МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №6
ОТ 21.02.2018 Г. ПО НОХД №279/2017 Г. НА НПРС
Подсъдимият С.Х.Х. е предаден на съд затова, че при условията на
продължавано престъпление на 19.03.2017 г., около 04.00 часа в гр. Н., обл. Ш., по ул. „***“ и на 19.03.2017 г., около 04.15 часа
по път ***км.***, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с временни регистрационни табели № ***, без да
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, което деяние
е сторил в едногодишния срок от наказването му по административен ред за друго
такова деяние с Наказателно постановление №16-0307-000323/08.06.2016 г. на
Началника на РУ - Н., влязло в законна сила на 20.06.2016 г. престъпление по
чл.343в, ал.2, във вр.с чл.26,ал.1 от НК;
И
затова, че при условията на продължавано престъпление на 19.03.2017 г., около
04.00 часа в гр. Н., обл. Ш., по ул. „***“ и на
19.03.2017 г., около 04.15 часа по път ***км.***, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с временни регистрационни табели № ***, което
моторно средство не е регистрирано по надлежния ред, определен в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства – престъпление по чл.345, ал.2 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът
при Новопазарската районна прокуратура поддържа
обвинението. Счита, че същото е доказано по категоричен начин и подсъдимият
следва да бъде признат за виновен по предявените му обвинения. Моли, за
извършеното престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация,
а за престъплението по чл.343в, ал.2, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване да бъде отложено условно с изпитателен срок. Прокурорът моли също,
след налагане на наказание за всяко от престъпленията, съдът да определени на
подсъдимия едно общо наказание – по-тежкото измежду двете.
Подсъдимият
не се признава за виновен по предявените му обвинения. Твърди, че на посочените
в обвинителния акт дата, часове и места той не е управлявал лекия автомобил
„Фолксваген Голф“. Шофьор на колата тогава бил свидетелят С.Ф.Х., а самият
подсъдим се намирал на задната седалка в колата.
Защитникът
на подсъдимия – адв. М. М. *** счита, че обвинението
не е доказано, тъй като по делото не са събрани безспорни доказателства, от
които да се направи категоричен извод, че подсъдимият е автор на двете
престъпления. Поради това моли, подсъдимият да бъде оправдан по предявените му
обвинения.
Като взе предвид събраните по делото доказателства,
съдът счете за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият С.Х.Х. ***. Той
не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, но
разполага с лек автомобил, който ползва. В периода от 2003 г. до 2016 г. неколкратно същият е осъждан за престъпления по чл.343в,
ал.2 от НК и по чл.343б, ал.1 от НК. Също така с наказателно постановление
№16-0307-000323/08.06.2016 г. на Началника на РУ - Н., влязло в законна сила на
20.06.2016 г., на подсъдимия е било наложено административно наказание затова,
че на 22.05.2016 г. в гр. Н. е управлявал моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач.
Вечерта
на 18.03. срещу 19.03.2017 г. подсъдимият пристигнал от с. П.в гр. Н. с лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с временни регистрационни табели № ***, който
автомобил не бил негова собственост. Отишъл на дискотека, намираща се в централната част на града, където употребил
алкохол. Около 04, 00 часа подсъдимият решил да се прибира. Качил се в
автомобила си и потеглил. Като се движил по ул. „***“ в посока към ул. „***“ в
града, той бил забелязан от полицейските служители, патрулиращи в този момент в
изпълнение на задълженията си по контрол на движението по пътищата и охрана на
обществения ред. Това били свидетелите П.С.П. и П.П.С.,
които виждайки автомобила на подсъдимия спряли на
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ и свидетелят С. подал сигнал на Х. със
стоп-палка и фенерче. Подсъдимият обаче не спрял на подадения му сигнал, а
минал покрай двамата свидетели, завил вляво по посоката си на движение и рязко
увеличил скоростта си, за да може бързо да се отдалечи от полицейския патрул.
Кръстовището, на което обаче били спрели полицейските служители, и на което
подсъдимият направил ляв завой, било осветено, а и предвид факта, че купето на
автомобила и самият Х. били осветени с фенерче, полицаите добре видели водача и
го разпознали. Свидетелят С. го познавал
отпреди, заради друг случай, при който извършвал проверка на подсъдимия,
а свидетелят П. го разпознал, защото малко преди това той и колегата му видели
подсъдимия отвън пред дискотеката и П. забелязал, че това е същото лице. Освен
самия водач, свидетелите видели и регистрационния номер на колата. Установили,
че автомобилът е с транзитни номера, а по самите цифри на номера установили, че
срокът на регистрацията е изтекъл. Веднага двамата свидетели потеглили след
подсъдимия, но не успели да го настигнат, тъй като подсъдимият се движил с
висока скорост, не спирал на никой от пътните знаци, указващи да спре и да
пропусне движещите се с предимство. Така подсъдимият, след като се отдалечил от
свидетелите по улица „***“, завил по улица „***“; после по ул. „***“; отново по
ул. „***“ и от там потеглил за гр. ***. В края на града, в близост до училището
по селско стопанство той се блъснал в два контейнера за смет, но продължил
извън града по черен път в посока към бившата текстилна фабрика. След като
двамата полицейски служители не успяли да настигнат
подсъдимия, те се обадили на друг полицейски екип, като обяснили за случилото
се и съобщили посоката, в която се отправил Х.. Другият екип, в който били
включени свидетелите Я.М.В. и В.Л.М., се установил на главния път гр. Н. – с. С.,
при разклона за текстилната фабрика (път ***км.***), с включени светлини на полицейския автомобил.
В. и М. забелязали светлините на автомобила на подсъдимия. Подали сигнал за
спиране със стоп-палка и фенер и тъй като вече имали информация, че на
предишния полицейски сигнал за спиране подсъдимият не е спрял, поради което и
предполагали, че той отново няма да спре, свидетелите се стремели добре да
видят водача и да го разпознаят. Двамата свидетели не познавали отпреди
подсъдимия, но успели видят Х., тъй като било осветено, а и подсъдимият близо
до тях направил завой под прав ъгъл, което наложило значително намаляване на
скоростта му на движение. Подсъдимият действително не спрял и на този подаден
му сигнал, а продължил с висока скорост към с. П..
Случаят
се развил в периода около 04.00 - 04.15 часа на 19.03.2017 г. Около 11, 00 часа
на същия ден подсъдимият, заедно със свидетеля С.Ф.Х. отишли при свидетеля Д. Ш.М.
в с. П.и го помолили да оставят автомобила в неговия гараж. Свидетелят се
съгласил и така колата била оставена в гаража му. На Д.М. направило
впечатление, че единият от фаровете на колата е счупен и попитал подсъдимия и
свидетеля Х. какво се е случило, но те не му обяснили. Не му споменали и кой от
двамата е управлявал колата по време на инцидента. На следващия ден 20.03.2017
г. полицейски служители посетили подсъдимия в дома му в с. П., където му била
връчена призовка да се яви в управлението. На 21.03.2017 г. при явяването на Х.
*** му били съставени множество актове за установяване на административни
нарушения, въз основа на които били издадени наказателни постановления
№17-0307-000184/09.05.2017 г.; №17-0307-000185/09.05.2017 г.;
№17-0307-000186/09.05.2017 г.; №17-0307-000187/09.05.2017 г.; №17-0307-000188/09.05.2017
г.; №17-0307-000189/ 09.05.2017 г.; №17-0307-000190/09.05.2017г.;
№17-0307-000191/09.05.2017г.; №17-0307-000192/09.05.2017 г.;
№17-0307-000193/09.05.2017 г. и №17-0307-000194/09.05.2017 г., всички, издадени
от Началника на РУ – Н.. Наложените на подсъдимия административни наказания са
за нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП; по чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и за липса на
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, които нарушения са
извършени на 19.03.2017 г. при същите деяния на подсъдимия, които са предмет и
на настоящото дело.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установено по безспорен начин от събраните
по делото доказателства – показанията на свидетелите П.С.П., П.П.С., Я.М.В., В.Л.М. и Д. Ш.М.;
от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшестие от
21.03.2017 г. и изготвен албум към него; наказателно постановление
№16-0307-000323/08.06.2016 г. на Началника на РУ - Н., влязло в законна сила на
20.06.2016 г.; акт за установяване на административно нарушение №182/21.03.2017
г.; акт за установяване на административно нарушение №181/21.03.2017 г.;
справка за извършена регистрация на лекия автомобил „Фолксваген Голф“; справка
за нарушител от региона, както и изисканите и приложени по делото решения
№64/20.06.2017 г. по АНД №270/2017 г.; №75/29.06.2017 г. по АНД №271/2017 г.;
№65/22.06.2017 г. по АНД №272/2017 г.; №82/20.07.2017 г. по АНД №273/2017 г.;
№68/23.06.2017 г. по АНД №274/2017 г.; №66/22.06.2017 г. по АНД №275/2017 г.;
№70/22.06.2017 г. по АНД №276/2017 г.; №81/20.07.2017 г. по АНД №277/2017 г.;
№69/23.06.2017 г. по АНД №278/2017 г.; №71/22.06.2017 г. по АНД №279/2017 г.;
№73/28.06.2017 г. по АНД №280/2017 г., всички на РС – Н. и №232/09.10.2017 г.
по КАНД №219/2017 г. на АС - Ш.. Анализът на събрания доказателствен
материал води до категоричния извод, че с деянието си подсъдимият от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.1 от НК. Видно е, че той на посочената в
обвинителния акт дата е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с временни регистрационни табели № ***, без да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, което деяние е сторил
в едногодишния срок от наказването му по административен ред за друго такова
деяние с горепосоченото наказателно постановление. В случая фактът, че подсъдимият
е неправоспособен водач на моторно превозно средство е безспорен. Подсъдимият
оспорва твърденията в обвинителния акт, че при описания инцидент той е
управлявал автомобила. Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия в тази
насока, тъй като ги сметна за опровергани категорично от посочените по-горе
доказателства. Съдът прие за правдиви показанията на свидетелите, които са
полицейски служители, тъй като тези показания не са противоречиви, както сами
по себе си, така и във връзка едни с други, а напротив по подробен и логичен
начин описват случилото се. Автомобилът на подсъдимия два пъти е минал близо до
два полицейски екипа (четирима свидетели), на разстояние и със скорост
позволяваща да се забележи лицето, което управлява колата, а и при двата случая
подсъдимият е бил осветен. При тези данни съдът прие, че свидетелите са имали
възможност безпрепятствено да видят подсъдимия и да го разпознаят, още повече,
че някои от тях са познавали Х.. В показанията си свидетелят С.Ф.Х. твърди, че
той е лицето, което в посочената вечер управлявал колата, а подсъдимият стоял
на задната седалка, но тези показания съдът не прие за правдиви, а ги счете за
опит да се поддържа оневинителната теза на
подсъдимия. При безспорно устантовените
обстоятелства, при които подсъдимият е преминал покрай служителите на
полицията, е невъзможно в случай на присъствие на друго лице в автомобила, то
да не бъде забелязано. Наред с това във всички представени по делото влезли в
законна сила решения по водените от подсъдимия административни дела срещу
съставените му наказателни постановления, е установено, че подсъдимият в същата
вечер и период е извършил посочените нарушения като водач на МПС. По тези
мотиви съдът счете, че авторството на деянието по чл.343в, ал.2 от НК в случая
е доказано безспорно, като именно подсъдимият е лицето, което във въпросната
вечер е управлявало автомобила, без да притежава свидетелство за управление на
МПС и в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго
такова деяние. От субективна страна е налице пряк умисъл, защото
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици.
Анализът на доказателствения
материал сочи и, че подсъдимият по същото време и в същото населено място е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с временни регистрационни табели № ***, което моторно
средство не е било регистрирано по надлежния ред, а именно по реда, определен в
Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. Това деяние съдът също прие за доказано безспорно по делото,
като то не се и оспорва от страна на подсъдимия, а напротив относно него
подсъдимия признава вината си. Това деяние от субективна страна също е
осъществено с пряк умисъл, тъй като подсъдимият и тук е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Предвид гореизложеното и считайки
обвиненията спрямо подсъдимия в извършването на престъпления по чл.343в, ал.2 от НК и чл.345, ал.2 от НК за доказани
с категоричност, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването им.
Обвиненията
спрямо подсъдимия са за престъпления, извършени при условията на продължавано
престъпление, като прокурорът в обвинителния акт е квалифицирал всяко от тях
във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Прокурорът е
счел, че подсъдимият, като е управлявал автомобила по ул. „***“ и по път ***км.***, то той е извършил две отделни деяния по
чл.343в, ал.2 от НК и две отделни деяния по чл.345, ал.2 от НК, които изпълват
критериите на продължавано престъпление. Съдът счете, че в тази им част
обвиненията са недоказани. По делото е установено с категоричност, че
подсъдимият потегляйки от дискотеката в гр. Н. и до преминаването му покрай
втория полицейски екип, не е прекъсвал управлението на автомобила. Следователно
деянието му е започнало в гр. Н. и е довършено в момента, в който подсъдимият
се е отправил в посока към с. П.. Обстоятелството, че деянието му е продължило
известен период от време не дава основание да се приеме, че в случая са осъществени
едни и същи състави на отделни престъпления, които представляват продължавани
престъпления по двата текста от НК. Затова и в тази част на обвиненията,
подсъдимият бе признат за невиновен и оправдан по обвиненията по чл.343в, ал.2,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.345, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
За да определи наказанието на
подсъдимия за всяко от извършените престъплания,
съдът отчете на първо място, че така извършените от него деяния не
представляват тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК. Видно
е от справката за съдимост на подсъдимия, че същият е осъждан неколкократно, което принципно се явява отегчаващо вината
му обстоятелство, но е видно, че предишните осъждания на подсъдимия също не са
за тежки престъпления, поради което съдът счита, че не следва да го приема като
личност с висока обществена опасност. Съдът констатира, че по отношение на
подсъдимия са налице смекчаващи вината му обстоятелства, а именно: подсъдимият
е в лошо материално положение – същият е безработен, не реализира трудови
доходи; същият очевидно е личност с освен с невисока обществена опасност, още и
с добри характеристични данни. Отчитайки всички горепосочени обстоятелства
съдът намира, че наказанието за извършеното от него деяние по чл.343в, ал.2 от НК следва да се определи при
условията на наличие на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, при
което и най-лекото предвидено в закона
наказание за подсъдимия би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо на основание
чл.343в, ал.2 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК
съдът наложи на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при ОБЩ РЕЖИМ.
Предвид влошеното материално положение на подсъдимия съдът счете на основание
чл.55, ал.3 от НК, че не следва да налага на подсъдимия предвиденото по-леко
наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, а
именно глоба.
Относно наказанието за
извършеното престъпление по чл.345, ал.2 от НК, съдът счете, че
независимо от наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, то най-лекото, предвидено в закона наказание, за него не би се
оказало несъразмерно тежко, а би изиграло поправителна роля, поради което и
наложи на подсъдимия наказание в минимален срок, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при ОБЩ РЕЖИМ.
В съответствие с чл.60, ал.1 и
чл.61, т.2 от ЗИНС съдът постанови така наложеното наказание да бъде изтърпяно
при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП.
Съдът счете, че на основание
чл.55, ал.3 от НК не следва да налага по-лекото наказание глоба, което закона
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, именно поради наличието на
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
На
основание чл.23, ал.1 от НК вместо така наложените на подсъдимия наказания,
съдът му определи едно общо наказание, по-тежкото от двете, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ
МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при ОБЩ РЕЖИМ.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия с присъда
№34/30.06.2016 г. по НОХД №311/2016 г. по описа на РС – Н., влязла в законна
сила на 16.07.2016 г., той е бил осъден, като му е било наложено наказание от
една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено условно с
изпитателен срок от три години. Видно е, че двете деяния по настоящата присъда
подсъдимият е извършил в изпитателния срок на наложеното му условно наказание.
В случая са налице условията на чл.68, ал.1 от НК, поради което и съдът на това
основание приведе в изпълнение
наложеното на подсъдимия С.Х.Х. наказание с присъда
№34/30.06.2016 г. по НОХД №311/2016 г. по описа на РС – Н., което наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, съдът постанови да бъде изтърпяно
при ОБЩ РЕЖИМ.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
15.03.2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: