Р
Е Ш Е Н И Е
№……, 02.10.2020 г., гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в
публично заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател Ангел Ташев
Секретар
Росица Караджова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 725 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.К.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** против Наказателно постановление №20-1006-000820/30.03.2020 г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР Пазарджик Сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл.183, ал.7 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 300 лева /триста лева/ и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 /един/ месец.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на
атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на
НП.
За ответника по жалбата- териториалната
структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител,
но изпраща писмено становище, в която излага доводи за неоснователност на
жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
Със Заповед №РД-11-90/30.01.2020 г. на Агенция “Пътна инфраструктура” и поради
ремонтни дейности била въведена временна организация на движението на
определени участъци на път І-8, от км 191+795 до км 206+780- II етап. На 04.03.2020 г. около 12:00 часа жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № ..., собственост на „Г.“
ЕООД с Булстат ... в гр. Пазарджик по ул. „Пловдивска“ в посока гр.
Пловдив като пред бензиностанция „Шел“ преминал знака
„В1“, забраняващ продължаване на движението по пътя, поставен във
връзка с горецитираната заповед и въпреки него
продължил движението си по път I-8 в посока гр.
Пловдив. По същото време полицейските
служители- свидетелят Е.Т. и Николай Близнаков изпълнявали служебните си задължения,
като били позиционирани със служебния автомобил на изхода на гр. Пазарджик в
посока гр. Пловдив, пред бензиностанция „Шел“. Същите забелязали управлявания
от жалбоподателя автомобил, който продължил движението си по пътя, независимо
от въведената със знак „В1“ забрана. Поради
това след
подаден светлинен и звуков сигнал на км 197 жалбоподателят бил спрян от контролиращия движението автопатрул, в
състава на който бил свидетелят
Е.Т..
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 558622 от 04.03.2020 г. за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят е навлязал в процесния участък в нарушение предписанието на
пътен знак „В1“ при въведена
временна организация на движението. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който
не направил възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН отново не постъпили писмени
възражения.
Въз основа на така съставения акт и като е възприел изцяло констатациите, описани в него,
административнонаказващият орган е издал срещу жалбоподателя Г. обжалваното
наказателно постановление за това, че на
04.03.2020 г. около 12:00 часа в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“, пред
бензиностанция „Шел“ управлява лек
автомобил
„Опел Зафира“ с рег. № ..., собственост на „Г.“ ЕООД с Булстат ... гр. Пловдив, като извършва следното нарушение: Нарушава пътен
знак „В1“, с който е въведена временна организация на движението със Заповед №РД-11-90/30.01.2020 г. на АПИ, след което продължава своето
движение по път Първи клас №8, като е спрян на км 197, с
което за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.183, ал.7 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева /триста
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 14.04.2020 г., а жалбата против
него била подадена чрез АНО на 15.04.2020 г., т. е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо
правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на
разпитания свидетел- актосъставителят Е.В.Т., които
изцяло потвърждават констатациите в съставения АУАН, както и от
писмените доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна
преписка, приобщени по реда на чл.283 от НПК. При преценка на събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на посочения свидетел
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото
показанията му са обективни, логични, безпротиворечиви, последователни, съответстват
на събраните по делото писмени доказателства и свидетелят е възприел
непосредствени впечатления за факти и обстоятелства, относими към вмененото нарушение. В
тази връзка и доколкото посоченият свидетел не се намира в никакви особени
отношения с нарушителя, същият не може да се счита за заинтересован или
предубеден, поради което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, доколкото същите спомагат за пълното и обективно
изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си, така и с показанията на
разпитания свидетел Т., затова съдът основава и на тях
фактическите си констатации като
предвид, че същите се намират в унисон помежду си съдът намира, че не е
необходимо тяхното отделно обсъждане.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица
по смисъла на закона, видно от представената Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН,
като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в
НП обективни признаци на извършеното нарушение на правилата за движение по
пътищата съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата
санкционна разпоредба. В тази връзка и доколкото в НП при словесното описание
на състава на нарушението от обективна страна не са посочени обстоятелства, които
да са относими към правилото за поведение, регламентирано в разпоредбата на
чл.7, ал.4 от ЗДвП, неоснователно е възражението за неправилно посочване на
законната разпоредба, която е била нарушена.
Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Както в АУАН, така и в НП е налице описание на констатираното
нарушение, както и на относимите обстоятелства, при които е било извършено. Нарушението и участието на нарушителя в него са описани
достатъчно ясно, че нарушителят да разбере в
какво се изразява осъществената от него деятелност и срещу какво обвинение да организира защитата си.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е вменено
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба „участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. При така установеното
от фактическа страна настоящият съдебен състав намира, че поведението на
жалбоподателя запълва от обективна и субективна страна признаците на състава на
административното нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, доколкото безспорно бе установено, че именно жалбоподателят е управлявал лек
автомобил „Опел
Зафира“ с рег. № ... на 04.03.2020 г. в гр. Пазарджик, на ул. „Пловдивска“ в
посока гр. Пловдив и пред бензиностанция „Шел“ като водач на МПС
е навлязал в ремонтирания участък след въведения забранителен
знак „В1“. Въпросният
знак, съгласно чл.47, ал.3 от ППЗДвП е от категорията на забранителните и
предвижда "Забранено е влизането на пътни превозни средства". Фактическите обстоятелства за навлизане на
жалбоподателя с управлявания от него автомобил в път, за който със знак “В1“ е била постановена забрана за движение, се установяват от показанията на свидетеля Т.. Същевременно
жалбоподателят не опроверга фактическите
констатации в АУАН, а напротив същите се потвърдиха от показанията на цитирания
свидетел и писмените доказателства по делото. В тази връзка съдът отчете
презумптивната сила на АУАН,
регламентирана в нормата чл.189, ал.2 от ЗДвП, съобразявайки изискването на
закона- не просто неустановяване на фактическите констатации в АУАН, а
опровергаване на отразените, т. е. въвеждане в предмета на доказване на други
факти и тяхното установяване, които са в противоположния смисъл на тези в акта,
каквото доказване от страна на жалбоподателя в настоящото производство не беше
проведено. Същевременно местоположението на бензиностанция „Шел“ така, както е
описано в обжалваното НП, е й ноторно известно на съда.
От своя страна административнонаказващият орган
правилно е приложил и санкционната разпоредба на чл.183, ал.7 ЗДвП, която предвижда отговорност за водач, който навлиза след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена
временна забрана за движение с налагане на две кумулативни наказания във фиксиран размер - глоба в размер на 300 лева и лишаване от
право да управлява МПС за
срок 1 месец, каквито са и наложени с обжалваното НП, респ. размерът на санкциите е правилно определен съобразно
установения императивен размер за съответното нарушение съгл. чл.183, ал.7 от ЗДвП.
Така констатираното нарушение не може да се счете за
маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на
съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС,
ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС, но в случая настоящият
съдебен състав споделя извода на административнонаказващия орган, че деянието
не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Имайки предвид вида на нарушението, което е формално и признаците на
състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат и че
същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да
бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова
норма. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително
обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не
са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая
деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата за движение
по пътищата, за които нормативната база предвижда строги правила за
осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на
участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване.
Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата би застрашило нормалното
осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на
движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се
налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, нарушението е
типично за вида си, като нито пред контролните органи, нито пред съда
жалбоподателят е въвел твърдения за факти, които да водят до занижаване на
обществената опасност на извършеното, поради което не
са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай.
За пълнота
и с оглед изложеното в жалбата следва да се посочи, че в материалите по
административнонаказателната преписка не се съдържат данни да са отнети
контролни точки на жалбоподателя. Същевременно следва да се посочи, че отнемането
на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно
наказание, а има контролно- отчетни функции.
Самото отнемане на контролни точки се извършва само въз основа на влезли
в сила наказателни постановления и не представлява изпълнение на наложено
административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна
мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки липсва
законодателна уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност в
производството по обжалване на НП.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и
направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по жалбата,
ще следва жалбоподателя Г.К.Г. да
бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на ОДМВР Пазарджик. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита в производства по
ЗАНН чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120
лева. Производството по делото продължи в две съдебни заседания, с разпит на
един свидетел и не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено и
присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
По изложените съображения и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление №20-1006-000820/30.03.2020 г., издадено от Началник Група към
ОДМВР Пазарджик Сектор „Пътна полиция“, с което на Г.К.Г., с ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 300 лева /триста лева/ и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА Г.К.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ОД МВР ПАЗАРДЖИК сумата от 80,00 /осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: