Определение по дело №595/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 536
Дата: 24 септември 2020 г.
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20201800500595
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 53620.09.2020 г.Град София
Софийски окръжен съдI Въззивен граждански състав
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева

Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно
гражданско дело № 20201800500595 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца „И.А.К. ..“ ЕООД срещу
определение № 2 786 от 07.07.2020 г., постановено по гр. дело №
421/2020 г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което производството по
делото е прекратено и е изпратено за разглеждане по компетентност
на Софийски районен съд.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е
неправилно. Твърди, че макар да е юридическо лице има качеството
на „потребител“ по смисъла на параграф 1, т. 41б ДР на ЗЕ, което
понятие се покривало по съдържание с дефиницията на „потребител“
по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползвал
от подсъдността по чл. 113 ГПК.
Ответникът по частната жалба „ЧЕЗ Р.Б.“ АД не е депозирал
писмен отговор.
Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите в частната
жалба и прецени данните по делото, намира за установено следното.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт (чл.
121 ГПК), от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството по гр. д. № 421/2020 г. по описа на Районен съд–
1
гр. Ботевград е образувано по предявен от „И.А.К. ..“ ЕООД иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по
отношение на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, че ищецът не дължи сумата от 3 222. 26
лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на абоната стойност на електрическа енергия за периода
28.11.2019 г. – 28.02.2020 г. за обект - ресторант, намиращ се в гр.
Ботевград, абонатен № 02611039, за която сума е издадена фактура №
3262364 от 09.03.2020 година.
С отговора на исковата молба ответното дружество е навело
възражение, че спорът не е подсъден на РС – гр. Ботевград, а на СРС,
в района на който се намира седалището на ответника.
С обжалваното определение районният съд е приел, че не е
компетентен да разгледа спора, тъй като ищецът няма качеството на
"потребител " по смисъла на ЗЗП, поради което и по правилата на чл.
108 ГПК компетентен да разгледа спора е СРС.
Определението е правилно, като на основание чл. 278, ал. 4 вр. с
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от
районния съд. Независимо от това, и във връзка с доводите в частната
жалба е необходимо да се добави и следното.
По въпроса съставлява ли потребителят на енергийни услуги по
смисъла на § 1, т. 41б ДР ЗЕ специален вид потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 ДР ЗЗП в хипотезата на предявен от юридическо лице -
потребител на енергийни услуги - установителен иск за недължимост
на суми за предоставена електрическа енергия, е постановено
определение № 440 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3350/2019 г.,
IV г. о., ГК. В този съдебен акт е прието, че съгласно легалната
дефиниция на § 13, т. 1 ДР ЗЗП "потребител" е само физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност. За да бъде
изключено всяко съмнение, което би могло да възникне във връзка със
статута на едноличния търговец (по чл. 56 и сл. ТЗ), същата
дефиниция предвижда, че "потребител" е и всяко физическо лице,
което като страна по договор по ЗПП действа, извън рамките на своята
търговска професионална дейност. Следователно законодателят
категорично посочва, че потребител по смисъла на ЗЗП е само
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. От друга страна, съгласно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "потребител на
2
енергийна услуга" би могъл да бъде както краен клиент по смисъла на
§ 1, т. 27г ДР ЗЕ (клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване), така и ползвател на преносна
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или
природен газ. Ето защо понятието "потребител на енергийна услуга"
по смисъла на § 1, т. 41б ДР ЗЕ не е идентично с понятието
"потребител" по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, поради което
подсъдността, въведена в чл. 113 ГПК, би била приложима по
отношение на потребител на енергийна услуга, само ако този
потребител е физическо лице, купуващо електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване, а не във връзка със своята
търговска или професионална дейност, и не ако се касае за
юридическо лице, потребител на енергийна услуга.
Ето защо развитите от частния жалбоподател оплаквания са
неоснователни, а частната жалба следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „И.А.К. ..“ ЕООД
срещу определение № 2 786 от 07.07.2020 г., постановено по гр. дело
№ 421/2020 г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което производството
по делото е прекратено и е изпратено за разглеждане по
компетентност на Софийски районен съд.
Определението е окончателно – аргумент от чл. 274, ал. 4 ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3