Е
№
357/22.02.2024 г. град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Добрич втори касационен състав
На тринадесети
февруари 2024 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Любомир Генов
Членове: Нели Каменска
Иванка Иванова
Секретар: Веселина Сандева
Прокурор: Златко Тодоров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 2 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото
е образувано по касационна
жалба, подадена от К.Д.Г. ЕГН ********** *** против Решение № 331/ 10.11.2023 г. постановено
по НАХД № 901/ 2022 г. по описа на РС - Добрич, с което е потвърдено НП №
22-0851-000977/ 21.07.2022 г. на началник група при сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени адм. наказания:
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и „глоба“ в размер на
200 лв. В жалбата е посочено конкретно касационно
основание за отмяна – нарушение на материалния закон и несъответствие с целта
на закона, като последното не е касационно основание за настоящата съдебна
инстанция предвид нормата на чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. В
съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява, се представлява от
адв. Друмева от АК – Варна, която поддържа жалбата и и зиразява мотивирано
становище за отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по касация – началникът на група при сектор
ОП в ОД на МВР-Добрич, редовно призован, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението е законосъобразно. Не са допуснати процесуални
нарушения. Доказано е извършеното адм. нарушение.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 10.03.2022г. свидетелите ****–
полицейски служители в сектор „ПП„ при ОДМВР гр. Добрич, изпълнявайки
служебните си задължения с патрулен автомобил в гр. Добрич, възприели движещ се
л.а. с ДК № Р 6538 ВВ. Извършили проверка на автомобила, в резултат на която установили,
че същият е с прекратена регистрация от 06.01.2022г. Спрели автомобила по ул. „
Д-р. Константин Стоилов“, до оръжеен магазин „Ловна страст“ и установили, че
негов водач е касаторът Г.. ****, в присъствието на св. **** образувал против
касатора административно-наказателно производство, като съставил АУАН бл. № 591309,
с който вменил адм. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, извършено на
10.03.2022г. АУАН бил надлежно връчен на касатора.
На 10.03.2022г. с Мотивирана резолюция № 22-0851-М000059, АНО прекратил
административно-наказателното производство, образувано против касатора със
съставянето на АУАН бл. № 591309/10.03.2022г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 9
във вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН ( л. 17 ). На 15.03.2022г. процесната преписка
била изпратена на РП - Добрич, поради наличие на данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК (л. 65). С Постановление от 14.07.2022г.,
РП – Добрич е отказала да образува досъдебно производство за престъпление от
общ характер и прекратила образуваната прокурорска преписка № 882/2022г. по
описа на РП - Добрич.
На 21.07.2022г., на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на Постановлението
на РП за отказ за образуване на досъдебно производство е образувано процесното
административно-наказателно производство с издаването на НП № 22-0851-000977 от
началника на група в ОДМВР гр. Добрич, Сектор ПП за извършено от жалбоподателя
на 10.03.2022г. адм. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът изцяло е кредитирал и събраните гласни доказателства в хода на съдебното
следствие, съдържащи се в показанията на свидетелите ****, **** **** и ****,
като обективни и непротиворечиви.
От правна страна въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП вменява задължението на водача на МПС да управлява превозно средство,
което е регистрирано и с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. В хода на съдебното следствие са били събрани
безспорни доказателства, съдържащи се в показанията на ****и ****, че именно касаторът
е управлявал процесното МПС на 10.03.2022г. От приобщената към доказателствения
материал справка за собственост и регистрация се установява по безспорен начин,
че на 06.01.2022г. регистрацията на процесния лек автомобил е била прекратена,
на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, което фактическо обстоятелство не се
оспорва от страните.
Следва да се отбележи, че когато на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП от ЗДвП
се прекратява служебно регистрацията на регистрирано ППС с отбелязване в
информационната система, за извършилите това действие длъжностни лица не
възниква задължение да информират собственика, поради което уведомяването не е
елемент от фактическия състав по прекратяване на регистрацията на МПС по реда
на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, и не влияе върху отговорността на водача за
извършеното нарушение. Ето защо, след като е била прекратена служебно
регистрация на процесното МПС, собственикът му не е бил информиран за
извършеното прекратяване. От друга страна, ако се приеме, че е налице незнание
от страна на жалбоподателя, че процесното МПС е с прекратена регистрация, то
самото незнание не го оневинява, а е от значение единствено за формата на
вината, при която е извършено нарушението - „непредпазливост” и то „несъзнавана”.
В процесния случай, АНО е наложил кумулативно предвидените наказания от
законодателя, в минимален размер. В случаят не са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на
маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличават
конкретното деяние от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са
налични. По делото не са ангажирани доказателства за налични смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно.
Настоящата
инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни.
Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни
съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства, както и всички наведени възражения от наказаното лице. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че се наказва
с лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В съответствие с цитираните разпоредби всички
обстоятелства, с оглед на които е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице, са
безспорно установени в съдебното производство. В случая изпълнителното деяние
на вмененото му нарушение се състои в това, че касаторът е управлявал нерегистрирано по надлежния ред МПС.
Описанието на нарушението с думи в НП
съответства с неговата правна квалификация по нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото в НП ясно
е посочено, че управляваното от лицето МПС не е регистрирано по надлежния ред,
като за прецизност е вписано също, че управляваното МПС е с прекратена регистрация. Няма
противоречие в посочената за приложима и приложена санкционна норма и описаното
нарушение, тъй като в НП изрично е отразено, че конкретното управлявано от
лицето МПС не е регистрирано по надлежния ред, съответно ясно е посочено за коя
от двете хипотези по чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП е образувано административно-наказателното производство, а именно
тази на чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП – управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
С оглед горното, настоящата съдебна инстанция намира, че в НП е направено достатъчно подробно
и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е
извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за
какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на
лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите
разпоредби, които са били нарушени, а приложената от АНО санкционна норма съответства на
установеното нарушение.
Нарушението по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да
бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7,
ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. С
оглед на това следва да се приеме, че касаторът е
осъществил състава на вмененото му адм. нарушение
по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно АНО го е
санкционирал на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всякакво друго разбиране би означавало лицето да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя. Не са
налице материално-правните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършването на нарушението не
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Наложените кумулативни наказания са определени на законовия минимум, поради което не подлежат на
преразглеждане от съда.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, че
постановения съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на
материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 331/10.11.2023 г., постановено
по НАХД № 901/ 2022 г. по описа на РС – Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..