Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 26 .03.2018г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на
двайсет и осми февруари през двехиляди и
осемнадесета година в
състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на
секретаря Пандурска и
в присъствието на прокурора Янева , като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В . О.
Х. Д . 5763 по описа за 2017 година , и за да се произнесе взе предвид
следното
:
Производството е по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда от 20.06.17г. по Н .О .X .Д . № 8266 /15г. , СРС, НО , 22 с - в е признал
подсъдимия А.Н.М. за виновен за извършено престъпление по
чл. 144 ал. 3 вр. ал.1 от НК и вр. чл.
54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1
година и 6 месеца , чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок
от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила . С
присъдата е осъден подсъдимия на осн. чл. 189 ал.3 от НПК да
заплати разноските по делото в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС в размер на 310
лв , направени в съдебното производство, разноски в размер на 160 лв в
полза на държавата, направени на досъдебното производство, както и да
заплати по 5 лв.
държавна такса за служебно издаване на всеки изпълнителен
лист.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от упълномощения защитник
на подсъдимия – адв С. , с
която се иска отмяната на постановената
присъда и оправдаване на подсъдимия по
внесеното обвинение .
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия А.Н.М. - адв. С. подържа подадената жалба и пледира присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена , като подсъдимия бъде оправдан по внесеното обвинение .
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание повереникът на частната обвинителка Л.Д.Д. – адв. А. пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд ,а жалбата да се остави без уважение .
В съдебно заседание частната обвинителка Л.Д.Д. подкрепя изцяло изложеното от нейния повереник .
В съдебно заседание подсъдимият А.Н.М. дава обяснения по обвинението, в които не се признава за виновен в извършването на Д.нието , в което е обвинен.
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз
основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият А.Н.М., ЕГН **********, е роден
на *** ***, българин, български гражданин, работи, със средно образование,
неженен, неосъждан, жив. в гр. Варна, бул.”********
Свидетелката Л.Д.Д. и подсъдимия А.Н.М. живеели на семейни начала в град София,
ул.”********за периода от началото на 2014г. до 13.04.2014г. След скандал между
двамата, свързан с проява на ревност от страна на подсъдимия , свидетелката Д.
напуснала жилището заедно с малолетната си дъщеря Д.. След раздялата подсъдимия
М. започнал да звъни и преследва
свидетелката Д., като искал да заживеят отново заедно.
На 17.04.2014г. около 18.30 часа свидетелката
Д. взела дъщеря си Д. от * СОУ „Г.И.” и я оставила при баба си. На ул.”Шипка” в
гр.София подсъдимия М. пресрещнал свидетелката Д.. Той започнал да й говори
настоятелно, че трябва отново „да се съберат“, както и че няма да я остави на
мира, докато не го изслуша. След като дал конкретни примери, какво се случва с
бившите му приятелки след и как ще завършат нещата за свидетелката Д., уплашена
от поведението му тя преценила, че трябва да го изслуша в случая. Когато
стигнали до заведение „Ла Капанина”, намиращо се на пл.”Народно събрание” № 9,
подсъдимият й казал, че ще седнат там, което и направили. В заведението
подсъдимият започнал да се заканва на
свидетелката Д. с думите: „Ще те взривя”, ”Ще ти запаля дома”. Намирайки
сили в себе си, свидетелката.Д. успяла да стане и да напусне заведението. С
жалба свидетелката Д. сезирала органите
на реда за случилото се и поискала
незабавна защита по ЗЗДН.
От назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че отправените закани от подсъдимия М. към свидетелката Д. са предизвикали в последната основателен страх за осъществяването им.
Видно от съдебно-психиатрична и
психологична експертиза по отношение на подсъдимия.М., той е психично здрав,
могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
действията и ростъпките си, по време на
извършване на Д.нието.
Горната
фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства : показанията
на свидетелите Л.Д.Д., Д.Г. Д., Н.К.М., М.Б.Л., К.И.А., С.Р.Н.-М., протокол за
полицейско предупреждение, разписка, молба и декларация от свидетелкат Д.,
копие от заповед за незабавна защита по ЗЗДН, справка съдимост, съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза по отношение на подсъдимия М., съдебно-психиатрична
експертиза за св. Д..
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с
механизма на извършване на Д.нието и авторството на подсъдимия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
Дадените обяснения от подсъдимия по обвинението пред въззивния съд , в които подсъдимия не се признава за виновен в извършването на Д.нието , в което е обвинен , въззивния съд намира за негова защитна версия и не кредитира същите в частта ,в която същия отрича да е отправял заплахи по отношение на свидетелката Д. , тъй като същите противоречат на останалия доказателствен материал по делото , а именно показанията на свидетелката Л.Д.Д., както и на изложеното в показанията на останалите свидетели по делото, а именно свидетелките А.и Л. , както и свидетеля Д. . Освен това дадените обяснения са нелогични относно сочената причина от страна на подсъдимия ,поради която се е състояла срещата в ресторанта .Това е така ,тъй като самия подсъдим в обясненията си сочи ,че 3 - 4 дни преди срещата ,вече се е бил разделил със свидетелката Д. , при което нелогично е изложеното от него ,че същия по съвет на своята приятелка София е отишъл с нея в скъп ресторант за „ да разберат какво се случва във взаимотношенията им и всичко да приключи „ , след като по думите му двамата вече са се били разделили няколко дни преди тази среща . Освен това в обясненията си подсъдимия сочи ,че „ в телефонен разговор между неговата приятелка София и сестрата на свидетелката Д. , последната е казала ,че ще направят всичко възможно да го вкарат в затвора, а при разпита си в съдебно заседание пред СРС от 20.06.17г. , свидетелката София Николова е посочила , че сестрата на свидетелката Д. й е казала „ кажи на твоя приятел , че аз ще го вкарам в затвора „ , което не потвърждава изложеното от подсъдимия за отправена заплаха от самата свидетелка Д..
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимият с Д.нието
си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 вр. ал.1 от НК, а именно
около
18.30 часа на 17.04.2014 г.в гр. София, в заведение „Ла Капанина”, намиращо се
на пл.”Народно събрание” № 9, се заканил на Л.Д.Д. с убийство /с думите „Ще те
взривя”, ”Ще ти запаля дома”/ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му.
От обективна страна
по делото се установява ,че подсъдимия на инкриминираната дата и
място , е отправил закана по отношение на свидетелката Л.Д.Д. с убийство , изричайки по отношение на
нея думите „Ще те взривя”, ”Ще ти запаля
дома”. От обективна страна по делото се установява ,че това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му, като в тази
насока съдебно-психиатрична експертиза се установява, че отправените закани от подсъдимия М. към свидетелката Д. са предизвикали в последната основателен страх за осъществяването им.
Д.нието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на Д.нието
си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване .
Доводите на защитата за
недоказаност на извършеното
престъпление чл. 144
ал. 3 вр. ал.1 от НК, от страна на
подсъдимия по
делото , настоящият въззивен
съд намира за неоснователни ,тъй като в тази
насока са събраните от първата инстанция подробно изброени гласни
и
писмени доказателства и доказателствени средства . В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционният
съд е направил анализ на събрания от него доказателствен материали , който се споделя изцяло и от настоящата
съдебна инстанция . В тази насока следва да се посочи ,че извършването на инкриминираното Д.ние се установява по безсъмнен начин
от показанията на разпитаните по делото
свидетели ,както и изготвената съдебно- психиатрична експертиза. Неоснователно е
изложеното от защитата ,че са кредитирани от СРС показания на свидетели , които не са
очевидци , тъй като независимо от обстоятелството ,че останалите свидетели
по делото, а именно свидетелките А.и Л. , както и свидетеля Д. , не са присъствали и не са очевидци на срещата в ресторанта и в показанията си възпроизвеждат
изложеното от свидетелката Д. , то съдът не намира основание да не ги кредитира
, доколкото същите са в пълно съответствие
с показанията й , като тези свидетели са
възприели нейното състояние непосредствено след случая. В тази насока показанията
на свидетелката Д., въззивният съд намира за последователни, безпротиворечиви и логични , като същите се потвърждават и
останалия събран доказателствен материал .В тази връзка следва да се посочи ,
че в
показанията си свидетелят очевидец М. посочва , че в
ресторанта са били само двамата и е нямало скандал между тях ,което не
противоречи на изложеното в показанията на свидетелката Д. , която
свидетелства ,че отправените закани не са били изречени с висок тон ,нито на висок глас , нито че между нея и подсъдимия е
имало някакъв скандал , при което не би могло да се приеме ,че показанията на свидетелката Д. се опровергават от изложеното от свидетелят очевидец М. , както пледира защитата . Обясненията на подсъдимия са обсъдени по
горе в мотивите на решението , като
следва да се посочи ,че в същите
подсъдимия сочи ,че освен тях в заведението е имало още една маса заета , докато свидетелят очевидец М. сочи, че
само двамата са били в заведението . В този смисъл и с оглед на соченото противоречие в обясненията на
подсъдимия с показанията на свидетеля М., съдът намира ,че не би могло да се приеме ,че
свидетелят очевидец М. , в разпита си пред СРС , две години след случилото се
възпроизвежда в цялост всички подробности ,при които е протекла срещата между
подсъдимия и свидетелката Д., включително и колко точно минути след
свидетелката Д. , си е тръгнал
подсъдимия , на което се позовава
защитата , сочейки , че е налице противоречие в изложено от свидетелката Д. и изложеното от свидетеля М. .В тази връзка съдът намира ,че показанията на свидетеля М. ,
които макар и за едно едниствено обстоятелство
противоречат на показанията на свидетелката Д.
, а именно кога точно е напуснал заведението подсъдимия , не опровергават изцяло изложеното от
свидетелката Д., за да бъдат изцяло игнорирани нейните показания . Соченото от
защитата ,че ако същата е изпитвала основателен страх от
заканата ,не би отишла отново да се
среща с подсъдимия , е
неоснователно , тъй като от показанията на свидетеля Д. се установява ,че същия е отишъл на последващата среща заедно с
дъщеря си , при което това обстоятелство
не изключва възникнал основателен страх
от заканата, доколкото свидетелката Д. не е отишла сама на срещата
Настоящата съдебна
инстанция намира ,че при определянето
на предвиденото наказание лишаване от
свобода до 6 години в нормата на чл. 144 ал. 3 вр. ал.1 от НК по
отношение на подсъдимия за извършеното от него престъпно Д.ние по настоящето дело , а именно наказание лишаване
от свобода за срок от срок от 1
година и 6 месеца , чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок
от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила , са отчетени в достатъчна
степен всички обстоятелства относно
конкретната тежест на извършеното Д.ние и обстоятелствата , при които същото е
извършено , а именно конкретното
съдържание на отправените словесни изрази съдържащи заканата , начина ,
по който са били отправени обстоятелството , че срещата е била инициирана от подсъдимия , както и е отчетена обществената опасност на подсъдимия по делото , който е
неосъждан, при настъпилата реабилитация по
предишните му осъждания , а също и изтеклия период от време , които обстоятелства са смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства ,при което
правилно е прието , че не са
налице основания за приложение на чл. 55 ал.1 т.2 б „ Б „ от
НК , тъй като по делото не са налице нито многобройни , нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства ,като и най – лекото
предвидено в закона наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца да се явява несъразмерно тежко . Съдът намира
,че не са налице основания за намаляване размера на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца , тъй като същото е съобразено със
степента на обществена опасност на конкретно извършеното Д.ние . Правилно е
преценено , че по делото са налице предпоставките за
приложението на чл. 66, ал. 1 НК , тъй
като към момента на осъществяване на Д.нието подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер , наложеното наказание е за срок от
една година и 6 месеца , а именно до 3 години , и за
постигане целите на наказанието и
поправянето на осъдения не е
наложително да бъде изтърпяно
наказанието , като СРС е определил
минималния размер от 3 години на предвидения в закона
максимален срок от 5 години , считано от влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно с присъдата
с оглед изхода на делото е осъден подсъдимия на осн. чл. 189 ал.3 от НПК да
заплати разноските по делото в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на СРС в размер на 310
лв , направени в съдебното
производство, разноски в размер на 160
лв в полза на държавата, направени на
досъдебното производство, както и да заплати
по 5 лв. държавна такса за служебно издаване на всеки изпълнителен
лист.
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
П О Т
В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 20.06.17г. по Н .О .X .Д . № 8266
/15г. , СРС, НО , 22 с - в
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1. 2.