№ 271
гр. Шумен, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Г.а
при участието на секретаря В. П. И.
като разгледа докладваното от Диана К. Г.а Административно наказателно
дело № 20223630201031 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
В жалбата си до съда, „БУЛ ЕР АГРО“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Шумен, бул. Княз Борис I № 9, вх.2, ет.3, представлявано от Т. П. Г., чрез
адвокат М. Д. от АК Русе твърди, че с Наказателно постановление №
630244-F642991/28.03.2022г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в
ЦУ на НАП на дружеството било наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 500 лева на основание чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС. В
жалбата се сочи, че действително вместо да въведе числото килограми, служител на
дружеството е въвел числото литри, като по този начин е декларирало по-голямо количество
от действително полученото, но това не кореспондира със състав на административно
нарушение, включително и такова по чл.59а от ЗДДС. В жалбата се сочи, че разпоредбата на
чл.59а от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ е неприложима, тъй като в обекта има поставена
и функционираща ЕСФП, чрез която се отчитат дистанционно доставените количества
гориво. Алтернативно сочи още, че ако има нарушение, то то е маловажно и следва да се
приложи чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да отмени наказателното постановление като
материално незаконосъобразно, като присъди и направените разноски.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован, не явява представляващ дружеството и не изпраща упълномощен процесуален
представител. В деловодството на ШРС е постъпила писмена молба, с която изцяло
поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Въззиваемата страна,
1
редовно призована, изпраща представител, който счита жалбата за неоснователна и моли
съда да потвърди изцяло наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:
На 26.11.2021г. в 09.00 часа, свидетелят М. Д. Г. -служител на ТД на НАП – Варна,
офис Търговище извършил проверка по представени документи с входящ номер от „БУЛ ЕР
АГРО“ ЕООД гр. Шумен. При проверката свидетелят Г. установил, че за една определена
доставка на газ пропан-бутан има некоректно подадени данни към НАП. Свидетелят Г.
установил, че горивото пристига с един акцизен данъчен документ и операторът е задължен
на същата дата да въведе данните по документа и след като се зареди горивото да подаде
коректни данни към НАП. За доставка от 30.10.2021г. по АДД
0000000006444719/30.10.2021г. на газ пропан- бутан 5 500 килограма и по НИС 5 555 литра.
За тази доставка била некоректно въведена по АДД, като не било взето под внимание
относителното съотношение на литри към килограми /0.54/ и количеството на доставената
газ следвало да бъде 2 999,700 килограма за доставка на 5 555 литра газ пропан-бутан. За
констатираното некоректно въвеждане по АДД, свид. М.Г. счел, че с това си деяние
дружеството е осъществило състав на административно нарушение и на 12.02.2022г.
съставил на дружеството жалбоподател АУАН в присъствие на представител на
нарушителя, който го подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било
депозирано писмено възражение срещу АУАН, което било счетено за неоснователно. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка било издадено наказателно постановление №
630244-F642991/28.03.2022г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в
ЦУ на НАП, с което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.59А от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ на осн. чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДДС била наложена
"имуществена санкция" в размер на 500 лева, като било отразено, че е съобразено
обстоятелството, че нарушението не водело до неотразяване на приходи.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установи от събраните писмени
доказателства - от разпита на допуснатия по делото свидетел М. Д. Г. – актосъставител,
както и от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Допуснато е съществено процесуално нарушение чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6
от ЗАНН, като не е посочена нарушената конкретна норма. Както в АУАН, така и в НП е
посочена като нарушена разпоредбата на чл.59А от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
която съдържа общо пет алинеи, като не става ясно коя е приел за нарушена АНО, от там и
какво деяние е осъществено.
2
Още по-голяма неяснота е възведена в случая и с описанието на нарушението в
АУАН и в издаденото въз основа на него НП, като са допуснати редица неточности и са
наведени противоречиви фактически обстоятелства, което обстоятелство само по себе си
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи задължителното
им съдържание. Прави впечатление, че както в АУАН, така и в НП не е посочено по ясен и
недвусмислен начин в какво качество жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение, дали е прието, че като лице - доставчик по доставка на течни
горива, или лице - получател по доставка на течни горива и следва да е подавал ЕДП
съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво, а не го е направил, и
дали не е изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, или следва
да подава: ЕДД за промяна на местоназначение спрямо посочено в еАДД/EАД или
предходно ЕДД с изключение на случаите, когато горивото отива в обект с ЕСФП и няма
смяна на собственост; ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа; ЕДД за промяна в
превоза (превозвач, транспортно средство и/или водач), посочен в еАДД/ЕАД или
предходен ЕДД и не го е направил. Актосъставителят не е приел за необходимо да
констатира и да отрази по ясен начин този елемент от фактическия състав на нарушената
норма. Съдът счита, че нарушението не е описано според изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено.
Същото е накърнило правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от
възможността да разбере конкретно за какво нарушение е било наказано.
Смисълът на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН е в НП да бъдат
посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е
извършено и законовата разпоредба която е нарушена, по начин, даващ възможност да се
направи индивидуализация на административното нарушение. Това от една страна е от
значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно
постановление дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред
деяние /действие или бездействие/ на административно- наказаното лице, се осъществява
определен нормативно регламентиран състав на
административно нарушение - т. е за правилното приложение на материалния закон при
определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. На следващо
място чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна се обезпечава
правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в
съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Допуснатите нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и
издаване на обжалваното НП са съществени и налагат отмяната на последното само на това
основание.
Независимо от констатираните нарушения на процесуалните правила от
административнонаказващия орган, обосноваващи отмяна на наказателното постановление
без да се разглежда спора по същество, следва да се отбележи следното: Според посоченото
3
от АНО в обстоятелствената част на НП и поддържано в съдебно заседание от
актосъставителя, нарушение, отговорността на жалбоподателят е ангажирана за това, че за
една доставка на гориво на 30.10.2021г. жалбоподателя некоректно въвел по АДД, като не е
взел под внимание относителното съотношение на литри към килограми /0,54/ и
количеството на доставената газ следва да бъде 2 999,700 килограма за доставката на 5 555
литра газ пропан-бутан, т. е. жалбоподателя е въвел двойно по-голямо количество газ, от
това, което е следвало да бъде въведено. В настоящият случай не се касае за установено
разминаване между декларираните данни и наличните количества газ пропан-бутан, както и
между декларираното и реално доставеното количество газ на 30.10.2021г. за да е
приложима разпоредбата на чл.59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. В конкретния случай,
съдът приема, че се касае за допусната грешка при въвеждане и подаване на данните в АДД,
като не е отчетено съотношението литри към килограми, което не води до извод, че е
нарушен реда и начина за подаване на изискуемите данни в НАП и за осъществено
нарушение, което да бъде санкционирано.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в случая са налице съществени нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обуславящи отмяна на обжалваното
наказателно постановление, доколкото не става ясно какво точно нарушение се твърди, че е
извършило дружеството и има ли извършено нарушение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените разноски, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019 г./, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. По делото е приложено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, от което е видно, обаче не е видно дружеството-жалбоподател да е
заплатило адвокатско възнаграждение и в какъв размер, поради което съдът не следва да
присъжда такова.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 630244-F642991 издадено на 28.03.2022г.
от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ЦУ на НАП, с което на „БУЛ ЕР АГРО“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Княз Борис I
№ 9, вх.2, ет.3, ап.5, представлявано от Т. П. Г. е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.185, ал.2 ЗДДС във връзка с
чл.185,ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.59а от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
4
по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5