Определение по дело №113/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С въззивна жалба от пълномощника на Ю. Т. и Ф. Т. се атакува решение №3306 от 18.10.2010г. по гр.д.№401/2009г. по описа на Районен съд - гр. Г. Д.. Изложени са подробни доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му и постановяване на нов, с който да бъде уважен предявения ревандикационен иск.

Процесуалният представител на ответниците в отговора си на въззивната жалба излага обстойни доводи за неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено решението на ГДРС.

Страните не правят искания за събиране на нови доказателства в настоящата инстанция.

Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа страна :

От приетото като доказателство удостоверение за наследници на А. Ю. Т., бивш жител на с.В., починал на 18.11.1929 г., е видно, че един от неговите наследници е Ю. А. Т.. От удостоверението за наследници се установява също, че Ю. А. Т. е починал на 16.12.1959 година, като един от законните наследници, които е оставил, е въззиваемият Ю. Ю. Т..Приложено е и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което е видно, че имената А. Ю. Т. и Х. Ю. Т. са имена на едно и също лице. Последният с декларация за притежавани непокрити имоти за периода 1929 – 1934 година е декларирал няколко земеделски имота, между които и нива с площ от 1.5 дка в м.”Водата”. Свидетелите А.Т. и М. Т. сочат, че това е местността, в която се намират процесните УПИ Х, пл.№758 в кв. 52 и съществуващата в него двуетажна масивна жилищна сграда.Като доказателства по делото са приети Акт № 787/11.01.1990 г. за държавна собственост на парцел № ХХVІІ от кв. 52 по плана на с.В., Заповед № 17/11.01.1990 г. и Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 11.01.1990 г. върху парцел ХХVІІ от кв.52 между ОбНС с.С. и С. Ю. Т.. От тях се установява, че на С. Ю. Т.(С. Ю. Т.) е било отстъпено право на строеж върху имот, който е бил държавна собственост. Не се ангажираха доказатества, че това право е реализирано. От приложеното копие от разписния лист на регулационния план на с.В. е видно, че в този разписен лист парцел Х от кв.52 е записан на името на С. Ю. Т..Приложено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена, установяващо, че имената С. Ю. Т. и С. Ю. Т. са имена на едно и също лице. Данъчната декларация за процесния имот е подадена през 1998 година от името на С. Ю. Т..Назначената по делото съдебно-графическа експертиза е дала заключение, че ръкописния текст и подписите на декларатора в тази данъчна декларация не са изпълнени от С. Ю. Т.. Ето защо е безспорно, че той не е декларирал процесния имот и построената в него жилищна сграда.

По делото са разпитани свидетели, доведени и от двете страни в спора. Свидетелите на ищцовата страна дават последователни и непротиворечиви показания са това, че къщата е била построена на етап груб строеж(карабина) през 1977г. Категорични показания не може да се приеме, че са дали свидетелите на ответната страна за годината на изграждане на същата. От тях единствено свид. А. Т. сочи, че къщата е строена 1979-1980г. , но тези твърдения, преценени заедно с твърденията, че ответниците са събирали пари пет години и едновременно с това е вървял строежът и работата, са неубедителни. Заедно с изложеното свид. М. Т. поддържа, че 5-6години след като К. и С. са се оженили са строили къщата, но не уточнява кога е била изпълнена на етап карабина и кога е била напълно завършена, поради което тези показания не опровергават показанията на свидетелите на ищцовата страна за годината, когато къщата е била готова на ниво карабина. Свидетелските показани за това кой е финансирал изграждането на къщата и кой е участвал с личен труд също са противоречиви. Свидетелите, доведени от ищците поддържат, че Ю. Т. е плащал на строителите и е купувал материалите за къщата, както и че е допуснал ответниците да живеят в нея докато си построят своя. Противоположни са показанията на свидетелите, доведени от ответницата. Те сочат, че С. Т. и К. Т. са финансирали сами строителството на къщата и са полагали личен труд при изграждането й, а Ю. Т. никога не са го виждали по време на строителството. Не може да се приеме за доказано, че последният е купувал строителни материали за изграждането на къщата, защото не се доказа, че закупените от него такива са вложени в строителството на процесната къща. Свидетелите М. Т. и А. Т. са категорични, че след 1980г. и до настоящия момент в нея живеят К. Т. и С. Т.. От показанията на свид. А. Т. се установява, че през 1977г. баща му Ю. Т. си е направил малка стаичка в къщата и е живял в нея, за да прави дограмата й и за да я пази. С тях кореспондират и отговорите на Ю. Т. и Ф. Т. по реда на чл. 176 от ГПК, които поддържат, че той е живял в една стаичка 3-4г. В делото не се съдържат доказателства, че Ю. Т. и Ф. Т. са осъществявяли фактическа власт в спорния имот след 1980г., както и че са се противопоставяли на осъществяваната такава от ответниците по иска преди 2004г. Единствено от заявеното от свидетеля Асан Т. е видно, че след 2004г. те са започнали да отправят предупреждения към С. и К., че следва да напуснат къщата.

Изложените факти налагат следните правни изводи :

Трите кумулативно необходими предпоставки за уважаване на претенцията за ревандикация на недвижим имот са ищците да са негови собственици, да се владее или държи от ответниците и последните да владеят или държат имота без правно основание.

В тежест на ищците е да докажат придобивния си способ, Ч. който са придобили правото на собственост. В случая за парцел Х, пл.№758 в кв. 52 по действащия план на с.В. от 1986г. се поддържат две придобивни основания - наследяване от А.(Х.) Ю. Т., починал 1929г. и давностно владение от 1974г. до предявяване на иска. Ищецът Ю. Т. не е пряк наследник на А. Т., а такъв е бащата на първия Ю. А. Т.. Последният е починал на 16.12.1959г., поради което, за да се приеме, че на основание наследство процесният УПИ, който тогава е бил земеделски имот, е преминал в патримониума на наследниците му, наследодателят следва да е притежавал титул за собственост. Такива доказателства не са ангажирани. Представеното копие от партида №182 на името на Х. Ю. Т., представляващо извлечение от данъчна книга от 1929-1934г. не доказва правото на собственост на наследодателя на Ю. Ю. Т.. От своя страна ищцата Ф. Т. не е от кръга на законните наследници на Ю. А. Т., поради което неоснователно се позовава на този придобивен способ.

Заявеното в исковата молба давностно владение е за периода от 1974г. до предявяване на иска. Този придобивен способ, според настоящия състав, също остана недоказан. С оглед на претенцията за придобиване на имота (парцела и къщата) на основание давностно владение, от свидетелските показания следва да се извлече 10 годишният период на спокойно и явно осъществяване на фактическа власт от ищците. Свидетелските показания установяват реализиране на фактическа власт от 1974г., когато е започнало строителството на къщата до 1980г., когато в нея са се настанили да живеят С. Т. и К. Т.. Този период обаче е 6 годишен, а не 10 годишен. Ищците, които носят доказателствената тежест да установят изгодните за тях факти, не са доказали, че след 1980г. са извършвали някакви фактически действия в имота като например да са го посещавали, да са го поддържали, да са правили постройки в него или други. Не може да се приеме за установен и субективният елемент на давностното владение, а именно своенето на имота. Изводи за своене могат да се направят, ако са ангажирани доказателства, че ищците са се противопоставили на осъществяваната фактическа власт от ответниците или ако се докаже са им предоставили имот, които считат за свой да го ползват. Доказването на тези обстоятелства е отново в тяхна тежест. Липсват доказателства, на които съдът да се позове, за да направи извод за тези обстоятелства. Този факт не може да се приеме за установен въз основа на твърденията на свидетелите А. Т. и Ю. К., защото те се опровергават от показанията на свидетелите М. Т. и А. Т., които са в противоположен смисъл.

Поддържаното в последната поправена искова молба придобивно основание по отношение на къщата в парцел Х, пл.№758 в кв. 52 по действащия план на с.В. от 1986г. също е давностно владение. Съдът не може да сподели соченото основание "изграждане", тъй като Законът за собствеността не регламентира такъв придобивен способ. Посочено беше в приетата от настоящия състав фактическа обстановка, че къщата е построена на етап груб строеж през 1977г., а завършена през 1980г. Установено беше също, че Ю. Т. е живял в нея от 1977г. до 1980г. като е извършвал довършителни дърводелски работи, тъй като е бил майстор дърводелец. Липсват доказателства същият и съпругата му да са осъществявали фактически действия лично или Ч. другиго след 1980г. Владението е фактически състав с два елемента и с отпадането на всеки един от тях по отделно или на двата заедно то се загубва. В случая те - ищците са загубили владението като е отпаднало осъществяването от тях на фактическа власт преди да е изтекъл 10 годишният срок по чл. 79, ал.1 от ЗС. Поради това не са придобили къщата на основание давностно владение.

Ищците не доказаха и субективния елемент своене на вещта, който следва да е налице кумулативно, за да се приеме, че са я придобили по давност. В тяхна тежест беше да докажат обстоятелството, че са я построили за себе си, както и че са я предоставили на ответниците да живеят в нея докато последните си построят собствена къща, т.е. да я държат за тях(за ищците). Направеното признание на иска от първия ответник и на фактите изложени в исковата молба съдът счита, че не следва да бъде кредитирано като доказателство, защото се установи, че е направено поради съществуването между него и втората ответница на бракоразводен процес и на влязло в сила решение за отстраняване от къщата по реда на Закона за защита от домашното насилие. Настоящият състав приема, че не следва да дава вяра на показанията на свид.Асан Т., че баща му(ищеца) е заявявал, че тази къща е негова и няма да я даде на никой. Този свидетел е пряко заинтересован от изхода на делото, с оглед близкото родство с първия ответник и с оглед факта, че е законен наследник на ищците, а делото касае установяване право на собственост и предаване на владение на недвижим имот на същите.

Предвид неустановяването на първата предпоставка, а именно че ищците са собственици на имота, чиято ревандикация искат, е безпредметно да се обсъжда наличието на другите две. Изложеното прави предявения ревандикационен иск неоснователен.

Като е приел същия решаващ извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед произнасянето по въззивната жалба, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззимаемата Т. разноските, които е направила в настоящата инстанция.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №3306 от 18.10.2010г. по гр.д.№401/2009г. по описа на Районен съд - гр. Г. Д..

ОСЪЖДА Ю. Ю. Т. и Ф. С. Т. и двамата от с. В., община С. да заплатят на К. С. Т. направените от последната разноски във въззивната инстанция в размер на 400(четиристотин)лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на Р България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :