Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,15.06.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на десети март през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 8754 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 45915 от 19.02.2020 год., постановено
по гр.дело № 6589/2019 г. на СРС, І Г.О., 167 състав, е осъдена С.О., ЕИК *****,
с адрес: гр.София, ул.“ *****да заплати на М.А.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, чрез адв.С., на основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД сумата от 500
лева, представляваща стойността на претърпени от нея имуществени вреди,
изразяващи се в сторване на разходи за закупуване на Анкър 50-REF №
135050 LOT № Р 16090220 за лечение на
фрактура на десен крайник, претърпена от М.П. на 24.01.2017 г. при падане при
слизане от автобус № 604 на спирка „Държавна печатница“ в гр.София. С решението
на съда е осъдена С.О., ЕИК *****, с адрес: гр.София, ул.“ *****да заплати на М.А.П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.С., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 610 лева, представляваща сторени разноски пред СРС.
Срещу решението на СРС, 167 с-в е постъпила въззивна жалба от С.О., подадена чрез юрк.Ренета
Кисова, с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо него
да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец М.А.П., чрез
пълномощника си адв.С.С. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на
ответника, като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение –потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
С оглед релевираните в жалбата оплаквания, въззивният съд намира обжалваното решението
за правилно, като споделя изложените
в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на
предявения от ищцата М.А.П. *** с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 500 лв./чл.272
от ГПК/. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от
фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответника и за дължимото обезщетение, като на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно
положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане
на работа ; 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи / деяние, вреда - имуществена или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина /; 3/ вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа- чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него / в този смисъл ППВС 9/1966 г. /
Отговорността за вреди на юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото си тя е гаранционно- обезпечителна, тъй като ответникът не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за
такива на негови работници или служители. Те трябва да са причинили вредите - имуществени или неимуществени, при
или по повод възложената им работа, както и те да се дължат на техни
противоправни действия или бездействия, които да са извършени виновно. Предмет
на доказване е както наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане, а така и също и факта на възлагане на работата. В случая по чл.49 от ЗЗД, законодателят е възложил репариране на вредите на правен
субект, който отговаря на основание, различно от това на деликвента.
Отговорността по
чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната норма, чиито
фактически състав изисква установяването на определени предпоставки. При
осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността на възложителя на
работата. С оглед характера
на отговорността по чл.49
от ЗЗД, възложителят на работата, какъвто е ответникът, не извършва с възлагането на работата противоправно
деяние. Но той отговаря за такова, извършено от този, на когото е възложил
работата. Възложителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че този,
комуто е възложена работата не е причинил вреда и действията му не са виновни и
противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената
работа /ПП на ВС № 7/29.12.1958 г./.
В
процесния случай, противно на изложеното във въззивната жалба са налице
предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за
заплащане на ищцата на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
сумата от 500 лв. При съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че ищцата е претърпяла имуществени вреди в причинна връзка с
падане на заледен участък на общински тротоар, при слизане от автобус № 604,
настъпило на 24.01.2017 г. на спирка „Държавна печатница“, находяща се на бул.“
Цариградско шосе“ в гр.София, поради
непочистване на пътната настилка в зимни условия. Съгласно разпоредбите на чл.30,
ал.4 от Закона за пътищата /ЗП/: "Изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се организират от съответната
община". В този смисъл поддръжката на тротоарната настилка на спирка
„Държавна печатница“ на бул.“ Цариградско шосе“ в гр.София е вменена като задължение
на ответника по силата на закон. В подкрепа на така формирания извод на
съдебния състав са и разпоредбите на чл.48, т.2, б/ от ППЗП, който повтаря
изложеното в чл.30, ал.4 от ЗП, както и в чл.11, ал.1 от Закона за общинската
собственост, гласящ: "Имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата
на добър стопанин". Следователно общината не е изпълнила законовото си
задължение да поддържа в изправност тротоарната настилка. Доколкото общината,
като юридическо лице осъществява правни действия, респективно бездействия, чрез
натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при
или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица
не са извършили необходимите действия за привеждане на тротоара в състояние,
годно за осъществяване на присъщите му функции и от това тяхно виновно
бездействие /по презумпцията на чл.45, ал.1 ЗЗД/ са настъпили вреди в правната
сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност
на възложителя - С.О. за обезщетяване на претърпените от нея вреди. В
практиката на ВКС - решение № 124/18.07.2019 г. по гр.дело № 3057/2018 г. на
ВКС, IV г.о., решение № 213/19.11.2019 г. по гр.дело № 714/2019 г. на ВКС, ІІІ
г.о. и др., която настоящият състав напълно споделя е прието, че съгласно чл.2,
ал.1, т.2, вр. с чл.3, ал.2, т.1 ЗОС, вр. с § 7 ПЗР ЗМСМА, общината е длъжна да
управлява предоставената и публична собственост /в т.ч. улиците/ в рамките на
населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин -
чл.140 КРБ и чл.11, ал.1 ЗОС. Дължимата грижа в полза на териториалната общност
включва както изграждане, ремонт и поддържане на улици, тротоари, зелени площи
и др., така и полагане на грижи за чистотата им, в това число снегопочистване и
осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и возила. В настоящия
случай безспорно е обстоятелството, че ищцата е паднала на 24.01.2017 г.
слизайки от автобус на спирка „Държавна печатница“, находяща се на бул.“
Цариградско шосе“ в гр.София, на заледен
и непочистен тротоар към улица – публична общинска собственост, което
обосновава извод, че ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат
уличната инфраструктура не са положили дължимата грижа на добрия стопанин /чл.11,
ал.1 ЗОС/ да изпълнят задължението си да я поддържат в изправно и безопасно за
гражданите състояние. Това поведение е неправомерно и осъществява деликтния
състав на чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, както правилно е приел и първоинстанционния
съд.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззивника-
ответник не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция.На основание чл.273
от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна- ищец следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство,
представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 360 лв., за въззивната инстанция по договор за правна защита и
съдействие от 25.10.2021 г. и списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 45915 от 19.02.2020 год.,
постановено по гр.дело № 6589/2019 г. на СРС, І Г.О., 167 състав.
ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.“*****, да заплати на М.А.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, чрез адв.С., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 360,00 лв. / триста и шестдесет лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
/адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.