РЕШЕНИЕ
№ 3998
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20223110104248 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от Х. Ц. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. Р. К. № * срещу А. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
Р. К. № *, с която е предявен иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК и за
възстановяване на предбрачното име на ищцата.
В исковата молба ищцата излага чрез адв. З. С., че с ответника са сключили брак на *
г., съгласно акт за гр. брак № *г., изд. от ОНС- В., от който са родени две деца, пълнолетни
понастоящем. Поддържа се, че съвместния живот на съпрузите не потръгнал добре заради
прояви на домашно насилие, на които децата станали свидетели. Излага се, че ответникът
няколко пъти правил опити да се самоубие. Сочи се, че конфликтите и скандалите между
съпрузите били ежедневни. През 2015 г. ответникът бил осъден по ЗЗДН и тогава ищцата го
напуснала и съпрузите не живеят заедно. Ищцата сочи, че от тогава съпрузите не поддържат
никаква връзка. Излага, че през изминалите години ответникът не се интересувал от децата,
не плащал никаква издържка, а понастоящем не ги търси и се чуват само спорадично по
телефона. Поддържа се, че бракът е изпразен от съдържание, между съпрузите няма
емоционална обвързаност и всеки води свой независим живот игнорирайки другия. Сочи се,
че бракът съществува само формално и няма шансове за заздравяването му, като същият е
дълбоко и непоправимо разстроен. Предлага споразумение на ответника. Моли за уважаване
на иска.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът редовно уведомен, не е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
В о.с.з. ищецът се явява лично и с процесуалния си представител, като поддържа
исковата молба.
В о.с.з. ответникът не се явява, не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Удостоверение за граждански брак серия * на л. 6 страните са
встъпили в граждански брак на * г. в гр. В., за което е съставен Акт за граждански брак №
* г.
За установяване на релевираните основания за настъпване на твърдяното
разстройство на брака по делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля Ц. А. П., син на страните.
В показанията си същият сочи, че родителите му не живеят заедно от 7-8 г. и
понастоящем не знае къде живее баща ми. По последни данни мислили, че живее някъде
около Пл. Соче, че през тези години не е поддържал връзка с него, като се е онаждал само
веднъж и то по-скоро за да направи проблеми, тъй като бил пийнал. Не зане майка му да е
имала контакт с него годините на раздялата. Поддържа, че родителите му не могат отново да
се съберат и да заживеят заедно.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Дълбокото и непоправимо разстройство в брака, обуславящо извода за основателност
на иска по чл. 49, ал. 1 от СК е бланкетно понятие, което се нуждае от съдебна преценка, при
която се изследват фактите за състоянието на съпружеските отношения.
С исковата молба ищцата е въвела твърдения за проблеми в брачната връзка
изразяващи се в продължаваща повече от седем години фактическа раздяла и
незаинтересованост на ответника към семейството, които твърдения съдът намира за
доказани от показанията на свидетелят П.. Действително последният е син на страните и
показанията му следва да се кредитират при условията на чл. 172 от ГПК. В същото време
дори обикновената житейска логика сочи, че точно поради близката родствена връзка със
страните, сведенията изнесени от този свидетел са плод на преки и многогодишни
наблюдения върху всички аспекти от брачната връзка на родителите му. Следователно
заявеното от свидетеля, че от седем години последните са били напълно физически, духовно
и икономически разделени един от друг, представлява достоверна оценка и предава
реалното състояние, в което се намират отношенията между съпрузите.
Горното следва да се прецени в съвкупност и с демонстрираното пълно процесуално
бездействие от страна на ответника по иска за развод, който не е подал отговор на исковата
молба, нито е провел насрещно доказване по твърденията за наличие на пороци в брачната
връзка. Така с процесуалното си поведение съпругът демонстративно е игнорирал напълно
изявленията на своята съпруга за наличие на сериозни пролбеми в отношенията между
двамата. По този начин ответникът показно е пренебрегнал и омаловажил мнението,
чувствата и личността на своята брачна партньорка, която категорично е изразила воля за
прекратяване на брачния съюз. Поради това съдът приема за установено по делото, че
общуването между съпрузите е непоправимо прекъснато, а бракът им е изпразнен от
дължимото съдържание, поради липсата на взаимно уважение, разбирателство и общи
грижи за семейството. Същият не изпълнява своята социална функция и запазването му би
2
било вредно за съпрузите, между които не съществува физическа и духовна близост,
изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. Поради изложеното съдът
приема, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде
прекратен на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди брака. В настоящия случай ищцата е направила такова искане,
поради което следва да бъде постановено след развода същата да възстанови предбрачното
си фамилно име Христова.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв.,
която съпрузите следва да понесат по равно. С исковата молба ищцата е внесла дължимата
припадаща се половина в размер на 25,00 лв., поради което с настоящото решение
единствено съпруга следва да бъде осъдена да заплати сумата от 25,00 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА брака между Х. Ц. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. Р. К. № * и А. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. Р. К. № *, сключен
на * г. в гр. В., за което е съставен Акт за граждански брак № * г., на основание чл. 49, ал. 1
от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Хр., на
основание чл. 53 от СК.
ОСЪЖДА А. П. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. Р. К. № * да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата 25,00 лв., на
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3