№ 5361
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110102704 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Т. Д., ЕГН **********, срещу Т. АНГ. Д., ЕГН
**********. Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК, обективно кумулативно
съединен с иск по чл. 149 СК, за заплащане на месечна издръжка на учащо се пълнолетно
дете от родител в размер на 200,00 лв. месечно, считано от 24.01.2021 г. /датата на
настъпване на пълнолетие от ищцата/ до 30.06.2022 г. /датата на завършване на средно
образование от ищцата/. Направено е и искане по чл. 146, ал. 1 СК за присъждане на законна
лихва.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата. Твърди се, че последната е
навършила пълнолетие, но все още е ученичка в средно учебно заведение – Частна гимназия
„Проф. д-р Асен Златаров“, гр. София. Твърди, че грижи за нея полага майка й. Твърди
нужди за обучение и алиментни разходи, както и липса на доходи и имущество, с които да
ги покрива. Сочи ответникът да не е заплащал издръжка. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез назначения от
съда особен представител, в който не се оспорва искът освен в частта за присъждане на
издръжка за минало време.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си, ако учат, се дължи, само ако
не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице – трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше
учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
1
имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за
родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволят без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
Ищцата В. Т. Д., ЕГН **********, е дете на ответника и е навършила пълнолетие към
датата на подаване на исковата молба, а и към 24.01.2021 г. /началната дата, от която се
претендира присъждане на издръжка за минало време/, като не е навършила двадесет години
към датата на устните състезания по делото /л. 4 от делото/. От служебна бележка, издадена
от ПГЕБ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. София, се установява, че ищцата е записана като
ученичка в 12а клас в посоченото учебно заведение от учебната 2021/2022 г. /л. 5 от делото/.
За ищцата в периода от м. 02.2021 г. до м. 06.2021 г. е деклариран средномесечен
осигурителен доход в размер на 151 лв., както и за м. 07.2021 г. – в размер на 36,36 лв. от
правоотношение с „Ен Би Ен Сървиз“ ЕООД, заличен на 19.07.2021 г. /л. 38-39 от делото/.
Доходи на ответника не бяха установени по делото /от справката от ДТ на НАП Велико
Търново, Офис Ловеч, се установява, че няма данни за сключени от ответника трудови
договори и осигуряване в периода 01.01.2021 г. – 26.04.2022 г., няма към 26.04.2022 г.
подадена данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2021 г. и няма данни за изплатени суми
по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ за финансовата 2021 г./.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. По делото обаче не се установи размерът на доходите на ответника, а
единствено наличието на алиментни задължения спрямо негови ненавършили пълнолетие
деца. Ето защо съдът приема, че ответникът не разполага с възможност да дава издръжка на
ищцата по делото. Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетно дете,
продължаващо своето обучение, не е безусловно. Тази издръжка се дължи, ако не
представлява особено затруднение за родителя. Възможностите на ответника да дава
издръжка е предпоставка не само за размера на издръжката, но и за основанието на иска
/така - ППВС №5/1970 г., т.ІV/. По делото не се събраха доказателства относно
възможностите на ответника да заплаща издръжка на ищцата с оглед липсата на установени
по делото доходи и имущество на същия, а тези факти следва да бъдат установени главно и
пълно от страна на ищцата съобразно разпределената по делото доказателствена тежест. Ето
защо настоящият съдебен състав, счита, че предявеният иск с правно основание чл. 144 СК,
както и обективно кумулативно съединеният с него иск с правно основание чл. 149 СК,
следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. Предвид неоснователността на
обективно съединените искове неоснователно се явява и акцесорното искане за присъждане
на законна лихва за забава, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
Относно разноските по делото:
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, но поради липса на искане
такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Т. Д., ЕГН **********, срещу Т. АНГ. Д., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 144 СК, обективно кумулативно съединен с иск по
чл. 149 СК, за заплащане на месечна издръжка на учащо се в средно учебно заведение
2
пълнолетно дете от родител в размер на 200,00 лв. месечно, считано от 24.01.2021 г. /датата
на настъпване на пълнолетие от ищцата В. Т. Д., ЕГН **********/ до 30.06.2022 г. /датата
на завършване на средно образование от ищцата В. Т. Д., ЕГН **********/, ведно със
законната лихва за забава.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от 26.05.2022 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3