Определение по дело №1395/2015 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 987
Дата: 7 април 2015 г. (в сила от 26 юни 2015 г.)
Съдия: Георги Валентинов Георгиев
Дело: 20152120201395
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                            7.4.2015 г.                                               гр. Бургас

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, XVIII – ти състав, в закрито заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:                                                     

             

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев ЧНД 1395 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на „Ф. И. Ч. Б.” ЕООД, ЕИК ********* срещу постановление на прокурор при РП Бургас от 4.03.2015 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 387/2013 г. по описа на ОД на МВР, гр. Бургас, ДП № 3030/2013 г. по описа на РП Бургас, водено срещу „виновното лице” за престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК.

В жалбата се твърди, че прокурорът е направил неправилен и необоснован извод за липса на извършено престъпление, избирателно кредитирайки свидетелските показания на заинтересовани от изхода на производството лица. Счита се, че в хода на разследването не са събрани всички относими доказателства, необходими за неговото обективно и всестранно извършване. Моли се отмяна на обжалваното постановление и за връщане делото на прокурора за понататъшни действия. 

Бургаският районен съд, проверявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, във връзка с изложените в жалбата доводи, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима – същата изхожда от легитимирано за подаването й лице. Досъдебното производство е образувано с оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК – за това, че на 25.4.2013 г. в гр. Бургас чрез кабелната телевизионна мрежа на „С. ТВ” е предавало телевизионна програма „Ф. ТВ” по кабел, без да притежава необходимото по закон съгласие на носителя на авторското право „Ф.И. Ч. Б.” ЕООД. Жалбата е подадена в законоустановения преклузивен 7–дневен срок и съдържа законоустановените реквизити.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

            За да постанови своя краен акт, представителят на държавното обвинение е достигнал до заключението, че от събраните в хода на проведеното разследване доказателства не може да бъде направен извод за наличие на обективните признаци на престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК. Достигнато е до извод, че за да е осъществен съставът на горепосоченото престъпление е необходимо да е извършено реално предаване на телевизионни програми по кабел без съответното разрешение на притежателя на авторските права, като за целта е следвало да бъде извършена проверка освен в офиса на кабелния оператор, още и у абонат на кабелната телевизия. В тази връзка се дава акцентира на заключението на вещото лице по техническата експертиза, че в хода на извършените проверки не са събрани достатъчно технически доказателства, от които да се направи извод за реално предаване на процесните телевизионни програми на 25.4.2013 г. от „С. ТВ” ООД към абонати в гр. П. и гр. О.   

            В хода разследването са разпитани в качеството им на свидетели Б. Д. и Ч. П. – служители в Дирекция „АПСП” към Министерство на културата, Т. Г., С. С. и П. П. – служители в Сектор „БОП” при ГД „БОП”, гр. София, Д. Т. – служител във „Ф. И. Ч. Б.” ЕООД, М. Н. – управител на „С. П.о” ООД, Р. М. – служител в „С. П.” ООД, Л. П. – организатор на офиса на „С ТВ” ООД в гр. О. и П. К. – организатор в „С. ТВ” ООД, гр. Б. Назначена е техническа експертиза и са събрани писмени доказателства.

            Съдът намира, че на този етап от разследването не може да се направи обоснован извод, че липсват данни за извършено престъпление, тъй като в случая не са събрани всички необходими доказателства и не са използвани всички способи за събиране и проверка на доказателствения материал.

            На първо място, съдът намира становището на прокурора за липсата на достатъчно доказателства, за да се направи извод за реално препредаване на процесните телевизионни програми на абонати на „С. ТВ” в гр. П. и гр. О., за необосновано.

Видно от обжалваното постановление, че за да достигне до това свое заключение представителят на държавното обвинение се е позовал основно на становището на вещото лице по назначената техническа експертиза. Както се посочва и в самата жалба обаче, сред доказателствения материал са налични данни за излъчване на процесните телевизионни канали както в сградата на РУП, гр. О., така и в кафене в центъра на същия град. Така в своите показания св. Т. Г. ясно заявява, че непосредствено преди проверката в офиса на „С. ТВ” ООД в гр. О. на телевизор в дежурната стая на РУП, гр. О., както и на такъв в кафене в центъра на града са били прегледани всички предлагани от кабелния оператор канали, като и на двете места се установило излъчване на канали без наличие на съответното право за това. Следва да се обърне внимание, че свидетелят говори в множествено число, т.е. че не само той е възприел въпросното излъчване, но и на акцента, който поставя на преднамереността на проверката, а именно, че целта на същата е да се констатира наличието или липсата на въпросното излъчване и то преди проверките в офисите на кабелните оператори. Или с други думи в случая очевидно не става дума за някакво откъслечно възприемане на това предаване, което да се омаловажи и отдаде на погрешно възприемане от страна на свидетеля, а на предварително взето решение за проверка от разследващите с цел установяване на обстоятелства от съществено значение за предмета на доказване.

В хода на разследването не е изяснено с кои лица св. Г. е прегледал излъчваните на телевизионните приемници в сградата на РУП, гр. О.и в кафенето в центъра на същия град телевизионни канали, които да потвърдят, респ. да оборят неговите твърдения. В случая неизяснено е останало дори кое е кафенето, в което по данни на свидетеля са се излъчвали тези канали. Не е подложено на анализ твърдението на свидетеля, че телевизорът в офиса на „С. ТВ” ООД в гр. О. се е явявал приемник на кабелния сигнал, както и тези в сградата на Районното управление и кафенето в града, което е в очевидно противоречие със заявеното от св. П., че в момента на проверката в офиса в гр. О.  програмата „Нешънъл Джиографик” се е излъчвала на тестови канал.

В случая прави впечатление, че не е направен никакъв опит да се установи кое лицето (според сигнала на „Ф. И. Ч. Б.” ЕООД до БУЛАКТ), предоставило информация, че към 26.3.2013г. „С. ТВ” ООД е излъчвал без отстъпени права различни телевизионни канали. Снемане показания от това лице, провеждането на допълнителен разпит на св. Г. с цел установяване лицата, с които в деня на проверките е преглеждал излъчваните телевизионни канали в дежурната стая на РУП, гр. О. и в кафе в същия град, респ. снемане показания от тези лица, както и разпит на лицето подало сигнала до ГД „БОП” – В. Д., са все действия по разследването, които могат да докажат имало ли е или не излъчване на такива канали от „С. ТВ” ООД към абонати в гр. П. и гр. О.

 С оглед констатираното противоречие в показанията на св. Ч.П. и тези на св. Р. М. относно констатираното излъчване на програмата „Ф.” в офиса на кабелния оператор в гр. П., следва да се извърши очна ставка, която да изясни тези противоречия.    

Интересен момент от твърденията на св. Л. П., междувпрочем, е заявеното от него, че след наредена от него проверка се установило, че излъчването на горепосочената програма се е дължало на токов удар и рестартиране на приемника. Това обстоятелство по никакъв начин не е проверено от изготвената техническа експертиза, вещото лице по която се е задоволи да посочи, че в хода на разследването не е направена проверка какво се случва при рестартиране на приемника. Не става ясно и защо такава проверка не е била направена от самото вещо лице, тъй като в случая това явно е било технически възможно, което очевидно е било и становището на наблюдаващия прокурор, който е разпоредил да се провери чрез техническа експертиза заявеното от св. П. по отношение на констатиран токов удар, респ. да се провери какво се случва при рестартиране на съответния приемник. Такава експертиза обаче не е назначавана и изготвяна в противоречие с дадените прокурорски указания. 

По отношение на наличната по делото техническа експертиза може да се констатира, че по същество същата прави обобщение и анализ на събрания към оня момент доказателствен материал, но не дава отговор на поставените й въпроси, аргументирайки се с липсата на достатъчно технически доказателства. Подобна оценъчна дейност не е сред правомощията на вещите лица, а сред тези на самите разследващи, които следва да преценят наличието или липсата на данни за извършено престъпление. В случая е следвало да се назначи нова техническа експертиза, която освен отговор на въпроса какво се случва при рестартиране на съответния приемник, следва да отговори дали е възможно кабелните оператори да разпространяват канали чрез декодиращи карти, при условие, че сигналът до тях е спрян от собственика на авторските права, както и възможно ли е „паразитното” прихващане на дадена телевизионна програма от живущи в близост до офисите на кабелните оператори (арг. от показанията на св. Недялков). За отговор на втория въпрос на първо място следва да се установи дали такива декодиращи карти са били налице у кабелните оператори към момента на съответните проверки, данни за което са налични сред показанията на св. Ч. П. и С. С.

Настоящият състав застъпва становището, че без изясняване на горните обстоятелства с всички предвидени в НПК способи не може да се изведе аргументиран извод за липса на осъществено престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК.

Мотивиран от горното, съд намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на прокурора за изпълнение на указанията в мотивната част на настоящото определение, поради което на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ постановление на РП Бургас от 4.03.2015 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 387/2013 г. по описа на ОД на МВР, гр. Бургас, ДП № 3030/2013 г. по описа на РП Бургас, водено срещу „виновното лице” за престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото на прокурор от РП Бургас за изпълнение на указанията в мотивната част на определението.

 

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред БОС в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: